84
7. Скопска епархия
Значение на Скопската митрополитска катедра. Големина на епархията. Статистика на епархията по духовно ведомство. Училищното дело на екзархийската и на патриаршеската част на населението в епархията.
Скопие е център на голяма православна епархия и поради това Скопската
катедра е от първостепенна важност между другите македонски катедри. Още
в първите векове на християнството тази катедра е играла важна рол, такава
остава и досега. Преди разделяването на църквите скопската катедра е била
подчинена на Рим. Юстиниан я направи самостоятелна църква. Сетне тя преминува
под ведомството на Охридската и на Пекската архиепископия. С унищожаването
на последната остана под Цариградската патриаршия до 1872 г., когато беше
спечелена за Българската екзархия. Понеже Цариградската патриаршия не призна
самостоятелността на бъл-
84
гарската черква, то в екзархийските епархии, дето останаха що-годе нейни последователи, тя остави и свои владици. Така щото от 1872 г. в Скопската епархия има двама отделни православни митрополити: единият екзархийски за ония православни, които признават духовното ведомство на Българската екзархия, а другият патриаршески за патриаршистите.
Скопската епархия се състои сега почти от всичката част на Скопския вилает, която спада към Македония. В нея влизат поименно следующите места: гр. Скопие и казата му, гр. Тетово с казата, в която влиза градчето Гостивар, гр. Куманово с казата, част от Прешовската каза, гр. Крива Паланка с казата, гр. Кратово с казата, гр. Кочани и казата, гр. Щип с казата и северната половина от Малешевската каза, така наречената местност Пиянец. [1] В тия предели Скопската епархия е най-голяма в цяла Македония, и то не само по пространство, а и по население.
В тази епархия има 9 града и 497 села, в които живеят изцяло или отчасти християни. Населението брои 30 902 къщи, от които 130 са от влашка народност, 17 гърци, около 400 цигани и останалите българи. От тях под ведомството на Българската екзархия се намират 24 769 къщи, а останалите 6133 къщи признават духовната власт на Патриаршията.
По кази екзархийското и патриаршеското ведомство се разделят по следующия начин:
1. От Скопския санджак
само гр. Радовиш с казата и южният дял на Малешевската каза — същинският
Малеш — принадлежат на друга епархия (Струмишката); затова пък епархията
има Тетовско и част от Прешовско от други санджаци. Сега цялата Малешевска
каза се числи към епархията.
85
От тия числа се вижда, че цялата Прешовска каза от епархията не влиза в екзархийското ведомство. Тази каза се създаде след Берлинския договор от остатките на Вранската каза (Враня премина в Сърбия), на които се притуриха и няколко села от Кумановската и Гилянската каза. Гилянските села са от Призренската епархия, Вранските и кумановските села са от Скопската епархия и преди Руско-турската война тия села бяха екзархийски. В новосъздадения административен център Прешово няма християни; там всичкото население е албано-мохамеданско, затова не можа да се състави българска община, която да прибере селата около си. От Скопие българският митрополит беше изгонен и нямаше кой да проводи наместник в Прешово от българската митрополия, понеже на скопската община се не позволяваше да представлява цялата епархия. Възползувай от това, патриаршеският скопски митрополит обсеби цялата каза, като му се помогна от турската власт. След като българският митрополит Теодосия завзе митрополитската катедра в Скопие през 1892 г., той бе поканен от представители на главните прешовски села да ги посети и да си постави наместник в Прешово, но турската власт му не позволи; също тъй не се позволи и на сегашния български митрополит да направи това и казата изкуствено се откъсна от българската черква.
През изтеклата година от Кумановската, Кочанската и Кратовската каза преминаха много патриаршески къщи към екзархийското ведомство, но за тях не можахме да добием точна сведения.
Главните привърженици на Патриаршията в останалата част на епархията се намират в Черногория (с център село Кучевища), в Кумановско и Тетовско. Селото Кучевища във време на черковната борба стоеше в първите редове срещу гръцката черква. След възстановяването на българската митрополия в Скопие породила се борба между това село и скопския български митрополит за управлението на Кучевишкия манастир,
86
резултатът на борбата беше повръщане на селото към ведомството на гръцкия владика. То увлече още няколко села със себе си. В градовете Куманово и Тетово още при черковната борба се образуваха силни гъркомански партии вследствие вътрешни чорбаджийски борби и около тия партии се запазиха за Патриаршията части от градовете и някои села. Гоненията срещу българите екзархисти, които се продължиха от 1876 до 1882 г., укрепиха тия гъркомански места и умножиха числото на патриаршистите. След 1882 г. почна наново да печели българската черква и това печелене се продължава досега с изключение на Гостиварската нахия от Тетовската каза. В тази нахия по разни причини сръбската пропаганда се усили и спечели за себе си и за Патриаршията няколко нови села.
Сегашното положение на двете черковни власти в градовете на епархията се вижда от следующата таблица:
Българската екзархийска митрополия има под ведомството си 245 свещеници
и 169 черкви и 8 манастири.
През 1895/96 учебна година в Скопската епархия е имало 143 български общински училища, в които са преподавали 186 учители и 47 учителки. В началото на учебната година в училищата са учили 7381 деца (5541 момчета, 1840 девойчета), а в края на годината са държали изпит 5280 деца (3916 момчета, 1364 девойчета).
За поддържане учителския персонал на тия училища са похарчени 5285 1/2
лири турски (121 566 лева). Освен това в
87
46 села е плащано и в натура, а в повечето села учителите са се ползували с квартира, отопление и храна. [1]
Патриаршеската митрополия има под своето ведомство около 75 свещеници. Числото на черквите ни са неизвестни, също тъй и на манастирите.
Числото на свещениците е голямо, понеже те всички се поддържат от сръбската пропаганда, от която получават годишни възнаграждения от 5 до 30 наполеона, според значението, което всеки един има като агитатор. По тая причина има много патриаршески свещеници с енории от по 5—10 къщи, а има някои и без енории. За пример може да ни послужи Пехчевската каза, дето в едно село (Берово) има 5 патриаршески свещеници на 100 къщи патриаршески, а в цялата Пехчевска каза (Малешево) с 42 екзархийски села с 3112 екзархийски къщи има 18 екзархийски свещеници.
Едно време патриаршеските общини в Скопската епархия се гърчееха и се наричаха гръцки, макар че никой в тях не знаеше гръцки, нито пък в черквите навсякъде имаше кой да чете гръцки. Сега главните патриаршески общини в Куманово и Тетово се държат яко за сърбизма, а другите (Кратово, Гостивар, Крива Паланка), понеже са слаби и отдалечени от главните агитаторски центрове, имат изглед на някакви изкусни създани сръбски партии, без всякое значение.
Гръцки училища в епархията няма. Вместо тях в много патриаршески села са отворени напоследък сръбски училища, които се намират под надзора и управлението на сръбската пропаганда. А пропагандата се ръководи от сръбския генерален консул, който плаща на учителите и на поповете.
Според сведенията, които дава сръбският професор Симич в журнала «Дело»
през 1895/96 учебна година, в Скопската епархия е имало 71 сръбски училища
с около 100 учители и 2649 деца от двата пола. Тия сведения не са верни,
понеже са обнародвани с цел да посочат голям успех на сръбските училища
пред вънкашния свят. Скопската българска митрополия се е постарала за същата
година да събере сведения за сръбските
1. В. «Новини», г. VII, бр. 69.
88
училища и е намерила в епархията, без Прешовската каза, 46 сръбски училища с 1293 ученици, като прибавим към тях 9 училища в Прешовската каза с 371 ученици, събират се 55 училища с 1664 ученици и ученички. Къде края на учебната година са отворени още 6 нови сръбски училища в селата и 1 в Скопие. Така щото цялото число на училищата ще е било около 62, а учениците в никой случай не са надминавали числото 1750. Сръбската пропаганда е издържала през тази година повече от 100 учители, от които около 30 са били без училищна работа и са се занимавали с агитация.
Сумите, които са изразходвани за сръбските училища, не са ни известни.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
