Б. Битолско, Преспа и Охридско
 

XIII. От Струга до Поградец

Манастирът Калишча. — С. Радожда. — Черквата «Св. Архангел». — Линският полуостров, с. Лин. — Арнаутските разбойнически кули.
Между тези два малки градовци се простира източният бряг на езерото, обграден от единия до другия край с планини. Може да се пътува удобно само по езерото с чуна. Покрай брега има пътеки, но се пътува много мъчно, защото на много места планинските височини допират до езерото и пътят трябва да заобикаля надалеко.

Щом ладията остави Струга, явява се пред очите на пътника селото Калишча. Шосето за Елбасан отива покрай брега на езерото до Калишча и сетне завива на запад из планинската клисура, та прерязва Макренските планини. Калишча отстои на 1/2 час път от Струга. То е едно малко селце, разположено покрай брега на езерото. Населено е сега с арнаути. Има само една българска къща. По-преди всичкото население е било българско. До селото Калишча една стена от планината допира до самото езеро и отделя селото от една хубава малка равнинка, на която е построен.

Манастир Калишча. Този манастир е принадлежал на с. Калишча, когато то е било християнско, и сетне, когато арнаутите изместили християните, той преминал в ръцете на радождани. Манастирът е бил разрушен и е подновен в по-ново време. До самата скала, която отделя манастира от Ка-

470

лишча, са прилепени манастирските здания и на втория кат на зданията стои малката църквица, увряна в една пещера.

Църквицата е изписана с живопис, който не изглежда да е много стар. Надписите на светиите са гръцки. Никакви паметници не са запазени тук. Книгите са нови и гръцки. Манастирът е под ведомството на Елбасанския владика, защото и Радожда е под негово ведомство.

На същата полянка, на която е манастирът, на южния й край, стои в друга една пещерка църквицата «Св. Атанас». До нея се качва със стълби от дърво. Изображенията са спазени, но са обезобразени от мохамеданските посетители. Очите на светиите са издълбани. Надписите са гръцки. Тук се виждат ликовете на св. Климент, св. Неделя, св. Петка и св. Марина.

От манастира на юг планинските върхове наново допират до езерото. Една отвесна стена тук носи названието Еленскок. Разказват селяните, че ловците като гонили по планината един елен, той допрял до скалата и като нямало накъде да бяга, хвърлил се от височините във водата и намерил там смъртта си. От това скалата получила името си.

Зад Еленскок са наредени гористи хълмове, допрени до водата. И над тях ца високо се издигат върховете на планината.

На едно разстояние от два часа от Струга лежи на брега хубавото селце Радожда. То е заселено на една разкошна полянка, обиколена с планински височини. Навсякъде се вижда гъста гора, а селото е потънало в сянката на големите черничеви дървета.

Радожда има 85 къщи. Населено е с българи. Населението се отличава със своята неустрашимост. Радождани живеят в най-близко съседство с арнаутите и постоянно са принудени с пушката в ръце да бранят своите имоти. Много села са отстъпили на арнаутския натиск, но Радожда стои. Къщите са широки, дворовете големи. Забелязва се чистота. Населението е подведомствено на гръцкия владика в Елбасан, но селяните едвам са се събудили и търсят случай да се избавят от чуждото опекунство. Миналата година те не приеха гръцкия учител, който им бе изпроводен от владиката, и му заявиха, че искат да се учат български.

471

Неизвестно ми е дали тази година желанието им е удовлетворено. Радождани се поминуват със скотовъдство, отчасти със земеделие и правене ракия. Планините тук не са скалисти, нито много високи, пасбища се срещат много добри и би могло да се развие много добре скотовъдството, ако да не бяха от наоколо жадните за грабеж съседи.

Земеделието е слабо, понеже има малко земя за работа. От черниците селяните правят ракия, която се много търси наоколо и съставлява добър приход на селяните.

Мъжете носят бели дрехи, в които се вижда явно арнаутското влияние: тесни беневреци, пояс със силях и пищови, къса бяла дрешка на рамената, каквато носят арнаутите, и арнаутска ресечка (чока), горна бяла дреха с увиснали ръкави. Жените се обличат, както ресенките, само всичките дрехи са от домашна материя и на кръста са навити много пъти козиняви върви, както в Битолско.

На северната страна от селото в една висока скала стои голяма пещера и в пещерата на един край е съзидана малка църквица между два каменни стълба. Изображенията в църквата са два вида. Тези в олтара са съвсем стари: едвам се разпознават чертите на изображенията и надписите не могат никак да се различат. Изображенията в църквата са по-нови, те са на нова мазилка, която, ако се отлупи, появяват се отдолу старите. Новите изображения носят гръцки надписи.

Църквата се казва и «Св. Архангел». От едната страна над вратите стои следният надпис.

До църквата се отива по едно стръмно място.

Лински полуостров. Като оставим Радожда, планинските скали наново дохождат до езерото и правят брега недостъпен. Гъстата зелена гора навсякъде обвива хълмовете. Източният бряг на езерото е толкози красив, щото на пътника не се ще да се отдалечи. Подир един час плуване с чун пристига се до Линския полуостров. Той е едно от най-очарователните местности на езерото. Един хълм се издига на полуостровчето, отделен от планинските височини с една равнина, която е покрита с ниви

472

и ливади. Той изглежда отдалеч като изникнал из езерото. Хълмът е полегат от север и запад и стръмен от изток и юг. Покрит е с гъста гора и с купове развалини от стари черкви и здания. На северния бряг покрай брега на езерото и полите на хълма е разположено селото Лин.
Изгледът на селото откъм езерото е удивително хубав. Няколко редове къщи са нанизани като зърната от броеница между зелената гора на хълма и синята вода на езерото.

Лин има 70 къщи с около 500 души жители от българско произхождение. Половината са потурчени в размирните времена, нещо преди 120 години. До скоро е имало старци, които са помнили това нещо. Жителите на селото били доведени дотам, щото им оставало или да променят вярата на бащите си, или да положат главите си на сатъра на разбойниците. Те предпочели първото нещо с мисъл, че тайно ще изповядват бащината си вяра. Тези, които успели да избягат и подир усмиряването се повърнали назад, останали християни. И досега християните и мохамеданите живеят добре помежду си. Много къщи от двете вероизповедания са стари роднини и досега се знаят като такива. Разказват, че доскоро време старата църква била разделена на две части и в едната пеел попът, а в другата ходжата.

Мюсюлманското население още празнува християнските празници, в сватбите си са запазили прадедните обичаи.

Тук арнаутското влияние е още по-силно, отколкото в Радожда. Всичките знаят арнаутския език толкоз, колкото своя бащин.

На ъгъла на полуостровчето стоят остатки от манастир «Св. Никола». Средата на тъпата издадена част се нарича трепет. Брегът тук е недостъпен. Щом се заобиколи полуостровът, настава равно пространство покрай брега. На ъгъла е стоял манастир «Св. Илия».
Почва се вече едно малко равно пространство до брега, сеяно с ниви. Тук сме вече на чиста арнаутска земя. От Линския полуостров на юг брегът е арнаутски. Наблизо там е селото Писк`опати с 6 арнаутски къщи. Зад него се вие една разкошна долина, из която иде планинският поток, който носи

473

името на селото. Настават върхове, покрити с вечно зелена зеленикова (чемширова) гора и прорязани с планински потоци, каквито са речицата Башча и Какелската речица.

Измежду тези красиви места тук-таме се вижда по някоя здрава висока кула. Това е свърталище на някой прочут разбойник, който тук почива с другарите си, след като е извършил някой грабеж по селата или по пътищата.

Такива уединени кули се срещат начесто. Техните господари се ползуват с най-пълна свобода и безопасност в тези диви места. Никаква власт те не припознават. Това са чисти образци на свободни горски царове — разбойници в XIX-то столетие.

По някъде измежду хълмовете се забележват малки пространства, посеяни с кукуруз или жито. Останалото е с`е гора.

Такъв достъпен е брегът до селото Одунишча с 40 арнаутски къщи. От това село на юг до брега на езерото допират планински вериги, които идат перпендикулярно към езерото. Всред тези вериги е селото Мемулишче с 30 арнаутски къщи. Последната верига е покрита с кестенови гори. Под самата нея на южната й страна е разположен Поградец.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]