1. Описание на самия град

Важност на град Скопие като главен град в Северна Македония. Разположение на Черна гора и на Водно планина. Кръстопът. Гази Баба хълм. Течението на р. Серава през града. Средновековни сгради. Главни джамии. Чаир. Безистен. Куршумли хан. Нова чаршия. Конак, Акропол. Квартал Топхане. Водопроводи. Еврейска махала. Каменният мост. Каршияка квартал. Общ изглед.

Град Скопие държи място между най-важните градове в Македония. Играл е видна рол в миналото, има голяма важност днес, ще има по-голямо значение в бъдеще. По големината си той е трети град в Македония след Солун и Битоля; по търговията си държи същото място след тия два града; по военното си значение той е добил напоследък първостепенна важност; също тъй в националните борби, които се разиграват в Македония, Скопие държи първенствующа рол. Както турското правителство, така и всички външни сили, заинтересувани със съдбата на Македония, са съзнали тая важност на Скопие и обръщат голямо внимание на всичко, което се върши там.

Град Скопие се намира в Северна Македония. Той е разположен по двата бряга на р. Вардар, там, дето тази река излиза от Шарените теснини и влиза в Средномакедонската низина; поставен е в полите на две планински вериги, части от голямата Шарека система.
Право на север от града стои планина Черна гора или Църна гора, както я наричат някои от местното население, Кара-Даг от турците. Тя е отделена от същинския Шар с дълбокия Качаникски пролом — единствени удобни врата, през
 

8

които се минава от Македония за Стара Сърбия и за Босна. Черна гори се протяга на североизток като висока стръмна планина със средна височина 1200 м и с отделни върхове до 1500 м; тя разпуща клонове, които се разстилат на изток, сливат се с крайните отлози от Осоговската планинска система, заграждат Средномакедонската низина от север и я отделят от Моравската низина. Между двете низини и двете планински системи се о образувала Кумановската хълмиста поляна, през която вървят главните пътища от Македония за Сърбия и България.

На юг от Скопие се издига красива терасовидна планина, нарочени Водно; тя е начало на голямата планинска верига, която се спуща па юг под името Бабуна и отделя Западна Македония от Средна. Между тази верига и същинския Шар се намира горното течение на р. Вардар, единствено място, през което се проникна за долината на р. Дрим и по-нататък за Албания.

Между южните поли на Черна гора и източните на Бабунската верига се простира Скопското поле, през което върви р. Вардар, докато се вмъкне във Велешката теснина, за да си пробива път към Бяло море. Тук през бърда и планински места минуват пътища, които идат от крайморските места Сяр и Солун за Скопие.

Скопие със своето положение господствува над три пътни улея, по които вървят шест важни друмища за шест разни посоки.

Главната съществена част от Скопие лежи на левия бряг на р. Вардар; тя е разпростряна между два хълма, които слизат от полите на Черна гора и се състоят от слюдени шифери. От източна страна се издига хълмът Гази Баба, наречен така от едно голямо теке, което се намира на него; той е покрит с безчислено множество турски гробища, които завземат голямо пространство. Гази Баба бавно се спуща към Вардар и незабележено се губи в Скопската равнина. На север той постоянно се издига и се слива с вълнообразното хълмисто подножие на Черна гора. От западна страна на града стои стръмна скала, която се завършва с тъпо чело, увенчано с древни укрепления, които господствуват над целия град. Това е средновековният

9

скопски Акропол, в който и сега се помещава част от Скопския гарнизон. Между тия два хълма се разстила полегата долина, която изцяло е завзета с града. През средата на долината между гъсто набитите къщи минува малка рекичка Серава, известна под това име още в средните векове. Тя слиза от южните склонове на Черна гора, прорязва Скопие и се излива във Вардар в самия град. Надлъж градът е разположен по долината на Серава от юг към север, тъкмо на 2 км разстояние, а нашир между хълмовете той завзема половината от това разстояние.

Серава служи като естествена канализация на града, но понеже увесът й е слаб, течението бавно и водата малка, тя разнасяше лошава мериз около си и през летните горещини ставаше причина на зарази в ближните улици. От няколко юди и и насам тя е подзидана и отчасти покрита и покровът й образува вита улица от Вардар докъде северния край на града, наречен Чаир, което значи пасище.

Средната част на долината с полегатите склонове на Акропол и на Гази Баба е завзета от най-старата част на Скопие. Тук са разположени сега главните турски улици с най-хубавите джамии. Около реката има средновековни здания, еднички оцелели от страшния пожар, който е разрушил града през 1689 г. От ти я здания струва да се поменат Капан хан, Сули хан и Кятибхането. По направата си те приличат на средновековни иизантийски сгради. Зидани са от дялани камъни и тухли в правилни редове. Първите две сгради са служили като търговски стоварища. Сега в едното от тях се помещава голяма част от папуджийския еснаф. Последното е служило за библиотека, която, види се, е съсипана при разорението на града от австрийците и оттогава не е подновена.

В тази част на града се намират много джамии, от които някои заслужават нашето внимание. На десния бряг на Серава, наблизко до реката стои красивата Гази Иса бей джамия, около която има голям двор. Джамията е зидана от дялани камъни, обточени с по три реда тухли, има прекрасен външен изглед. Тя е направена във вид на паралелограми, дълга 43 разкрача и широка 38. Пред нея има хубав трем, около 12 разкрача дълъг. Зданието е високо, куполовидно и покрито с олово.

10

То личи между околните здания. В двора има прекрасни мраморни чешми. Тази джамия е съградена в средата на XV в. от Иса бей, известен турски военачалник и скопски управител, за когото ще гонорим на друго място. По` на юг на хълма се намира Султан Мурад джамия [1], тя е зидана от султан Мурад П. Вътрешността е квадратна: 50 крачки надлъж и на шир. Тя е градена по чист арабски стил, има великолепни мраморни колони, красиви прозорци и широк трем, подпрян с мраморни колони. В двора й има мраморна чешма, а пред него се издига градски часовник, наполовина от камък, наполовина от дърво.

Южният край на долината е захванат от български махли. Близо до устието на Серава до левия бряг на Вардара се намира катедралната българска черква «Св. Богородица», съградена през 1835 г. Тя е голяма черква, градена от дялани камъни, постлана с мраморни плочи, има красив иконостас, направен до половината от хубави мраморни камъни, а от половината нагоре от орехово дълбано дърво.

Най-северният край на долината, известен под името Чаир, се състои от български и турски къщя. Тук има широка поляна, на която според народното предание султан Мурад, като се връщал от Косово, се бил установил с лагера си. Има остатки от разкошна турска сграда, правена само от мраморни камъни. Изглежда, че е бил кьошк или място за молитва. В началото на чаира малко на север от Иса бей джамия стои великолепна Яя паша джамия, съградена по предание върху мястото на черквата «Св. Богородица», вероятно прочутата средновековна «Троеръчица».

По` на север от Чаир се наченва хълмистото подножие на Черна гора. Покрай Серава върви «Бутелският път», който се споменува в средновековни паметници. На запад от Серава по полите на Гази Баба са пръснати по-сиромашки мохамедански
 

1. Сръбският учен Новакович предполага, че на мястото на Иса бей може да е била старата обител «Св. Георги», която се споменува в някои средновекопни паметници (С Мораве на Вардар. Путне бележке Стоjана Новаковића, 59). По-вярно е да се потърси тя на хълма, дето е Султан Мурад джамия, понеже той отговаря на «Виргино бърдо», дето е била тая обител, и понеже едно предание казва, че там е било черква.

11

махли и над тях е знаменитото теке, по всяка вероятност на мястото на някой стар храм.

На запад от средната част на Серава по полегатите склонове на Акропола се намира градският безистен и до него прочутият Куршумли хан. Безистенът е старата Скопска чаршия. Някога той е бил от гевгир, също като Цариградския прочут безистен. Подир разрушението на града, през 1689 г., не е могъл да бъде подновен в стария си вид и на мястото на яките каменни и тухлени сгради е излязнала дървена оригинална чаршия, състояща от тесни улички, извити и пречупени по всевъзможни начини и покрити с дървен покров, по който има прозорци за светлина. Срещаме в Новаковича едно сполучливо описание на тая чаршия, което привеждаме тук дословно: «Чист източен, а може би и средновековен пазар с всичката му пъстрота и с всичката му живост аз видях най-първо в Скопие — пише сръбският историк. — Затова може би той ми е направил такова живо впечатление. Скопският безистен или пазар е куп от тесни улици, обкръжени само от търговско-занаятчийски продавници. Как са покрити всички отгоре, сега ще покажем. Познато е по нас как са правени дюкяни с кепенци. От края на широките ниски стрехи, които са над кепенците, се издига от двете страни седловиден покрив. Извътре се вижда дървеният градеж на покрива, отгоре покрит с керемиди, както всичките сгради в тоя край. На много места от покрива са издадени дъски, по които си правят гнездата много гугутки по стар обичай, вероятно турски. Има тъй също много ластовичи гнезда. Пазарът е дълъг, има много странични улички, криви като него. Всичко това има овехтял изглед. Светлина иде не само от покрива през отворените баджи, но и от всички страни между развалените дъски, понеже пазарът скоро не е потяган. Колкото се отнася до търговските продавници, скопският безистен е напълнен с всичко, каквото се намира в тоя край и на изток въобще. Потребно е да дохажда човек няколко дни наред да гледа и да бележи, за да може да схване всичките негови занимателни и стари черти, и такъв труд не би бил напусто. Дюкяните идат пъстро и измешано и по групи, но без всякакъв ред и система. Тук ще намерите всичко, що се пече и готви за ядене, и покрай готвачниците

12

всевъзможни занаятчийници и продавачници. Бият в очи дюкяните с жълти калъпи за оправяне фесове. Тук ще намерите медникари, които правят казани и хубави мангали по форми, бог знае от кое време наследени, а покрай тях нови тенекеджии, които правят телнкени печки, такива непригодни, както и по нас. Тук ще намерите манифактура европейска и източна, едната нова и всяка година променлива, а другата някогашна, стара, неизменна, с определени шарки и бои. Тук ще намериш пушкар, който меланхолично гледа на своя занаят, силно притиснат от фабрикацията на усъвършенствуваните боеви оръжия; до него е дюкянът на златар, който плете своите филигрански изделия по образци, за които наум не му дохожда, че може да са останали още от старите елини; по-нататък стои терзия и около него са наредени богато везани арнаутски дрехи, пак от стар кроеж, с шарки и накити от същите ония мотиви, които се срещат при златаря и при зидаря и дърводелеца, когато правят шарки и резки по къщите. Правенето ножове в Скопие е твърде известно и за тоя занаят има няколко дюкяни измежду безистена и стария мост. Производителност, някогашна и сегашна, износна и вносна, чужда и домашна, селска и градска, всичко това тук се доближава и кръстосва в чудна смесица. . .» [1]

И наистина Скопската чаршия е оригинална източна чаршия, тип па източните пазари, дето се работи, продава, яде, пие и разговаря в едно и също време. Зад дюкяните се съглеждат на много места остатки от съсипания каменен безистен, името на който е предадено на днешния дървен пазар. До безистена се намира многоизвестният Куршумли хан, една от малкото средновековни сгради, оцелели в Скопие, на която са обръщали внимание всичките чужди пътешественици, които са посетили някога града. Според изучаванията на Скопие от английския археолог Еванс, за които ще говорим по-после, тази сграда, както и гореспоменатите ханове, са турска направа. Мнозина преди него вярваха, че е византийска сграда, а Ястребов предполагаше, че е останала още от Юстинианово време. [2]
 

1. Ст. Новаковић, С Мораве на Вардар, стр. 62, 63, 64.

2. Гласник Србског ученог друшства, кн. LVII, стр. 41.

13

Куршумли хан е голямо каменно четвъртито здание на два ката. В зданието се влиза през големи железни врати. Дворът му е постлан с хубав калдъръм и всред него има шадраван. Долният кат има дебели стени без прозорци навън и в него се влиза през железни врати. Той е бил собствено влагалище на стоките. На горния кат се излиза през две каменни стълби. Той е разделен на много стаи, пред които се намира каменен широк пруст. Покривът се състои от много куполи, облечени с олово, отдето е изляло името Куршумли хан. Направата е яка, здрава и осигурена от огън. Благодарение на това тя се очувала от страшния пожар, който е обърнал на пепел целия град. Това здание, както и други нему подобни в по-големите градове на Балканския полуостров, е построено като вакув за търговско влагалище. В миналите векове в него са се помещавали търговските кантори на рагузанските търговци, които са имали силна колония в Скопие, съсипана в това време, когато е бил съсипан и самият град. По-после в тоя хан са квартирували местни търговци, които са продавали и купували в дего до най-ново време. [1]

Английският пътешественик Тозер, който е бил през 1865 г. в Скопие, е квартирувал също в тоя хан. След последната Руско-турска война Куршумли хан се обърна на вилаетски затвор и това е вероятно последната негова мисия, понеже той постоянно се разрушава и не поправя и скоро ще се обърне на грозна развалина, подобна на ония, които стърчат на много места в Скопие.

От Куршумли хан към Вардар се продължава новата чаршия, която се отличава от безистена само по това, че е права и открита; инак дюкяните и занаятчийниците й са същите. На лява страна от тая чаршия се виждат развалини от много големи бани. Около тях има цигански ковачници и налбантски дюкяни. Мнозина описатели на Скопие мислеха, че и тия остатки са много древни, даже ги смятаха за римски, но от изследванията на Еванса се вижда, че и те произхождат от блестящата епоха на турското владичество.
 

1. Н. F. Tozer, Researches in the highlands of Turkey, London, Muray, 1869, I, p. 366.

14

Чаршията воли па големия каменен мост, за който по-после ще говорим.

Над безистена близо до старата твърдина, е построен големият вилаетски конак. Една част от него е ново, още недоправено здание, градено безвкусно, без всякакъв план и без разбор. Другата част, в която сега се помещава най-високата вилаетска администрация, е вехта дървена и проста сграда.

Близо до конака се намира голямата и красива джамия Мустафа паша. Тя е четвъртито високо здание с широки и високи куполи, има дължина и ширина по 48 крачки. Арката й е 11 крачки широка и подпряна на мраморни стълбове; има широк двор и мраморен шадраван. В тази джамия Еванс е намерил езически жертвен камък от капище на Силвания. По предание на мястото на тая джамия е бил храмът «Св. Спас».

Срещу джамията и конака се намира широка поляна, на която става скопският еженеделен пазар, и до поляната са старите укрепления на града или старият Акропол. Стените от крепостта са отчасти запазени. Те са високи и дебели. Зидани са от големи квадратни камъни и принадлежат на старата византийска епоха. Крепостта има вид на равнобедрен триъгълник. Западната стена е издигната право над отвесния бряг на Вардара и има 200 м дължина. Толкова е дълга и южната стена, под която се начева доста стръмен квартал на града, в който живеят евреи. Северозападната стена е дълга около 450 м и под нея се наченва полегата поляна, която стига до Вардара. Покрай нея върни северният път, който води от Скопие за Тетово и Качаник. Вътре в крепостта има казарми и военна болница.

При новите многочислени укрепления, с които е заобиколен околовръст Скопие, тая древна крепост няма никакво военно значение. Тя стои като добър спомен от средните векове и напомнюва за бурното време, когато около нея са се били византийци, българи и сърби.

Между северния път и чаира се намира голям квартал Топхане. Глухи улици, затворени с високи плетища или със зидове, кривулят ту на една, ту на друга страна. По ъглите се срещат остатки от стари сгради, по чешмите се виждат камъни от миналите времена, които са натрупани без ред от новите май-

15

стори. Тесни турски калдъръми по средата на улиците помагат на пътника да не затъне из голямата кал, която се явява в дъждовно време. По някъде наместо тия калдъръми има големи камъни, наредени, по които се крачи, за да се мине от една на друга страна. Начесто се срещат полусрутени мечети с дворове, обрасли в бурени, между които стърчат изкривените глави на надгробни турски камъни. В северния край на квартала има български махли.

На северозапад от тази част се свършва големият градски водопровод, който е обръщал вниманието на всеки чужденец, дошел в Скопие. От полите на Черна гора, от един голям извор при село Глухово, е докарана вода в града Скопие през канал, който има дължина около 12 км. Над извора е направена проста купелообразна каменна покривка. Водата върви по канал, зидан от плочести камъни, както обикновено са правени старите водопроводи. Близо до града каналът е трябвало да се преведе през снижено място, затова е издигнат висок мост, съставен от много сводове, както обикновено са правили римляните такива сгради. Цялата сграда има около 120 свода и прави впечатление на величествена постройка от древно време. Като се е взимало пред вид свидетелството на историка Прокопия за големите водопроводи, които Юстиниан е построил в нововъздигнатия от него град Юстиниана прима, и като е отождествено сегашно Скопие с него, вярвало се е от мнозина изследователи, че тия водопроводи са Юстинианово дело. Обаче при по-сериозно разглеждане на постройката, изучена от Хана [1], оказало се е, че тя е по-послешна посредствена работа. На най-ниското място, по средата на низината, над която е издигната постройката, сводовете са високи 3,25 м. Сводовете са зидани от дялани камъни и тухли, а основите, на които стоят, са зидани от обикновен шифер, който е зиман от самото място. Според народното предание водопроводът е правен от същия Мустафа паша, който е градил и джамията при конака. И наистина Еванс е намерил, че каналът стига тъкмо до упоменатата джамия. Селяните от Глухово разказват, че каналът е правен от Авзи паша, послед-
 

1. J. С. v. Hahn, Reize von Belgrad nach Salonik, Wien, 1868, S. 107, 108.

16

ния полузависим скопски паша. По-вярно ще е, че водопроводът е правен в християнските времена, а турските паши са го поправяли и преправяли, когато се е разсипвал. Понеже в северната част на града при Чаира има изворна вода, която се вкарва в града, много е възможно, че тя е служила преди водопроводът на населението или догдето е бил той разрушаван. Сега иде вода и от двете места. Английският гореспоменат археолог допуща, че може новата сграда да е правена на стари Юстинианови основи.

Конашката улица, на която северният край заобикаля крепостта и се простира вън от града като голям друм, с южния си край слиза на каменния вардарски мост. Преди да слезе до него, тя се слива с пазарската улица, що иде от безистена. През тая улица е сега най-голямото движение в града. Тук се срещат по-богатички дюкяни, но големи, нови здания няма. Всичко е старо, дървено и на срутване. На запад от улицата в еврейския квартал се намира по-малката българска черква «Св. Костандин», която е много стара. В най-ново време тя е основно подновена и има сега красив вид.

Реката Вардар се вие покрай града като буква S. Под самата крепост той е много разлян, дели се на три ръкава, между които има землисто-песъчливи островчета. Левият бряг на реката бие във високата стена, а десният се разлива нашироко в низината, която се разпуща към запад. Като измине крепостта, реката се стеснява и достига до 40 м ширина. При големия каменен мост ширината на реката е 50 м. Приблизително с такава ширина върви той до най-източната част на града, дето излиза в полето, като завива изведнаж на юг. Близо два км се протяга голямата река през Скопие и през цялото си течение има добър увес, затова тече и прави шум. Брегът му е висок само над крепостта. През сред града реката има ниски брегове и когато прииде, обикновено залива цели махли около него.

Главният каменен мост е великолепна сграда, останала от славната епоха на турското владичество. Той е направен на високи сводове от големи дялани квадратни камъни, през средата е издигнат високо, гдето под най-големия свод минува главната част от реката. Мнозина пътници са го описвали като римска сграда, подобна на водопроводите. Обаче подробните

17

изучвания са довели както Hahn’a, така и Еванса до заключение, че той е работен в първите времена на турското владичество от венециански или далматински майстори. Мостът е дълъг 150 м и е широк колкото да могат свободно три кола да се разминат по него. Отстрана наместо перила са наредени високи плочи, налепени една до друга. По средата има по-широко място, дето често пъти просяци, наредени, подлагат ръка за милостиня, а понякога арнаути продават лъжици или католици от Янево продават пръстени, обеци и други подобни дреболии. Мостът е съграден много здраво, затова е устоял цели столетия на силни наводнения, които са опустошавали множество други дървени мостове по реката. Големите наводнения, които станаха през пролетта на 1897 г., нанесоха повреди на северната му страна.

Надлъж по реката, западно от каменния мост, има само един дървен на най-тясното място на реката, а на изток са наредени 4 други дървени мостове, от които само през един, който е до устието на Серава, до катедралната българска черква, се минава с кола. Всичките бяха повредени в голямото летошно наводнение. На изхода на Вардара от града има голям железен мост, по който минава желязната линия.

По двата бряга на Вардар от каменния мост до дървения коларски има широки улици, които с време ще бъдат най-красивите в града. Сега, понеже реката не е подзидана и улиците не са постлани, в дъждовно време те са мъчнопроходими.

На десния бряг на Вардар се простира по-малката част от града, която се нарича Каршияка или Прякомост. През средата й върви път от каменния мост за железопътната станция. Сега тази част от града е още малка, но тя постоянно се увеличава. Тя би се много уголемила, ако не се спираше южно от желязната линия, източно от пространни турски гробища и западно от ниска част, която лесно се залива. Покрай Вардара са наредени най-хубавите къщи на града засега. Тук се намират няколко консулата и българският мъжки пансион. Покрай станционната улица са наредени прости дървени дюкянчета и няколко гостилници. На тази улица до самия мост от дясна страна стои Бурмалъ джамия, наречена така, защото има вито викало,

18

зидано от дялани камъни и тухли. На тази улица има една турска кула, правена вероятно в края на миналия размирен век.

Това е в главни черти днешният град Скопие. Той е в пълната смисъл на думата турски дървен град. Само старата крепост и други някои малки древни остатки напомнюват славното негово средновековно минало. Римско в него няма нищо според най-щателните изучвания на Еванса. «Като се разхожда човек покрай обраслите с мъх куполи на баните, покрай старите тухлени и каменни здания, покрай големия Куршумли хан — пише английският археолог, — дохажда му да вярва, че това са ония бани и пазарища, с които Юстиниан е украсил неговия любим град, но по-внимателно изучаване на тия сгради с византийски стил показва, че те са градени по-късно от турските завоеватели.» По много белези Еванс се убедил, че Куршумли хан е турска сграда. По вътрешността си баните имат арабски вид. Остатки от старовременни сгради от византийската и славянската епоха е съгледал ученият изследовател само в североизточната част на града и между тях за най-старо той счита «Банята на двете сестри».

На друго място ще видим, че старият дарданско-римски град Scupi е бил малко по` на запад от сегашния град, пак на левия бряг на Вардар до устието на Лепенец.

Градът има сега доста добра вода и в достатъчно количество, обаче тя не е разпределена правилно навсякъде: из турските махали има начесто чушми, а в християнските много по-нарядко. В Каршияка вода се черпи от кладенци, а по някой път и от самия Вардар. Климатът в Скопие е променлив. Лете стават големи горещини и понеже къщите са гъсти, става задуха в града. Населението страда от треска. Зимата е доста люта в сравнение с околните места. Градът е открит на североизточните студени ветрове.

По външния вид на улиците, на пазарите и на къщята изобщо Скопие има изглед на град, който отпада икономически. И наистина неговото положение сега е още твърде недобро, обаче най-тежката си икономическа криза той е вече прекарал и в най-ново време има признаци на поправяне. Градът ще се повдигне, ако нови размирици не се появят в този немирен край от

19

разглобената турска държава. При изменени политически обстоятелства на Скопие предлежи важна рол, каквато той е играл многажди през своето многовековно съществувание, както ще видим от късия исторически преглед, изложен по-надолу.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]