Б. Битолско, Преспа и Охридско
 

XVI. Мокра и Гора

Доде се простира областта Мокра. — Бившето и сегашното й население. — По-важни села. — Доде се простира областта Гора. — Населението на Гора. — Селата на Мокра и Гора.

Мокра. Споменахме вече, че планинската верига, която върви покрай западния бряг на Охридското езеро, се нарича Мокранска планина. Тази верига се протака дори до р. Девол, като отива с`е от север към юг. Преди да се допре до р. Девол, отделя се от нея един клон и отива към запад; този клон се нарича Камена планина, а пък други клонове отиват към изток, снишават се на някои места съвършено и се скачат с клонове от Суха гора. С тези клонове се огражда южната преградка на Охридската котловина и те се наричат Г`ора планина.

От Камена планина извира р. Шкумбия; тя отива изначало право от юг към север и прибира много притоци от Мокринските планини и от Камена планина. Долината на р. Шкумбия носи

490

на едно място название Свинско поле. Точно де е това поле, не мога да определя. Сетне р. Шкумбия завива към запад, приема р. Раица, която иде от Беличката планина, и се втича недалеко от Елбасан в р. Девол.

Местността, която се простира по двата склона на Мокранската планина и по долината на р. Шкумбия, се нарича Мокра. Но Мокра недостига дори до Елбасан, а до едно село на р. Шкумбия, наречено Бабие Мокра, което се намира на изток от Елбасан. Жителите от тези места се наричат мокрани.

Тази местност е съвършено планиниста, планините са покрити с гори и пълни с потоци. В нея има сега 58 села, на които имената са изложени в една таблица малко по-долу. От тези села само две са български и едно е населено с куцовласи, всичките останали са арнаутски. В старо време тази област е била населена изключително с българи, за което свидетелствуват имената на селата, планините, реките и др.

Види се, че отдавна българското и арнаутското население не са живели по съседски в тия места и подир покорението от турците, арнаутите постоянно са притеснявали българския елемент към Охридското езеро. До времето на Али паша Янински, населението около езерото е било българско. В кървавите размирици тогаз арнаутите окончателно са надделели на българите и са ги принудили с бягство да спасяват живота си и тогаз арнаутският елемент е достигнал от запад и юг до самото езеро, а българите са се пръснали по Преспа, по Битолско и по Костурско. Това ясно се вижда от разказите на стари хора, какъвто беше и тоя на дяда Георги за бягството на Секула, който сетне основал селото Койнско. Твърде е възможно, че една часа от местното население е приело мохамеданската вяра и сетне постепенно е приело и арнаутския език. Само в с. Радожда, за което вече говорихме, и част от селото Лин се е запазил българският елемент. Дали тогаз са противостояли тези българи на натиска или са избягали и после са се повърнали назад, не можах да узная. Влашкото село се казва Лянга или Ланга; то има 45 къщи и е средоточието на Мокра. Близо до Лянга има манастир «Св. Марена», който се ползува с голямо уважение от околното население.

491

Една част от селата на Мокра спадат в Поградецкия кайма-камлък, а другите образуват един мюдюрлюк, който има центъра си в с. Кюкус, находящо се на пътя от Струга за Елбасан, на р. Шкумбия.

Тези места са мъчно достъпни, за това са малко известни и на най-близкото околно население. Арнаутите тук не припознават почти никаква власт, не дават ни данък, ни войска. Поминуват се със земеделие, скотовъдство и грабеж.

Не е ли възможно тази област да е била отечество и владение на Самуиловия баща Шишман и от нея той да е получил наименованието си Мокри или Мокрянец? [1]

Г`ора. С това име се нарича понастоящем онази местност, която се заключава между Охридското езеро и р. Девол и между Мокринската планина и Суха гора. Тя е прорязана с една ниска планинска верига, която скача Мокринската планина с планина Суха гора. Тази планинска верига е гориста; нарича се Гора планина. Населението на Г`ора се казва горани. Всичките са населени сега с арнаути, но названията на селата, на местностите, също като и в Мокра, са български, с малки изключения.

И тази област трябва да е поарнаутчена в миналото столетие. И тук, както и в Мокра, българският елемент, обезоръжен, не е могъл да противостои на силния натиск на арнаутите и е отстъпил на изток и на югоизток. Г`ора е имала до миналото столетие свой особен епископ, независим от Корчанския митрополит.

В по-старите времена областта Г`ора трябва да е заземала по-широко пространство от сега; това ни показват названията на някои околни места. Имаме четири населени места, които се казват Г`орица, и всичките са вън от сегашната Г`ора. Това са Корча, на която славянското име е Горица; после имаме Горна и Долна Горица на западния бряг на Преспанското езеро и най-после Г`орица се казва един връх на югоизточната страна от Охрид, до когото има и селце Горица. А пък цялата планина от Галичица дори до р. Девол се казва Суха Г`ора. Всичките тези места трябва да са влизали в областта Г`ора.
 

1. Това предположение на Кънчов е неоснователно. — Хр. Хр.

492

В сегашната Г`ора главно място е селото Старово. Административно тя образува особена каза, центърът на която е градецът Поградец, но казата се именува Старовска. Тъй е записана и в турските книги.

В следната таблица са изложени имената на селата в Мокра и Г`ора. От мокранските села имаме приблизителни сведения за числото на къщите. На някои места е определено колко къщи са мохамедани и колко християни, а за някои има сведения само, че се състоят от смесено мохамеданско и християнско население.
 

I. Мокра
1. Радожда 2. Лин 3. Пискупати 4. Одунишча 5. Момулишча 6. Калевач 7. Малине (Малина) 8. Подкожан 9. Требиня 10. Преволян 11. Чезма 12. Чезма Мала 13. Ланга (Лънга) 14. Ундища 15. Плесича 16. Каркова 17. Зъмче 18. Остечи 19. Цървенак (цървена река) 20. Селца или селце, Ибаля

493
 

21. Омчан 22. Кърчкова 23. Селце Долно 24. Омеж 25. Родокал 26. Голик 27. Слябине 28. Самотиня 29. Пропотища 30. Велчан (Величай) 31. Ляктеш 32. Стравой 33. Слатино 34. Деброва (Дъбров) 35. Странник 36. Манастирец 37. Барзещ (Бързища) 38. Пърнез (Пренс) 39. Какел 40. Кадодеж (Катодеш) 41. Урака 42. Раица 43. Раштан 44. Льосник 45. Нича 46. Самотина 47. Дарда 48. Джура 49. Бабе Мокра 50. Кюкус 51. Вехчани 52. Дуница

494
 

II. Гора
1. Поградец 2. Старова 3. Върдова 4. Ифля 5. Зървърска 6. Странска 7. Лешница 8. Чераво 9. Братомир 10. Бляца 11. Грабовица 12. Загоричан 13. Претуша 14. Какач 15. Върчун 16. Черешник 17. Бубук 18. Нева сел (Ново село) 19. Берагожда 20. Пренища 21. Къмба Текър 22. Избок 23. Манастирец гора 24. Велитерн 25. Бабиен 26. Мачан 27. Десемира 28. Берас 29. Шкоза

495
 

30. Кенска 31. Грибец 32. Пльовища 33. Гюрас 34. Бицка 35. Сенище 36. Тресова 37. Зварища 38. Долян 39. Ложан 40. Гоча 41. Кросница 42. Стрелце 43. Селце гора 44. Величан гора 45. Дърдуш 46. Стърка 47. Крушово 48. Долянец 49. Оснац 50. Аляруп 51. Плакуп 52. Тушелища 53. Бос 54. Совяни 55. Звирина 56. Малик 57. Назавец 58. Петруш 59. Любанишча

496

От всичкото дотук казано можем да заключим, че Преспанската и Охридската котловини заедно с Корчанската равнина и долина на Шкумбия са се делили на 5 области, което деление и до днес е запазено. Това са: 1) Преспа — Горна и Долна, която захваща всичката котловина на Преспанското езеро до долината на р. Девол; 2) Г`ора, която е захващала източния и южния бряг на Охридското езеро и Корчанската равнина, а сега Г`ора се нарича само южната част на Охридската котловина до р. Девол; 3) Мокра, която завзема западния бряг на Охридското езеро и долината на р. Шкумбия; 4) Малисията, която завзема полето на север от Охридското езеро, по двете страни на р. Дрин и 5) Горна и Долна Дебарца, която захваща планините на север от Охридската котловина.

Всичките тия места са били до миналото столетие заселени изключително с българи. Г`ора и Мокра са граничили с арнаутските земи. Сега по-голямата част от тези две области е населена с албанци, които са изместили българското население. Само в Корчанската равнина са останали няколко български села и от Мокра са запазени две села, а от настоящата Гора само Любанишча е българско село. Половината от източния бряг откъде юг и целият южен бряг на Охридското езеро е населен с албанци. Преспа, Малисията и Дебарца са запазили българското си население.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]