Б. Битолско, Преспа и Охридско
 

III. Преспа

Мястото, което захваща Преспа. — Планините. — Горна Преспа. — Голяма Река и нейните притоци. — Ресен. — Местоположение. — Народонаселение. — Българската община. — Българските, гръцките и влашките училища. — Поминък на населението. — Търговия. — Облекло.

В обширна смисъл на думата под името Преспа се разбира цялото Ресенско поле и всичката околност на езерото; тя се подразделя на две части: Горна и Долна Преспа. Горна Преспа обгръща северния бряг на езерото и захваща цялото Ресенско поле, а пък Долна Преспа се казва местността по източния, западния и южния бряг на езерото. Тъй го разбират и самите селяни; но много често се случва, щото под името Горна Преспа се разбира само близката околност по североизточната страна на езерото, а пък Долна Преспа наричат само югоизточния бряг.
Ние ще разбираме тези названия според първото определение.

Преспа ни представлява едно корито, прилично на един длъгнест трапец, обиколено отвсякъде с планински вериги.

400

Северозападният ъгъл ни представлява един планински възел, който се свързва с планинските вериги от север. Това място се казва Краста планина откъм преспанска страна, а пък откъм Охридско се нарича Плакънска планина. Тя е ниска сравнително с околните планини. Оттук иде една верига към изток и прегражда котловината от северна страна. Тя се казва Голи върхове. Отделя коритото на Черна река от коритото на Преспа. Североизточният ъгъл представлява един много висок гребен, който се казва Бигла. Оттук планинската верига свива на юг и образува източната преградка на котловината. На изток от тази преградка е Битолското поле. До прохода Гявато тая верига няма едно определено име, а носи разни названия според селата, които са в полите й. От Гявато се почва най-високата част на веригата, това е Перистери, наричан от българите по ония места Пелистер. Той достига до 2359 метра височина и завива към Битоля. Южното продължение от Пелистър се нарича Баба планина дори до югоизточния ъгъл на котловината. Тази планина погрешно е забележена в австрийската карта с името Суха гора, което принадлежи на друга планина, както ще видим по-надолу. Един клон от Баба планина отива на югоизток под името Нерчинска планина; тя достига до планинския възел Вичи. Друг клон от Баба планина завива на запад и прегражда до половина южната страна на котловината; той се казва Корбец или Горбец. В австрийската карта е забележен с името Ксеровуни планина. Такова име не се употребява от населението.

Друга верига от Краста или Плакънската планина отива право на юг и носи разни названия по разни места. Там дето е проходът, по който минува шосето за Охрид, се казва Буково планина, от селото Буково, което се намира там. От прохода на юг се казва Петрино планина от селцето Петрино, което лежи на източната й страна. Къде средата се казва Галичица планина. От средата надолу дори до р. Девол се казва Суха гора. Проходът Буково е 1306 метра висок. Петрино достига 1708 метра, а Галичица 2043 метра. Суха гора е по-ниска. Тази планинска верига отделя Преспанската котловина от Охридската. От Суха гора се протака един клон на изток, който по-сетне

401

завива малко на към север. В началото той се нарича Иван планина, къде средата — Орохска планина, а там, дето се свършва в ъгъла, между Голямото и Мало Преспанско езеро, се казва Осой планина. Тази верига заедно с Горбец образуват южната преграда на Преспанската котловина и я отделят от долината на р. Девол.

Коритото, заградено от тия планини, се дели на две части: Ресенско поле с Горна Преспа и езерото с Долна Преспа.

Горна Преспа. Полето, което остава между планинските клонове, е съвсем малко. То се пои от р. Голяма Река. Тя извира в голите върхове до селото Круши. Там наблизо приема два главни притоци: Льо река или Лева река, която извира при селото на същото име, и Кривенската река, която извира при с. Кривени. Като слиза от планинските върхове, реката образува една хубава долина, покрай която върви сега шосето. Минува под село Янковец и под Ресен; вие се из полето и се втича в езерото недалеко от с. Райци. Срещу Ресен тя приема р. Златарчица, която иде откъде Бигла и минава покрай с. Златари. Малко по-долу от Ресен в нея се втича р. Боушница, която извира в полите на Петрино при селото Боуно. В полите на Петрино извира и Ехленската река, която минува през Царе двор и се втича в Голяма Река при с. Долна Бяла църква. От дясна страна иде още Съпотската река, която извира в полите на Гявато.

Малкото поле е обработено много старателно, но то сега не може да храни всичкото население. Главното място тук е Ресен. Той е заселен на равнината под самите склонове на бърдата, проточени от Петрино планина. Той е залепен от западната си страна на тези бърда. През сред града минува шосето за Охрид и тук е чаршията. Тя е крива, както и всичките улици. Къщите неправилно са натрупани на едни места съвсем гъсто, на. други по-рядко. На южната страна на градеца се разстилат хубави градини с плодовити дървета; на западната, близо до града, върви реката.

Преданието казва, че Ресен някога бил заселен по височините на околните рътове, дето досега има остатки от стари постройки, а цялото поле било покрито с водите на езерото. На

402

източната страна на града има място Чуноец; там, казват, спирали чуновете (лодките), които плавали по езерото.

Когато Джеладин бе завладял Охрид, той имал и Ресен под властта си; след неговото падане Ресен бил провъзгласен за градец, като главна станция на пътя за Охрид. Дотогава той е бил село. Сега Ресен е мюдюрлук.

Тук има около 4000 души население, от което до 1200 са мохамедани, около 250 души власи, 325 цигани, останалите са българи. Мохамеданското население тук, както и в околността, се състои от помаци. Макар че ресенските турци говорят турски, но се те български по-хубаво и по-лесно се изражават, а болшинството зле говори по турски.

Половината от християнското население признава екзархията, другата половина са под ведомството на гръцкия владика. Гражданите говорят, че малцина българи само остават още гъркомани, но статистиката на учениците показва друго. Когато в Охрид и Битоля българският черковен въпрос бил в разгара си и тук духовете били съживени и, наистина било е време, когато само власите са оставали привърженици на гръцката патриаршия. Но от войната насам ресенската община ни представлява жална картина. Постоянна борба между едни и други, между поповете, между богатите граждани, помежду по-младите и по-старите и най-сетне дошло е дотам, щото в Ресен българската община се е изгубила. Печатът, разделен на две части, се държеше в две партии, които отчаяно се борят помежду си. Църквата, която била направена от всичкия народ, изпаднала в ръцете на гъркоманите, а пък нова църква не могат да си направят. Отдавна е подадено прошение в Битоля и Цариград, но досега позволение няма. Струва ми се, че ако има по-голяма енергия, това би станало досега. А без църква е лошо. Опитът ни е показал много пъти в Македония, че в чиито ръце е църквата, в тях е и успехът. Преди няколко месеца време, благодарение на извънредните усилия на неколцина от по-младите ресенчани, примириха се гражданите помежду си и се избра община за града, а същевременно се избраха две комисии: една да се труди за съграждане на църквата, а друга да събира пари за училищата. Отвори се в града едно неделно училище и едно читалище при него.

403

Българските училища в Ресен от 3—4 години тоже не правят никакви успехи. Българската община има основни мъжко и девическо училища. Тази година има и забавачници при училищата. Мъжкото училище има двама учители, единият получава 19 лири турски на година, а другият 30 лири. По-преди имаше и класове при мъжкото училище, таз година е останал само II-и клас. Девическото училище има една учителка с 30 лири заплата.

Следующата таблица ни дава един преглед за успехите на българските училища през трите години, за които имаме сведения.

Тези числа не говорят утешно. Ако да не са забавачниците тази година, числото на учениците и ученичките доближава половината на онова през 1886/1887 учебна година.

Гръцките училища в Ресен, види се, стоят по-добре от българските. Миналата учебна година гръцкото мъжко училище е имало 70 ученици, а настоящата година то брои 91 ученици от които 43 са в първо отдзленке, 21 — във второ, 14 — в трето, 10 — в четвърто и 3 ученици в трети клас.

Това училище има трима учители. Гражданите, освен че не дават пари за учителите, ами и кйиги не купуват сами за децата си. Книги се раздават на повечето ученици даром.

Девическото гръцко училище е имало миналата година 43 ученички с една учителка, а тая година ми е неизвестно числото на ученичките.
А при това в Ресен няма ни една гръцка фамилия. Ядката на гръцката община са 50-те къщи власи в Ресен.

Тази година няколко влашки фамилии се отделиха от гърко-

404

манската община, те си отвориха и училище с един учител засега. Влашкото училище брои около 20 ученици.

Главните причини, задето българщината в Ресен е тъй слаба, тряба да се търси, първо, в несъгласията на гражданите, второ, във това, дето църквата е останала в ръцете на гъркоманите, а българите имат само параклис и населението предпочита да отива в църквата, а не в параклиса и следователно да се числи към гъркоманската община и, трето — че нашето духовно началство не умее да ръководи тъй добре българските общини, както гръцкото, пък и средствата и обстоятелствата му препятствуват.

Поминъкът на населението, както в Ресен, така и в цялото поле се състои главно в земеделие и гурбетчилък. Земята се работи хубаво. Всеки ъгъл е обработен, но тя не може да храни населението. Едно, че е малко сравнително с многото села, друго, че тя е повечето притежание на турските бегове и селяните получават само половината от произведението и, трето, че тя се е изродила от многогодишната работа, а торенето слабо се практикува. Данъците са големи. Християнското население отдавна се е принудило да дири поминъка си на чужбина. Мъжете от цялата Преспа отиват сега по чужбина на печалба. Около 1000 — 1500 души ежегодно излизат навън. Главните места, дето преспани отиват, са Цариград и Смирна. И то от Горна Преспа — в Цариград, а от Долна Преспа — в Смирна. Те се занимават изключително с градинарство. Това, що са в България лясковските градинари, в Македония са преспанските. Те отдавна водят отчаяна борба с гръцките градинари и са излезли победители. И в двете места те държат пазарите на зеленчуците. В дома си мъжете дохождат на две-три години веднаж.

12 къщи в Ресен се занимават с грънчарството, което тук е доста много усъвършенствувано, сравнително с околните места. Глината е хубава, не е варовита, нито песъчлива и грънчарите работят тук по-тънко и по-старателно, нежели наоколо. Занаятът би направил много добри успехи, ако знаеха да си направят по-добри фурни и да турят разни видове глеч. Ресенските глинени съдове се харчат по цялата Преспа. И на битолския пазар те нямат съперници.

405

В Ресен се раждат добри плодове, особено круши и ябълки. Около градеца има пространни градини, насадени само с плодовити дървета, и то насадени с ред. В летните дни се напояват с вода. Битолският пазар тоже е главното тържище и на ресенските плодове. В Ресен има 7—8 по-добри търговски къщи. Тук е силно развито лихварството. Понеже мъжете от Ресенско всяка година отиват навън по печалба, жените и старците остават в къщи, а няма отде да земат пари за плащание на данъка, то се прибягва до лихварите. Те дават пари с такава лихва, каквато може само по нашите места да се мисли: 30 до 35% е обикновено нещо, но често пъти имаме 40 до 50% за годината. Немилостиво дране! Ето защо тукашните трудолюбиви мъже, които целия си живот прекарват по гурбет и на работа, не виждат пари в джоба си. Това що артиса от ръцете на жестокия бирник, грабва го лихварят!

Търговията е съвсем слаба. Има много дюкяни, но господарите им дремят през цялата неделя, защото никой не се веска по улиците. Само в събота се забележва движение. Тогава е пазар. Селяните от околните села са дошли да пазаруват. Мъже рядко се забележават. Тук жените вършат всичко през лятото.

Облеклото на мъжете в Ресен е също като онова на битолчаните българи. Жените в Ресен без изключение носят националното си облекло, което малко се отличава от онова на селянките в Преспа.

Неженените ресенки носят косите си изплетени в една плетенка, наречена пръцле, женените ги заплитат в две пръцле. На главите си носят черни шамии, на ушите обедки от сребро, на снагата си носят дреха съвсем прилична на битолската сая; това е шаечна фуста без ръкави с отворени гърди; тук тя се нарича ш`егун и се приготовлява от бял шаяк. Полите са везани. Зиме носят горна дреха, кожа отдолу, наречена джубина, и тя е без ръкави и достига до колената. Пояс носят също, както по цялото битолско и прилепско скръжие, от много пъти навити около кръста черни вълнени върви. Селянките имат по-дебел пояс. Престилката се казва прецемник, тя е тъкана с шарки на кръст. Върху пояса си носят търкалести сребърни пафти. Ри-

406

зата има везани ръкави. През гърдите носят селянките две бели кърпи на, кръст.. Носят сребърни гривни, наречени белегзи. Ресенките носят пред ушите си дълги части от космите си, прерязани равно отдолу, както туркините. Боядисват косите си черно и червено и употребляват твърде много белилото и червилото.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]