Б. Битолско, Преспа и Охридско
 

XVII. Пътни съобщения на Охридската котловина

Струга — Елбасан. — Струга — Дебър. — Охрид — Корча. — Пътят през Петрино планина. — Изглед от върха на Петрино планина.

Тази котловина е достъпна от много места. Главният път, който я свързва с околните места, е битолското шосе, за което вече говорихме; то отива през Струга за Елбасан, като отделя Мокранските планини от Беличката планина.

497

Това шосе по цялото си пространство е направено много добре. Мостовете, ако и дървени, са здрави и яки.

Откъм северната страна по течението на Дрим е пътят, който води от Струга за Дебър. Той е почнат преди няколко години да се прави, но само на 10—12 километра е свършен, а осталото не е почвано.

Охрид — Корча. Един път води от Охрид за Корча. Той върви по източния бряг на езерото. Макар че нигде не е стръмен, той не е пригоден за кола, а само за пешаци и конници. До селото Пешчани пътят отива покрай брега на езерото. От Пешчани до Дринските извори пътят оставя канаристия бряг и отива между планинските върхове. От «Св. Наум» пътят оставя езерото и си отива право на юг покрай полите на Суха гора. Българският елемент се заменява с арнаутския. Селата около пътя, макар и с български наименования, са населени с чисти арнаути. До долината на р. Девол мястото е планинисто, но няма високи места, а само ниски хълмове, обрасли с гора. На пътя е арнаутското село Рамтили. В долината на р. Девол се слиза по два пътя. Единът отива за Дзвезда, а другият през една нестръмна клисура слиза при езерото и от Свирина или Зверина, минува покрай селата: Совяни, Зверина и Велитерн за Корча. Всичките тия села са заселени с арнаути.

За реката Мокрани и селото Мокрани, за които говори Пуквил в своето пътувание от Корча до «Св. Наум», не можах нищо да науча.

Пътят през Петрино. Старото съобщение на Преспа с Охрид е било през Петрино планина. Откак се направи шосето, то изгуби своето прежно значение, но с`е пешите и конниците го предпочитат, защото е много по-къс от шосето. За 4 часа свободно се стига през него от Охрид до Ресен, когато по шосето трябва да се върви 6—7 часа.

От Охрид се тръгва през полето право към изток и подир половин час се стига до планината. Отведнаж настават стръмни височини, голи скали, дълбоки урви, проринати от дъждовните и снежни води. От лява страна на пътя остава селото Велгошчи, а от дясна — манастирът «Св. Петка». Манастирът е съграден на една скала на хубавата св. Петканска долинка, обрасла с трева и

498

цветя и прорязана от малка рекичка, която носи същото име. Над зданията се издигат високи върхове, обрасли със зелена гора. При такова положение манастирът има прелестен изглед от пътя. Той е екзархийски. От старите здания няма нищо останало, даже и църквата сега наново се гради на мястото на старата, съборена от времето и събитията. На св. Петка тук се събира голям събор, стича се населението от всичката околност на поклонение. Манастирът се управлява само от един игумен и е под ведомството на българската Охридска община.
От «Св. Петка» нагоре пътят става съвсем стръмен. Конете с голяма мъка се катерят нагоре. На всеки 10—15 минути трябва малка почивка. Гора няма нигде. Само храсталак се вижда тук-таме по голите върхове. Подир 1 1/2 час най-трудно пътуване достига се най-сетне на върха на планината.

Умореният пътник с голяма радост стъпва на една дивно хубава равнина, обрасла с недосечени още букови гори. Тази равнина е 1602 м над морското равнище. Тук е водоразделът на Охридската и Преспанската котловини. От двете страни лежат две корита, които по красотата си могат смело да се равнят с най-гиздавите места в Европа. В дъното на западното корито се белее Охридското езеро, а зад него Мокранските планини и зад тях въображението унася пътника между дивите албански недостъпни места. . .

На изток пътникът търси да види Преспанското езеро. Той се отбива малко от пътя, минува през едни хубави букови гори, покрай кулата със стража и пред него изпъква между върховете Преспанската равнина със своето езеро, което в нищо не иска да отстъпи на Охридското.

Бреговете ясно се очертават между планинските върхове. Езерото се е впило в рътовете на Галичица. То изглежда, като че е захапало Койнския полуостров. Водите се синеят. Зад тях стои високият Пелистер с голата си глава, космата снага, като някой великан. На неговото чело се вижда горделивост. Той съзнава, че далеч наоколо няма равен по височината му. Галичица само не иска да му преклони глава. Макар че по-ниска от него, тя вечно се смее на омайните хубости, които я окръжават. Пелистер приказва с облаците, Галичица — с езерата.

499

На югоизточната страна се въздига Горбец планина, а в подножието му едвам се межделее Малото езеро. Западната страна е скрита от погледа. Селата на Преспа като точки се виждат по брега на езерото и по равнината Ресенска. Това е Преспа. Въображението прескача погледа. То види славния Самуила, който напъва всичките си сили да очисти тези славянски места от чуждото иго, от гибелната култура на гнилата Византия; то види онзи веротърпим господар, който съчувствуваше на свободолюбивото учение на богомилите; онзи юнак, който стотина пъти бе излагал живота си на опасност, а не може да пренесе еглилата на обезобразените свои храбри войници от жестоката ръка на Василия!. . . Скоро фантазията бяга. Пред нас е голата действителност. Пред нас и зад нас — на запад и на изток от Петрино — са най-магьосните кътове на Балканския полуостров, но и най-злочестите. Фанариотинът е унищожил всичките остатки от славното минало. Турчинът е преобърнал Самуиловите потомци на слаби безнадеждни роби. Арнаутинът е унищожил всичкото благосъстояние на тоя благословен от бога край и е довел народа до най-голяма сиромашия!. . .

Източните поли на Петрино са гористи и по-полегати. Слиза се в долината на р. Баушница. Надясно остава селцето Петрино, от което планината носи името си, наляво са селата Илийно и Боуно. Един невисок рът отделя долината на Баулница от Ресен. От него свободно се види цялото поле и по-голямата част на езерото, заедно с Аил.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]