I. ЕСТЕСТВЕН ПРЕГЛЕД

2. Велешката каза

Разположение на казата. — Предели. — Планини, планински върхове. — Лесове. — Реките Бабуна, Тополка и Влахчанска. — Статистика на населението. — Административно разделение. — Нахиите Никодинска и Богомилска. — Башино село.

Велес е седалище иа каймакамин. Той е казалийски град и влиза в състава на големия Солунски санджак. Казата захваща една планинска и хълмиста местност по двете страни на р. Вардар, като се вдава повече на югозапад — накъм Прилепско. Граничи на изток с Щипската каза, от север — със Скопската, от запад — с Прилепската и от юг — с

188

Тиквешката. На югозападната граница на казата се протака Бабуна планина, на която височината достига до 1540 м; тя отделя Прилепско от Велешко. Един ред клонове от Бабуна планина се спущат към Вардар и пълнят Велешката каза. Най-южният се отклонява откъде седловината Плетвар и като-върви към североизток, отделя най-долното течение на р. Църна от коритото на р. Бабуна. Този клон на разни места носи разни названия според селата, които, са около него, и се свършва до р. Вардар с един висок хълм, наречен Клепа[1]; оттук и цялата околност е взела името Клепа. Вторият клон върви между реките Тополка и Бабуна и се състои от ниски голи планински възвишения; той се свършва над Вардар с онзи стръмен хълм, на който стоят развалините на стария град Велес. Местността на коритата на двете реки се нарича Азот. Третият клон се начева между изворите на р. Тополка и Маркова река; той изначало е много висок, горист и недостъпен, носи название Муксос, сетне се дели на няколко клона, от които най-северният е най-висок (до 2510 м) и отива покрай Маркова река до р. Вардар (в Скопската каза); най-южният се казва Голешница планина. Тя спада във Велешката каза и дели р. Тополка от една малка рекичка — Влахчанска река. Преди да достигне до Вардар, хълмът се разделя на две бърда и между тях остава малкото хубаво поленце на гр. Велес, за което вече споменахме. По южния рът е разположен западният Велес, а северният се-издига доста стръмно над поленцето и се нарича Гро'’от. Оттук цялата местност е наречена с това име.

По-голямата част от тия планински вериги са голи. Лесовете са осечени. Хубави гористи места се срещат само по полите на планината Бабуна и тук-таме по полите на веригите, които се отделят от нея, особено около най-горните течения на реките Тополка и Бабуна.

По левия бряг на р. Вардар само една тясна ивица земя спада във Велешката каза, тази ивица се простира между устието на р. Брегалница от юг и устието на р. Пчиня от север. Всичката тая местност се състои повече от голи грозни хълмове
 

1. В австрийската карта погрешно е написано «Gleb».

189

до 400 м височина, които са продължение от високата хълмиста местност — Овче поле. На някои места тези хълмове стръмно допират до р. Вардар, на някои места се отдалечават малко и правят коритото му по-широко. Твърде рядко са останали някои жални остатки от едновремешни лесове, които са правили долината на р. Вардар дива и величествена.

Р. Бабуна извира из Бабуна планина при върха Алягица. Тоя връх е висок, див и горист. Докато слезе реката от планинските височини, прави много извивки и приема водата от много извори по долините на планината. Близо до изворите е било село Нежилово, което село се е преселило по-ниско на същата река. Като слезе в подножието на Алягица, реката взима източно направление и върви из една долина, заградена от север и юг с клоновете от Бабуна, които отиват накъм Вардар. Това са рътлнни немного високи, които тук-таме са покрити с гора. Колкото отиваме към изток, толкова гората намалява. Долината на много места е прекрасна. Селата са гъсто едно до друго, ту по левия, ту по десния бряг на реката. Земята е плодородна и добре разработена. Много малки приточки дохождат от рътлините; от тях струва да се спомене притокът Река. Той извира недалеч от манастира Трескавец, в Прилепската каза; върви право на североизток, като пресича селата Войници и Крайници и се влива в. Бабуна недалеко от селото Войници. По долината на Река върви главният път от Прилеп за Велес. Бабуна, като приема Река, взима североизточно направление и се влива във Вардар под самия оня хълм, на който стоят развалините от стария град Велес.

Селата, които се намервят покрай река Бабуна, начинанки от изворите й, са следующите: Нежилоно (на левия бряг), Чрешнево (л. б.), Ореше (д. б.), Папрадище (д. б.), Богомила (на двата бряга), Бистрица (д. б.), Согле (л. б.), Теово (л. б.), Оморани (д. б.), Мартолци (л. б.), Стари град (л. б.), Бусилци (л. б.), Врановци (д. б.), Вишанци (л. б.), Ораовец (д. б.), Църквино (д. б.) и Бабуна (л. б.).

Изворите на Бабуна са далеч от Велес около 13—14 часа път.

190

Р. Тополка извира малко по` на север от Бабуна. Разстоянието между най-горните им течения е 2 часа път. Там, дето са изворите на реката, планината се нарича Мокренска планина. Тая планина трябва да е продължение на веригата, която ние с общо име наричаме Бабуна, макар че това име се дава само на ония части, дето са изворите на р. Бабуна. Местността, дето извира Тополка, се нарича Бегово. Коритото на тая река върви почти успоредно с коритото на Бабуна. Гориста е само най-горната част на това корито. Хълмовете, които го заграждат надолу и се протакат накъм Вардар, са голи. Долината на реката е съвсем сходна с ония на Бабуна, също така е плодородна и населена. Реката се влива, чрез едно тясно канаристо устие във Вардар под самия град Велес. Близо до устието е разположен манастирът «Св. Димитрий».

Покрай Тополка лежат следующите села: Ябълчица Горно и Долно (д. б.), Дряново (д. 6.), Лисиче (д. б.), Глозинци (д. б.), Еловец (л. б.), Чашка (л. б.), Раковец Горно и Долно (л. б.), Огищено (л. б.), Оризари Горно (л. б.), Оризари Долно (д. б.) и Ращани (л. б.).

Изворите на Тополка са около 12 часа далеч от Велес.:

По течението на двете реки има множество малки воденички.

Влахчанската рекичка, която се влива в река Вардар на север от върха Гро'’от, е съвсем малка и незначителна; лете обикновено пресъхва.

Велешката каза има 89 села, които се делят на 4 отделения според местностите, где се намират; това са: Клепа, Азот и Гро'’от — от десния бряг на р. Вардар и Кючук Кол на левия бряг на река Вардар.

Тук се излага една таблица на всичките села и чифлици; показани са числата на къщите, защото това е едничкият способ за преброяване на населението в Турция. Почти е невъзможно да се преброят жителите половно; на нуфузните тефтери не може да се даде вяра, понеже населението винаги се стреми да скрива истинното число на жителите, да умалява мъжете, та селските дънъци сравнително да са по-малки.

191

192

193

194

От изложената таблица излиза, че грамадното болшинство от населението на Велешката каза е българско. За да се направи приблизителна сметка за числото на жителите, трябва да се вземе една цифра за средно число човеци на къща.

В чифлиците живеят по много човеци в един дом, понеже притежателите не желаят да правят отделни къщи за братята от едно семейство, що се женят. Има чифлици, дето на къща се падат по 7—8 души. В селата, що живеят на своя земя, също тъй по повече души живеят в една къща, отколкото в града. Ако вземем за християнското население по 6 души средно число на къща, то никак няма да увеличим цифрата на жителите, а наопаки, може би ще я намалим. За мохамеданското население не можем да поставим повече от 5 души на къща по същите причини, които споменахме, кога говорихме за Велес. Според това Велешката каза брои:

Като прибавим тук и жителите на града Велес, ще имаме:

195

турци, то ние не можем да ги броим едно с българите. При все това пак българското християнско население съставлява 67% от всичките жители на казата.

Турците държат второ място по числеността в казата. Те съставляват 20,7% от всичките жители. Делят се на две: на същински турци, които населяват града и селата по десния бряг на Вардар, и юруци, които населяват селата по левия бряг на Вардар. Юруците се отличават твърде много от турците както по нравите, тъй и по облекло и занаят. Те са много предадени на скотовъдство. Трябва да има разлика и в езика им.

Арнаутите населяват 4 села в западния край на казата. Те са преселници от Поречието. Кога са дошли в тия места, не ми е известно. Те са бич за околното население и си остават така диви и неукротими, както навсякъде.

Власи освен в града няма нигде по казата.

Цигани се намерват във всякое от по големите села по 1 или 2 къщи, които не живеят постоянно на едно място, а се движат от село на село. Има по някъде ковачи, които си имат къщя.

По вяра населението от Велешката каза се дели на Православни християни и мохамедани. Християните са българите, власите и малка част от циганите, всичко около 32 482 души. А мохамеданите са: турците, българите помаци, арнаутите и по-голямата част от циганите, всичко около 15 460 души.

В административно отношение казата е разделена на 3 части. Селата от Клепа съставляват една нахия, наречена Никодинска нахия, но мюдюрът не седи в главното село Никодин, а в селото Долно Чичово, понеже последното е по` в центъра на казата и има преимущество за властите, че е населено с мохамедани. Никодин е най-голямото и най-важното село в нахията. Има около 1000 души жители. Лежи в южните поли на най-южните от трите вериги, що се отделят от Бабуна и вървят къде Вардар. Второ място държи селото Горно Чичово с 680 души жители. То има хубаво местоположение в полите на върха Клепа. Има две църкви и българско училище. Земята му е много плодородна. Близо до селото е манастирът «Св. Архангел», наречен още Чичовски манастир.

196

Селата от Азот съставят Богомилската нахия, която е пръсната по коритата на реките Тополка и Бабуна. Център на нахията е селото Богомила с нещо повечко от 1000 души жители. Селото е красиво разхвърлено по двата бряга на р. Бабуна. Има църква и училище.

Останалите села от Гро'’от и по левия вардарски бряг са подчинени направо под велешкия каймакамин. Най-важно от тях е Башино село, разположено по левия бряг на р. Вардар, 1/2 час на север от града. Гледано от града, прави прекрасно впечатление. Селяните са доста събудени, имат 2 училища и една църква. Училищата им са от най-старите в казата. Селяните са зимали живо участие в църковния въпрос.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]