Сегашното и недaвното минало на град Велес
В. Кънчов
 

I. ЕСТЕСТВЕН ПРЕГЛЕД

1. Град Велес

Местоположение. Улици и чаршията. Близката околност на града. Старият град Велес. Въздигането на Кюпрули. Населяване на българите от стария град. Народонаселение. Климат.


Град Велес се намира на железопътната линия, която води от Солун за Белград. Той отстои на 192 км от Солун и е една от важните станции на тази линия.

Градът има живописно местоположение. Той е заселен по двата бряга на р. Вардар, по ребрата на два високи хълма, които стоят един срещу други и на южната част на града дотолкова се доближават, че остава място само за шумливия Вардар да се промъква между тях. Железният път, който върви по десния бряг на реката, е прокаран тук под камениста скала, която отдясно стои над Вардар. Срещу тази скала на противния бряг се въздига един каменист връх, който бързо се възвишава нагоре и се слива с общия хълм, на който е разположена източната половина на града; и между тях е едно тясно устие, което няма повече от 55 м ширина и е захванато изцяло с водите на гордата река, която тук всякога бучи, защото бързо слиза надолу. Под това устие долината на Вардар се разширява малко и на западния бряг се вижда красивото гърло на малката рекичка Тополка. На север от града долината на Вардар отведнаж се разширява и по десния бряг на реката е разположено едно малко прехубаво поленце, покрито с пшенични и кукурузени ниви. Когато пътникът влиза в града откъм това поленце, двата хълма се изпречват пред очите му като две грамадни полу-


183

надигнати криле на някоя гигантска птица, главата на която се крие зад тесното й южно устие, а на мястото на гърба й е широкият лекоподвижен Вардар. Къщите се трупат една върху друга по стръмните брегове и изгледват, като че ли всеки по-горен ред е налягал на по-долния. Дворове не се виждат, а само прозорци над прозорци и комини над комини. Най-долните редове стоят прави над Вардар и постоянно се оглеждат в неговите води, а най-горните са високо къде средата на хълмовете и за да достигне до тях човек, трябва няколко пъти да почива из кривите тесни стръмни улички, покрити преди десетки години с такъв оригинален калдъръм, щото неопитният пътник ще си строши краката, преди да стигне до горните краища на града. Източният рът е по-висок от западния. Той е разделен на две половинки от един малък поток, наречен Дервент, който минува през сред града и се влива във Вардар. Този рът е продължение от голите безлесни хълмести възвишения, с които е покрито пространството между реките Брегалница и Пчиня, наречено Овче Поле. Грозен е този хълм: той бързо се издига над последните бедни къщички и намърждено някак си гледа на отсрещния си събрат, който не се отличава от него нито по стръмнотата си, нито по това, дето ни едно дръвче не е останало да украсява озъбения каминяк. Западният така също до средата е покрит с къщи, а от средата нагоре е съвсем гол. Той е последният хълм на една невисска планинска верига, която иде от Бабуна планина и върви се` покрай левия бряг на р. Тополка Дори до Вардар.

Най-хубавото украшение на тия каменисти възвишения са двете велешки църкви, съзидани една срещу друга къде средата на южните им страни, далеч от последните къщи на града. На източната страна е «Св. Спас», която лежи на самия гръб на стръмния хълм, който далеч още се повдига над църксвните огради. Право срещу нея на западния бряг е залепена в една долчинка другата църква «Св. Пантелеймон»; тя без съмнение е съзидана в най-разкошното място на тези скали и е обиколена с високи дървета. Има дивен изглед от срещната страна.

Великолепен, фантастичен изглед има Велес вечерно време, когато тъмният мрак закрие намръщените голи канари, когато


184

бледната светлина на месечината залива малките къщички, когато засветят хиляди прозорчета, надвесени едно над друго като малки звездици, пръснати в безпорядък по двата противоположни бряга. Колко е хубав тогаз и широкият Вардар, който се любува на витата месечника, на божиите звездици, що се огледат в него!

Двете части на Велес са съединени с два моста на Вардар. Единият е къде средата на града, той е по-стар и по-як. Направен е от дърво. Има 120 крачки дължина. По него минуват и кола. Другият мост е нов и тесен. Той е на северния край на града. Там има едно малко островче, близо до левия бряг на реката, и моста съединява от двете страни островчето със сушата. По него вървят само пешаци, за кола е тесен. Островчето е земисто и посадено с градински растения. Принадлежи на беледието. Има едно просто кафене, което лете доста много се посещава. [1]

Бележката чаршия не представлява нищо особено. Тя се състои от обикновени малки дървени дюкянчета, както е навсякъде по нас. По-голямата част от дюкяните й са на източната страна, наречена още Пърцорек [2]. Там са и по-добрите търговски дюкяни. Там, дето потокът Дервент се излива във Вардар, има един малък площад, заобиколен с полусрутени дюкянчета.

Едно време тук е кипяла голяма деятелност: покрай брега Вардар е бил покрит с търговски салове, а полусрутените дюкянчета са били пълни със сурови и обработени произведения, които са напровождали за Солун.

Забележителни здания, било по хубостта си, било по ста-
 

1. Австрийски пътешественик J. G. v. Hahn, като говори за Велес, казва: «Природата сама е назначила това място за мост. Тя е дала на реката едно тясно корито и скалисти високи брегове. Откогато човек е почнал да прави мостове, все трябва тук един такъв да е имало. И сега (1858 г.) не липсува тук мост, макар че е съвсем лошав, почти прегнил и от него градът е получил турското си име Кюпрули. . . (Reise von Belgrad nach Saloniki, Wien, 1868, S. 166).

2. Някои велешани казват, че името на тая част от града е собствено Бързорек, а в устата на народа е изменено на Пърцорек; други пък настояват, че това име е произлязло от думата Прякорек.


185

рината си, тук няма. Градът на това място, дето е сега, е заселен на ново време, затова тук липсват всякакви старини.

Старият град е бил малко по` на юг от сегашния, именно там, дето Тополка се влива във Вардар. Над устието на р. Тополка от южна страна се издига един стръмен баир, който от едната страна гледа в хубавата долина на тази рекичка, от друга страна стръмно се спуща към Вардар, а от юг се мие от бистрата рекичка Бабуна. По върха на този хълм и по неговите ребра откъм Тополка е бил заселен старият град. На върха са били укрепления, които са командували на трите околни долини.

За превземането на Велес от турците няма никакви възпоминания. Разказват само, че турците били заложили топове на един връх от другата страна на Вардара и оттам били града. Подир превземането крепостите били разрушени, но градът си останал на мястсто.

Дето е сегашният Велес, имало здрав мост на Вардар и там било основано едно турско военно заселище, което имало грижата да пази моста. Това заселище се нарекло Кюпрули. В последните столетия почнали да се преселват българи от стария град в Кюпрули. Вероятно разбойнически нападения са принудили гражданите да търсят безопасност при моста. Кога са станали първите заселвания, е неизвестно. Знае се само, че допреди 200 години твърде малко българи е имало в Кюпрули, а главната маса са били още в Долния град, както го наричат сега велешаните. От началото на миналото столетие преселяването е добило широки размери. Казват, че докъде 1750 г. велешкият владика е живял в стария град. Особено в първите години на настоящото столетие, когато турската империя беше станала огнище на размирици, преселяването съвсем се е усилило и в 1855 г. са се преселили последните две къщи в новия град; това са били именно къщата на баба Ката и родът на Карталовци; тези две семейства няколко години са живели самички в стария град, като им е било тежко да оставят старите си жилища.

Сега на мястото на стария град се гледат само купища развалини.


186

Велес има понастоящем 3280 къщи. От тях 1900 са български, 1200 турски, 100 цигански и 80 влашки.

От направените изчисления на 200 къщи българско население се оказва, че на къща се падат средно 5,5 жители. За власите и циганите се вярва, че ще имат същото средно число, но относително турските къщи по-вероятно е, че средното число ще бъде по-малко, защото, както ни е известно, домашният живот на турците не позволява да се събират повече фамилии накуп. Предполагам, че ще бъде по-вярно, ако земем за турските къщи числото 5 за средно число.

Според това Велес има приблизително следующето население:

Допреди войната Велес е имал повече население. Тежкият икономически кризис, който настана за града, подир отварянето на желязната линия принуди една голяма част граждани да търсят поминъка си в новоосвободена България и да се заселят там окончателно. До една степен това изселване се попълни с новопридошли турци от България, които не искаха да се мирят с новия ход на историческите преврати.

По вяра населението се дели: на православни християни мохамедани. Православни са: българите, власите и около 200 души от циганите. Мохамедани са: турците и останалите цигани.

Протестантите са се опитвали често във Велес да спечелят привърженици, но не са имали никакъв успех. Тоже униатски агитатори са кръстосвали както града, тъй и селата, но и те не са могли да направят нищо.


187

Евреи във Велес няма. И то не по причина, че ги гони населението, а защото не могли да се задържат. На няколко пъти са се установявали по два-три търговски дюкяни, но се са били принудени да напуснат работата си.

Мохамеданите имат няколко джамии. Българите имат две църкви и власите — една. За църквите ще говорим по-подир.

В здравословно отношение Велес е поставен много добре. Климатът е и умерен, и здрав. Зимата е мека сравнително с околните места. Градът е доста добре защитен от североизточните ветрове. Лятото е прохладно. Широкият Вардар умерява големите горещини. В най-топлите месеци един слаб ветрец по течението на реката прохладява жилищата на велешани, които, като са наредени амфитеатрално по бреговете, не се задушават едно от друго. Нито пролет, нито есен не се забележва голяма влажност.

Освен това и двете части на града са снабдени с достатъчно количество вода, особено западната половина се отличава с приятна, вкусна, бистра балканска вода, каквато такава рядко се среща по другите градове. И тази вода е в толкова изобилие, щото секи гражданин, като плати една малка сума, може да си пущи вода в двора. Тази вода е докарана от планината през миналата година благодарение на общите усилия на гражданите и правителството.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]