Б. Битолско, Преспа и Охридско
 

II. Пътят от Битоля до Преспа

Клисурата между Пелистър и Бора Кале. — Река Драгора. — Река Шемница. — Селата по долината на реките: Шемница и Драгора. — Гявато. — Гледка от Гявато. — Слизане от Гявато в г. Ресен.

На изток от Битоля се намират няколко сенчести градини с кафенета, дето лете се стича много народ на прохлада. Оттук излиза шосето към Ресен — Охрид. Пътят върви постоянно из една клисура заградена от едната страна от Пелистър, а от другата с един ред ниски баири. Тези върхове нямат име, но някои потвърдяват, че се наричали Бора Кале, защото тук имало кале, което било обкръжено с борова гора. Тази клисура е дълга до 16—17 километра. Изначало пътят върви с`е малко нагорно. Около него се вие малката рекичка Драгора; тя се събира от изворите по полите на Пелистър, главно над селата Магарево и Търново, сетне над Ротино. Тя пресича Битоля, както вече споменахме, и отива та се влива в р. Църна, близо при селото Търн. Ротино има 50 къщи български и е отчасти чифлик, отчасти свое. [1] Търн има 30 къщи български. И двете са под ведомството на Патриаршията.

Като се приближим докъде средата на клисурата, достигаме до водоразделната линия на клисурата. На запад от тук — къде Битоля — притоците се събират в Драгора, а на изток оттук планинските притоци отиват към р. Шемница; тя извира високо в Пелистър, къде влашкото село Валовище, което стои в планината. Прибира у себе си всичките извори от околните планини и засуква през разкошната Шемницка падина, заобикаля върховете и като се спуска в полето, влива се пак в Църна, близо до Драгора над селото Търн, тъй щото то остава между ъгъла на трите реки.

От лява страна на пътя между два планински хребета на
 

1. Чифлик се казва, когато селото е заселено на чужда земя и селяните работят на исполица; а свое значи, че селяните работят и живеят на своя земя.

397

Пелистър стои селото Цапари с 200 чисто български къщи. Признават екзархията. Имат църква и училище. Селяните са от най-събудените в ония места. Българско училище тук съществува от преди 20 години. Наблизо до селото, всред гората, се намира селският манастир «Св. Петка». Къщите са чисти, красиви, покрити с плочи и с широки дворове, пълни с плодовити дървета.

Насреща ни стои селото Сърбци с 50 къщи, признава тоже Екзархията. Имат си българско училище.

Оттук нататък долината се разширява все повече и повече и най-сетне пред нас излиза една разкошна падина, която се прорязва от Шемница. Погледът навсякъде опира в планини и ако не беше красотата на падината, човек ще се усеща тук като затворен. Това е една очарователна местност. Селата са накацали като големи птици по околните рътлини. На южната страна е селото Кажани, населено с турци, по-долу е Гявато, от което е взел името си целият проход. То е малко селце, населено с българи. Насреща е Рамна, с 40 къщи българи и 60 турци, а на север в долината лежат едно срещу друго Долинци и Лера със смесено турско-българско население.

Преди Шемница да се събере с Църна, пои още две села, които лежат зад Бора Кале, това са Църно Буки и Падина с 90 къщи. Население българско. Признават Екзархията и имат български училища. Говорът им прилича на битолския.

От Кажани пътят се качва вече към върха на планината. На всяка крачка извори; гора се вижда повече. От дясна страна на пътя се спуща една хубава долина, в края на която е Гявато. Подир един час доста труден път стига се върхът на прохода.

Умореният пътник има пред себе си една разкошна гледка. Той се намира вече над хубавата Преспанска котловина, вижда цялото Ресенско поле, зад него Бучино планина, до Бучино голата Краста планина и по-нататък погледът се губи зад безконечни планински върволици. Ако се обърне назад, той ще види Битолското поле и зад него Прилепските и клонове от Мориовските планини и планините над Острово, които заграждат от изток Прилепската и Битолската равнини. На север само планини. Тук водачът ще му посочи надалеко нейде в мъглите

398

един снежен връх — Бигла, а по-нататък от него — Крушовските планини. На юг окото се спира пред Пелистър, който стърчи като някой грозен великан над Преспа. Той е рядко пъти весел. Главата му е всякога увенчана с облачен венец.

Това е Гявато, тук е било и селото Гявато, но неволя е накарала селяните да бягат от върха долу в долината, дето са по-спокойни от неканени гости, които всяка вечер безпокоили селяните. Известно е всекиму, колко злочести са в Турция ония села, които се намират по големите друмове.

Само църквата стои още на върха и напомнюва на селяните техните стари жилища. Изселването е станало преди 7—8 години. До църквата има механа, дето пътникът може да намери само кафе и ракия. Хляб се случва понякога, но ястие не. Има и караулница. Лежат на сянка трима заптии по гърба си и изпущат цели облаци дим из устата си. Когато не са разположени, търсят тескерета от пътниците.

В Турция без тескере не може се пътува. Жителите на един вилает могат да пътуват в границите на този вилает само с «н у ф у з». Това е билет, който се дава за 5 гроша при рождението на всяко дете. Но ако премине човек в друг вилает, тряба да си земе «тескере». То чини 5 гроша. За навън от държавата се зима пашапорт, който струва 50 гроша за година време.

Оттук се почва слизането по равнината. Поражда се горещо желание да се види езерото, за ксето толкоз пъти се е говорило по пътя. Желанието се удовлетворява, но само отчасти. Явява се една малка част от любимото на Самуила езеро, но затова пък пред нас стои една хубава равнина, старателно обработена и осеяна със селца, едно от друго по-гиздави.

Вижда се от дясна страна Сопотско, на което жителите са известни като герои в околността, защото не позволявали на агите да разполагат подпълно с квартирите им, когато им са гости. Известно е, че когато турчинът се намира в село, то той, колкото и да е долна ръка, с`е изисква да разполага на чуждия гръб. Там той се усеща някак си по-смел и макар дома си да няма хляб за ядене, тук иска печено пиле и пита. Тъй беше в България, тъй е и сега в Македония. Раята си е рая, агите си са аги; никакви фермани не са в състояние да изменят характера

399

на владеющето племе. Докато единият дава войска, а другият — харач, те не могат да бъдат равни граждани. От лява страна е селото Подмочани, населено с помаци; а по-надолу се вижда Голяма Река, която тихо се точи по зелената равнина. Там е селото Бяла църква, а още по-долу лежи като в една градина прекрасното селце Цари двор.

Щом се слезе в полето, разделя се шосето на два клона: левият скривя малко към север и отива за Ресен, а десният завива на юг през Цари двор, Дърмени и стига до езерото, като върви покрай него за Корча. Оттук до Ресен има 5—6 километра път. Преди да се стигне в града, минува се Голяма Река, настават две-три градини и се появяват малките къщици на Ресен.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]