Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско
Васил Кънчов
 

Б. Битолско, Преспа и Охридско
 

XV. Охридска каза

Статистически сведения за населението на казата. Духовно ведомство. — Учебното дело. —Поминък.


Охридската каза захваща северната, североизточната и източната част от Охридската котловина до «Св. Наум». Тя брои два града и 100 села.

Тук излагаме една таблица на тези села с означение народността, училищата и черковното ведомство, под което подпадат християните. Числото на къщите и на жителите е според нуфузните книги. То не може да се вземе за съвършено вярно, особено числото на мохамеданските жени е по-малко, отколкото в действителност.


481

1. Охрид 2. Любанишча 3. Търт`ейца 4. Пешчани 5. Елшани 6. Койнско 7. Велестоо 8. Шипокно 9. Горица 10. Рамне 11. Велгашчи 12. Лескоен 13. Скребегно 14. Свинишче 15. Плаке 16. Завай 17. Речила 18. Опейнца
 

1. От Охрид и Струга тук не влизат училищата.


482

19. Куратица 20. Сируля 21. Ливоншча 22. Вапила 23. Расино 24. Горни Косел 25. Долни Косел 26. Горно Локоч 27. Долно 28. Св. Спас 29. Траяни чивлик 30. Вишево 31. Орман 32. Подмоле 33. Ороовник 34. Горенци 35. Требенишча 36. Мешчейшча 37. Волино


483

38. Климешчани 39. Курашишча 40. Делогошча 41. Тетеши 42. Богомишча 43. Поум 44. Миследожда 45. Слатински чивл. 46. Сошани 47. Белмей 48. Брежани 49. Лешачи 50. Злести 51. Белчишча 52. Гор. Срудорек 53. Дол. Срудорек 54. Гъркоо поле 55. Ботун 56. Дървена вода 57. Песочани 58. Носел. чивл. 59. Издеглаве 60. Харбино 61. Лактине 62. Годиве


484

63. Върбяни 64. Сливоо 65. Туре 66. Мраморец 67. Слотино 68. Оздолени 69. Присовяни 70. Збъжби 71. Аржано 72. Локово 73. Глобочишча 74. Таш Мерунишча 75. Косел Дрим 76. Биджоо 77. Драслайца 78. Ливада 79. Лъжани 80. Бърчоо 81. Струга


485

82. Мишлешоо 83. Мораишча 84. Колишча 85. Радоожда 86. Лин 87. Раица 88. Кючук 89. Бърдоо 90. Радолишча 91. Заграчен 92. Вишне 93. Горна Белина 94. Долна Белица 95. Велешча 96. Дъбовяни 97. Октиси 98. Вехчани 99. Погорци 100. Лабунишча 101. Бороец 102. Бранишча


486

От горното се вижда, че Охридската каза заключва в себе си 2 града и 100 села. От селата 77 имат чисто българско население, 14 са чисто мохамедански и 9 са смесени. От мохамеданските села ни са известни 2 като арнаутски, именно Калишча и Велешча, 2 като помашки, именно Лин и Раица, а другите са турски.

По количеството на жителите имаме 36 621 българи, но в това число влизат власи 600 и 9 гърци, тъй щото чисти българи има 36 012 души, а мохамедани има 16 250. В това число влизат арнаутите, циганите и помаците. В двете арнаутски села има 933 души и ако има в Охрид и Струга около 1200, ще имаме около 2133 арнаути. Помаците в Лин и Раица броят 1130 души, като притурим при тези числа около 500 души цигани, ще излезе, че число турци има около 12 487. Твърде е възможно от мохамеданските села да има още някои помаци.

Грамадното болшинство от българското население и власите в Охрид признават духовното ведомство на екзархията. Само 6 села и 16 къщи в Охрид и 1 в Струга са под властта на цариградския патриарх. Селата са Любанишча, Търпейца, Лин, Радожда, Кючук-влах и Горна Белица. От тях двете първи са чифлици на «Св. Наум» и затова щат не щат трябва да признават гръцкия владика; Лин и Радожда са под елбасанския владика, а двете последни доброволно са останали под гръцкия охридски владика във време на преброяване християнското население в Охридската епископия. Числото на жителите, които са под ведомството на Патриаршията в Охридската каза, възлиза на 2318, а екзархийски са 24 303 души.

Следната таблица ще ни представи по-нагледно числото на жителите от всяка народност и духовно ведомство.


487

Ако прибавим при българското християнско население помаците, ще имаме 38 142 души българи. Те съставляват грамадното болшинство в казата.

52 871 души живеят в 8166 къщи, имаме приблизително на две къщи 13 души. Но ние казахме в началото, че на нуфузните книги не може да се вярва. Властите точно внимават да бъде записано мъжкото население, което плаща данък, а за женското не се грижат толкова, така щото едва е вярно, че мъжете са 27 001, а жените 25 870. Има причини да се предполага, че жените са повече в тия места. Голяма част от мъжкото население отива на чужбина по печала и мнозина вече не се връщат, а жените си стоят дома всякога. Това са българите, а пък в турците също е мъчно да се вярва, че жените им са по-малко от мъжете. Можем смело да кажем, че числото на населението в Охридската каза може да има до 54 или 55 хиляди души.

Българите съставляват и тук болшинството на народонаселението. Само християните българи съставляват 68% от всичките жители на Охридската каза, а ако притурим при тях помаците, ще се възкачи числото до 70%.

Учебното дело в Охридската каза е слабо. Между 100 села само 17 имат училища, от които 12 са български с 13 учители и 598 ученици, 3 са сръбски с 4 учители и 98 ученици, и 2 гръцки с 3 учители, 132 ученици. Голямата бедност не дозволява на селяните да си ценяват учители. Охридската община би трябвало да се погрижи повечко за доставяние учители по селата. Сръбските училища съществуват, защото учителите и училищните потреби за децата се доставляват безплатно.

Поминък. Главният поминък на населението в тия места е земеделието и гурбетлъкът.

Земеделието стои на такова положение, на каквото е в Преспа. Дето има що-годе свободно поле, то е обработено много добре, но места за работа са малко, казата е повечето планиниста. Само Охридското поле и Малисията са места, сгодни за земеделие. И двете полета са плодородни, само че торенето малко се практикува, а те са недостатъчни да хранят населението. Ражда се жито, ечмен, овес и кукуруз, а пък в малки количества се обработват просо, леща, лен, конопи и пр.


488

Навън от тука храна не се изкарва, а често става нужда да се купува отвън. Градинарството е добре развито около Охрид и Струга, както вече споменахме.

Скотовъдството би могло да напредва много хубаво в тия планински места, защото по планините има храна за добитъка, и наистина преди 15—20 години то е било сравнително със сега много добро. Сега можем да кажем, че то не съществува. Арнаутлъкът не позволява и няма да позволи на скотовъдството да се развие. Арнаутите откарваха преди три години по бял ден всичкия селски добитък и на много места с овчарите даже. Сега едва има жива стока за клане в Охрид и Струга. Много овце и кози за клане се докарват от Албания.

Никаква търговия не е възможна по тия места, понеже на всяка крачка търговецът рискува със себе си. Обичай по тия места е да пленят хората и да искат откуп за тях. Това става всякога. И главното е, че не търсят само богати човеци, но каквито им се попаднат на ръцете.
Всичките гореказани неща са принудили населението отдавна да търси поминъка си в странство: ходене по печалба; тук е главният източник за поминък. Миналата година са излезли около 2500 души мъже и деца навън от Охридско. Тази цифра е вярна, защото е земена на основание на паспортите, издадени в Охрид.

Тези човеци отиват за работа главно в България, Влашко, Сърбия и Цариград. От Дринско (селата покрай Дрин) излизат обикновено дюлгери, алваджии и бозаджии, а от другите места разни работници. Забележено е, че числото на тези гурбетчии всяка година се увеличава. Тези мъже се връщат дома си обикновено след 2—3-годишно скитание.

Те са събрали през това време някоя и друга пара в джоба си и са честити, ако ги не срещнат разбойници по пътя и им земат парите. [1]

Те си плащат данъците и дълговете и подир 5—6 месеца
 

1. Това става по тия места много често. Разбойниците знаят кога се връщат работниците, причакват ги и ги обират по пътя. Всяка година има по няколко такива случаи и настоящата година са обрани около 60—70 души на пътя от Ресен за Охрид.


489

пак отиват да дирят честта си далеч от бащиното си огнище. Забележително е, че тия работници рядко остават по чуждите крайове. Дома, колкото и да е несгодно за живеене, с`е се предпочита от чужбината.

Носията на жените е прилична много на онази в Преспа и Битолско. Големият пояс през снагата, образуван от стотина пъти навити козиняви върви, бие силно в очи. Жената изглежда през кръста много дебела. Забунчетата (сукмани, саи в Битолско) са също такива, както на радожденки, само че на едни места биват по-дълги, на други по-къси. Срещат се бели, черни и червени. Прескутникът (престилката) е по-дълъг от забуна и се равнява с полите на ризата. На главата си носят бели кърпи. Ризите биват по някои места везани, по други не.
Мъжете навсякъде носят бели дрехи. На главата — изключително фесове.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]