Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало
В. Кънчов
 

2. Околност и главни пътища

Скопска Черногория. Западната котловина на Вардар и Лепенец. Климат. Клоновете на Водно планина. Скопско поле. Солунският път. Серският път. Софийският и Нишкият път. Босненският и Шкодренският път. Битолският и Дебърският път.


Ближната околност на Скопие е красива, добре населена и богата с древни манастири и много други старинни остатки.

На север от града в полите на Черна гора се намира великолепна котловина, прорязана от много потоци, украсена с хубави гори, долини и с всякакви естествени прелести. Това е Скопската Черногория. Множество селца са наредени едно до друго по долините. Около тях са най-хубавите лозя, които се намират в тази част на Македония. А по най-живописните хълмове и долини има цял ред стари манастири, едни от които са още зачувани, а други са разрушени. В римската епоха тая местност е била лятната градина на старото Скупи. Тук са били летните жилища на богатите сановници, заради това тя е осеяна с остатки от онази епоха. В главното село на Черногория, Кучевища, Еванс е намерил важен римски паметник за градского управление на Скупи. В селските лозя се виждат римски гробища. Подобни гробища има и в други черногорски села. Има остатки от сгради и храмове. В средните векове старите римски сгради са заменени с манастири, които особено са процъфтели във времето на сръбското владичество. Сръбските крале не са жалили средства за тия светини. Някои от черно-


20

горските манастири са хубави типове от византийската архитектура, особено красив е храмът на Кучевишкия манастир «Св. Архангел», построен в една гориста местност над селото. Населението в Черногорието е по-живо, по-събудено, отколкото населението в другите части на Скопската каза. Селата имат по-хубав изглед и къщите са обикновено двукатни сгради. Два пътя водят от Черногорията към Скопие. Единият слиза от източната част на котловината покрай р. Серава; той е старият Бутелски път, наречен така от с. Бутел, което е насред път за града. Другият слиза от западната част на котловината и върви покрай водопроводите. Планината над Черногория е много стръмна, затова само по пешашки труднодостъпни пътеки се минува за Гиланската долина, дето са изворите на р. Българска Морава.

По високите хълмове, в полите на Черногория се забелязват три нови силни укрепления, предназначени да пазят града от неприятели. Едното е на източната страна и владее големия път, който излиза от Скопие закъм Куманово, другото е по средата пак над този път, а третото е на запад и господарува над пътя, който отива за Качаник.

На запад от Скопие се отваря красива долина между планинските подножия; тя е като продължение от Скопското поле, отделена от него със самата Скопска долина. Местността е пленителна по естествената си красота, по защитеното си положение между високи планини, по буйната си растителност и по романтическите скали и тераси, които я красят от южна страна. На изток стоят стръмните подножия на Черна гора, на запад подножията на Люботрън, на север се издига самият Люботрън като гигантски колос, който господарува над цялата околност. Между него и Черна гора се вижда страшен дълбок пролом, през който тече реката Лепенец; това е прочутият Качаникски проход — вратата между Македония и Стара Сърбия. Долината на Лепенец е уподобена от Гризебаха на Ломбардската долина в Италия. На юг стои столовидна планина Водно, която се подига на тераси, обрасли с гора и накичени със села. Между люботрънските подножия, и Водно, право на запад от долината се начева планинска карстовидна страна, прорязана от две


21

големи реки: самата Вардар и притока му Треска. Вардар, който иде от Тетовската котловина, прорязва варовитите ниски планини и се спуща в долината като голяма, буйна и шумна река. Нещо половин час на юг от неговото гърло от планината излиза р. Треска с оглушителен рев. Тя си пробива път през страшен пролом и слиза по силно наведен увес, като скача от скала на скала и се обръща само на пяна, когато се появи в благословената долина. Великолепни са високите скали, които се издигат над устието й право към небето. Множество остатки от древности се съглеждат по дълбокото устие и по високите скали. Цял ред манастири са били украсявали тая дива и прелестна местност.

Тия многоводни реки се мешат наблизо една до друга и правят Вардар голяма река, която отива през средномакедонската низина за Бяло море. Котловината е широка в подножието на Водно около десетина километра. На север тя се стеснява покрай коритото на Лепенец и се губи в теснината на Качаник, три часа далеч от Водно. Хубаво е описана тая котловина от немския пътешественик Гризебах, който я посетил в първата половина на днешния век, отивайки от Скопие за Тетово. «Много села лежат около пътя, който следва северния бряг на Вардар — пише пътешественикът, — докато реката приеме от лява страна един приток (Лепенец), идещ откъм север из планината Шар. Тук се вижда надясно от пътя голям чифлик на скопския паша, в който сега живее неговият харем. Това е просторна вила, наполовина скрита в дървета, измежду които се показват остри върхове на оловни покриви. . . Положението на това място, в една благословена долина, обиколена с венец от зелени планини, има всичките преимущества на едно лятно жилище. . . Житата бяха пожънати, царевиците бяха още зелени, [1] оризови поля видох тук за пръв път в голямо количество, тъй щото характерът на тая местност в някои отношения напомнюва Ломбардия. Оризовата обработка се продължава в тази част на Македония от началото на май до жетвата през октомври. Сега стръковете са още много малки и оризовите ниви
 

1. Денят, в който Гризебах е посетил това място, е бил 13 юли нов стил, или 1 юли по нашето броене.


22

приличат на пролетни наводнени ливади, когато крехките тревички току-що се показват над повърхността, подкрепени от влагата. При тази гледка трябва да се съгласим с епископ Хебер, който намира зеленината на младото оризово растение толкова нежна и свежа и се унася от хубавото впечатление, което правят на пътника подобни равнини, обиколени с планини. Краищата на Бабунската верига (планина Водно), които придружават южния бряг на Вардар, са наистина от средна височина и по-голямата им част обезлесени, но те се показват навсякъде зелени и се продължават западно, като се издигат до пределите на горската растителност. Те са пресечени от тесни проломи, които на много места се отличават с романтическите си скали. Най-забележителният, проломът на Треска, показва устието си в западния кът на долината, измежду тясна скалиста пукнатина на планината, на която червеникавите стени се издигат отвесно няколкостотини стъпки високо, непосредствено над шумящата река. . . Северната стена на долината се състои от бели калцитни скали, гъстозърнени, с мраморни късове между тях. Температурата на изворната вода (14°С) показва, че това място, което има северна ширина, равна на оная при Рим, има тоже римски климат. Защо тогаз растителността на тази северна част от македонската низина няма вечно зелени буренаци, е въпрос на бъдещи изследвания. Вероятно това нещо зависи от различното разпределение на температурата през лятото и зимата. . . [1]

Ученият ботаник е право схванал въпроса с климата на местността. Колкото и да е запазена тя с околните планини, в нея зиме падат големи снегове, които изстудяват температурата. При все това остри и продължителни мразове тук са неизвестни.

Разкошният чифлик, който описва Гризебах, е селото Бардовци, заселено на десния бряг на Лепенец. То принадлежи на наследниците на скопските полузависими паши. В неговата околност има кисел минерален източник, който изхвърга водата нагоре като шадраван. Малко по` на юг от Бардовци, при влива-
 

1. Е. Griesebach, Reise durch Rumelien und nach Brussa im Jahre 1839, Goеttingen, 1841, В. II, Т. 241. 241.


23

нето на Лепенец се намират големи остатки от старини, в които Еванс е познал старото място на Скопие.

Землистите терасовидни склонове на Водно се спущат към Скопие и полите на планината, доста полегати, досягат прековардарския малък дял на града. На една планинска тераса е голото Нерези със своя хубав манастир, който доби известност в най-ново време поради лютите борби, които води българската община за него. Много римски остатки е намерил Еванс и по тия високи места. Даже той е констатирал тук остатки от дарданска крепост.

Хълмовете са покрити с лозя, а в по-ниските места, около железния път, има хубави градини за зеленчук. Още един кисел извор има близо до града; той е на юг от Скопие в полите на Водно.

На юг от Скопие се разстила широкото Скопско поле, през което Вардар тече на югоизток близо 3 часа път. Равнината е една от най-плодородните в Македония. По средата й има ниско място с широко блато — «езеро Елатно», в средновековните паметници. Много села са наредени около равнината. Но те са бедни, имат сиромашки вид, защото са чифлици — притежание на силни скопски бегове. Там, дето полето се свършва и се начева Велешката теснина, по десния бряг на Вардар се намират българските селца Таор и Бадер, които са добили историческа известност като родина на прочутия византийски император Юстиниан, който толкоз възвиши град Скопие и на когото името е дълбоко свързано по-после със западнобългарската независима черква.

На югозапад от полето, над десния бряг на Вардар се начева Бабунеката верига с много гребени, между които има хубави планински долини. Тук в планинските усои се намира Марков манастир до Маркова река, за който ще говорим на друго място. В долината на тая река също тъй са намерени много римски древности. Има остатки от стара златна рудница.

От всичко това се види, че град Скопие е обиколен с най-разнообразна местност, която го снабдява с всичко, що е потребно, за да храни по-голямо население. Положението измежду околните провинции на Балканския полуостров му придава


24

още по-голямо значение и показва, че от самата природа е предназначен да бъде важно становище, средоточен търговски град. Затова през многовековното си съществувание той е играл важна рол всякога, когато околните области не са били отделени от него с политически граници. А когато те са били отделвани, той е ставал важен стратегически град, какъвто е и днес.

С всичките тия области той е свързан с важни пътища, за които ще кажем няколко думи тук, за да стане по-ясно значението на града.

На югоизток от Скопие излизат два големи пътя, които стигат до Бяло море. Единия ще наречем Солунски, а другия Серски според двата главни града, до които достигат.

Солунският път върви покрай долината на р. Вардар. Тук има шосе, което ту слиза до леглото на реката, ту се отстранява от нея, за да избегне теснините. На много места то е развалено и не се обръща на него нужното внимание, откогато се построи железен път, който свърза тия два града. Дължината на железницата до Солун е 369 км; тя, като напуща Скопското поле, влиза във Велешката теснина и после продължава покрай Вардар и прорязва през средата Македония.

Серският път съединява Скопие с богатите плодородни долини на Брегалница, на Струмица и с голямото и много производително приморско Серско поле. Той излиза из Скопската равнина на югоизток при с. Каплан, пресича хълмистата област Овче поле и отива в Щип, който е голям град и важен като вътрешен търговски пункт за плодородната Брегалнишка долина. Оттука пътят приближава на югоизток през ниска планинска седловина и излиза в богатата долина на р. Струмица, върви през тая долина, като закача градовете Радовиш, Струмица и Петрич, и излиза в Струмската долина. Струмица има голям вътрешен пазар и също като Щип е добър търговски център за цялата Струмичка долина и за Малешево, даже и за Тиквеш. Пътят, като излезе в долината на Струма, минава Рупелския проход и излиза на гр. Сяр, който има търговията на цялата приморска равнина. Там тоя път се слива с големия друм, който води от Солун за Цариград. Целият път е конски. По него вървят обикновено конски кервани, макар че на много места


25

могат да отиват и кола. Напр. от Скопие до Щип има шосе, което обаче не се държи в изправност. От Щип до Струмица пътят е правен на няколко места, но с кола мъчно може да се пътува по него; от Струмица накъм Сяр пътят е коларски, но не е правен, заради това само селски кола го посещават.

Обикновено по тоя път вървят конски кервани, които отиват за два деня до Щип (16 часа), за два деня до Струмица (12 часа), за два деня до Петрич (12 часа) и за два деня до Сяр. (12 до 13 часа). — Всичко 52 до 53 часа.

Други два пътища съединяват Скопие с долината на Морава и Сърбия и с Централна България. Единия ще наречем Нишки, а другия Софийски. Те вървят заедно до Куманово. От източния край на града излиза хубаво шосе, което прерязва на изток. Скопската равнина, преминува един ред ридове, които се спущат от Черна гора към юг, за да заградят полето. След това пътят излиза в Кумановската хълмиста поляна и достига гр. Куманово, който има голям местен пазар и търгува с целия най-северен ъгъл на Македония. Ог него пътят се разделя. Нишкият клон върви на север и като пресече ниската Прешовска седловина, слиза в долината на Българска Морава и продължава през нея, докато излезне на плодородното Нишко поле, дето се спира в гр. Ниш, който е важен търговски център. Тук Нишкият път се слива с големия Цариградски друм и върви през Моравската долина за Белград и после за Средна Европа. По цялото това продължение има железен път, който е добил важност като международен път. От Скопие до Куманово има 30 км, а оттам до сръбската граница още 49 км.

От Куманово се отделя българският Софийски път, който следва удобната долина на р. Крива, стига до гр. Крива Паланка и оттам продължава през прохода Деве Баир (1180 м), дето влиза в княжеството и дохожда в Кюстендил. Оттам следва като главен път за София. От Скопие до българската граница има около 105 до 110 км, а до София — около 230 км. Целият път от Скопие до София е правен, но понеже оная част, която се намира в Турция, не се държи в ред и на много места мостовете и самият път са развалени, затова обикновено и тук се върви с конски кервани, които пътуват до Куманово за 1 ден, до


26

Паланка за 2 деня, до Кюстендил за 1 ден и оттам до София за 3 деня. По този път стават всичките сношения на Северозападна Македония и Албания с Централна и Северна България и по-нататък с Влашко. Сега той служи главно на работниците, които се движат от Турско към България и Влашко и които достигат годишно на брой до 10 000 души.

Два големи пътища излизат от Скопие на запад и го свързват с другите области на Балканския полуостров. Единият отива за Босна, другият за Албания. И двата пътя излизат от града заедно, слизат в долината на Вардар при устието на Лепенец и се разделят.

Босненският път следва течението на р. Лепенец, минува Качаникския прорез и излиза на прочутото широко Косово поле. Там се отделя от него Североалбанският или Шкодренският път. Самият Босненски път минава през важните градове Прищина и Нови пазар. От Нови пазар пътят продължава през Сеница, Преполе и по долината на Лим влиза в Босна, дето се спира в големия и важния град Сараево. Това е важният Босненски път, по който едно време се движеше търговията от Адриатическо море (Рагуза) за Скопие, а сега по него се движи австрийската сила за тоя град, без който тя не може да стане обладателка на беломорското пристанище Солун. Босненският път е правен някога, но сега е съвършено занемарен и служи за конски кервани. По неговото направление е проектирана голяма желязна линия, която е направена в турските предели до гр. Митровица, находящ се в северните части на Косово поле, около 130 км далеч от Скопие. По-нататък до Нови пазар върви шосе около 10 часа път и още по-нататък до босненските предели има конски път. В Босна от границата до Сараево австрийските власти са направили много добър военен път. От Скопие до Сараево конските кервани отиват за 10 дена при добро време.

От Косово поле се отделя на запад Североалбанският път, който отива в големия и важен град Призрен като шосе. Оттам следва като конски път на запад през долината на Белия Дрим до прочутия Везир хан, дето се сливат Белият и Черният Дрим. През голям каменен мост пътят минува на левия бряг на съединения Дрим и се отклонява от скалистото корито на реката на


27

юг, минава през трудно проходими албански вериги, между Дукачин и страната на Миридитите и излиза на Дрим близо до Шкодра. Минава на голям мост реката и за 5 часа слиза в Шкодра, който град сега има голямо военно и търговско значение. От Шкодра по реката Бояна, която е плавателна, се излиза на Адриатическо море. От Шкодра до Призрен конските кервани пътуват 33 часа. От Призрен до Скопие — 18 часа. Този път пресича цяла Албания напряко и има важно военно и търговско значение за Турция. Затова турското правителство е проектирало желязна линия по неговото направление, която би служила за защита на северозападните й владения и би послужила за въвеждане мир и ред в неспокойните арнаутски земи. Сега от Скопие до Шкодра се пътува за 8 деня. Целият този път днес няма особено търговско-икономическо значение, едно, защото минава през стръмни, мъчно проходни места, друго, защото минава през съвършено несигурни земи, дето няма ред, нито уредена власт и господствува правото на силния.

Вторият западен път е наречен Битолски; той върви покрай р. Вардар, минава през Жеденския проход и влиза в разкошното извънредно плодородно Тетовско поле. Прорязва надлъж цялото поле, като минава през град Тетово, който е търговско средище на цялата околност. До Тетово има 8 часа ходене и пътят е направен. По-нататък главният път върви като конски до над изворите на р. Вардар, дето от него се отделя Дебърският път. Последният минава ниската Мавровска седловина при изворите на Вардар и влиза в долината на р. Радика, по която следва до град Дебър. Този град държи търговията на голяма част от Албания. Дебърският път е дълъг около 26 часа, именно: 12 до Гостивар, 3 до Мавровската седловина и 11 до Дебър. Той свързва Скопие със средна Албания и би имал голямо значение, ако можеше да се направи безопасно пътуването по него. Сега от Тетово дори до Дебър пътниците са изложени на разбойници, които като в албанска земя безнаказано правят обири и убийства. При все това през него се движат всички почти дебрани и реканци, които отиват на гурбет за България и Влашко.

Вторият дял от тоя път се отделя при Гостивар и отива за


28

Битоля. Той следва изпърво течението на един вардарски приток (Лъкашница или Падалишка река), минава планина Буковик (1181 м) и влиза в разкошната Кичевска котловина, дето е малкият градец Кичево, построен на голям кръстопът. Главният път продължава из Кичево за Битоля като добро шосе. Това шосе, което е предназначено да се продължи до Скопие, има военно значение, понеже ще свързва две най-важни военни твърдини на Македония, но то ще има и голямо търговско значение, понеже ще поднови почти прекъснатите сношения между тия два големи града. От Скопие до Битоля има около 35 часа: 12 до Гостивар, 8 до Кичево и 15 до Битоля. От Тетово до Гостивар може да се върви с кола. Остава само да се направи пътят от Гостивар до Кичево и да се поставят покрай него няколко военни поста, за да се съживи тая важна икономическа артерия в Македония.

Всичките тия пътища държат място между най-главните в Балканския полуостров и като се съсредоточават в Скопие, свързват го с най-важните градове от средната, южната и западната част на полуострова. Когато се улеснят пограничните сношения между турските владения и България, Сърбия и Босна и когато се осигурят албанските проходи, изведнаж тия пътища ще добият много по-голямо значение и Скопие ще стане първостепенен вътрешен град на Балканския полуостров — средище между Централна България и Албания, между Бяло море и Босна със Сърбия.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]