Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало
В. Кънчов
 

3. Население

Число на къщите и на жителите. Турци. Българи. Цигани. Евреи. Власи, Гърци. Латини и Сърби.


Град Скопие има сега според турските книги 4474 къщи, 1550 дюкяна, 50 фурни, 45 ханища и 3 бани. Той се дели близо на 60 малки улици. От къщите 2336 са турски, 1687 —


29

български, 240 — цигански, 100 — еврейски, 60 — влашки, 17 — гръцки, 15 — албанско-католишки, 6 — черкезки и 13 — разни западноевропейски. Според къщите приблизително може да се пресметне числото на населението. Обикновено в Турция се смята за градските къщи по 5 души жители на всеки турски дом и по 6 на християнски дом. За Скопие тия числа са малки. Понеже разширяването на града е спряно от разни страни, затова тук се срещат много често по 2 семейства в един дом. Ето защо ние смятаме тук на турски къщи по 6 жители, на християнски по 7 души и на цигански и еврейски къщи по 8 души, понеже циганите и евреите живеят още по-стеснено от християните. Според таково пресмятване в гр. Скопие има:

В това число не влизат вънкашните лица, които живеят не семейно в града, като напр.: чиновниците, слуги, ученици и външни занаятчии и търговци. Също тъй тука не влизат войниците от Скопския гарнизон. Като вземем пред вид и тия лица без войската, то ще имаме приблизителното население на Скопие в кръгли числа, както следва:

30
А заедно с постоянния военен гарнизон градът ще има около 35 000 граждани. [1]

Турското население е най-многочислено в града. Преди време то е било много по-преодоляюще, отколкото е сега, понеже тогаз българският елемент е бил нищожен по число. Това население не се състои от чисти турци, а има в него голям примес арнаути. Тия две народности в Скопие не могат да се отделят, понеже арнаутските семейства са се слели с турските и бързо са усвоили турския език. Вероятно е, че 1/3 от мохамеданското население на града е от арнаутско произхождение. Турците живеят повечето в отделни махли, които захващат 2/3 от целия град, понеже имат големи дворове.

Българското население сега държи второ място сред турците, но то много бързо расте и не ще да е далеч времето, когато ще достигне и замине турското. Увеличаването на българската маса става по две причини: едно от по-силното разплодяване, а друго от наплив на преселници. Незавидното положение на българите в Тетовската каза, гдето са много притеснени от арнаутските си съседи, и лошавото икономическо положение на българското население в скопските чифлици кара много семейства да се преселват в Скопие. Новите преселници от скопските чифлици идат главно от прековардарската част на града, която в последните 10—15 години се удвои. Главни спънки на преселяването е сега това, гдето разширението на града от юг е спряно от турските гробища и желязната линия. Селяните, които идат в града, продължават да се занимават със земле-
 

1. Някои определят много по-високо числото на жителите в гр. Скопие, напр. авторът на книгата «Материали по изучаването на Македония» (С., печ. Вълков, 1896, стр. 495) възкачва скопското население на 48 500 души, обаче такива цифри, които обикновено се зимат намерки, не са верни. По такъв начин, като се смяташе преди Освободителната война, на някои градове се туряше 1 1/2 пъти повече жители, отколкото имаха.


31

и имат нужда от по-широки дворове по края на града. Източните махли на Скопие, понеже са турски, за това заграждат достъпа на преселниците. Северните части на града са отворени доста към Черногория, но те са отстранени за поленските селяни, които идат от полето на изток от града. По-старите български жители на Скопие живеят в махлите около устието на Серава, между чаршията и българската черква «Св. Богородица». Това е «Варошът» с еснафската и търговска класа. Тук се срещат по-хубавички къщи, обикновено двукатни. Тук е българската митрополия, гръцката митрополия и главните български училища. Улиците имат калдъръм и изглеждат по-чисти. В по-северните квартали на града Топхане и Чаир живеят земледелци и занаятчии, преселени от околността около началото на днешното столетие. Между тях и Варошът стоят гъсти турски улици, през които минаването много пъти е мъчно поради безпокойствия от страна на малки турчета. В Каршияка преобладава българско население, чисто земледелческо и скоро преселено от полето. Тук жените още носят своята селска руба. Най-източната част от тоя квартал е населена с турци мухаджири (преселници).

Циганите по число държат трето място. Те живеят в два големи купове. Единият на север от крепостта, другият в западната половина на Каршияка. Всичките са мохамедани и се стремят да усвоят турския език. Те са съвършено бедни и бързо числото им се умножава поради голямата им плодовитост.

Еврейската колония е много стара в Скопие. Евреи е имало и тоя град още в средните векове. През цъфтящия период нар Скопие под турското владичество те заедно с рагузаните са държали главната търговия. Подир изгарянето на Скопие през 1689 г. и чумата, която е последвала, числото им се е много намалило. Едва в най-ново време евреите почнаха да се увеличават с нови преселници от Солун. Същевременно с това те почнаха да взимат по-голямо участие в търговията и да се подобряват материално. Доскоро скопските евреи съставляваха най-бедната и презряна част от населението. Те живеят в особен квартал на юг от крепостта, около българската черква «Св. Димитрий». Този квартал има сиромашки вид, къщите са наред


32

полустрошени и по тесните, гъсто набити с къщи улици господарува голяма нечистотия.

Власите в Скопие са новозаселени. Те са почнали да дохождат тук в начало на настоящото столетие, когато са се пръснали от Пинд по цяла Македония. Те живеят във Вароша измешано с българите, занимават се главно с търговия и занаяти и в национално отношение служат и досега главно на гръцката идея, заради това се черкуват в гръцката черква «Св. Спас».

Гръцките къщи се състоят от 4—5 старозаселени и други новозаселени търговци и няколко чиновници от железницата. Те не играят никаква рол в града сега, както не са могли да играят и в предните векове.

Албанските католици се наричат латини. Те отдавна са известни в Скопие. Вероятно преди австрийските войни са били повече. После окончателно са се загубили и едва в най-ново време са се появявали наново под мощната закрила на Австрия.

Сърби се появиха в Скопие в най-ново време, когато градът стана вилаетски център. Има вече десетина семейства, преселени от Прищенско и Призренско, другите са несемейни, надошли от тия места и от кралство Сърбия.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]