Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста

Василъ Миковъ

(Част Г)

 

  1. Имена свързани съ бани, топло и студено  185

  2. Названия, свързани съ изложение на мѣстото на слънце, сѣнка, вѣтъръ и пр.  188

  3. Названия свързани съ земеповръхностнитѣ форми — планина, височина, гребенъ, връхъ, седловина, стръмнина, долина, котловина, поле, равнина и пр.  190

  4. Тѣснина, клисура, проходъ, проломъ и пр.  205

  5. Имена въ връзка съ пещери, пропасти, ями, вдлъбнатини и други подобни  212

  6. Съставъ на почвата  214

  7. Названия въ връзка съ растения  218

  8. Имена въ връзка съ животинския миръ  229

  9. Имена въ връзка съ външенъ видъ  241

10. Названия въ връзка съ голѣмина, малко, високо, ниско, широко, тѣсно, долно, срѣдно, горно, старо, ново и пр.  245

11. Имена свързани съ цвѣтъ — черно, бѣло, зелено, червено, синьо, свѣтло, мѫтно, бистро и пр.  251

12. Названия въ връзка съ количество  258

13. Названия свързани съ миризма и вкусъ  260

14. Глаголни сѫществителни  261

15. Названия свързани съ разни предмети  266

16. Неопредѣлени названия  268

 

        1. ИМЕНА СВЪРЗАНИ СЪ БАНИ, ТОПЛО И СТУДЕНО

 

 

Многобройнитѣ топли и разнообразни студени извори, отрано още сѫ обърнали внимание на народитѣ, живѣли по нашитѣ мѣста. Отъ сведенията на старитѣ автори, отъ проучванията на археологическитѣ и етнографски материали, както и отъ запазенитѣ и днесъ обичаи у българитѣ въ връзка съ нѣкои студени извори се вижда следното: 1. че топлитѣ минерални извори сѫ били широко използувани отъ гърцитѣ, римлянитѣ и турцитѣ и 2. че тракитѣ и славянитѣ сѫ отбѣгвали топлитѣ, а сѫ почитали и считали за „лѣковити" студенитѣ извори. Както на еднитѣ, така и на другитѣ извори, всѣки народъ, въ зависимость отъ температурата лѣковитостьта, вкуса и количеството на водата е давалъ и свои названия.

 

Старитѣ траки сѫ наричали топлитѣ извори germa, което значи горещъ, и отъ тамъ произхожда и името на стария градъ Γερμανά, който се е намиралъ до с. Баня (Дупн.). Името на града съ тази форма се срѣща до къмъ края на XII в., следъ което въ Шишмановата грамота до Рилския манастиръ се срѣща като рѣчно име въ формата Германщица, на което днесъ съответствува запазеното въ турския изговоръ, име на р. Джèрманъ, притокъ на Струма. Сегашното име на Бàня е късенъ преводъ на тракийското и срѣдновѣковно Германа. Стари тракийски, малко видоизмѣнени, сѫ и названията на с. Гèрманъ (Соф.), наблизо до което се намиратъ, както е известно, Панчеревскитѣ топли минерални извори, както и едноименното село до Преспанското езеро. Тракийско е и старото име на Кюстендилъ — Παυταλία, което ще каже топло, горещо, и което въ късенъ преводъ срѣщаме дори до ново

 

 

186

 

време подъ формата Бàня. Въ единъ античенъ надписъ изъ Софийско се споменува селото Potela, което ще да се е намирало до нѣкой топълъ минераленъ изворъ. Отъ тракийски произходъ е и запазеното до наши дни название Пòте, съ което се наричатъ топлитѣ извори-топлици до с. Катрище надъ Кадинъ-мостъ (Кюст.).

 

Най-старото име на дн. Солунъ е Θέρμη, отъ гръцк. θερμός, което значи топло. Съ названието Θέρμα, Μεγαλι θερμα или Θερμοπόλις презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ се наричали днешнитѣ бани до с. Бàня (Лъжитѣ, Бург.). На тази гръцка форма отговаря лат. Aquae Calidae, т. е. топла вода, съ което название презъ римската епоха сѫ се наричали тѣзи бани.

 

Славянскитѣ названия за топлитѣ минерални извори сѫ по-разнообразни и то главно, че подъ една или друга форма славянитѣ запазватъ по-старитѣ, заварени отъ тѣхъ названия, като; Πòте, Гèрманъ, Банıа, отъ лат. balneum и др., или даватъ и свои имена, които стоятъ въ връзка съ топла и гореща вода.

 

Отъ тракийското germa до насъ сѫ стигнали, както казахме, въ видоизменена форма нѣколко названия. Въ X. в. още, се споменува гръцк. θερμος въ пославянената форма Термица, крепость, която се е намирала до с. Бàнскο (Струм.).

 

Ако гръцкото понятие за топло или горещо — θερμός, сега не е запазено въ нито едно наименувание, то напротивъ лат. balneum е запазено въ различни форми въ извънредно голѣмъ брой селищни и мѣстни названия. Въ типикона на Бачковския манастиръ отъ 1083 год. се споменува мѣсто Βάνιστα, което се е намирало до Кукленъ (Асеновгр.). Презъ XII в. въ Скопско се споменува сѫщо така мѣсто Баница, название запазено

 

 

187

 

днесъ въ формата Бàница, села въ Врачанско и Леринско и въ една мѣстность до Репляна (Бѣлогр.). Сѫщиятъ произходъ и значение иматъ и Бàнки (Соф.), Бàнкитѣ, топли извори между Д. и Г. Раковецъ (Рад.) и гр. Бàнско и село въ Струмишко. Въ една грамота отъ 14 в. до Кочани се споменува с. Баня, а въ друга — отъ сѫщото време въ Скопско се споменува с. Бàняне. Днесъ броятъ на селищата и мѣстата съ име Баня е твърде голѣмо, затова тукъ ще се задоволимъ само съ Бàня (Соф., Дупн., Панагюр., Ферд.) и пр.

 

Покрай названията отъ чуждъ произходъ, които стоятъ въ връзка съ баня и топло, славянитѣ сѫ имали и свои названия. Презъ 11 в. на пѫтя отъ Пловдивъ за Одринъ се споменува крепостьта Топлица (Τοπλὶστίος), която отговаря на мѣстото Топлѝка до Д. Брѣстово (Хаск.), гдето се намиратъ Хасковскитѣ минерални бани. Имена Τοплѝкъ има до Вакъвъ (Елх.) и до Сърнегоръ (Карл.), а една пещера до Г.-Желѣзна (Троян.) се нарича Τòпля, защото излизащата отъ нея вода никога не замръзва, а презъ зимата, когато наоколо всичко е сковано отъ студъ, водата изпуска пара. До Хасара единъ, още не каптиранъ изворъ се нарича Парѝлкитѣ.

 

Турцитѣ покрай възприетото име баня, като: Бàня-баши, Чифтè-баня и пр., което се отнася по-скоро до постройкитѣ за кѫпане, сѫ ни оставили и названието лъджа, отъ което и произхождатъ: Лъ̀джитѣ до Ивайловградъ, Лъджà-кьой до Деде-Агачъ, Лъ̀джа-хисаръ = Бански-градъ, дн. Хисаръ (Пловд.) и пр. Името на Лѫ̀жене въ Чепинското корито, е побългарено отъ турск. Лъджа [1] = Баня, село известно

 

 

1. Множеството селища и мѣста, които носятъ названието Лѫжене иматъ другъ произходъ, гл. по-долу.

 

 

188

 

въ по-далечнитѣ ни крайща, съ названието: Чепино-Баня.

 

Названията свързани съ студено се срѣщатъ по-рѣдко. Старитѣ траки сѫ наричали селището до изворитѣ на Глава Панега — Σαλδοβύσσα, което ще каже студенъ и дълбокъ изворъ. Старитѣ българи сѫ наричали студенитѣ извори и кладенци — стоуденьцъ. Това название се отнася повечето до самия изворъ, отколкото до студената му вода. Като по-интересни названия тукъ можемъ да споменемъ: Студенèцъ до Садовецъ (Лук.) и подъ в. Караманджа въ Родопитѣ, Студèна (Соф.) и пр., на които отговарятъ турск. Соуджàкъ = Студена (Елх.) или Соỳкъ-пупаръ = Студенъ-кладенецъ до Върбица (Пресл).

 

Освенъ горнитѣ наименувания, тукъ ще трѣбва да се спремъ и на названията свързани съ ледъ, които предимно се отнасятъ до пещери и пропасти, гдето и презъ лѣтото се образува ледъ, като напр.: Леденѝка надъ Враца, Леденѝцата до Карлуково (Лук.), до Малка Брѣстница (Тет.) и до Котелъ, Леденѝка до Гела (Девин.) и мн. др. На тѣзи названия отговарятъ турск. Бỳзлуджа надъ Шипка, Бозлỳ-гьолъ = Ледено-езеро въ Рила и пр.

 

 

        2. НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ИЗЛОЖЕНИЕ НА МѢСТОТО НА СЛЪНЦЕ, СѢНКА, ВѢТЪРЪ И ПР.

 

 

Между другитѣ имена, често се срѣщатъ и названия, които стоятъ въ връзка съ слънце, сѣнка, вѣтъръ и пр.

 

Надъ Тетевенъ се издига една висока скала, която се нарича Патрахѝлъ, отъ гръцк. πέτρος = камъкъ и ἥλιος = слънце, т. е. слънчевъ камъкъ, свѣтълъ камъкъ, който се огрѣва най-напредъ при изгрѣването на слънцето. Въ Осоговската

 

 

189

 

планина, надъ Бобошево (Дупн.), както и надъ Ломецъ (Троян.), има върхове съ името Рỳенъ, което значи червено-жълто, въ смисълъ, че при залѣзване на слънцето тѣзи върхове последни се освѣтяватъ и иматъ червено-жълтъ цвѣтъ. Все сѫщото значение има и Златовръ́хъ (Прил.).

 

Една наклонена мѣстность надъ Видраре (Тет.), която е изложена на слънцето се нарича Печòра, а до Езерово (Борис.) едно подобно мѣсто се казва Пърженàкъ. Все сѫщото значение има и старинното наименувание Присòй до Присово (Търн.) и др. На тѣзи названия отговаря турск. Гюндю́зъ-чешме до Галата (Варн.), Γюнелѝ (Златогр.) и др.

 

Противно на припекъ сѫ изложенитѣ на сѣнка мѣста, които сѫ известни съ названията Мъртвинàта или Мъртвѝца (Плѣв.) или съ стариннитѣ — Усòйна или Усòйка до Нановица (Тет.), Усòица (Соф.) и пр. Срещу тѣзи наименувания можемъ да съпоставимъ турск. Κỳза до Патрешъ (Търн.), до Татарево (Хаск.) и пр.

 

Най-голѣмъ е броятъ на названията отъ тази група, които сѫ изложени или закрити отъ вѣтъра. Въ Скопско една планинска верига се нарича Βѣтрѝла, до Смолско (Пирд.) има Βѣ́трοвица, до Криводолъ (Вр.) — Вѣ́трене, а до Лѣсковъ-долъ (Соф.) — Вѣ́търски-долъ. Все въ връзка съ вѣтъръ, който бучи можемъ да свържемъ и Боучинъ до Крушево, което се споменува въ една грамота отъ 14 в., както и Бýчинο (Г.-Джум.), Бýчино-дервентъ (Соф.), Студèно-Бýче (Ферд.) и пр. Названията на планинската височина Ρжàна въ Стара-планина, както и с. Ржàна (Пирот.) произхождатъ отъ стб. ржи, което значи рѣже, т. е. мѣсто изложено на силенъ студенъ вѣтъръ. Въ Видинско едно село

 

 

190

 

се нарича Кошàва, по името на вѣтъра, който ма много мѣста се нарича кошава. На тѣзи названия отговарятъ турск. Εлѝ-дере — Вѣтренъ-долъ (Паз.), Елъ-тепе — връхъ на вѣтроветѣ, на буритѣ въ Пиринъ и пр. Последното название е турски преводъ на Перунъ (гл. стр. 174).

 

Запазенитѣ отъ вѣтъра мѣста сѫ известни съ името „заветъ" или турск. Чукýръ до Демирджили (Слив.), Чукỳръ-кьοй (Асен.) и пр.

 

До Долно-Паничарево (Н.-Заг.) една височина се нарича Ямурджà-баиръ, т. е. дъждовенъ връхъ, височина, на която най-често вали или се събиратъ дьждовнитѣ облаци.

 

 

        3. НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ЗЕМЕПОВРЪХНОСТНИТѢ ФОРМИ — ПЛАНИНА, ВИСОЧИНА, ГРЕБЕНЪ, ВРЪХЪ, СЕДЛОВИНА, СТРЪМНИНА, ДОЛИНА, КОТЛОВИНА, ПОЛЕ, РАВНИНА И Т. Н.

 

 

Всички народи, живѣли по нашитѣ земи сѫ ни оставили безчетъ и най-интересни, мѣстни и селищни названия, свързани съ разновиднитѣ земеповърхностни форми, като: планина, височина, върхъ, долина, равнина и пр.

 

Ако приемемъ, че названията Καρπὰθης ὄρος (Карпати), Ροδόπη (Родопитѣ), Σκόμβρος (Витоша), Αῖμον (Стара-планина), Ὄρβελος (Бѣласица), Δοῦναξ (Рила) и пр. сѫ отъ тракийски, а Σκάρδον (Шаръ) отъ илирийски произходъ, то първоначално тѣзи имена сѫ били прилагателни, съ които сѫ означавани особеноститѣ на планинитѣ, една отъ които е стръмна, друга трудно проходима, или голѣма, тъмна, водна и пр.

 

Коя е тракийската дума, която е значила планина, това е неизвестно, но днешната планинска область Малешèво или Малешевска планина, както и с. Малèшъ (Сѣр.), което значи

  

 

191

 

планинска, планински, отъ алб. °maleš, сѫ отъ тракийски произходъ.

 

У насъ днесъ не е запазено нито едно название отъ гръцки произходъ, съ значение на планина — ὄρος, но въ замѣна на това презъ срѣднитѣ вѣкове, както и сега изъ много краища още се срѣщатъ значителенъ брой мѣстни гръцки названия, които стоятъ въ връзка съ върхове, полета, долини и т. н., като напр.: Παραορία (дн. Странджа), Бунàя, Пелишàтъ и пр.

 

И римскитѣ колонисти сѫ имали и сѫ ни оставили нѣколко названия, свързани съ планина, височина, долина и т. н. Днешниятъ Фердинандъ презъ римска епоха се е наричалъ Castra ad Montanensium, т. е. „крепость къмъ планината", а съвременнитѣ названия Βàлοгъ до Смолско или Дълбòки-вàлогъ до Коприщица произхождатъ отъ лат. vallis = долина.

 

Старитѣ българи сѫ назовали много мѣста споредъ земеповърхностнитѣ имъ форми. Презъ срѣднитѣ вѣкове дн. Стара-планина се е наричала Матóрие горьі. Много други мѣста сѫ се казвали Прелогъ, Преслопъ и пр.

 

Презъ петь вѣковното робство турцитѣ сѫ успѣли да наложатъ извънредно много свои топографски имена, които стоятъ въ връзка съ височина, седловина и пр., като: Чилъ-тепе, Μаарà-гидикъ, Дамлѫ́-дере, Дюзлю́къ и пр.

 

Днесъ стб. гора, въ смисълъ на планина, освенъ въ наречието горе, самостоятелно е запазено въ нѣкои малки планински вериги и то изключително въ Родопитѣ, като: Гòра до Павелско (Асен.) или Гòрка, съ което се наричатъ нѣколко планински вериги въ севернитѣ поли на Родопитѣ около Перущица и Белащица. Повечето пѫти нарицателното гора влиза въ съставнитѣ

 

 

192

 

части на много планински названия, като: Срѣдна-гора, Сỳха-гора, Цръ̀на-гора, Мòкра-гора до Охридското езеро, Светà-гора до Ягодина (Девин.) и т. н. Въ Севлиевско две села се наричатъ Гòрско-Косово и Γοрско-Сливово, т. е. Планинско Косово и Сливово, за разлика отъ Пòлско-Косово и Полско-Сливово. Презъ срѣднитѣ вѣкове и турското ни робство, дори още и днесъ, въ нѣкои ограничени покрайнини, областитѣ разположени задъ нѣкоя планина се наричатъ „Загòре", т. е. земя задъ планината [1]. Презъ първото ни царство, областьта разположена на югъ отъ Източна Стара-планина се е казвала Загора, а презъ второто ни царство подъ названието Загора, се е разбирало и Македония и Тракия или Мизия. Въ единъ документъ, писанъ въ Тетевенъ презъ 1600 год., между другото се казва:

т. е. родомъ отъ земя загорска, земя задъ планината.

 

Старинното гора, отрано още е замѣнено съ планина и то въ повечето случаи не като самостоятелно собствено, а като съставна часть на множество планински наименувания. Нарицателното планина, като собствено е запазено въ нѣкои мѣстни названия, напр.: Πланѝна до Орѣхово (Асен.), Планѝница въ Витоша и до Смолско (Пирд.), Плàна и пр. и то съ значение на високи, равни или слабо заоблени планински вериги, високитѣ части на които сѫ пасбища. На Плана, отговаря турск. Яйлъ̀къ, Яйлъджѝкъ или видоизмѣненото Èледжикъ въ Ихтиманска Срѣдна-гора.

 

 

1. Въ Дубровнишката грамота на Ив. Асенъ II четемъ: До Трънѡва и по всемȣ Загориȣ.

 

 

193

 

Много по-често, обаче, нарицателното планина, както въ миналото, така и днесъ влиза въ съставнитѣ части на планинскитѣ названия, като напр.: Стàра-планина, Пирѝнъ-планина, Осогòвска-планина, Стрáнджа-планина, Бàба-планина и т. н.

 

За стб. гора и новобългарското планина, турцитѣ иматъ перс. балкáнъ и турск. — дагъ. Първото понятие за планина е добило такава гражданственость, че се е наложило въ цѣла Европа като собствено за означаване на Балкáнския полуостровъ. Името балканъ не се срѣща никѫде самостоятелно, а като съставна часгь то влиза въ много наименувания, съ които обикновено се означаватъ по-голѣми и пространни планини, като: Κοджà-балканъ, Карá-балканъ и др. Къмъ имената на всички останали по-голѣми планини се прибавя турск. дагъ, като: Караджà-дагъ, Бòзъ-дагъ и пр.

 

Името на Витоша, както и Вѝтошица, малка планинска верига между Вискяръ и Люлинъ-планина, сѫ стари и означаватъ два гребени, рѣзена. Последната дума е запазена като собствено име въ високитѣ скалисти върхове на Витоша — Рѣ́зньоветѣ, както и въ една скалиста верига до Смолско (Пирд.). Сѫщото значение иматъ и Парáлово, което идва отъ гръцк. παραλοφία, както и множеството други съвременни български наименувания,като: Γрèбенъ-планина, Грèбенецъ въ Карнобатската планина и др·

 

По-малкитѣ планински вериги, предпланинитѣ или продълговатитѣ височини, като: бърдо, хълмъ, сѫщо така, сѫ послужили за наименувания на мѣста и селища. До Г. Желѣзна (Троян.), една продълговата височина се нарича Бъ́рдене. Но и това нарицателно по-често влиза въ сьставнитѣ части на много други названия, между

 

 

194

 

които ще споменемъ: Γοло-бъ̀рдο до Перникъ, Сѝньо-бърдо (Врач.) и др. Срещу тѣзи наименувания турцитѣ иматъ: Κарà-баиръ, южно отъ Пазарджикъ и пр. Надъ Царибродъ една мѣстность се нарича Забъ́рдене, до Пирдопъ има Забърдó, а въ Котленската планина — Забъ́рде, т. е. задъ бърдо.

 

На бърдо отговарятъ и други две, по-рѣдко, почти съ забравено значение старинни названия — Веслèцъ — планинска верига, северно отъ Враца и Веслъ́цъ, височина до Трънъ, както и Κрéта — села въ Врачанско и Никополско и мѣстность до Буковецъ (Соф.). Съ тѣзи названия се наричатъ не голѣми, наредени, или по-точно казано, непосрѣдствено съединени една съ друга височини, подобно на весло, на верига, каквито въ действителность сѫ всички по-горе отбелязани бърда. На тѣзи названия съответствува турск. Синджирлѝй — дн. Веригово (Карл.). До Долна Бешовица, Оходенъ и Типченица (Вр.) подобни малки продълговати височини носятъ името Крещà, а нискитѣ и продълговати височини или била, които слабо се издигатъ надъ околнитѣ равнини, се наричатъ Γрèда — до Добралево (Орѣх.) или Грèта до Б. Слатина, названия, които произхождатъ отъ стб. грѫдѧ, съ значение на било.

 

Названията Брѣ́гοвο (Вид.), Брѣгàре (Орѣх.), Брѣгòвица въ Бурела, или какъвто е случая съ сложнитѣ наименувания: Червèнъ-брѣгъ, Бѣ́ли-брѣгъ и пр., ясно показватъ тѣхния произходъ. Почти сѫщото значение има и споменатото още и въ Виргинската грамота название Обрьшъ, както и съвременнитѣ Οбрещà до Челопечене и Г. и Д. Богоровъ (Соф.), до Чумаковци и Борованъ (Б. Слат.), Краводеръ (Врач.)

 

 

195

 

и пр., съ тази разлика, че тѣзи брѣгове сѫ дълги, не толкова стръмни и главно, че сѫ обърнати на югъ. Названието на с. Думанлѝ, дн. Церетелово (Пловд.), е отъ турски произходъ и значи дълъгъ и стръменъ, изложенъ на слънце, на югъ, брѣгъ.

 

Отдѣлнитѣ планински склонове носятъ различни имена. Въ нѣкои краища тѣ се наричатъ само „дѣлъ" или „дѣ̀ла", т. е. часть отъ планина, а другаде нарицателното „дѣлъ" е прибавено къмъ нѣкое прилагателно като напр.: Γοлѣ̀ми-дѣлъ, Стръ̀мни-дѣлъ и пр. Въ Западна Стара-планина камениститѣ и въ повечето случаи голи дѣлове, обикновенно, се наричатъ „Глàма", каквито има до Търговище и Д. Ломъ (Бѣлогр.), Превала (Ферд.) или Γлàмея до Дерманци (Вр.) и др. Въ източна България високитѣ плата, съ стръмни скалисти склонове, сѫ известни съ турск. Съртъ или Съ̀ртоветѣ (до Шуменъ, Мадара, Провадия) и т. н.

 

Най-високитѣ части на една планина или планинска верига, гребенъ, бърдо или изобщо каквото и да е възвишение, споредъ външната имъ форма, и изгледъ, споредъ растителностьта си и пр., носятъ и най-различни имена отъ български, турски, гръцки или вулгаро-латински произходъ, като напр.: Острèцъ, Купèна, Бунàя, Сиврѝ-чалъ въ източнитѣ Родопи, Лѝсецъ и пр.

 

Нарицателното връхъ, самостоятелно, съ значение на най-високата часть, като собствено име не е запазено въ нито едно название. Отчасти само нарицателното връхъ, като собствено е запазено въ названието Връ̀шка-чука, т. е. висока-чука, както и въ наименуванието Βисòкъ— въ южнитѣ части на Стара-планина надъ Пиротъ, до Турия (Каз.) и пр.

 

 

196

 

Ако новобългарското връхъ и турск. тепе почти не сѫ запазени като собствени имена, то въ замѣна на това имаме значителенъ брой такива названия отъ старо-български и отъ чуждъ, главно вулгаро-латински и гръцки произходъ. Най-високиятъ връхъ въ Западна Стара-планина носи хубавото славянско име Комъ, което значи могила, грамада. Все сѫщото значение има и названието Магỳра, отъ руманизираното măgura, слав. могила, до Рабиша (Бѣлогр.), до Поноръ (Царибр.), Гомотарци (Вид.) и др. Единъ отъ високитѣ върхове на Срѣдна-гора се нарича Бунàя, което название, както и побългареното Бỳново (Пирд.) произхождатъ отъ гръцк. βουνός = могила, грамада. Освенъ въ тѣзи названия, тази гръцка дума влиза въ съставнитѣ части на Бỳни-връхъ въ Чипровската планина, което буквално значи „връхъ-могила" или „грамада-могила", както и въ Бỳньовъ-сѣчъ, т. е. раздѣлени, насѣчени съ малки долини нѣколко могили до Гол.-Пещене (Врач.). На горнитѣ названия отговаря и името Мỳсей, рум. muscel = връхъ, надъ Панагюрище. Освенъ тѣзи названия въ Беласица единъ връхъ се нарича Тỳмба, название познато и въ други мѣста изъ южнитѣ предѣли на българскитѣ земи. Една крепость спомената у Прокопия нѣкѫде изъ Тракия се е наричала Καβοτούμβα.

 

На всички тѣзи названия отговарятъ сьвременнитѣ имена Γрамàда (Кулс. и Г. Джум.), височина до Скравена (Ботевгр.) или Μοгѝла (Н.-паз.). Последното име, освенъ че влиза въ състанитѣ части на голѣмъ брой названия, като: Мàркова-могила до Чумаковци (Б.Сл.), Дервѝшка-могила въ Сакаръ-планина, и пр. се срѣща по всички краища на земитѣ ни.

 

Названието „могила", било то като сѫществително собствено име, или което влиза въ

 

 

197

 

съставнитѣ части на други наименувания, въ повечето случаи се отнася до малки изкуствено натрупани селищни или надгробни могили, които особено много сѫ разпространени въ източната половина на Балканския полуостровъ. Тѣзи малки изкуствени могили у турцитѣ се назоваватъ или съ нарицателното „тепе" или пъкъ, което е и по-правилно — „юкъ". Всички тѣзи названия влизатъ въ съставнитѣ части на многобройнитѣ названия, като: Дỳкова-могила и Бàнова-мοгила до Перущица, Чатàлъ-тепе до Ямболъ, Чадъ́ръ-тепе до Ст. Загора, Малъ-юкъ до Овчарово (Търгов.) и т. н.

 

Едно село въ Орѣховско се нарича Бутàнъ, което значи отдѣлна височина въ равнина. Все ртъ сѫщия произходъ е и названието на с. Бỳтово (Търн.), недалечъ отъ което се издига една височина отъ вулканически произходъ.

 

Най-високитѣ, скалисти, почти недостѫпни части на Рила планина, околното население нарича карпи, нарицателно, запазено подъ формата karpe, съ сѫщото значение въ днешниятъ албански езикъ, и което ни напомня известнитѣ още въ древностьта Карпати (Καρπάτης ὄρος). Високитѣ скалисти върхове изъ планинитѣ често се наричатъ чуки, отъ гдето произхождатъ: Чукàрата до Заножене (Берк.), Връ́шка-чука и пр. На това название отговаря турск. канара, като: Κанарà-дере и т. н.

 

Всички по-голѣми планински върхове, заобленитѣ била на които сѫ богати пасбища у насъ, сѫ известни съ тюркск. Чалъ, Чàла до Гьозъ-тепе (Девин.), връхъ въ Рила и пр. Последното сѫществително много по-често влиза въ съставнитѣ части на множество названия, като: Юмрýкъ-чалъ въ Стара-планина, Ρàвни-чалъ

 

 

198

 

въ Рила, Каймàкъ-чаланъ, Муслѝ-чалъ въ Рила, Кайнъ-чалъ въ Родопитѣ и пр.

 

Малки височини, които се вдаватъ навѫтре между две втичащи се рѣки или въ голѣмъ завой на рѣка, най-издадената часть на които се снишава по-отвесно, сѫ послужили за много наименувания, като: Κурѝлο (Соф.), Κурѝлъ, колиби до Боженица (Ботевгр.), Скорѝлъ до Г. Желѣзна (Троян.), Джỳровъ (Тетев.), Джурѝлοвο (Б. Слат.), Чурѝлица до Бовъ (Соф.), Чурѝлъ до Смолско (Пирд.) и др. На тѣзи названия съответствуватъ турскитѣ: Бурỳна въ Ломъ, Емине-Бурỳнъ на Черно-море и пр. Може би и Телѝшъ (село въ Луковитско и височина надъ Смолско), както и Телèжене (изчезнало село до Ловечъ), да иматъ сѫщото значение.

 

Новобългарското седловина не се е наложило никѫде като самостоятелно наименувание; дори то не влиза въ съставнитѣ части на нито едно название, освенъ въ учебницитѣ по география. У населението сѫ запазени, безъ да разбира смисъла имъ, нѣколко старинни понятия, които иматъ значение на седловина. Така най-издигнатата часть въ Твърдишкия-проходъ, седловината при входа на Желѣзнитѣ врата въ Сливенската планина, както и седловината между Рила и Пиринъ носятъ името Πредѣ̀лъ, на което отговарятъ споменатото още презъ 13 в. нѣкѫде изъ Скопско, мѣсто Прелогъ, както и съвременната махла Πрелòгъ до Ябланица (Тет.), която е разположена върху една седловина на шосето София—Плевенъ. Все сѫщото значение иматъ и познатитѣ на много мѣста названия Преслòпъ до Видраре (Тет.) или Πрèвала (Ферд.), т. е. мѣста, презъ които преваля, прехвърля пѫтя презъ една седловина или височина,

 

 

199

 

за да съедини две долини. На всички тѣзи названия могатъ да се съпоставятъ доста разпространенитѣ турски имена, като: Гедиклий до Гарваново (Хаск.), Мара-гедѝкъ въ Стара-планина надъ Калоферъ, Ай-гедѝкъ въ Рила, Панаѝръ-гедикъ надъ Девинъ и пр.

 

Названията свързани съ стръмнина, сѫщо така, споредъ голѣмината и особения видъ на мѣстото, се изразяватъ съ нѣколко понятия. Покрай разпространеното название Рудинàта, съ значение на слабо наведено мѣсто отъ по-широкъ склонъ, се употрѣбява и нарицателното страната, което повечето пѫти е преминало като собствено, напр.; Странàта, Стрàнето до Смолско (Пирд.), или турск. Дикъ-чаиръ. Повече наведени, но малки по пространства неравни склонове на височини, сѫ дали названията на Струпèцъ (Врач. и Слив.) и Стрỳпенъ (Б. Слат.). Все сѫщото значение иматъ и Бъркàчъ (Плев.) и Бъркачèво (Б. Сл.) [1]. Много стръмнитѣ склонове на височини или долини сѫ известни съ наименуванията: Лю̀та (Ферд.), Лю̀таджикъ или Лютица, както го срѣщаме въ единъ рѫкописенъ сборникъ отъ началото на миналия вѣкъ (Врач.), Лю̀ти-долъ (Врач.) и мѣстности до Павелско (Асен.) и Кралèвъ-долъ (Соф.) или Злѝ-долъ до Кунино (Вр.) и пр. На тѣзи названия можемъ да съпоставимъ турск. Ирѝмъ до Кюлевча (Шум.) или Сарпъ-дере, дн. Ручей (Крумовгр.). До Върбовка (Севл.) една издадена напредъ височина съ стръмни склонове се нарича съ старинното име Тъ̀мрешъ. Сѫщата форма, само че съ много по-голѣми размѣри, има и почти забравеното областно име

 

 

1. Последното селище по-рано се е намирало на стръмния хълмъ въ мѣстностьта Манастиря.

 

 

200

 

Тъмръ̀шъ въ севернитѣ склонове на Родопитѣ. Стариненъ произходъ иматъ и трудно достѫпнитѣ и съ стръмни склонове височини Урвичъ, стб. ȣровище = урва, до Кокаляне (Соф.) и Боженица (Ботевгр.), върху които се намиратъ развалинитѣ на стари български крепости. Съвременното нарицателно урва днесъ има малко по-друго значение, но все се разбира стръмна, изровена отъ природата долина.

 

Нарицателното долина или долъ рѣдко се срѣща като самостоятелно собствено. Въ грамотата на Константинъ Асеня нѣкѫде изъ Скопско се споменува мѣстото Долъчьцъ. Това сѫществително влиза въ съставнитѣ части на извънредно голѣмъ брой други имена, като: Казанлъ̀шка долина, Стрỳмска долина, Стрỳинъ-дοлъ и пр.

 

Въ зависимость отъ особения видъ и голѣмина на долинитѣ сѫ запазени нѣколко старинни, съ почти забравено значение, названия. Изъ планинскитѣ и предпланински области, гдето турското влияние е било по-слабо, често безводнитѣ и по-кѫси долини, сѫ известни съ вулгаро-латинското название Вàлогъ, отъ лат. vallis, до Смолско (Пирд.) и Ботевградъ, Дълбòки-валогъ до Коприщица, или съвременното Дълбòкъ-дοлъ (Троян.).

 

По-дългитѣ долини, независимо отъ това, дали сѫ водни или сухи, носятъ следнитѣ названия: Корѝтна, между Ябланица (Тетев.) и Глава-Панега (Лук.), Кòртенъ, което е турски изговоръ на Коритенъ (Н.-Заг.), Г. и Д. Кòритенъ (Кюст.), Κòритенъ-градъ до Лютибродъ (Врач.) и пр. Едно село въ Плевенско се нарѝча Пелишàтъ (до преди 40—50 год. е наричано Пелешàтъ), а една селищна могила до с. Сърневецъ (Чирп.)

 

 

201

 

се казва Пелешèчка могила, названия, които произхождатъ отъ гръцкото нарицателно πελεσίς = корито. И действително, селото Пелишатъ се намира до една долина подобна на корито, каквато е и долината до Сърневецъ, въ която е разположена Пелешечката могила. Презъ римска епоха до Пелишатъ се е намирало едно значително седище, известно съ името Geridava. Днесъ голѣмата, подобна на корито долина, презъ която протича р. Голѣма-Камчия, се нарича Гèрлово. Споредъ по-стари документи, тази долина по-рано се е казвала Герилово, име запазено и сега въ названията на малката рѣкичка Герѝла, която минава презъ Върбица (Пресл.) и на „градъ" Герѝла, съ което се нарича една височина съ следи отъ градежи подъ селото. Първата съставна часть въ Geridava, Герилово и Герила — гери, която е отъ тракийски произходъ, безъ съмнение ще означава корито. И следователно, тракийското Геридава, едва ли ще значи друго, освенъ Коритенъ, Коритно село, а Герлово или Герилово — Коритна.

 

По-дълбокитѣ и тѣсни долини, презъ които протичатъ малки потоци у старитѣ българи сѫ се наричали дьбьрь, дьбрь. Още презъ X в. нѣкѫде изъ Прилепско се споменува Дебрица, а днесъ имаме гр. Дèбъръ, с. Дèбърщица (Паз.) и пр. Сѫщото значение иматъ и споменатото въ Виргинската грамота нѣкѫде изъ Скопско Глъбока или Длъбица и днесъ запазенитѣ наименувания Дълбòчица до Голакъ (Ихт.), до Церецелъ (Соф.) и пр. На последнитѣ названия отговаря името на р. Бъ́ндерица, притокъ на Места, отъ ром. bända, което значи брѣговита, съ високи брѣгове рѣка.

 

 

202

 

За широка, не дълбока долина имаме названието Въ́лчекъ (Кул.), което произлиза отъ рум. vâlcea = малка долина.

 

До с. Кунино (Врач.) една затворена отъ единиятъ край долина се нарича Задъ́нката, а до с. Г.-Косово (Севл.) подобна долина носи името Задъ́неникъ. На това название отговаря и Сýрдулица, отъ вулг.-лат. surdul, което ще каже глуха, затворена долина. На всички горни наименования съответствуватъ многобройнитѣ турски — Дамлѫ̀-дерè, Акъ-дерè, Боюкъ-дерè, Анна-дерè и др.

 

Широкитѣ и обградени отъ всички страни съ по-ниски или високи склонове долини, въ които сѫ растлани по-малки или по-голѣми равнини, сѫщо така, споредъ тѣхната голѣмина и особенъ видъ, носятъ и разновидни названия. Старото и хубаво име на дн. Фердинандъ е Κýтловица, което, както и названията Кýтлино до Тетевенъ, Кутлàница до Павелско (Асен.) и др., произхождатъ отъ кутелъ. По-малки кутловини, обградени съ по-висрки скалисти склонове носятъ названията: Κòтля до Г. Озирово (Берк.), Кòтляне до Луковитъ и Желенъ (Соф.) или Κòтелъ, тур. Казàнъ и пр. На тѣзи названия отговаря Циклèво (Дупн.), което произхожда отъ гръцк. συγ-κλεὶω и ще каже обградено, подобно на котелъ, мѣсто. Малки котловини съ по-слабо наведени склонове сѫ известни съ споменатото още презъ 14 в. име Дѫбница (Прил.) или съвременнитѣ: с. Дѫбнѝца (Невр.) до Чумаковци и Габаре (Б. Слат.), Г. и Д. Дѫбнѝкъ (Плѣв.) или Дѫбнѝцитѣ, мѣстность до Еница (Б. Слат.) и пр. Все сѫщото значение има и названието на гр. Дỳпница, както и мѣстность до Лютибродъ (Врач.) и др., наименувания, които

 

 

203

 

произхождатъ отъ стб. доупьнъ, доупина, съ значение на широка вдлъбнатина.

 

По-плитки впадини, у старитѣ българи сѫ се наричали голѣнь, руск. голень, отъ гдето произхожда и названието на с. Гòленци (Лом.). Сѫщиятъ произходъ има и Дýплякъ до Галиче (Орѣх.).

 

Малки вдлъбнатини, независимо отъ това въ какъвъ теренъ се намиратъ — въ карстовъ или глинестъ се наричатъ Бàбки — до Галиче (Орѣх.).

 

Едно село въ Врачанско, разположено въ една котловина, до която се издига единъ връхъ, се нарича Дỳпни-връхъ, а една, отгоре копана могила до Г.-Пещене (Врач.) се казва Дупнà-могила.

 

Въ Търновско едно село се казва Поликрàйще, т. е. село разположено въ края на полето и началото на планината.

 

Голѣмъ е и броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ равнини и полета. И въ зависимость отъ голѣмината и разположението спрямо планинскитѣ вериги, рѣкитѣ или по-значителни селища, произхождатъ и наименуванията на повечето отъ равнинитѣ и полетата. Нарицателнитѣ равнина и поле рѣдко образуватъ собствени имена, като напр.: Ρавнѝще (Тет.), Ρàвна (Царибр.) и до Етрополе, Рàвно [1] или турск. Овà'та до Провадия и др. Повечето отъ тѣзи нарицателни влизатъ въ втората, основна часть на голѣмъ брой наименувания, между които тукъ ще отбележимъ : Дунавска равнина, Тракийска равнина, Кюстендилско-пοле, Овче-поле, и пр. На тѣзи наименувания отговаря споменатото още презъ X в. гранично мѣсто между България и Византия —

 

 

1. Срѣдновѣковното Равънъ, дн. Рамно до Тработивище (Коч,) произхожда отъ античното Армония.

 

 

204

 

Μακρὶν λιβάδα, на което съответства турск. Узунджà-ова или днешното побългарено Узунджòво (Хаск.), т. е. Дълго поле. Турската наставка ова, което значи поле, ливада, въ смисълъ на равно поле, равнина, влиза въ съставнитѣ части на много, днесъ побългарени, повечето отъ турски произходъ наименувания, като: Кàрлово, отъ турск. Карлѫ-ова, което значи полето на Карлѫ, Карлово-поле.

 

Заедно съ поле у насъ, доста често, въ съставнитѣ части на множество наименувания, влиза и побългарената гръцка форма ливада, като напр.: Цàрева-ливада, Злàтна-ливада, на които съответствуватъ турск. Каỳръ-аланъ (Свил.), Гюзелджè-аланъ (Разгр.), Κуртъ-аланъ и пр.

 

Въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня четемъ село Лѫжене, име запазено и днесъ въ нѣколко селищни названия, като: Лѫ̀жене (Ботевгр., Пирд., Свищ., Ловч.), Лѫжò до Сепарево (Дупн.), въ Лѫ̀жовица до Кунино (Врач.). Лàга (Ботевгр.), въ обширната гориста низина покрай р. Камчия, известна съ името Лòнгоза и пр. Горнитѣ названия произхождатъ отъ стб. лѫгъ, което значи обрастнала съ гора влажна равнина или низина, покрай рѣка. (Гл. стр. 220).

 

Въ една сръбска грамота отъ 14 в., на границата на Шаръ-планина се казва: .. на заногу, това сѫ малки горски равнини или поляни, обградени съ гора, които сѫ познати подъ рум. име Занòга (Соф.) и мѣстности до Етрополе и до Смолско (Пирд.), Занòгитѣ до Панагюрище, Занòжене (Берк.) и мн. др.

 

 

1. Днесъ погрѣшно се произнася името на курорта Лѫжене, вм. Лѫджене, което произхожда отъ турск. Лъджа, т. е. баня.

 

 

205

 

По-малки или по-голѣми полета, обградени отъ всички страни, повечето пѫти съ стръмни скали или планински склонове, сѫ дали доста разпространеното название Κòсοвο (Пров., Асеновгр., Вид. и др.), Горско-Кòсово (Севл.) и пр.

 

Името на Разлòгъ произхожда отъ обградената отъ всички страни, съ не еднакви, едни вдадени напредъ и други по-ниски височини, равнина. На това название отговаря побългареното название Паламàрица (Поп.), което значи хубаво, равно като длань поле, обградено съ ниски височини, отъ византийското παλαμάρι, грц. παλάμη = дланъ, равно мѣсто.

 

 

        4. ТѢСНИНА, КЛИСУРА, ПРОХОДЪ, ПРОЛОМЪ И ПР.

 

 

Малко сѫ примѣритѣ съ селищни и мѣстни названия, дадени така сполучливо, както тѣзи свързани съ понятията за клисура, тѣснина, проходъ и др. подобни. Тѣзи названия, много естествено е, ще трѣбва да ги търсимъ само въ планинскитѣ и предпланински области, гдето и земеповръхностнитѣ форми, съвършенно се отличаватъ отъ еднообразнитѣ терени на полетата и равнинитѣ.

 

Съвременнитѣ български названия тѣснина и проходъ или почти забравенитѣ старобългарски форми — устье, просѣкъ и врата, въ повечето случаи сѫ замѣнени, въ зависимость отъ мѣстото, неговата голѣмина и влиянието на другоезичното население; съ думи отъ чуждъ произходъ, каквито сѫ гръцката стèне (στένες), пославянената латинска форма клисỳра (clausura), турскитѣ — дервèнтъ, боàзъ и капѝя или най-после съ французкото — deffilée.

 

Навѣрно тракитѣ сѫ имали свои думи за означение на понятията за проходъ, тѣснина и пр.,

 

 

206

 

обаче до насъ не е стигнало нито едно название, което съ сигурность бихме могли да приемемъ, че е имало това значение, освенъ Storgosia. Така се е наричала презъ римската епоха крепостьта, която се е намирала въ тѣсната Кайлъшка долина до Плѣвенъ и едва ли това ще е имало друго значение, освенъ тѣснина, презъ която само може да се премине, отъ тамъ и днешното стърга, Стрỳга и пр.

 

Едно отъ най-разпространенитѣ наименувания на проходитѣ на Балканския п-въ още отъ най-ранни времена е било гръцкото στένες. Още преди Христа по долината на Вардаръ се споменува гр. Стене (Στένες), което вѣроятно ще отговаря на срѣдневѣковното Просѣкъ и днешното Демиръ-Капия между Градско и Удово. Въ времето на Юстиниана срѣщаме Στένες, като име на проходъ между Remesiana (Бѣла-паланка) и Serdica (София).

 

Римлянитѣ въвели въ употрѣбление името claustra или clausura, която въ провинциитѣ, посрѣдствомъ гърцитѣ е добила формата клисура (κλεισοῦρα). Прокопий споменува нѣкѫде изъ Родопската область крепостьта Κλεισοῦρα. Още презъ IV в. сл. Хр., днешнитѣ Траянови врата (между Ихтиманъ и Пазарджикъ) сѫ известни съ името Claustra Succorum (Клисурата на Суки). Презъ IX в. този проходъ се е наричалъ Βασιλικὴ κλεῖσις или Βασιλική κλεισοῦρα, т. е. Царска клисура [1]. Отъ последното гръцко название сѫ добили името си и Г. и Д. Василѝца (Ихтим.), които сѫ разположени наблизу до прохода.

 

Между изостаналото изъ планинскитѣ области тракийско население, думата клисура е била

 

 

1. К. Иречекъ, Военния пѫть Бѣлградъ — Цариградъ, София, 1929. стр. 104.

 

 

207

 

въ употрѣба повече, отколкото всички други названия, отъ гдето тя преминава въ придошлитѣ славянски племена и е намѣрила такъвъ приемъ, че почти е измѣстила тѣхнитѣ родни изрази за проходъ, просѣкъ, ждрѣло, устье и пославянената сѫтеска.

 

Повечето отъ хубавитѣ славянски имена, съ значение на проходъ или мѣсто, презъ което може да се премине една планина, още съ падането ни подъ турското робство, сѫ били замѣнени съ турск. — дервентъ, боазъ и капия.

 

Гръцкото стèне, съ значение на тѣсенъ проходъ, врата и днесъ е запазено въ неотдавна промѣнено срѣдновѣковно название на дн. Асеновградъ — Станѝмака, което има значение на тѣснобранство, т. е. естествена тѣснина, която лесно може да се отбранява. Все презъ 13 и 14 в. въ източна Стара-планина се споменува крепостьта Стеница, а нѣкѫде изъ Срѣдна Стара-планина се говори за друга крепость, съ име Стѣнискъ. Почти сѫщия произходъ и значение иматъ и названията на Стèнче (Гостиварско) както и с. Стèнско (Кюст.), което не е никое друго, освенъ преиначенъ изговоръ на споменатия въ грамотата на Василий Българоубиецъ отъ 1019 г. градъ Сѫтѣска, название, запазено и въ името на р. Сатèска около Струга.

 

На староб. Сѫтеска отговаря известната още презъ 13 в., съ звучното старобългарско название, мѫчнодостѫпна родопска крепость — Цѣпена. Крепостьта се е намирала въ съседство съ тѣсния скалистъ проломъ или процѣпъ, презъ който протича р. Ели-дере или Чепинска. Днесъ това старо име е запазено подъ формата Чèпино, съ което се нарича не само едно отъ голѣмитѣ села въ този край, но и цѣлото корито.

 

 

208

 

Едно село въ Радомирско се нарича Чèпино; сѫщото това име носи и единъ високъ връхъ и до него дълбокъ проломъ, презъ който протича малка рѣкичка до с. Осленъ-Криводолъ (Врач.). И старото название Ждрѣлó, стб. ждрѣло, запазено днесъ до Погановския манастиръ, има сѫщото значение. Всички тѣзи стари наименувания отдавна сѫ замѣнени съ проломъ, като: Искърски-проломъ, Пролòма до Кормянско (Севл.) или пъкъ съ deffilée, като: Крèсненско-дефилè и пр.

 

Голѣмъ е броятъ на мѣстнитѣ и селищни названия, свързани съ клисура, т. е. тѣсенъ и дълъгъ планински проходъ. Презъ късна римска епоха и презъ всички времена на срѣднитѣ вѣкове, днешнитѣ Траянови врата сѫ били известни съ името Клисỳрата, а тѣсниятъ проходъ между Княжево и Владая, презъ който протича рѣка и минава едно шосе и ж. п. линия, до преди Освобождението се е наричалъ Несрèтна клисỳра. Днесъ имаме с. Κлисỳра (Берк., Трънско, Кавадар., Г. Джум. и др.), Момина-клисỳра (Ихт.) и Клисỳрата, северно отъ Ботевградския проходъ [1], между Кадинъ-мостъ и Дупница, между Дупница и Самоковъ, до Старо село (Врач.) и пр. На побългареното Клисура, отговаря турск. — дервентъ, като: Капỳ-дервèнтъ (Траянови врата), Солỳ-дервèнтъ (между Ихтиманъ и Костенецъ), Голѣмъ-дервèнтъ (Елх.). Съ значение на клисура, турцитѣ иматъ и думата боазъ, съ която обикновено се наричатъ по-дълбокитѣ и по-трудно проходими проломи, като: Кадѫ̀-боазъ въ Западна Стара-планина,

 

 

1. Името на дн. градче Клисура е пренесено къмъ 16 в. отъ изселницитѣ, които сѫ напустнали селото Клисура, което се е намирало въ началото на Арабаконашкия проходъ.

 

 

209

 

Хаѝнъ-боазъ въ Срѣдна Стара-планина, Боàза въ Сливенската планина, при Мирково (Пирд.) и др. Все съ значение на тѣснина, презъ която може да се мине стои и названието на Айкънлѝйския проходъ надъ Дѫбово (Каз.), което идва отъ турск. айкънъ = тѣснина, ущеле. На тѣзи, отъ чуждъ произходъ названия, отговаря употрѣбяваната днесъ дума проходъ, предъ която обикновено се поставя името на най-близкото селище, като: Петрохàнски проходъ, Ботевгрàдски проходъ, Шѝпчески проходъ и т.н. До Преславъ, старинното название Устье е замѣнено съ Бοàза или сегашното Πрòхοда. Надъ с. Калугерица (Н.-паз.), единъ изсѣченъ въ старо време (около 8—9 в.) въ скалитѣ пѫть, който води отъ селото къмъ платото, се нарича Прòхода. Единъ подобно, изсѣченъ пѫть на южната страна на платото надъ с. Кюлевча (Шум.), се нарича съ старинното, може би, прабългарско название — Тамбарàсце.

 

Най-тѣснитѣ и удобни за защита скалисти мѣста въ проходитѣ или проломитѣ, още отъ ранни времена сѫ били познати съ името врата, какъвто е случаятъ съ Траяновитѣ врата, които още въ X в. сѫ били познати и подъ названието: ultra porta Wazil. Въ единъ новооткритъ надписъ отъ 13 в., крепостьта въ Вратцàта до Враца се е наричала съ хубавото име Вратица, отъ гдето идва и името на Βрàца. Последното название носятъ още едно село въ Ловчанско, до което има разсѣчени въ видъ на врата, скали и друго — въ Кюстендилско. Въ Сливенската-планина имаме названието Врàтникъ или турск. — Демѝръ-капѝя. Името на с. Врачèшъ (Ботевгр.) произхожда, сѫщо така отъ врата, съ значение на мѣсто, което се намира въ началото на тѣсенъ

 

 

210

 

проходъ. И действително, селото е заселено въ началото на единъ старъ проходъ, който е слизалъ къмъ с. Стъ̀ргелъ (Пирд.). И последното име значи тѣсно мѣсто, стб. стръгѫ = стрѣгѫ = пазя, мѣсто презъ което само може да се премине, за да се слѣзе въ низината или прехвърли планината. Все сѫщото значение има и названието на Стрỳга. Друго старо име, съ значение на врата, известно ни, сѫщо така, отъ 12 и 13 в. е Прòсѣкъ, стб. Просѣкъ или гръцк. Сидерокастронъ, дн. Демиръ-капия на Вардаръ между Градско и Удово. Тамъ р. Вардаръ така просича скалата, че се образуватъ грамадни врата или по-точно — единъ величественъ просѣ̀къ. Днесъ погрѣшно изговаряме Просòченъ (Драмско), вмѣсто старото Просѣ̀ченъ. Едно село въ Кочанско се нарича Πресѣ̀ка, до Драгойново (Борисгр.) имаме мѣстность Πрοсѣ̀къ, до Кокаляне (Соф.) — Просѣ̀ка, а до Видраре (Тетев.) и до Сотиря (Слив.) Просѣ̀ченикъ. Отъ всички названия съ това значение, днесъ най-разпространено е турското капу = врата, което въ повечето случаи влиза въ съставнитѣ части на други наименувания, като: Демѝръ-капу (желѣзна, т. е. много здрави врата) на Вардаръ, надъ Самоковъ, Капỳ-дервентъ, Демѝръ-капия въ Сливенската планина, днесъ още наречена Желѣ̀зна врата, а презъ срѣднитѣ вѣкове е била известна съ гръцкото название Сѝдера. На всички тѣзи наименувания отговаря и разпространеното изъ западнитѣ български земи название на с. Гя̀вато (Ресен.) и Гя̀вето до Крушèвица (Прил.), отъ алб. kàf = врата, вратникъ.

 

Мѣстото, гдето рѣката напуска планинскитѣ проломи, за да поеме низинитѣ, днесъ нѣма особено название. До скоро горниятъ проломъ на

 

 

211

 

Янтра, надъ Търново се е наричалъ Хỳстето, което произлиза отъ стб. Оустиѥ. Въ Шестоднева на Иоана Екзарха четемъ: на оустїи тычѧ йдеже свѧтаıа златаıа цьрква новаıа, а въ Виргинската грамота нѣкѫде изъ Скопско се споменува мѣсто Оустиѥ. Теодосий Търновски презъ 1364 год. е преписвалъ своята книга Лѣствица „въ мѣстѣ ȣсты при Тръновѣ градѣ". На последното название отговаря днешното, пренесено отъ къмъ Търново, име на с. Устοвο (Смол.), Усте до Кунино (Б. Сл.), Устие до Преславъ и пр. Старото наименувание ȣстиѥ въ новобългарски преводъ е запазено въ името на с. Гъ̀рляно (Кюст.).

 

Тукъ ще трѣбва да споменемъ още нѣколко названия, които сѫщо така стоятъ въ зависимость отъ особения видъ на мѣстото, удобно за преминаване. Между Ябланица (Тет.) и Глава Панега (Лук.) една ниска седловина, презъ която минава шосето се нарича Πрелòгъ. На това название отговаря и друго хубаво българско наименувание — Прèвала (Ферд.), т. е. мѣсто, което е удобно за преваляне, преминаване. Името на с. Пролàзица (Бѣлогр.) е свързано съ трудно проходимата планинска верига надъ селото, която за да се прехвърли ще трѣбва да се лази. Надъ Кралевъ-долъ, една стръмна седловина се нарича Πрèкачъ.

 

Въ Виргинската грамота се споменува село Бродъ, а въ грамотата на Ив. Александра, дадена на Орѣховския манастиръ, срѣщаме името на с. Кòстинбродъ. И днесъ на много мѣста се намиратъ значителенъ брой названия „Бродъ", съ значение на мѣсто, презъ което може да се премине една рѣка.

 

 

212

 

 

        5. ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ПЕЩЕРИ, ПРОПАСТИ, ЯМИ, ВДЛЪБНАТИНИ И ДРУГИ ПОДОБНИ.

 

 

Многобройнитѣ имена, давани отъ народитѣ живѣли по българскитѣ земи на различнитѣ образувания въ карстовитѣ и други терени, сѫщо така сѫ послужили и за наименувание на голѣмъ брой селища и мѣста. Тѣзи названия се срѣщатъ, главно, въ богатитѣ съ варовикови скали терени, гдето, именно, и преобладаватъ карстовитѣ образувания.

 

Най-характернитѣ образувания въ карстовитѣ области, както е известно, сѫ пещеритѣ. Въпрѣки че у насъ имаме много пещери, броятъ на селищата и мѣстата, свързани съ тѣхъ не е голѣмъ. А причината за това е, че повечето отъ пещеритѣ се наричатъ отъ околното население или само „пещерата", „печъ" или „дупката", или пъкъ носятъ имената на близкитѣ до тѣхъ селища, височини и пр. Презъ 14 в. едно село въ Тиквешко се е наричало Пещера, а днесъ имаме б (Рад.), Πещèрна (Тет.) и пр., които носятъ имената си отъ близкитѣ до тѣхъ пещери [1]. Въ западна България имаме Сỳхи-печъ до Д. Ломъ, или Попóви-печъ до Върбово (Бѣлогр.). Една пещера до М. Брѣсница и друга до кол. Нановица (Тет.) носятъ името Πещьтà. Врачанското село Дỳплякъ, носи името си отъ малкитѣ пещери или дупки въ скалитѣ надъ селото. Все въ връзка съ пещери стоятъ и названията на с. Ποнóръ (Соф.), както и Бърлòжница до Сливница (Соф.), които произхождатъ отъ стб. поноръ и брълогъ. До Котелъ една пещера носи старинното название Нирèцъ, отъ стб. нирьць, което значи пещера, поноръ.

 

 

1. За произхода на името на гр. Пещера, гл. по-горе.

 

 

213

 

 На всички тѣзи названия отговаря турск. Μаарá, като: Маарá-гидикъ въ Стара-планина и пр.

 

Интересно е името на Врачанската р. Лèва, което произхожда отъ стб. левь, което значи малки пещери, ниши въ варовити скали, каквито действително има отъ дветѣ страни на рѣката изъ „Вратцата". До Кралевъ-долъ (Соф.) единъ долъ се казва Лèвия-долъ, а една ж. п. спирка въ Искърския проломъ носи името Лèвище. Все сѫщиятъ произходъ иматъ и на званията на с. Голѣмò Пéщене и съседнитѣ Горно и Мало Пéщене (Врач.), което значи пещера, ниша въ пѣсъченъ теренъ, стб. пещане.

 

Въ карстовитѣ терени се срѣщатъ и доста пропасти, нѣкои отъ които, споредъ народнитѣ вѣрвания сѫ толкова дълбоки, че дъната имъ не се виждатъ, затова ги наричатъ бездънни, като: Бездèница (Царибр.), Бездъ̀ни-пчелинъ до к. Нановица (Тет.) и пр. На тѣзи названия отговаря турск. Дипсѝзъ-гьолъ — Бездънно-езеро, дн. Езерово (Борис). По-малкитѣ и тѣсни пропасти сѫ известни съ имената ями или въртопи и отъ тамъ и названието на с. Въртóпъ (Царибр.)

 

Една пещера-пропасть до Дупни-връхъ (Вр.) се нарича Скръвенѝкъ, название, което има сѫщия произходъ, както и Скръвеница или Скравена (гл. по-долу). Тукъ ще споменемъ и р. Πродъ̀ница до Петроханъ.

 

Голѣмитѣ странични отвори на Деветашката пещера (Ловч.) сѫ ѝ дали старинното и отъ малцина познато име Οкнàта, т. е. отвора, прозорцитѣ.

 

Често въ варовититѣ скали се срѣщатъ по-голѣми или по-малки крѫгли вдлъбнатини, въ които

 

 

214

 

се събира дъждовна вода, които населението нарича, съ малко употрѣбяванитѣ днесъ думи вапа, стб. вапьно или вѫбелъ, нарицателни послужили за наименувание на нѣкои селища и мѣста, като: Г. и Д. Βàпа (Дебърско), Вѫ̀па до Г. Желѣзна (Троян.), Βѫ̀пи въ Странджа, Βѫ̀питѣ до Дорково (Пещ.), Вѫ̀пата въ Странджа или Вѫ̀белъ (Ник. и Карл.), Вѫ̀бела до к. Нановица (Тет.), Вѫ̀мбелъ (Костурско) и пр. [1]. Надъ гр. Пещера се намиратъ така нареченитѣ Ушàтови дупки, името на които произхожда отъ стб. оушлтъ, което ще каже котелъ, ведро, т. е. дупки подобни на ведро, на котелъ. Все сѫщото значение има и названието Иверке до Годечъ.

 

Плитки, почти крѫгли впадини въ карстовитѣ области, обградени отвсѣкѫде съ ниски възвишения, сѫ послужили за наименуванието Карлỳково (Лук., Смол. и Драм.), което не е отъ турски произходъ, а отъ старобългарски и днесъ е запазено въ руски езикъ подъ формата карлыкъ, съ значение на малко. За отбелязване е, че и тритѣ села съ горното название сѫ разположени въ широки и плитки впадини и то въ карстови терени.

 

 

        6. СЪСТАВЪ НА ПОЧВАТА

 

 

Извънредно голѣмъ е и броятъ на селищнитѣ и мѣстни названия, които стоятъ въ връзка съ състава на почвата.

 

За сега съ положителность не ни е известно нито едно название отъ тракийски произходъ,

 

 

1. Въ Родопитѣ на голѣми крѫгли или квадратни камъни, пробити съ крѫгли дупки и поставени върху кладенци (бунари), се казва вѫбелъ.

 

 

215

 

което бихме могли да приемемъ, че стои въ нѣкаква зависимость съ състава на почвата.

 

Гърцитѣ сѫ имали наименувания, които сѫ стояли въ връзка съ състава на почвата, като напр.: Πέτρα, дн. гр. Петричъ, Πετροβοῦνος = Каменна могила и пр.

 

Безсъмнение и римскитѣ колонисти сѫ дали известенъ брой названия, които сѫ били въ връзка съ състава на почвата.

 

Старитѣ българи сѫ имали и сѫ ни оставили значителенъ брой наименувания, които сѫ стояли въ връзка съ състава на почвата. Въ войнитѣ между Василия II и Самуила се споменува крепостьта Мелникъ; два вѣка по-късно, сѫщо така, въ войнитѣ между българи и византийци се споменува крепостьта Καμαινα, т. е. Каменна, която се е намирала не далечъ отъ Сливенъ.

 

Турцитѣ сѫ назовали, сѫщо така, много селища и мѣста, споредъ състава на почвата, като напр.: Ташъ-боазъ = Каменъ-проходъ въ Родопитѣ, Κаялѝ, дн. Раковски (Хаск.), Κумлỳкъ въ Сливенъ и пр.

 

Въ единъ документъ отъ 14 в. се споменува мѣсто Каменица, название запазено въ днешната область Кàменица, западно отъ Кюстендилъ. И днесъ имаме извънредно много селища и мѣста, които носятъ наименуванията: Κàменица (Пещ. и Пирд.), рѣка до Угърчинъ (Ловч.), или Кàменецъ (Плев.) и пр. На тѣзи названия отговарятъ споменатото въ типикона на Бачковския манастиръ мѣсто Πετριζός, както и съвременнитѣ Πетрѝчъ, съседно на Кàменица (Панаг.), погрѣшно писаното и изговаряно Петъ̀рчъ, вм. Петричъ (Соф.), Пèтревене (Лук.), Петъ̀рница (Плев.), Пèтра до Г. Желѣзна (Троян.), Петрỳша до Видраре (Тет.) и до Скравена (Ботевг.) или

 

 

216

 

романизираното Петришòръ до Костенецъ (Ихт.), което значи малко каменисто мѣсто и пр. На тѣзи имена отговарятъ турск. Τашчѝ (Разгр.), Ташлъ̀къ, Каялѝ — дн. Камено (Бург.) и пр. Много често нарицателното камъкъ влиза въ съставнитѣ части на други сѫществителни или прилагателни и се образуватъ собствени, като: Кàменъ-дѣлъ въ Витоша, Врàнъ-камъкъ до Петричъ (Панаг.), х (Б. Сл.), Ташъ-тепе, Ташъ-боазъ, Каялѝ-дере и пр.

 

Стръмнитѣ и по-високитѣ каменисти мѣста се наричатъ: Скаловѝтецъ, Мòмина-скала, Чèрната-скала или турск. Канарà-дере до Калугерица (Н. Паз.), или гръцк. Патрахѝлъ надъ Тетевенъ, Петрефетѝнъ (Момина-скала) до Бистрица (Соф.), Πетрỳсъ, връхъ съ голѣми камени блокове, между Витоша и Верила и пр.

 

Всички стръмни каменисти мѣста, кѫдето скалитѣ се рушатъ и образуватъ по-голѣми или по-малки сипеи носятъ имената: Μелà до Гостиля (Орѣх.), Мелò до Криводолъ (Врач.), Г. и Д. Μèлна (Рад.), р. Μелнà до Етрополе, Μèлникъ, Мелнѝкичъ, или по-точно Мелникица (Драм.), Бѣ̀лимелъ (Ферд.), Червèно-мèле до Павелско (Асен.), Костимя̀лъ до Лѣсковецъ, р. Мелнѝшка въ Странджа, Μелòветѣ до Баланово (Дупн.) и мн. др.

 

Въ Дебърско се намира известниятъ голѣмъ манастиръ Св. Иванъ Бѝгοръ, а не далечъ отъ Етрополе въ мѣстностьта Варовѝтецъ се намира манастирътъ Св. Богородица. И дветѣ горни названия: Бигоръ и Варовитецъ сѫ еднакви по значение и ще кажатъ мѣста богати съ бигоръ (туфъ), който камъкъ на много мѣста и днесъ изъ Родопитѣ, вмѣсто бигоръ се нарича варъ.

 

 

217

 

Въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня въ Скопско се споменува планина Мраморъ, название, запазено въ с. Мрàморъ (Соф.), Μрàмοренъ (Врач.), на което съответствуватъ турск. Мермèра до Еленинъ-връхъ въ Рила и пр.

 

По-голѣми или по-малки каменисти равнини или слабо наведени склонове се наричатъ или Кàмено-пòле (Б. Слат.), или Рудинàта или пъкъ сѫ известни съ турск. Κайрàка, Алàнъ-кайрàкъ (Бург.) и пр.

 

Кременнитѣ залежи или голѣмо количество кременни отломъци, които много често се срѣщатъ въ предисторическитѣ селища на каменномедната епоха, сѫ послужили за наименувание на доста селища и мѣста. Множеството кремъци отъ предисторическитѣ селища сѫ дали названията на Кремѝковци и Кремèница до Курило (Соф.), Кремéнната-могила до Бреница (Б. Слат.). На тѣзи имена съответствуватъ турск. Чакмàкъ-тепе до Г. Манастирица (Бѣл.), Чакмаклѫ̀-юртлу до Вазово (Испер.), Чакмàкъ-дере (Н.-паз.) и пр.

 

До София една низина се нарича Зèмляне, т. е. богата землена почва, за разлика отъ съседната пѣсъклива височина. Лепкавата черна почва се казва — Смолнѝца — мѣстность до Г. Косово (Севл.), а утаичната черна почва — Илта — до Мещица (Брѣзн.), отъ стб. илъ, тиня, утайка, които отгоговарятъ на турск. Карà-топракъ, което ще каже черноземъ.

 

Отъ хумозната почва сѫ добили названията си: Xỳмата (Лук), Умни-долъ до Перникъ и Умнището, хълмъ между Г. Раковица и Сгледници (Новосел.). На белезникавата хумозна почва дължатъ, сѫщо така, названията си много селища и мѣста, като: Бѣ́ла (Врач.), Бѣ́лене (Свищ.) и др.

 

 

218

 

Много селища и мѣста стоятъ въ връзка съ пѣсъкливата почва, като напр.: Пѣ́сченикъ, притокъ на Марица и притокъ на Тѫжа при Калоферъ или турск. Кумлỳкъ въ Сливенъ и до Несебъръ, Кумъ-гедикъ въ Родопитѣ и пр. До Тетевенъ единъ изворъ се нарича Зòльοвецъ, до Г. Бешовица има Зοлáшъ, а до Оходенъ (Врач.) — Золѝтѣ, което ще каже пѣсъкливъ, пѣсъченъ.

 

Златоноснитѣ люспици, каквито често се виждатъ изъ нѣкои долини или по височинитѣ на нѣкои планински или предпланински краища сѫ дали имената на градеца Златѝца, на единъ планински дѣлъ между Кратово и Доброво (Крат.), на една височина надъ Гаганица (Берк.) и пр. Съответнитѣ турски названия сѫ: Алтъ̀нъ-дагъ, Алтъ̀нъ-дере и пр.

 

Отъ малкитѣ охлювчета, наречени у старитѣ българи раковини, които се съдържатъ въ нѣкои почви или варовити скали сѫ добили наименуванията си Г. Рàковица (Новос.), Рàковица, изчезнала срѣдновѣковна крепость между Г. Бѣлово и Момина клисура, Рàковъ-долъ до Бовъ (Соф.) и пр.

 

До Жеравна (Котл.) има мѣстность, наречена Сòлище, т. е. почва, която съдържа соль. На това название отговорятъ: Слàна-бара (Вид.), Слàнище до Алдомировци или турск. Тỳзла, Тузлỳкъ, както и рум. Шаратýръ = sârâturos до Годечъ. (Ср. и стр. 184).

 

 

        7. НАЗВАНИЯ ВЪ ВРЪЗКА СЪ РАСТЕНИЯ

 

 

Всички народи, обитавали нашитѣ земи, въ зависимость отъ продължителностьта на времето, презъ което сѫ преживѣли, сѫ ни оставили и различни селищни и мѣстни названия, свързани

 

 

219

 

съ имената на много растения. И днесъ по всички покрайнини, се срѣщатъ независимо отъ тѣхниятъ произходъ, голѣмъ брой названия, свързани съ имената на разни растения.

 

Всички названия въ връзка съ растения сѫ давани главно или по отличието на нѣкое бележито дърво или много дървета, или по общия видъ на мѣстностьта, въ зависимость отъ растителностьта.

 

Безсъмнено, както тракитѣ, така и гърцитѣ и римлянитѣ ще сѫ имали много названия, свързани съ растения. За сега, обаче, е невъзможно да се установи, кои сѫ тѣзи имена, нито дори до насъ е стигнало нѣкое название, за което съ положителность бихме могли да кажемъ, че е отъ тракийски или гръцки произходъ.

 

Въ срѣдновѣковнитѣ византийски извори, както и въ грамотитѣ на българскитѣ царе, сръбскитѣ крале и въ другитѣ документи на тази епоха, се срѣщатъ доста селищни названия, които носятъ имената на растения. Между епископскитѣ градове въ Тракия презъ VIII в., се споменува и единъ градъ съ името Буково, който може би, отговаря на днешното с. Буково (Хаск.). Хенрихъ фонъ Калденъ, маршалъ при латинския императоръ Фридрихъ I, презъ последния кръстоносенъ походъ въ края на XII в., е завзелъ крепостьта Σκριβέτιον, или по български произносъ Скрèбатно, отъ стб. скреба = повитъ, която крепость отговаря на днешната Асенова крепость надъ Асеновградъ. Въ войнитѣ между българи и маджари презъ 1266 год., покрай другитѣ крепости се споменува и Орѣховъ, дн. гр. Орѣхово. Въ Виргинската грамота се споменуватъ две названия: Чрѣшѡвены и Шипковицѫ, а въ грамотата на Ив. Александра, дадена на манастира,

 

 

220

 

който се намиралъ въ мѣстностьта Ѡрѣховъ до с. Пещера, (Рад.) срѣщаме и иметс Ракита. Въ Рилската грамота на Ив. Шишмана между другитѣ имена четемъ и следнитѣ: Цѣрово, Дрѣновъ-долъ, Ракыти, Абланово и др. Въ една грамота отъ 14 в., нѣкѫде изъ Солунско се споменуватъ; Брѣстъ, Лѣсковица и Крушево. Въ други документи все отъ тази епоха, срѣщаме и имената: Трьстѣникъ, Връбица (Гилянско), Просениково (Струм.), Шипковица (Радов.) и пр. Въ завещателния актъ на Карлѫ-бея отъ 1339 год. се споменува и село Салѝхъ, дн. Дѫ̀бене (Карл.). Всички пѫтешественици минали презъ 16 и 17 в. по пѫтя София — Цариградъ наричатъ областьта между Парачинъ и Нишъ — Български лѣсъ.

 

Мѣстнитѣ и селищни названия, които произхождатъ отъ имената на растенията, можемъ да раздѣлимъ на следнитѣ групи:

 

1. Названия въ връзка съ общия видъ на растителностьта.

2. Названия въ връзка съ дървета.

3. азвания въ връзка съ храсти.

4. Названия въ връзка съ трѣви и

5. Названия въ връзка съ културни растения.

 

 

1. Общъ видъ. Между названията отъ първата група можемъ да посочимъ старинното наименувание на днешната обширна гора покрай р. Камчия — Лòнгоза отъ стб. лѫгъ, т. е. обрасналитѣ съ гори низини покрай рѣкитѣ, които носятъ обикновено названието Лѫгъ, Български-лѣсъ, Ормàна до Тунджа при Ямболъ, Делѝ-Орманъ (Луда, въ смисълъ буйна, непроходима гора), Карà-Орманъ (Чирп.), Голѣ́ма-гора до Ябланица (Тетев.) и др. Все отъ сѫщия произходъ сѫ и множеството названия

 

 

221

 

Лѫ̀жене, т. е. гористи мѣста въ низинитѣ покрай рѣкитѣ. Α колко много сѫ названията съ тур. дума Чаѝръ съ значение на ливади! Тукъ ще трѣбва да отбележимъ и наименуванията: Зàбелъ, село въ Трънско и мѣстность въ Бурела, което значи гранична гора, както и тур. Лазъ — ниско изсѣчена гора.

 

 

2. Дървета. Многобройни сѫ названията, свързани съ имената на дърветата, между които ще изброимъ следнитѣ:

 

Дѫбъ (Quercus), стб. дȣбъ — Дѫ̀бене (Лук.), Дѫ̀бово (ново име — Казанл.), тур. Салихъ или Салихлеръ въ Герлово. Тукъ трѣбва да споменемъ още Дѫбрàва, както и Дýбица до Алдомировци (Соф.), чийто имена стоятъ въ връзка съ дѫбъ. Покрай общия видъ дѫбъ има и други видове дѫбове, като: цѣръ (Quercus cerris) — Цѣрòвο (Соф.), Цѣрòвене (Ферд.); гранѝца (Quercus pendunculata) — Гранѝца (Кюстендилско) и Гранѝца до Смолско (Пирд.). На нѣкои мѣста на последния видъ дѫбъ казватъ още и горникъ, отъ гдето произхожда и името на с. Γòрникъ (Б. Слат.) или турско меше, отъ гдето идва и названието Сарѫ̀-меше. Дребна гранѝца на турски значи иозъ и отъ тамъ — Иозъ-аланъ въ Родопитѣ и пр. Една мѣстность до Яна (Соф.) се нарича Жировèтѣ, отъ стб. жиръ = жълѫдъ.

 

Брѣстъ (Ulmus) — Брѣстовѝца (Пловд.), Брѣ̀стъ (Ник.), Брѣстнѝца (Тет.) или турск. Кара-агачъ (Пловд. и Испер.) и др.

 

Букъ (Fagus) — Бỳковецъ (Соф. и Б. Слат.), Букòвъ-лѫкъ (Плев.), Г. и Д. Бỳче до Цаконица (Врач.), на които отговарятъ тур. Каѝнъ-чалъ въ Родопитѣ, Каѝнъ-долъ до Смолско (Пирд.) и т. н.

 

 

222

 

Габеръ (Carpinus betulus) — Гàброво, Γàбаре (Б. Слат.), Габàрево (Каз.), Γàберъ (Брѣзн.) или турск. Гюргенджѝкъ (Силистр.).

 

Боръ (Pinus) — Бòровци (Берк.) или турск. Чамъ-курия, Чамъ-дере въ Родопитѣ и др.

 

Хвойна или Боровѝца (Juniperus communis) — Xвοѝна (Асен.) Боровѝца (Бѣлогр.).

 

Елха (Alnus)—Елòвъ-долъ (Рад.), Елòвица (Берк.), Елхòво (Каз.) или турск. Казъ̀лъ-агачъ, дн. Елхово и пр.

 

Елша (Alnus glutinosa) — Εлшѝца (Панаг.) и многобройнитѣ названия Елèшница (Соф., Кюст. и др.), Елèхча, дн. Тракиецъ (Хаск.), което е турски изговоръ отъ стб. Елшѝца и пр.

 

Кипарисъ (Cupressus sempervirens). Отъ персийското сѫществително серв = кипарисъ, народа образува прилагателното селви = кипарисовъ и турск. ова = равнина и се е получило побългареното название на Севлиево.

 

Брѣза (Betula alba) — Брѣ̀зникъ, Брѣ̀зе (Соф.), Брѣзовецъ до Орѣхово (Асен.) и др.

 

Осенъ, ясенъ (Fraxinus) — Οсенецъ (Разгр.), Осеновъ-лакъ (Врач.), Ясенъ (Вид.) идр.

 

Кленъ, яворъ (Acer campestris) — Кленовѝтъ [1] до Чумаковци (Б. Сл.), Кленòвикъ, (Рад.), Яворецъ до Цѣрово (Паз.) и пр. Другъ видъ яворъ се нарича благунъ (Acer pseudoplatanis), отъ гдето и названието Благỳнъ до Ялботино въ Бурела.

 

Дрѣнъ (Cornus mas) — Дрѣнòвъ-долъ, Дрѣ̀новецъ (Разгр.), Дрѣ̀нοвο или вул.-лат. Корнѝца (Невр.), Кòрнèтъ, между Бусманци и Глоговци (Грън.), Корнѝдица до Калоферския манастиръ и др.

 

 

1. Ясенъ (Плев.) е преименувано следъ Освобождението.

 

 

223

 

Върба (Salix. L) — Върбà (Рад.), Върбѝца (Пресл., Б. Слат.), Βърбени (Лерин.), Βръбница (Софийско) и пр. До с. Коркина (Дупн.) една височина и до нея изворътъ се казва Βръ̀мъ, а надъ Годечъ единъ хубавъ изворъ и до който има върби се нарича Връмбѝчъ. Може би последнитѣ две названия да произхождатъ отъ върба, така както и до скоро изъ Ст.-Загорско, вм. Връбница (Цвѣтница) се е казвало Връмница.

 

Ракита (Salix viminalis) — Ракѝта (Лук.), Ракѝтово (Пещ.), Ракѝтовецъ до Кралевъ-долъ (Соф.) и др.

 

Осика, трепетлика (Populus tremula) — Οсѝкοвο (Врач. и Невр., Асеновгр.), Οси́кοвица (Ботевгр.), Оси́чки-долъ до Дръмша (Соф.), Трипетлàка до Г. Желѣзна (Троян.) и пр.

 

Топола (Populus  nigra) — Топòлово (Асеновгр.) или турск. Кавакли́ — Тополовградъ, Κавàкъ-дере, гръцк. Лéфка (Свиленгр.).

 

Ябланъ, абланъ, чинаръ (Platanus orientalis или Populus pyramidalis) — Ябланица (Тет., Соф.), Абланица (Ловч., Невр.), Абланово въ Сливенската планина, Абленο до Баня (Дупн.) и мн. др. (Гл. и по-долу).

 

Кестенъ, стб. костань (Castanea versa) — Кощанèво до Бобошево (Дупн.)·

 

Круша (Pirus communis) — Крỳшево, Крỳшово (Севл.), Крушовèне и Крỳшовица (Орѣх.), тур. Армутлѝи (Добрич.) и пр.

 

Ябълка, киселица, дивля (Pirus malus) — Ябъ̀лково, Кисèлица въ Бурела, Дѝвля (Радом.); староб. аблань и аıаблань, отъ което произхождатъ, може би, и названията на голѣмъ брой селища и мѣста съ името Абланица и Ябланица, тур. Алмà-дере (Ябълчево —

 

 

224

 

Айт.), Алмали́и и вулг.-лат. Μèрулъ до Панагюрище.

 

Дюла (Cydonia vulgaris) — тур. Айваджикъ (Панаг. и Айт.).

 

Слива (Prunus domestica) — Слѝвово-градище, Горско Слѝвово (Севл.), Слѝвата (Ломска) [1] и пр.

 

Череша (Prunus avium) — Черéшово до Селце (Дев.), Черéшница, Црешньòво (Кюст.) и т. н.

 

Орѣхъ (Juglans regia) — Орѣхово (Ясенов.), Орѣ́ховица (Ст. Заг. и Плев.).

 

Днесъ погрѣшно интелигенцията на гр. Орѣхово казва Рахово, което е турска форма на Орѣхово или Орѣ̀овъ, както околното население нарича и сега града. Турск. Саранлѝ.

 

Черница (Morus) — Черни́чане, тур. Дỳдене (Пловд.).

 

Смокиня (Ficus carica) — Смòквица (Гевг.).

 

 

3. Храсти. Названията свързани съ имената на храсти сѫ значително по-малко, между които ще отбележимъ следнитѣ : Рàщане, изчезнало село до Г. Малина (Новосел.), отъ храстъ, Тръ́нито (Гебр.), Търново, стб. Тръновградъ, Τърнъ̀къ и Търнáва (Б. Слат.), Вълчитръ̀нъ (Плев.), Търнѝчени (Каз.) и др.

 

Лѣска (Corylus avellana) — Лѣ̀сковецъ, Лѣскòвецъ до Враца, Лѣскóвъ-долъ (Вр.), Лѣшкò (Г. Джум.), тур. Фандъклѝ или Πандъкли.

 

Глогъ (Crataegys monogyna L.), Глòжене (Орѣх.) [2], Глогòвица, Глòже и пр.

 

 

1. Името на Сливница, Сливенъ и др. иматъ другъ произходъ, вижъ, по-долу.

 

2. Името на Гложене (Тетев.) произхожда отъ шумно, шумя, вж. по-долу.

 

 

225

 

Смрадлика (Rhus cotinus). По-интересни названия, свързани съ този храстъ, сѫ пославянената вулг.-лат. форма, запазена въ Ρуй, връхъ надъ гр. Трънъ и тур. Тетрèлъ до Морава (Айт.).

 

Драка (Paliurus aculeatus) — Дрàчево (Ск.) и мѣстность до Бутово (Търн.)

 

Шипка (Rosa L.) — Шѝпково (Троянс.) и Шѝпка (Казанл.).

 

Мекишъ (Acer tataricum) — Μекѝшъ (Търн.)

 

 

4. Треви. Броятъ на названията, свързани съ имената на разни треви е твърде голѣмъ. Тукъ ще се спремъ само на следнитѣ по-важни и интересни наименувания:

 

Лопенъ, липенъ, бабякъ (Verbascum phlomoides) — Лупя̀нъ (Тетев.), Лѝпенъ (Врач.), Бàбекъ, колиби въ западнитѣ Родопи и пр.

 

Биволъ или татулъ (Daturra stramonium) — Г. Бѝволъ (Ловч.).

 

Росоманъ (Chelidonium majus L.) — Рòсоманъ (Соф. и Кавадарско).

 

Росенъ (Dictamnus alba) — Ρóсенъ-баиръ, южно на Бург. заливъ, Ρòсенъ (Леринско), Ρòсеня до Синьо-бърдо (Врач.), Рòсенова-поляна до Търново.

 

Тỳрия (Berteroa incana) — Турѝя (Казан.) и мѣстность до Бежаново (Лук.).

 

Върбовка (Epilobium) — Върбòвка (Севл.).

 

Върбовникъ, хайдушки тютюнъ (Lysimachia vulgaris) — Върбòвникъ (Дупн.).

 

Тученица, дебелецъ, тлъстига (Pinguicula vulgaris) — Тученѝца (Плев.), Дебелèцъ (Търн.), Дебелцòво (Севл.), тур. Κулаклиѝ, дн. Завой (Ямб.).

 

Блъсниче, гороцвѣтъ, разводникъ (Solanum dulcamara) — Блъснѝчево (Луков.).

 

Орѣшецъ (Lathyrus tuberosus) — Орѣ̀шецъ (Бѣлогр.).

 

 

226

 

Джулюнъ, водни орѣхи (Trapa natans) — Джулю̀ница (Г. Орѣх.) и Джулю̀нъ-гьοлъ до Бѣла-черква (Търн.).

 

Тръстика, рогозъ, стб. рогозъ, шаваръ, комони, папуръ (Phragmites communis) — Τръстенѝкъ (Рус. и Плев.), Рòгозенъ (Орѣх.), Шавáра до Вълчитрънъ (Плев.), Студена (Соф.), Литаково (Ботевгр.) и др., Цалапѝца (Пловд.), отъ гръцк. κάλαμος = тръстика.

 

Орѣшакъ, жълтъ кантарионъ, звъника, калъчево, (Hypericum perforatum) — Орѣшàкъ (Троян.), Звънѝка (Кърдж., ново име), Калъчли, дн. Ген. Николаево (Пловд.) и пр. До Карлуково (Лук.) една мѣстность се нарича Сколдѝня, което е преиначенъ изговоръ на гръцк. σκόρδιον = здравецъ.

 

Божуръ (Paeonia officinalis) — с. Божỳрище (Соф.), мѣстность до Върбовка (Севл.), Божурлỳкъ (Свищ.), Бοжỳрοва-поляна до Попово (Елхов.) и др.

 

Бъзъ, бъзунякъ (Sambucus nigra) — Бъзòвецъ (Ломс.) и Бъзỳнека до Графъ-Игнатиево (Пловд.) и т. н.

 

Бръшлянъ (Hedera hilix) — Бръшля̀ница (Плев.), Бръшля̀новецъ до Мирково (Пирд.) и пр.

 

Зеленика, чемширъ (Buxus sempervires) — Зеленѝковецъ въ Троянската планина и Зелèниградъ (Трънск.); на тѣзи названия отговаря и вулг.-лат. — Шамàко до Годечъ.

 

Романъ, равнецъ (Matricaria chamonilla) — Ρòманъ (Врач.) и изчезнало село до Джулюница (Г. Орѣх.).

 

Плева (Broums L.), Плèвенъ и Плèвня (Д. Хис.).

 

Кѫпина (Robus) — Кѫпиново, или стб. Кривина, съ значение на още неорана, обрастнала съ кѫпини

 

 

227

 

нива, отъ което сѫ получили названията си: Κрѝвина (Свищ. и Тетев.), Крѝвня, тур. изговоръ на Крѝвина (Русен. и Провад.) и мѣстность до Д. Бешовица (Врач.) и др.

 

Коприва (Urtica dioica) — Копрѝва (Ник. и Кюст.) и Копрѝвецъ (Бѣл.).

 

Калоферъ, каловиръ (Tanocentum balsamica) — Калòферъ.

 

Лопушъ, рѣпей (Lappa major). Въ много селищни и мѣстни названия е запазена пославянената вулгаро-латинска форма на това растение, между които ще отбележимъ: Лòпушна (Пров. и Берк.), Лòпишница до Говедарци (Сам.) и пр.

 

Левурда (Allium ursinum) — Ливурдѝшъ до Г. Желѣзна (Троян.).

 

Оманъ (Jnula helenium L.) — Омàна (Елх.).

 

Мокрешъ (Malachium aquaticum) — Мàкрешъ (Кул.) и Мòкрешъ (Лом.).

 

Пирей (Triticum repens) — Пѝрея до Смолско (Пирд.).

 

Ресникъ (Actea spicata) — Ρаснѝкъ (Брѣзн.).

 

Скреба, скребаръ, повитъ, стб. скробоутъ (Clematis vitalla) — Скрèбатно (Невр. и Охр.).

 

Коѝло (Stipa pemiata) — Кòилово до Орѣхово СЯсен.).

 

Вресъ, маточина (Melissa officinalis)— Врèсово (Айт.).

 

Глушникъ, глухарче (Taraxacum officinalis) — Глỳшникъ (Слив.).

 

Макъ (Paraver L.), Маково (Прил.) тур. Гелинджикъ (Добр.).

 

Равенъ, тинтява (Gentiana) — Равеньтà надъ Гложене (Тетев.).

 

Щавица (Rumex) — Щàвица до Прилепецъ (Прилепска ок.).

 

 

228

 

 

5) Културни растения. Като по-интересни названия, свързани съ културнитѣ растения, можемъ да посочимъ следнитѣ:

 

Името на с. Сѝтοвο (Пловд.) произхожда отъ гръц. σίτος, което значи жито, пшеница.

 

Сланутъкъ, староб. сланоутъкъ, тур. нахутъ (Cicer arietinum) — Сланỳтъкъ до Заветъ (Айт.).

 

Памукъ (Gossypium herbaceum) — Πамуклỳкъ до Калояновецъ (Ст.-Заг.), Бабàкοвецъ до Ловечъ, отъ гръцк. βαμβάκι = памукъ и пр.

 

Оризъ (Oryza sativa) — Оризàри (Кочанско), тур. Челтикчѝ, дн. Оризово (Пловд.), около което сега не се сѣе вече оризъ.

 

Крупникъ, еднозърнестъ лимецъ (Triticum monococcum) — Крỳпникъ (Г. Джум.) и мѣстность до Прилепъ.

 

Грахъ (Pisum elatius), гръцко Φакѝя (Бург.).

 

Хмѣлъ (Humulus lupulus) — р. Xмѣлщѝца, притокъ на р. Росица (Севл.), Мещѝца или въ единъ документъ отъ 1717 год. Xмѣлщица (Брѣз.) и др.

 

Просо (Panicum miliaceum) — Ксенофонтъ нарича едно отъ тракийскитѣ племена μελινοφάγοι, т. е. просоядци. Презъ 14. в. въ Струмишко едно село се е наричало Просениково, а днесъ името на това старо културно растение, което до пренасянето на царевицата въ Европа е служило като главна храна на европейскитѣ народи, е запазено въ Просенѝкъ (Драм.).

 

Лоза (Vitus vinifera) — Лοзенъ (Соф,), Лòзетο до Гложене (Тетев.), Вѝница (Кочан,) или многобройнитѣ турски наим. — Куру-багларъ (Сухи лозя дн. Лозенецъ въ София) и др.

 

 

229

 

        8. ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ЖИВОТИНСКИА МИРЪ

 

 

Въ сравнение съ названията, свързани съ растителностьта, имената, които стоятъ въ връзка съ животинския миръ, сѫ значително по-малко на брой. Безсъмнено въ миналото, когато е имало повече дивечъ и когато ловътъ е билъ и единъ отъ главнитѣ занятия, то и названията, свързани съ животни и птици, сѫ били много по-разпространени.

 

За сега сѫ ни известни само нѣколко и то съмнителни названия отъ тракийски произходъ, които бихме могли да приемемъ, че стоятъ въ връзка съ животни. Старото име на Марица, както вече се каза, е било ἕβρос, което на тракийски значело козелъ. Днешниятъ градъ Ловечъ въ древностьта се е наричалъ Melta, име отъ тракийски произходъ, което значело звѣръ, въ смисълъ на мѣсто, гдето има много дивечъ. До Саладиново (Паз.) презъ римска епоха се е намирало селището Burdapa, а до Свиленградъ — Βουρδέπτα, които сѫ тракийски и означаватъ „магарешка вода" отъ βουρδ = магаре, муле и απα = вода. Названието Burdizos пъкъ ще каже магарешки градъ [1]. Не стои ли и името на градеца Пирдопъ съ тракийското название Purdapa, Burdapa, което значи магарешка вода, мулешки изворъ ? Това е въпросъ на който за сега съ положителность не може да се отговори. Въ Пиротско едно село се казва Басàра, а до Тетевенъ една мѣстность се нарича Басарѝмъ, които названия съ сигурность произхождатъ отъ тракийското βασσαρά = лисица.

 

Между градоветѣ, които споменува Плиний, северно отъ Одесосъ, дн. Варна, е и градътъ

 

 

1. Дечевъ Д., Трако-келтийски езикови успоредици. Год. Соф. Ун. 1922.

 

 

230

 

Γερᾶνεια — Герания отъ гръцк. γερανός = жеравъ, „гдето споредъ преданието е живѣло племето пигмеи, които варваритѣ наричатъ катизи и вѣрватъ, че били прогонени отъ жеравитѣ" [1]. Герания отговаря на срѣдновѣковната крепость Кранея и преиначеното споредъ турския изговоръ дн. Εкренè. Интересно е, че и днесъ най-високата часть на възвишението, северно отъ Варна, се нарича съ турското име Турнà-тепе = Жеравина могила.

 

Прокопий въ De aedificiis, между множеството крепости на югъ отъ Стара-планина, споменува и крепостьта Lupi fontani, което както казахме отговаря на турс. Куртъ-бунаръ, дн. Винарово (Чирп.), до което село сега се намира голѣмо градище [2].

 

Малко сѫ примѣритѣ на названията, запазени въ срѣдновѣковнитѣ документи, които да напомнятъ имената на нѣкои животни. Старобългарското име на Кюстендилъ е Вельбѫждъ, което стои въ връзка съ камила. Въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня, нѣкѫде изъ Скопско се споменува Козиѭ стѣнѫ, а въ Рилската грамота на Ив, Шишмана, срѣщаме Рыбное езерѡ. Нѣкѫде изъ източната часть на Стара-планина, византийскитѣ извори отъ 13 в. говорятъ за крепость съ име Козякъ (Κοζίακος), което произхожда отъ козелъ. Покрай многото мѣстни и селищни названия въ акта за завещанието на Карлѫ-бей срѣщаме и името Турна-чаиръ = Жеравна ливада.

 

Названията, свързани съ животинския свѣтъ, стоятъ или въ непосрѣдствена връзка съ мѣстото, въ което е имало или сѫ живѣли повече животни

 

 

1. Кацаровъ Г. И. и Дечевъ Д., Извори за старата история и география на Тракия и Македония, 1 32.

 

2. Сборникъ Народни умотворения, кн. XII, 15.

 

 

231

 

или птици, или пъкъ външната форма на мѣстото наподобява на нѣкое животно, какъвто е напр. случаятъ съ античното име на р. Осъмъ — Ἀσσαμος, което значи Змийска рѣка, т. е. рѣка, която се вие като змия. Прокопий споменува нѣкѫде изъ Родопската область крепость съ името Ταυροκεφάλιον, което напълно отговаря на съвременното — Бугà-глава = Бикова глава до Крапецъ (Соф.).

 

Всички названия, които стоятъ въ връзка съ животинския миръ, можемъ да раздѣлимъ на три главни групи: 1 — имена въ връзка съ животни, 2 — имена свързани съ птици и 3 — имена свързани съ насѣкоми.

 

 

Първа група. Има незначителенъ брой названия, които стоятъ въ връзка съ звѣрове или много животни. Освенъ Melta, преведено въ Ловъцъ, Ловьчъ и по-късно на Лòвечъ, можемъ да посочимъ и названието на с. Звѣринò (Врач.), отъ стб. звѣрьнъ, което значи мѣсто опредѣлено за ловъ на царя, мѣсто въ което има много диви звѣрове. На тѣзи названия може да се съпостави турск. Джанавàръ-тепе до Варна, което има значение на мѣсто, въ което има много звѣрове, особено глигани.

 

Херодотъ, Ксенофонтъ, както и други стари автори, съобщаватъ, че въ южна Тракия и около планината Пангей имало лъвове, пантери и други животни [1]. До сега никѫде изъ българскитѣ земи не е запазено нито едно по-старинно название, което да стои въ връзка съ лъвъ, освенъ дветѣ турски селищни имена — Арслàнъ, дн. Лъвино (Кубр.) и Αрслàнъ-кьοй, дн. Лъвово (Момч.). Но въ замѣна на това, мечката

 

 

1. Κацарοвъ Г. И., Битътъ на старитѣ траки. Сб. Д. Н·, кн. I, 1914, 24.

 

 

232

 

се явява като най-страшното животно, отъ което еднакво сѫ се страхували и траки, римляни, гърци, славяни, турци и др. Всички тѣзи народи сѫ имали и сѫ оставили много названия, свързани съ името на мечката — Ursus. За сега като най-стари названия, които иматъ значение на мечка, запазени у насъ сѫ отъ вулг.-лат. произходъ. И за отбелязване е, че тѣзи имена се срѣщатъ изключително въ планинскитѣ и предпланински краища, въ които по-дълго време е преживѣло и романизираното или изостанало тракийско население. До с. Яна (Соф.) и с. Г. Желѣзна (Троян.) има мѣстности — Урселъ, а до Лесидрѣнъ (Тетев.) — Урсовъ-лѫкъ. До Коприщица една мѣстность носи пославяненото название Урсулица. Високо въ Рила-планина е запазена пославянената гръцка форма Аркỳтица, а до Радуилъ (Сам.) — Аркỳтино. На тѣзи названия отговаря името Мèдведъ — стб. медвѣдь до Чупрене (Бѣлоград.), както можеби и Медèдъ до Стрелча и Панагюрище и турскитѣ имена: Аи-гедѝкъ— (Меча седловина) въ Рила, Αи-юкъ — Меча-могила до Люляково (Айт.), Аи-Орманъ — Меча гора — (Добр.), както и съвременнитѣ: Μèчка (Панаг. и Ник.), Мèча-поляна (Царибр.), Μèчи-лѫкъ до Алтимиръ (Орѣх.), Мечкарѝца до Говедарци (Сам.) и Казичане (Соф.), Мечкàтица до Бовъ (Соф.) и др. До Тетевенъ една мѣстность се казва Μедỳница, което произхожда отъ медунъ, съ което и днесъ изъ Тетевенско и Ботевградско се нарича мѫжката мечка.

 

И вълкътъ, като дивъ и опасенъ звѣръ, не е останалъ неотбелязанъ въ номенклатурата на българскитѣ земи. Най-старото познато название, което стои въ връзка съ вълкъ, лат. Lupus е, както вече

 

 

233

 

казахме — Lupi fontani. Първата часть отъ това име, но вече въ български изговоръ е запазено въ названията: Лỳповъ-лѫкъ до Г. Желѣзна, Лỳдовъ-долъ до Драгоилъ (Цариб.), Лỳпοвο — развалини отъ стара крепость до Брацигово и др. До Созополъ е запазена гръцката форма Ликовỳни — Вълча-могила, на която отговарятъ турскитѣ названия: — Кỳртъ-кале до Мезекъ (Свил.), Κуртъ-кая до Горско-Косово (Севл.), Куртлуджà, южно отъ Нова-махла (Пещ.) и българскитѣ Въ̀лчи-градъ до Литаково (Ботевгр.), Въ̀лчедръмъ (Ломс.) или Въ̀лчитрънъ (Плев.) и др.

 

Старитѣ траки сѫ наричали лисицата — βασσαρὰ, име запазено и днесъ въ формитѣ Басàра село въ Пиротско и мѣстность до Гинци (Годечко), Басарѝмъ до Тетевенъ и Бесарабòво (Рус.). На българскитѣ названия: — Лесѝчево (Пазар.) или многобройнитѣ наименувания „Лесѝчи дупки" отговарятъ честитѣ турски наименувания Тилкелѝитѣ.

 

И други диви животни сѫ дали названията на нѣкои мѣстности, като: Язòвина — отъ язовецъ до Кутрахци (Ихт.), Таушàнъ-тепе надъ Ямболъ, въ Карловско, Таушàнъ до Г. Косово, и мн. други. На горнитѣ имена отговарятъ българскитѣ — Зàешка падина, Зàешка пѫтека или гръцк. Портолàгосъ — Заешки заливъ и др.

 

До Коприщица една мѣстность и въ Бурела една долина носятъ старинното име Чèрбулъ, което е вулгаро-латинска форма отъ Cervus (еленъ). На това название отговарятъ множеството имена, като: Елèнинъ-връхъ въ Рила, Èлинска-Черква въ Каркарията, Èлински манастиръ и Èленска-рѣка до Пирдопъ и пр.

 

 

234

 

Днешната източна Срѣдна-гора, която се нарича Съ̀рнена-гора, е известна повече съ турския ѝ преводъ Караджà-дагъ. У насъ има значителенъ брой названия, свързани съ турското караджа, на което съответстватъ преводнитѣ — Съ̀рневецъ, Съ̀рница и пр. Все сѫщото значение иматъ и названията Кошỳта до Български-изворъ (Тет.) и Кошỳтица, между Мечка и Петричъ (Пан.). Едно село въ Самоковско се нарича Αлино, което вѣроятно произхожда отъ алне, стб. алнь = сърненце.

 

Много названия сѫ свързани съ дивата свиня. До Падешъ (Г. Дж.) има мѣстность — Вапирèвица, а до Прилепецъ (Прил.) — Βепрчàне, които названия произхождатъ отъ стб. вьпьръ или вепрь = дива свиня. Името на с. Γοдèчъ може да се свърже съ ст.-рум. godac, което значи малка дива свиня, глиганче. Чести сѫ и турск. названия, като: Домỳзъ-дере, Домỳзъ-баиръ въ Странджа и пр.

 

Въ миналото по нашитѣ мѣста е живѣлъ и бобъръ, стб. бебръ, бьбръ, лат. Castor fiber, който изглежда отдавна ще да е изчезналъ. Днешнитѣ названия на р. Бèбрешъ, притокъ на Малки Искъръ и на с. Бèброво (Елен.), по всичко изглежда, че стоятъ въ връзка съ това животно. На тѣзи наименувания отговаря името на гр. Κòстуръ, което е преиначена форма отъ Castoria. Все сѫщото значение има и названието на с. Κостỳрино (Струм.).

 

Селата Г. и М. Кокарджà (Исп.), по името на малкото животно поръ или самуръ (Mustela) правилно сѫ преведени Г. и Μ. Πòрοвецъ. Въ връзка съ последното име стоятъ и названията: Самурàново (Дупн.) и Самỳровъ-трапъ до Г. Башовица (Врач.). Името на с. Κунинò (Врач.)

 

 

235

 

проихожда отъ куна стб. коуна (Mustela foina) — бѣлка.

 

Почти нѣма селище въ землището на което да не се срѣща название, свързано съ името на нѣкое отъ домашнитѣ животни. На първо мѣсто трѣбва да отбележимъ названията, които стоягь въ връзка съ говедото, като: Говедàрникъ (общо название за всички мѣста вънъ отъ населенитѣ пунктове, гдето лѣтуватъ или пренощуватъ говеда), Говèжда (Берк.), Говедàре (Пазардж.), Говедàрци (Самок.) и др. Може би и името на с. Бοвъ (Соф.) да произхожда отъ лат. Bovis, bos = говедо. Между Враца и Мраморенъ една дълга стръмнина се нарича Дерѝ-волъ, а едно село въ сѫщата околия носи интересното име Крàводеръ.

 

Името на бивола по-малко е послужило за наименувание на селища и мѣста. Въ Плевенско едно село се нарича Бивοлàре, а до Лесидрѣнъ (Тетев.) една блатиста мѣстность, въ която пладнуватъ биволитѣ, се казва Биволàрскοтο.

 

Както у всички стари, така и у съвременнитѣ културни народи, най-любимото и ценно животно е коньтъ. Въ колко народни пѣсни, заедно съ младъ юнакъ се възпѣва и неговиятъ хвърковатъ вѣренъ другарь — „врана коня". Съ името на коня, и то повечето като жребецъ, сѫ свързани нѣколко старинни названия като: Пастỳша (Пловд.), на които отговарятъ турскитѣ наименувания — Айгъ̀ръ-дере (Дев.), Атъ-бунаръ до Паскалъ, Атъ-аланъ до Избулъ (Н.-паз.), или Атъ-чаиръ или днешнитѣ български — Жрèбичко (Пещ.), Конско езерο до Тетевене, Кòнщица до Краево-село (Ботевгр.) и пр. Надъ Панагюрище една равнина се казва Кòнска-поляна, и недалечъ отъ нея

 

 

236

 

се намира мѣстностьта Μанзỳлъ, което ще каже малко конче и др.

 

На Осленъ-Криводолъ или Осèлна (Врач.) и рѣка до Джуровъ (Тет.), които произхождатъ отъ стб. осьлъ, отговарятъ турскитѣ названия Ешеклѝ или Ешèкъ-бунаръ и сегашнитѣ Магàрево (Бит.), Мỳлешки-чучуръ до Дорково (Пещ.) или Дерѝ-магаре до Дерманци (Врач.) и пр.

 

Старобългарскиятъ преводъ на Провàдия— Προβάτος, отъ гръц. πρόβατον = овца, е предаденъ съ формата Овечъ. Въ Свищовско едно село се нарича Овча-могила, на което отговарятъ множеството турски названия като: — Кοю̀нъ-тепе (Овчехълмие), Акъ-кою̀нъ — Бѣла-овца (Пров.) и др.

 

Изглежда, че повече стари названия сѫ свързани съ козата. Античното име на Марица е Ἕβρος = козелъ. Въ Бурела има название Кàпрулъ, което, както и пославяненитѣ наименувания: Капролѝнецъ до Байлово (Н.-сел.), Капрàлецъ до Угърчинъ (Ловч.) и Оградище (Соф.) или Капрàлско-дере надъ Момина-баня (Ихт.), произхождатъ отъ вулгаро-латинското capra, caprul = коза. На тѣзи имена съответстватъ Дòрково (Пещ.) отъ гръц. δορκάς или старобългарскитѣ: Κοзекъ-градъ, дн. Обзоръ и турскитѣ — Кечѝ-олу (Кози-пѫть) до Калугерица (Н.-паз.), Кечѝ-дере, притокъ на Тѫжа, Εркèчъ (Помор.) и пр. Всички тѣзи названия въ съвремененъ български преводъ отговарятъ на Козàрско (Пещ.), Козàревецъ (Г. Орѣх.), Кòзя-стена въ Троянската-планина и др.

 

Старитѣ българи отъ преди падането ни подъ турцитѣ сѫ наричали днешниятъ градъ Кюстендилъ Велбѫждь, Велбоуждь или Вельбѫдъ,

 

 

237

 

което значи камила. Това си название градътъ е добилъ, не че тамъ е имало камили, а вѣроятно отъ нѣкоя развалина-постройка, която е наподобявала на камила, какъвто е случаятъ съ така нареченитѣ „Камили" [1] на Хисарската крепость (Плов.), или пъкъ отъ формата на Хисарлъка надъ града, който наподобява на камилска гърбица. Все въ връзка съ камила стоятъ и турс. наименувания : Девè-багъръ (Камилски ревъ),съ което име се нарича трудно проходимата височина между Гьоешево (Кюст.) и Крива-паланка. Пѫтьтъ е толкова стръменъ и дълъгъ, че докато и камилитѣ го преминатъ „прореваватъ" отъ умора. Имаме още Деве-барганъ, северно отъ Симеоновградъ, Девè-баиръ до Мурсалево (Дупн.), Девè-дере — Камилска-рѣка (Иваил.) и пр.

 

Нѣколко села носятъ названията Злοкỳчене или Злокỳченъ (Ник., Самок., Пазард. и Шум.), на които съответстватъ турск.; Кьопеклѝ (Айт.) и Кьопèкъ-кьой (Оморт.). Въ Кулско едно село се нарича Пседèрци.

 

Въ Рилската грамата на Ив. Шишмана, се споменува и названието Рыбное езерѡ, на което отчасти отговарятъ съвременнитѣ: Ρѝбнοвο (Нев.), до което село има нѣколко малки езерца, Рибàрица (Тетев.) и др. Между тур. названия, свързани съ риба, тукъ ще отбележимъ Балъ̀къ-дере, притокъ на Чепинската рѣка. Днешниятъ гр. Кавала отъ българитѣ презъ срѣднитѣ вѣкове се е наричалъ Мороуньцъ, а и днесъ едно село въ Охридско се нарича Морỳница.

 

Презъ 13 в. въ севернитѣ поли на Родопитѣ се споменува една крепость съ име Βατραχοκάστρον,

 

 

1. Може би въ името на с. Гърбино (Кюст.) да е запазено, въ днешенъ преводъ, названието на стария Вельбжждъ.

 

 

238

 

отъ гръцк. βάτραχος = жаба и κάστρον = крепость, т. е. Жаба-крепость, която се е намирала вѣроятно до нѣкое блато, гдето е имало много жаби. Днесъ въ Кюстендилско едно село се нарича Жабокръ̀тъ, по точно Жабокръкъ, въ Ломско — Къркѝ-жаба, а въ Радомирско — имаме — Жàбляно.

 

Въ нѣкои пещери или други мѫчнодостѫпни мѣста, въ които споредъ народнитѣ предания сѫ живѣли „змейове" днесъ, както напр. до Сливенъ, се казватъ Змèйови дупки. А мѣста, гдето е имало повече змии — Змèйово, Змийница и пр., на които отговарятъ турск.: Илàнъ-тепе (Змийска могила) до Величка (Омурт.) или Иланлъ̀къ (Змейово) и пр.

 

 

Втора група. Селищнитѣ и мѣстни названия, свързани съ имената на птицитѣ сѫ значително по-малко отъ тѣзи на животнитѣ. Дори въ старитѣ известия по-рѣдко срѣщаме названия, които да стоятъ въ връзка съ нѣкои птици.

 

Презъ 13 в., освенъ името на крепостьта Аетосъ, отъ гръцк. ἀετός = орелъ, дн. Айтοсъ и изъ Родопитѣ се споменува една крепость съ сѫщото име, Срещу това име, можемъ да съпоставимъ турск.: Картàла до Г. Орѣховица и бълг. Орлица до Рила (Дупн.), Орля до Боровица, (Бѣлогр.), Орлякъ до Джуровъ (Тет.), Орлòвецъ до Дрѣново (Соф.), Орлово гнѣздо въ Шипчанската планина и мн. др.

 

Отъ всички грабливи птици, соколътъ е билъ най-цененъ, тъй като той е билъ опитомяванъ и използванъ за ловъ на дребни птици и животни. За тракитѣ имаме кратки сведения, че сѫ ходили на ловъ съ соколи. И старитѣ българи сѫ имвли специални крагури, т. е. соколари, които сѫ служили при двороветѣ на царетѣ. Отъ турскитѣ документи виждаме, че една цѣла организация

 

 

239

 

отъ специално отредени люде сѫ отглеждали и дресирали соколи за ловъ на султанитѣ. На пославянената латинска форма Фàлковацъ до Боровица (Бѣлогр.), отговарятъ старо-славянското Крошỳна (Ловч.), отъ стб. коршунъ = соколъ, ястребъ, или праб. Κарагỳй, стб. крагоуи, село въ Плевенско [1] и мѣстность въ Странджа пл. и Крагуево (Бит.), както и тур. Дуганджѝ (Карл.), Дугàнъ-хисарь или пославяненитѣ Дугàново (Елховска ок.), Дугàница (Кюст.) или персийск. Сунгỳръ-махле въ София, Сунгурлàре (Карноб.) и др. Срещу всички тѣзи названия можемъ да съпоставимъ съвременнитѣ — Ястребъ-планина, Соколòвецъ надъ Костенецъ и въ Врачанската планина и пр.

 

На вулгаро-латинската форма Кòрбулъ до Репляна (Бѣлогр.) отговарятъ турск. Гаргалъ̀къ (Добр. и Ск.), както и Γàрванъ-канара до Нови-ханъ (Новосел.), Гàрванъ-долъ до Садовецъ (Лук.) и др. Името на р. Вранàщица до Етрополе произхожда отъ врана (по-малъкъ видъ черни гарвани), турск. — Козгỳнъ.

 

До Байлово (Новос.) е запазено пославяненото вулг.-лат. название Кукулèвица, а до Реброво (Соф.) — Кукулèвия-долъ, които произхождатъ отъ лат. cuculus.

 

Названието на с. Жерàвино (Кюст.), както и името Жèравица, съ което се нарича едно блато до Борованъ (Б. Слат.), произхождатъ отъ името на птицата жеравъ. На тѣзи названия отговаря турск. Турнà-тепе до Варна.

 

 

1. Въ единъ турски документъ отъ 1496 год. селото се споменува правилно подъ формата Крагуй, вм. съвременното Карагу.

 

 

240

 

Въ връзка съ името на щъркела можемъ да посочимъ названията: Щръ̀клево (Рус.) и Щръ̀ково (Паз.).

 

Планината Перѝстеръ [1], или днесъ погрѣшно наричана Пелѝстеръ до Преспанското езеро, както и пославяненото Пèрущица, село въ Пловдивско и рѣкичка при Баня (Дупн.), произхождатъ отъ гръцкото περιστερά, срещу които отговарятъ вулг.-лат. Гургуля̀тъ (Соф.) и до Искрецъ (Соф.), Γургỳлетѣ до Желява (Новос.) или Гỳргулецъ до Габаре (Б. Слат.), както и съвременнитѣ названия — Гъ̀лѫбецъ, Гъ̀лѫбъ-планина и др.

 

До Добралево (Орѣх.) една мѣстность по името на птицата улувица се нарича Улувѝца.

 

Една долина до Коприщица по името на коса се нарича — Кòсовъ-долъ, а многобройнитѣ други названия както Косово, Г. Косово и пр. иматъ другъ произходъ (гл. по-горе).

 

Има значителенъ брой мѣстни и селищни названия отъ турски произходъ, съ значение на пѣтелъ, птица, като напр.: Κушъ-кая до Мезекъ (Свил.), Кушъ-тепе, Кушлàръ и пр.

 

 

Трета група. Още по-малъкъ е броятъ на названията, свързани съ насѣкомитѣ. Най-чести сѫ наименуванията, които произхождатъ отъ пчелата и меда. Името на известното село Мèдвенъ (Котл.), както и на едно изчезнало село до Кондофре (Рад.), една височина до Скравена (Ботевгр.) и мѣстность до Колена (Ст.-Заг.), стоятъ въ връзка съ медъ, стб. медвьнъ. На тѣзи стари названия отговарятъ новобългарскитѣ: Пчелѝна, Пчелѝнци (Рад.), Бездъѫ̀ни-пчелинъ до Ябланица (Тет.) или

 

 

1. Въ старитѣ документи е известна съ името Перистеръ.

 

 

241

 

турск. Кованлъ̀къ (Ихт.), Кувàнъ-кая до Вълчеполъ (Свил.) и др.

 

 

        9. ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ВЪНШЕНЪ ВИДЪ

 

 

Твърде голѣмъ е и броятъ на селищата и мѣстата, названията на които стоятъ въ връзка съ тѣхния външенъ видъ, като остро, тѫпо, голо, плешиво и пр.

 

Още Арианъ споменува за едно мѣсто до Черно-море, наречено Плешивото устие. — Ψίλον, а Прокопий между другитѣ крепости изъ Родопитѣ споменува и за крепостьта Ταυροκεφάλιον — Бикова глава.

 

И презъ срѣднитѣ вѣкове често се срѣщатъ названия, които стоятъ въ връзка съ външния видъ на мѣстото. Скилица презъ X в. споменува въ Стара-планина мѣстото Клидионъ — Κλειδίον, което значи ключъ — Κръстèцъ, т. е. мѣсто гдето се пресичатъ две височини. По-късно въ войнитѣ между българи и византийци, въ източна Стара-планина се говори за крепостьта Гологледъ, т. е. височина, която е гола. Все презъ сѫщото време срѣщаме и името на крепостьта Голое, която се е намирала непосрѣдствено до каменистия и безлѣсенъ връхъ Γòлешъ, с.-и. отъ Комàрево (Карн.). Въ единъ документъ отъ 13 в. въ Скопско се споменува мѣстото Плѣшъ, т. е. Плешиво, Плешивецъ.

 

Отъ всички мѣста, които дължатъ имената си на външния видъ, най-често се срѣщатъ такива, свързани съ остро, като: Οстрèцъ (Троян.), Остреница до Лешница (Лов.), Острѝца до Лѫжене (Пирд.) или Остъръ-камъкъ (Харм.), Остра-могила до гр. Бѣла и въ Стара-планина надъ Троянъ и пр. На тѣзи наименувания отговарятъ турск. Сиврѝя надъ Дупница, Сивриджà, Сиврѝ-тепе и пр.

 

 

242

 

Противно на остро е тѫпо, прилагателно, което заедно съ нѣкои нарицателни образува сложни наименувания отъ турски произходъ, като напр.: Тасъ-тепе, дн. Чукарка (Айт.) и пр.

 

Единъ отъ върховетѣ на Стара-планина, който е подобенъ на купенъ се нарича Купèна. Единъ отъ високитѣ върхове въ западна Стара-планина, както и единъ връхъ надъ Арда въ Родопитѣ, се наричатъ Κοмъ, име запазено и днесъ въ руски езикъ съ значение на купъ, купенъ. Все сѫщото значение има и названието Стифàръ, връхъ въ Родопитѣ, което ще каже купъ, купенъ. Въ западнитѣ български земи има Стòгοва-планина, което име произхожда отъ стб. стогъ = куггь. Единъ другъ връхъ въ Стара-планина се казва Балвàнъ, а една височина до Панега (Лук.) носи името Боловàница, което пъкъ значи малъкъ купъ. На последнитѣ названия отговаря турск. Πилафъ-тепе въ Кушница-планина, който връхъ е подобенъ на купчина оризъ. Името на с. Брỳсенъ (Тет.) произхожда отъ брусъ, въ смисълъ на буца пръсть, на което отговарятъ доста разпространеното название отъ турски произходъ — Топъ-курѝя до Лѫжене (Пирд.), Г. Желѣзна (Троян.) и др. Най-високиятъ връхъ въ Стара-планина, който наподобява на юмрукъ, се нарича Юмрукъ-чалъ.

 

До Лютибродъ (Вр.) се намиратъ така нареченитѣ Лѝтри, успоредни и отвестни скали, подобни на литри на кола. Източната часть на Стара-планина до скоро бѣ известна съ турското име Чатàлъ-баканъ, т. е. разклонена планина, а една височина до Бутово (Търн.), поради това че наподобява на сѣдло, се казва Чатàлъ-тепе, название, коета носятъ още доста много други естествени или изкуствено насипани височини

 

 

243

 

и могили. На тѣзи турски наименувания отговарятъ нѣколко хубави, почти забравени български имена, като: Расовàтецъ въ Севлиевската-планина, Сохàче (Сл.), което точно значи раздѣлено въ единъ край, село заселено по дветѣ страни на едно езеро, Сохàя надъ Годечъ, които произхождатъ отъ стб. соха, Рàзкòла до Г. Желѣзна и пр.

 

Нискитѣ или по-високи мѣста при завоитѣ на рѣкитѣ,обикновено се наричатъ Лѫкàтникъ (Соф.), Лѫкàтница до Говедарци (Сам.), Лỳковитъ, Лỳково (Соф.). и пр., коитó произхождатъ отъ стб. лѫки = кривина. Много по-чести, обаче сѫ названията, въ които нарицателното лѫка влиза въ съставнитѣ части на сложни собствени имена, като Криволàкъ на Вардара. Все сѫщото значение иматъ и Криводòлъ (Врач.), Крѝвградъ до Карашъ (Врач.) или турск. Ирѝ-дере, Ирѝ-хисаръ до Шереметъ (Тутр.), Егрѝ-паланка (Крива-паланка) и пр.

 

Голитѣ и безлесни части на нѣкои отъ планинскитѣ или предпланински върхове сѫ послужили и за наименуванията: Голàкъ (Ихт.) или Γòлешъ до Комàрево (Карн.), както и Γòло-бърдо до Радомиръ, Гòла-глава до Чуковецъ (Рад.) и мн. др. На тѣзи названия отговаря излѣзлото вече отъ употрѣба име Сàдина (Поп), съ значение на голо, полегато мѣсто или перс. Банишòръ, махла отъ София и село въ Брѣзнишко, което значи голо мѣсто, кѫдето нищо не расте. Почти сѫщото значение иматъ и Спàнчево (Сил.) или побълг. Спанчѝца, голъ хълмъ съ пасбище до Джуровъ (Тет.), които произхождатъ отъ гръц. σπάνος, което значи голо.

 

Най-високитѣ, заоблени и голи части на нѣкои планински върхове, склоноветѣ на които

 

 

244

 

сѫ обраснали съ гори, обикновено се наричатъ Лѝсецъ, връхъ въ Срѣдна-гора надъ Панагюрище, до Гложене (Тет.), до с. Лѝсецъ (Ловч.) и т. н. Сѫщото значение е имало и названието на изчезналото село Пля̀щово до Глава Панега (Лук.), както и стариннитѣ наименувания Πлешѝвецъ (Бѣлогр.), Πлешѝвица въ Котленската планина, Плешѝва до Габра (Ихт.) и мн. др. На тѣзи названия можемъ да съпоставимъ турск. Сакàрка надъ Староселъ (Пловд.), Сакàръ-планина, Сакàръ-балканъ или Келъ-тепе и мн. др. Въ Шуменско едно село се нарича Кьосе-Базиргя̀нъ, т. е. Безбрадъ търговецъ.

 

Обратно на Лисецъ сѫ множеството наименувания, свързани съ собственитѣ — Кѝтка или Кичерà до Д.-Бешовица (Врач.). Често малкитѣ могили, обрастнали съ дребенъ шубракъ се наричатъ Космàтица — до Староселъ (Пловд.), височина на Веслецъ надъ Каленъ (Вр.) или Рòшава Драгана до Елхово (Ст. Заг.), Рòшава-могила до Брѣзово (Пловд.) и т. н.

 

По особения видъ на растителностьта, една мѣстность до Коприщица и една махла отъ Г. Уйно (Кюст.) се наричатъ Крецỳлъ, отъ рум. crețul = кѫдравъ.

 

Надъ Крапецъ (Соф.) една височина се нарича Богà-глàва, а единъ връхъ до Белица (Св. Вр.) носи името — Богьòвица, названия които произхождатъ отъ нарицателното бога, което значи бикъ, бикова глава. Надъ Поганово (Царибр.) се намира планината Зỳберъ, което произхожда отъ зѫбъ, а при Арабаконашкия проходъ, едно турско укрепление, подобно на звезда, се нарича Илдѫ̀зъ-табия.

 

До Оризово (Чирп.) единъ голѣмъ изворъ обграденъ съ голѣмъ камененъ крѫгъ, който

 

 

245

 

има видъ на халка, и затова се нарича Халкà-бунаръ. На това название отговаря Скрѝптенецъ, отъ стб. скрипа, което ще каже халка. Интересно е и областното название Πòлогъ, стб. пологъ, което значи завеса, перде.

 

Интересно е и името на в. Веженъ въ Стара-планина, което може да се свърже съ стб. вѣжа, и значи кула, шатра. И действително този връхъ, както и турс. Чадъ̀ръ-тепе въ Рила, отдалечъ наподобяватъ на шатра, ниска кула.

 

Въ Видинско едно село, което лежи въ една дълбока котловина, подобна на торба, се нарича Φỳнденъ, отъ гръцк. φοῦνδα = торба.

 

 

        10. НАЗВАНИЕ ВЪ ВРЪЗКА СЪ ГОЛѢМИНА, МАЛКО, ВИСОКО, НИСКО, ШИРОКО, ТѢСНО, ДОЛНО, СРЪДНО, ГОРНО, СТАРО, НОВО И ПР.

 

 

Извънредно много сѫ селищата и мѣстата, названията на които стоятъ въ връзка съ размѣритѣ и особенитѣ качества на нѣкои мѣстности, рѣки или пъкъ на изостанали отъ по-раншни времена постройки.

 

Старитѣ траки, както и всички народи, живѣли изъ Балканския п-въ, сѫ имали много названия, които сѫ получили тѣхнитѣ имена отъ размѣритѣ си или особенитѣ си качества, като голѣмо, малко, високо, долно, срѣдно, старо, ново, красиво и пр. У тракитѣ, Стара-планина, споредъ античнитѣ гръцки и латински автори, е била известна съ името Αἷμος или Haemus, название, което споредъ езиковедитѣ значило старо въ смисълъ на голѣмо, пространно. Славянитѣ превеждатъ тракийското наименувание въ Маторие горы, отъ лат. maturus = зрѣло, старо, голѣмо, което име се задържа до късно срѣдновѣковие.

 

 

246

 

Последното название отъ турцитѣ се превежда на Κοджà-балканъ т. е. Голѣма, пространна планина. Днешното новобългарско название Стàра-планина, което най-напредъ се срѣща презъ 16 в., сѫщо така, е преводъ отъ стб. Маторие горы. Тракийското Αἷμος , до идването на турцитѣ е било запазено въ източната часть на Стара-планина подъ формата Емонска гора и въ крепостьта Емона, названия запазени и до сега подъ турск. форми — Еминè-балканъ и Еминè-борунъ на Черно-море. Дветѣ стари названия на Стара-планина, въ преводъ сѫ запазени въ върха Бàба, отъ който почва и източното направление на планината, което име както и Бàба-планина въ западна Македония и в. Бàба надъ Кратово, значатъ Голѣма-планина, название доста разпространено изъ Словения и Хърватско.

 

Прилагателнитѣ голѣмъ и малъкъ, много по-често се срѣщатъ въ съставнитѣ части на извънредно голѣмъ брой селищни и мѣстни названия, като напр.: Голѣ̀ма-Кутловица (дн. Фердинандъ), Мàла-Кутловица (Ферд.), Голѣма-Брѣстница (Лук.), Мàлка-Брѣстница (Тет.), Голѣ̀мо-село (Дупн.), Голѣ̀мо-Конаре (Пловд.), Мàлко-Чочовени (Слив.) или тур. Бою̀къ-Кайнарджà и Кючю̀къ-Кайнарджà (Сил.), Бою̀къ-дере и Кючю̀къ-дере и пр. До Невша (Пров.) една рѣка, притокъ на Провадийската рѣка се казва Аннà-дере, и до Г. Бешовица (Врач.) една височина се нарича Анъ-тепе или въ български преводъ първото име значи Главна-рѣка, а второто — Главенъ-връхъ, въ смисълъ — Голѣма-рѣка, Голѣмъ-връхъ.

 

Една височина въ Ихтиманска Срѣдна-гора се нарича Βисòкъ, а между Братушково и Гургулятъ (Соф.)

 

 

247

 

една височина се казва Голѣма Βишѝя; въ Бурела има с. Βишàнъ, а въ Търновско с. Вишòвградъ, названия които значатъ високо, по-високо мѣсто отъ околнитѣ височини. Все сѫщото значение има и една височина въ Срѣдна-гора надъ Пирдопъ, която носи вулгаролат. название Сỳсулъ, = височина. Мѣста и селища, разположени на по-високи мѣста, спрямо други, се наричатъ още и Гòренци, село въ Драмско и височина въ Плана-планина, или Γοрняни (Невр.) преименувано отъ Горна Сингартия, което ще каже село заселено на по-високо мѣсто, по-горе [1].

 

Въ Рилската грамота на Ив. Шишмана срѣщаме с. Долѣне, а въ Неврокопско и днесъ има с. Дòленъ и въ Св. Врачко — с. Дòлени, т. е. села заселени доле, по-ниско отъ други околни селища.

 

Тѣзи прилагателни много по-често влизатъ въ съставнитѣ части на голѣмъ брой селищни названия. Въ първата грамота на Василий II се споменува града Κάτω Σουνδέασκον, т. е. Долна Сътѣска, който градъ се е намиралъ нѣкѫде между Кадинъ-мостъ и Бобешево (Дупн.). Днесъ такива названия могатъ да се изброятъ съ стотици, между които тукъ ще отбележимъ: Гòрни и Дòлни-Дѫбникъ (Плѣв.), Гòрно и Дòлно-Цѣрοвене (Ферд.), Гòрна и Дòлна-Кремена (Врач.), Гòрни и Дòлни-Коритенъ (Кюст.), Долната махла въ Търново и пр. На горнитѣ наименувания отговарятъ турск. Иокарѝ-махле и Каршѝ-махле (Омурт.). Пловдивскиятъ кварталъ, който е заселенъ на лѣвия брѣгъ на Марица, както и Скопскиятъ кварталъ, който е на дѣсния брѣгъ на Вардаръ, носятъ името Κаршѝяка,

 

 

1. Горникъ (Б. Слатинско) има друго значение.

 

 

248

 

което произхожда отъ тур. karšy, което значи отсрѣща и то въ смисълъ на „по-ниско мѣсто".

 

У насъ имаме много названия, и то главно отъ турски произходъ, въ съставната часть на които влиза прилагателното „орта", което значи „срѣдно", като: Ортà-кьой, дн. Ивайловъ-градъ, Ортà-махле (дн. Срѣдна-махла — (Айт.), Ортà-кумъ, островъ въ Дунава срещу Никополъ и др. На горнитѣ названия съответстватъ: Срѣ̀дна-гοра, т. е. планина между две по-голѣми планини (Стара-планина и Родопитѣ), Срѣдорѣ̀къ, т. е. което е въ срѣдата на рѣката и пр.

 

Въ договора по опредѣляне границата между България и Византия отъ 927 год., се споменува и мѣстото Μακρίν λιβάδα, т. е. Дълго поле, което турцитѣ превеждатъ на Узунджа-ова, гдето презъ турска епоха възниква с. Узунджòво (Хаск.). Малко по-късно, Скилица споменува по долна Струма мѣстото Кѫмпалонгъ, което отговаря на дн. побългарено гръцко Мàкриево (μάκρος) (Струм.) или Мàкра до Расникъ, което значи дълго, дълго поле. На тѣзи названия отговарятъ турск. Узỳнъ-баиръ — Дълго-бърдо до Глуфишево (Слив.), Узỳнъ-окушъ — Дълги рѫтъ, Узỳнъ-касаба до Кърнаре (Карл.), Узунджé-аланъ (Дълга-поляна) или Дразъ-махала въ София, отъ араб. дирасъ = дълга и пр.

 

При завоеването на българскитѣ земи отъ турцитѣ между Провадия и Шуменъ се споменува крепостьта Μатара, което отговаря на дн. Μàдара, гдето споредъ турската фонетика т е замѣнено съ д. Дотова село, както е известно се намиратъ развалинитѣ на голѣма крепость и селище, сѫществували презъ първото българско царство. Разрушени при падането ни подъ византийско робство, крепостьта и селището сѫ били

 

 

249

 

възобновени едва презъ второто ни царство и по остатъцитѣ отъ старитѣ развалини, новозаселениятъ градъ и крепость сѫ били наречени Матара, т. е. Старо. Една височина съ остатъци отъ крепость надъ село Царевецъ (Врач.) се нарича Мàторица [1], име което въ съвремененъ преводъ ни дава името на близкото Стàро-село (Врач.), или имената на Стàрово до Подградецъ, Стàрчища (Невр.) и пр. До Говедарци (Сам.) една рѣка се нарича Матарчѝца, на която отговаря Стàра-рѣка при Пещера или Стàрчовецъ изворъ до Студена (Соф.) и т. н.

 

Много по-често, обаче, прилагателното „старо" влиза въ съставнитѣ части на голѣмъ брой названия. Презъ 13 в. въ източна Стара-планина се споменува Καρύας πεδον, което съответствува на дн. Стàро-ново Орѣхово (Варн.) А днесъ въ много части на земитѣ ни, въ съседство съ остатъци отъ стари крепости и селища се срѣщатъ голѣмъ брой названия, въ съставнитѣ части на които влиза прилагателното старо, като напр.: Стàро-село (Врач., Троян., Тетев.), Старѝ-градъ (Вел.), Старѝ-дοлъ (Дупн.) и до Крушово (Севл.), Стàро-Нагоричино (Кум.), Стàри-градъ до Старо-село (Слив.), Старопàдалишка-махала до Коньово (Кюст.), Старѝ-долъ до Ярлово (Самок.), Стàра-рѣка до Панагюрище, до Костенецъ (Ихт.) — началенъ притокъ на Струмешница презъ Радовишъ и мн. др. На тѣзи наименувания отговарятъ многобройнитѣ турски: Ескѝ-шехиръ — Стари-градъ, Ескѝ-Джумая (Търговище), Εскѝ-Стамбулъ (Преславъ),

 

 

1. И днесъ изъ много покрайнини се употрѣбява думата маторецъ, въ смисълъ на старъ, неспособенъ овенъ.

 

 

250

 

Ескѝ-Пасли (Помор.), Ескѝ-пазаръ до Попово (Елх.) и т. н.

 

Античното име на Кавала е било Νεάπολη ,което ще каже Новградъ. Все презъ това време се споменува и Νεοντειχός т. е. „Нова стена" до Родосто. Въ срѣдновѣковнитѣ документи доста начесто срѣщаме селищни названия, въ съставната часть на които влиза прилагателното ново, като: Ново-бърдо, Ново-село (Щип.) и пр. Днесъ броятъ на такива имена е твърде голѣмъ, между които тукъ ще изброимъ: Нòво-село (Вид., Троян., Слив.), Нòвградъ (Свищ.), Ηοви-ханъ (Соф.), Нова Загора и т. н. На тѣзи наименувания съответстватъ турск. Εнѝ-махле (Пещ.), Εнѝ-пазаръ (Нови-пазаръ), Енѝ-махле (Пещ.) и т. н. Като изключение само въ името Μлàдо-Нагоричино (Кум.), прилагателното ново е замѣнено съ младо. На последното наименувание отговаря Сугарèвецъ до Лѣшкò (Г. Джум.).

 

Мѣстото до Островското езеро, гдето е билъ убитъ Давидъ, единъ отъ братята на Самуила, се е наричало Καλαίδρυς, т. е. Хубавитѣ дѫбове. Въ Бурела има едно село наречено Бỳкуровци, въ Севлиевско — Бỳкорово, а единъ изворъ до Ботевградъ носи името Бỳкοръ, названия, които произхождатъ отъ трак. букор, прилагателно запазено въ алб. и румънски, съ значение на хубаво, хубавъ. Отъ сѫщиятъ произходъ е и видоизмѣненото Букрѝвица до Г. Желѣзна (Троян.) [1]. На тѣзи названия отговарятъ турск. Γюзе'лд'жè-аланъ и отчасти Алтъ̀нъ-чаиръ = Златна, т. е. много-хубава ливада, Златѝята до Орѣхово и пр.

 

 

1. Името на с. Хубавене (Лук.) е дадено следъ Освобождението.

 

 

251

 

Страбонъ споменува едно селище до Бѣло-море подъ името Καρτερά κωμι, което ще каже силно село, т. е. добре укрепено село .

 

Въ типикона на Бачковския манастиръ срѣщаме мѣстото Δοβρολόγκος, стб. Добръ лѫгъ, което отговаря на днешното село Добрàлъкъ (Асен.) т. е. добъръ, хубавъ лѫгъ. Въ Севлиевско едно село се нарича Αгàтοво, което ще каже добро, хубаво, отъ гръцк. ἀγαθόс, а въ Кюстендилско има село Друмоàръ, отъ гръцк. δρόμος = пѫть и χάριν = добъръ.

 

Една мѣстность при завоя отъ р. Каменица до Бежаново (Лук.), се нарича Буя, отъ стб. боуи, на което отговаря названието на р. Бѣрзина (Орѣх.).

 

 

        11. ИМЕНА СВЪРЗАНИ СЪ ЦВѢТЪ — ЧЕРНО, БѢЛО, ЗЕЛЕНО, ЧЕРВЕНО, СИНЬО, СВѢТЛО, МѪТНО, БИСТРО И ПР.

 

 

Извънредно много сѫ и селищнитѣ и мѣстни названия, които стоятъ въ връзка съ понятието за цвѣтъ. Всички наименувания отъ този видъ, можемъ да раздѣлимъ на две главни групи — едни отъ които въ действителность притежаватъ нѣкой по-опредѣленъ цвѣтъ или наподобаватъ на нѣкой цвѣтъ и други, въ които прилагателнитѣ — бѣло, черно, зелено, бистро и пр. иматъ преносно значение.

 

Несъмнено тракитѣ ще да сѫ имали селищни и мѣстни названия, които сѫ стояли въ връзка съ цвѣтъ, но за съжаление до насъ сѫ стигнали само едно или две, и то не така сигурни такива наименувания, между които тукъ ще споменемъ; Timacus, дн. Тимокъ, което име е отъ тракийски произходъ и значи черна, въ смисълъ на тъмна „Мѫтна рѣка".

 

Гърцитѣ сѫ имали много мѣстни и селищни названия, които сѫ произхождали отъ особения

 

 

252

 

цвѣтъ на околната мѣстность. Херодотъ нарича днешния Сарорски заливъ Μέλας κόλπος, т. е. Черенъ, Мѫтенъ заливъ, а Скилаксъ говори за Λευκή Ακτή, т. е., Бѣли-брѣгъ, който се е намиралъ на европейската часть на Мраморно-море.

 

Римскитѣ колонисти сѫ наименували нѣкои селища, а може би и мѣста, споредъ цвѣта на околния теренъ или споредъ цвѣта на бележита сграда.

 

Прокопий споменува нѣкѫде около Силистра крепостьта Μαυρόβαλλε, което ще каже Черенъ окопъ, Черенъ валъ.

 

Старитѣ българи сѫ назовали и сѫ ни оставили значителенъ брой названия, които стоятъ въ връзка съ цвѣтъ като напр.: — Зелениградъ, Бѣлградъ, Черно-море, Червенъ и пр.

 

Турцитѣ въ това отношение, безспорно при този видъ наименувания, държатъ първо мѣсто. Между многобройнитѣ названия ще споменемъ: Кара-топракъ, Кара-гьолъ, Акче-клисе, Гьокътепе, Сарѫ-яръ и т. н.

 

Отъ всички названия свързани съ цвѣтъ най-чести сѫ тѣзи, които стоятъ въ връзка съ прилагателното черно, което въ по-рѣдки случаи се срѣща като самостоятелно собствено име, какъвто е напр. случая съ Вѫгарèцъ, стб. ѫгрѧ = черно, изворъ до Панагюрище, Чернàки до Павелско (Асен.) или Маврòги до Перущица и до Колена ( Ст. Заг.), което идва отъ гръцк. μαυρόγη и значи черноземъ. На горнитѣ названия отговарятъ стб. Смолнѝца до Мещица (Брѣзн.) [1] и още по-стариннитѣ названия: Гàлата (Тет.) [2], Гàлатинъ (Врач.), Γàличе и

 

 

1. Името на Смолско и Смоляновци (Ферд.) иматъ другъ произходъ.

 

2. Названието на Галата (Варн.) и кварталъ въ Карнобатъ и пр. сѫ пренесени отъ Цариградската Галата.

 

 

253

 

Γàлοвο (Орѣх.), Γàла до Γ. Желѣзна (Троян.), може би, и Гàличникъ и пр., които наименувания, сѫщо така, иматъ значение на Черна пръсть, Черна почва.

 

Много по-често, обаче, прилагателното черно влиза въ съставнитѣ части на голѣмъ брой названия, като: Чèрна-гора (Ск) и до Шарлия, Чèрни-връхъ въ Витоша, Чèрна-вода до Блъсничево (Лук.), Чèрната-скала въ Осоговската планина и пр., на които сьотвестватъ турск. Карà-тепе, Карà-баиръ, Кара-дагъ, Карà-орманъ, Карà-кая и пр.

 

Не далечъ отъ Джулюница (Г. Орѣх·) една скала се нарича Карапèтра, отъ турск. кара = черно и гръцк. πέτρος = скала, камъкъ.

 

Все въ връзка съ черно, и то въ смисълъ на тъмно, мрачно, можемъ да отбележимъ значителенъ брой наименувания. Освенъ Тèмната-дупка до Карлуково (Лук.) и Търговище (Бѣлогр.), Тèмна-гора и до нея Чумèрна въ Сливенската планина, имаме още Потемнишкο до Заветъ (Айт.), което въ руския езикъ се срѣща подъ формата потемнятъ, Μъ̀рчевο (Ферд.), което значи гѫста, тъмна гора, въ която слънцето не се вижда и Чирѝково (едната половина отъ Садовецъ, Лук.), което точно означава непроходима, гѫста гора. Все сѫщото значение иматъ имената на Смѣ̀дοвο (Шум.) и Смѣ̀довица. Единъ върхъ отъ Стара-планина се нарича Мургàшъ, една планинска верига до Трънъ носи името Мỳргевица, единъ геранъ до Борованъ (Б. Слат.) се казва Мỳргенецъ, а до Типченица има Мỳрджовецъ. Горнитѣ названия, както може би, и Мурсàлица, планинска верига въ Централнитѣ Родопи, западно отъ с. Мугла (Дев.), произхождатъ отъ прилагателното мурго, което значи тъмно, тъмно-черно. На тѣзи

 

 

 

254

 

названия отговарятъ турск. Каранлѫ̀-маара = тъмна пещера, както и турск. форма на гръцк. Ница = Нѝдже, планина която се издига надъ областьта Мъгленъ.

 

Много рѣки, по цвѣта на водата, се наричатъ Μѫтнѝца — до Краводеръ (Врач.), Мѫ̀тница до Дорково (Пещ.) или съ турск. Буланлъ̀къ — до Мадара (Шум.) и пр.

 

Множество сѫ и названията, които стоятъ въ връзка съ естествения бѣлъ цвѣтъ на почвата, на нѣкоя бележита постройка, както и на бистрия цвѣтъ на водата на нѣкои рѣки и потоци. Презъ 14 в. до гр. Крушево се споменува Бѣла Цръква, а днесъ имаме гр. Бѣ̀ла и села въ Врачанско и Сливенско, Бѣ̀лене (Свищ.), Бѣлѝна до Бѣла-черква (Търн.), Бѣ̀лина до Брѣзе (Соф.), Беля̀новецъ до Деветаки (Ловч.) и до Хановетѣ (Тет.), Бѣлà до Орѣхово (Асен.), които дължатъ имената си на белезникавата почва. Другъ е произходътъ на названието на с. Бѣлοвο (Паз.), което име е букваленъ преводъ отъ често споменуваниятъ презъ срѣднитѣ вѣкове, епископски центъръ - Лефке (Λευκή), име запазено въ две села въ Свиленградско.

 

Много по-чести сѫ названията, въ първата съставна часть на които влиза прилагателното бѣло, като: Бѣла-вода (Ник.) до Блъсничево (Лук.), и до Дрѣнокъ (Кум.), Бѣла-черква (Търн.) и мн. др. На тѣзи наименувания отговарятъ доста разпространенитѣ турски — Акъ-су (Бѣла-вода), Акчà-клисе (Бѣла-черква), Акъ-паланка (Бѣла-паланка), Акъ-бунаръ, (Бѣлъ кладенецъ) или рум. Унио Алба до Видинъ и пр.

 

Още въ 13 в. въ Бабуна се споменува Бистрица, а днесъ броятъ на названията свързани съ бистра, чиста и бързотечна вода, за разлика отъ мѫтна вода, е извънредно голѣмъ, като напр.:

 

 

255

 

Бѝстрица (Соф., Дупн.), Бѝстрецъ (Врач.), Бистрѝлица (Берк.), Бистрàница до Върбовка (Севл.) и мн. др.

 

Въ извънредно голѣмъ брой названия, прилагателнитѣ бѣло и черно сѫ дадени въ преносно значение. Още въ ранна историческа епоха, старитѣ народи сѫ наричали дн. Чèрно-море — Πόντος Ἄξεινος, т. е. „негостоприемно море", което е народна етимология отъ иранското axšæna = тъменъ. По-кѫсно когато гръцкитѣ кораби плували свободно по него, то било наречено Πόντος Ἔυξεινος, т. е. „гостоприемно". Всички народи наричатъ това море Черно.

 

Днесъ въ планинскитѣ и предпланински области, множество рѣки или притоци на по-голѣмитѣ рѣки носятъ имената: Чèрни-Искъръ и Бѣ̀ли Искъръ, Черни-Витъ и Бѣли-Витъ, Черни-Осъмъ и Бѣли-Осъмъ, Черни-Лοмъ и Бѣли-Лοмъ, Черна-Места и Бѣла-Места и пр. Тукъ прилагателнитѣ „бѣло" и „черно" сѫ дадени въ преносно значение, като съ „черно" се означава неблагоприятно, непристѫпно мѣсто, а съ „бѣло"—благоприятно, лесно проходимо. И действително долинитѣ, презъ които протичатъ Черни Искъръ, Черни Витъ, Черни Осъмъ и пр. сѫ тѣсни, стръмни, неудобни, неблагоприятни за преминаване и напротивъ, долинитѣ на Бѣли Искъръ, Бѣли Осъмъ и пр. сѫ по-широки, по-удобни, проходими, затова и въ тѣхнитѣ долини се намиратъ и планинскитѣ проходи. Все въ смисълъ на неблагоприятни, трудно-проходими долини стоятъ и названията Чèрни-долъ до Смолско (Пирд.), Чèрна, притокъ на Вардаръ, Чернèлка, дѣсенъ протокъ на Витъ и тѣсна долина до Романъ (Врач.), Неèгърщица, притокъ на Малки Искъръ и пр. Рѣката Чèрна протича презъ една

 

 

256

 

непроходима, незнайна и „пълна съ тайни" область, известна още въ първата грамота на Василий II отъ 1019 год. подъ името Морѝово Μερίχορα [1]. Последното име, както и названието на пещерата Мòровица до Гложене (Тетев.) иматъ значение на тъмно, въ смисълъ на страшно, мѣсто въ което попадне ли човѣкъ ще умре, ще бѫде уморенъ, стб. моръ = смърть.

 

Голѣмъ е и броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ зеленина, която се дължи на зеления цвѣтъ на растителностьта, като: Зеленѝкавецъ въ Стара-планина подъ Троянския манастиръ, Зеленѝково (Скопско) и др. По-често прилагателното зелено, заедно съ нѣкои нарицателни, образува сложни собствени названия, като напр.: Зелèниградъ (Трънско) и западно отъ Бѣлоградчикъ, Зелèна-глава до Петроханъ и пр.

 

Днешното название на Червèнъ (Рус.) е известно като епископски центъръ още презъ срѣднитѣ вѣкове, име, което носи и едно село въ Асеновградско. Все сѫщото значение има и Червѝлище до Желенъ (Соф.). На тѣзи наименувания отговаря Κòкино, отъ гръцк. κόκκινος = червено до Перущица или пославяненото — Κòкиница, червеникава могила до Бистрица (Соф.). По-често прилагателното червено стои предъ нарицателни, съ които образува собствени имена, като: Червèна-могила до Върба (Рад.), Червèна-вода (Рус.), Червèнъ-брѣгъ (Лук. и Дупн.), Червèната-скала въ Перистеръ, Червèно-меле до Павелско (Асен.), Червèната-черква до Пастуша (Пловд.) и т. н.

 

 

1. Погрѣшно въ учебницитѣ и понѣкога вестницитѣ се пише Мариово, като произходътъ на названието се обяснява отъ новоскованата легенда за нѣкоя си Мара.

 

 

257

 

На много мѣста, особениятъ червеникавъ цвѣтъ на скалитѣ, които легендата свръзва съ нѣкои събития, се наричатъ обикновено Къ̀рваветο — до Девинъ или Къ̀рвава стена до Устово (Смол.) и пр.

 

Надъ Сливенъ се издигатъ Синитѣ-камъни, на което название отчасти отговаря Гьокъ-тепе въ Родопитѣ, което ще каже Небесно-синъ връхъ. Все въ връзка съ синкавия цвѣтъ на водата имаме още и Сѝни-виръ въ Медвенската рѣка (Котл.), до Б. Слатина и пр.

 

Въ връзка съ жълтеникавия цвѣтъ на почвата стоятъ и названията Жъ̀лтата-скала въ Рила или турск. Сарѫ̀-яръ до Александрово (Ловч.).

 

Надъ Дѫбница (Прил.) единъ връхъ се казва Златовръ̀хъ, съ значение на височина, която при изгрѣването или залѣзването на слънцето има златистъ цвѣтъ. На това название отговарятъ множеството върхове съ името Ρỳенъ, въ Осоговската планина, надъ Бобошево (Дупн.), и надъ Ломецъ (Троян.), които при залѣзване на слънцето иматъ руенъ, т. е жълточервеникавъ цвѣтъ. Отчасти, сѫщото значение има и названието на една висока, отвесна скала надъ Тетевене, която се нарича Патрахѝля, което значи слънчевъ, свѣтълъ камъкъ, т. е. скала, която най-напредъ се огрѣва отъ слънцето [1]. Тукъ трѣбва да споменемъ и хубавото и съдържателно име Огрèякъ, съ което се нарича единъ връхъ въ Плачковица-планина.

 

До Бачево (Разл.) се намира Пѝсаната цръква, т. е. църква съ изображение. На това име

 

 

1. Множеството названия отъ турски произходъ, като Алтънъ-чаиръ, Алтънъ-тепе и пр. иматъ друго значение.

 

 

258

 

отговаря спомената презъ 17 в. отъ Хаджи Калфа нѣкѫде изъ Търговишко — Аладжа-клисе — шарена църква или известниятъ Аладжà-манастиръ — Шаренъ манастиръ до Варна. Днешното село Брѣзово (Пловд.) по-рано се е наричало Абрашлàре, което сѫщо значи шарено, название което по-скоро произхожда отъ брѣза, която, както се знае, има бѣла кора, съ голѣми черни петна.

 

 

        12. НАЗВАНИЯ ВЪ ВРЪЗКА СЪ КОЛИЧЕСТВО

 

 

Не е малъкъ и броятъ на мѣстнитѣ и селищни названия, които стоятъ въ връзка съ количество или броя на единъ или нѣколко предмети, като дървета, кладенци и пр.

 

Херодотъ споменува нѣкѫде по долна Струма едно мѣсто наречено Деветь пѫтища. На мѣстото на единъ по-старъ градъ, който се е намиралъ до устието на Струма, гърцитѣ въздигнали другъ градъ, нареченъ Амфиполисъ, което значи двоенъ или два, единъ върху другъ града. Римлянитѣ, по броя на тритѣ хълма на които е билъ издигнатъ стариятъ Филипополисъ (дн. Пловдивъ), нарекли града Тримонциумъ = Трихълмие. Днешниятъ градъ Битоля, освенъ Пелагония, презъ римска епоха се е наричалъ още Τрιπολῖτις = Триполисъ, т. е. Триграденъ. Юстинианъ основалъ нѣкѫде изъ днешно Кюстендилско градъ, който билъ нареченъ Юстиниана Прима т. е. Първа Юстиниана. Срѣдновѣковниятъ Дидимотихонъ (Димотика) носи името си отъ двойната крепостна стена, съ която е билъ обграденъ града.

 

 

1. Кацаровъ Г. и Дечевъ Д. Извори за старата история и география, стр. 107.

 

 

259

 

Въ апокрифното известие на пророкъ Исая се казва:

[1]

 

Не отговарятъ ли тѣзи 100 могили на Кедриновитѣ ἐκατὸν βουνοί „Стохълмие", което той споменува въ България презъ войната съ печенегитѣ между 1048—1053 г. и дали това се отнася до днешния Дели-Орманъ или нѣкоя друга покрайнина, това за сега остава неизвестно.

[[ Йорданес говори за заселването на народа Садагарии, букв. "[хора от] стохълмие", през 4-5 век в Добруджа. Вж. J. Harmatta, Studies in the History and Language of the Sarmatians, p. 57 — В. К. ]]

 

Презъ срѣднитѣ вѣкове клисурата по Крива-рѣка, която минава презъ Крива-паланка, у византийцитѣ се е наричала Сарандопорисъ, т. е. Четиредесеть брода, което турцитѣ превеждатъ на Къркъ-гечитъ. За това име ни напомня с. Кръ̀кня (Кривопал.).

 

Днесъ у насъ могатъ да се изброятъ следнитѣ названия въ връзка съ количество: Μοноспѝтово — Еднокукево (Струм.), Сѝнгуръ, изворъ до Пелишатъ (Плев.) и Сингỳря до Владиково (Асен.), които значатъ самъ, отъ лат. singuli, Две-могили (Рус.), Чатàлъ-тепе (Двойна могила до Ямболъ), Три-кладенци — Ючъ-бунаръ, Три Уши, Троекръсти (Прил.), Четѝрци и близкото до него едноименно село Κàтрище (Кюст.), отъ лат. quatuor, Бешъ-бунаръ — Петь-кладенци, Седемтѣ̀ езера или Еди-гьолъ въ Рила, Седемтѣ-мοгили до Урбабинци (Вид.), Деветтѣ-мοгили до Добралево (Орѣх.), Кръкъ-юклеръ — Четиридесеть могили до Плиска (Н.-паз.), Четѝридесеть извора до Молдава (Асеновгр.), Сърандѝлица до Расникъ (Брезн.), Бинъ-кьой (Елх.), сега изчезнало село и пр., както и

 

 

1. Споменик, II р. II, стр. 594.

 

 

260

 

Кръ̀къ-гечитъ-су въ Дервента ю. и. отъ Търговище или Кръ̀къ-гечитъ въ Надърския дервентъ и пр. До Строево и Пастуша (Пловд.) има Чèститѣ могили. Една мѣстность до Еремия (Кюст.) се нарича Станци, стб. станица, което значи стадо, а до Лешница (Ловч.) има мѣстность — Кертèлде, може би отъ украин. керделъ = часть отъ стадо овце.

 

 

        13. НАЗВАНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪ МИРИЗМА И ВКУСЪ

 

 

Единъ малъкъ брой мѣста, селища и особено минерални и други извори сѫ получили своитѣ названия отъ особената миризма или отъ вкуса на нѣкой изворъ, блато, рѣка и пр.

 

До Бобошево (Дупн.), едно мочурливо мѣсто се нарича Смръдлѝвица, до Бовъ (Соф.) единъ изворъ носи името Смръдлищèцъ, а въ Рила има Смръдлѝво езеро [1]. Сѫщото значение иматъ и Вонèщица — изворъ до Трѣвна и махла до Поибрене (Пан.), както и Βοнèща-вода до Габрово, Вонèщи кладенецъ до Златаръ (Пресл.), Воонѝ-долъ до Желява (Новос.) и пр.

 

Значителенъ брой наименувания стоятъ въ връзка съ вкусъ. Така до Смочанъ (Ловч.) има Солèнъ-кладенецъ, до Чичилъ (Вид.) — Солèната вода, а до Стефанъ-Караджово (Елх.), единъ изворъ, водата на който е горчиво-солена като морската, се нарича Помòрница. До Гьолери (Ск.) единъ изворъ, както и минералната вода до Катланово (Ск.), носятъ името Κѝсела-вοда. Турскитѣ названия — Балбунаръ, дн. Кубратъ или Химитлий (Каз.), отговарятъ на Сладъкъ-кладенецъ, или на Сладнѝца до

 

 

1. Името на Смърданъ (Вид.) има другъ произходъ, гл. по-горе.

 

 

261

 

Б. Слатина, Сладнѝцата до Желява (Новос.), Блàга-вода до Ново-село на Лепенецъ (Ск.) и пр.

 

 

        14. ГЛАГОЛНИ СѪЩЕСТВИТЕЛНИ

 

 

Между многобройнитѣ и разновидни селищни, мѣстни и рѣчни названия, доста разпространени сѫ и наименуванията, които стоятъ въ връзка съ глаголни сѫществителни. И не е безинтересно да се отбележи, че много по-голѣма часть отъ тѣзи названия сѫ отъ славянски, и по-малко — отъ чуждъ произходъ, като напр. Бъ̀рзина, Въртèшница, Клокòтница, Прòгледъ, Вѝденица и пр.

 

Както всички народи, така и тракитѣ сѫ имали названия, които сѫ стояли въ връзка съ глаголни сѫществителни, какъвто е напр. случаятъ съ Στρυμών, дн. Струма, отъ корена stru, съ значение на тека.

 

Гръцкото име на Созополъ значи градъ на спасението.

 

И старитѣ българи сѫ давали, много често названия, които ск стояли въ връзка съ глаголни сѫществителни, съ една часть отъ които ще се запознаемъ по-долу.

 

Въ грамотата да Константинъ Асеня, нѣкѫде изъ Скопско се споменува мѣсто Сливщица, т. е. мѣсто гдето се сливатъ две рѣки. Отъ сѫщиятъ произходъ сѫ и имената на гр. Слѝвенъ, Слѝвница (Соф.), както и на Свòге (Соф.), заселено на мѣстото гдето Искрецката рѣка се влива, свежда въ р. Искъръ и Свòде (Ботевгр.), което се намира на мѣстото гдето р. Бебрешъ се втича въ р. Малки-Искъръ.

 

Въ Родопитѣ една височина съ едноимененъ връхъ се нарича Сю̀ткя, а въ Мориово има Сòтка, имена които произхождатъ отъ

 

 

262

 

сътъка = стичамъ, т. е. височини отъ които се стича вода.

 

Въ Ботевградско едно село се нарича Скравèна. Това село по-рано се е намирало на 2 1/2 клм. северно отъ сегашното си мѣсто, въ началото гдето р. Бебрешъ навлиза и се скрива въ тѣсниятъ проломъ между стръмнитѣ скалисти височини. Сѫщиятъ произходъ има и названието Скръвенѝца до с. Карлуково (Лук.). Това е една малка затворена долина, отъ северната страна на която изъ една цепнатина — пещерка, извира вода въ видъ на малко водопадче и следъ като протече на открито около 40 крачки се спуска отъ една скала и се скрива въ по-широка отначало, и доста тѣсна навѫтре, пещера. Тази вода протича подъ земята около 12—15 клм., и подъ името „Черната вода" извира непосрѣдствено до шосето надъ, с. Блъстичево (Лук.). Все сѫщото значение иматъ и Скръвенѝкъ до Гинци и Скриенѝца, притокъ на Яденица въ Чепинското корито.

 

Единъ отъ лѣвитѣ притеци на р. Искъръ въ Стара-планина, се нарича Пробòйница, отъ гл. пробивамъ, промушвамъ.

 

Врачанската рѣка Лева надъ с. Криводолъ (Врач.), преди влизането ѝ въ Ботỳня, се нарича Въртèшница, поради това че на това мѣсто прави много завои.

 

Името на известното още презъ 1230 год. село Клокòтница (Хаск.), както на с. Κлòкοтъ Гилянско, Клокотѝшъ надъ Годечъ и Κлοкòтина, стръмна долина до Момина Клисура (Ихт.), произхождатъ отъ клокоченено, стб. клоктати, шуменето на изворитѣ или близкитѣ около тѣхъ, рѣки.

 

 

263

 

На името Скакàвица въ Рила и Скочѝ-виръ (Бит.) отговаря турск. Сучурỳмъ до Карлово, което значи падаща, скачаща вода.

 

Една мѣстность — седловина до Етрополе, се нарича Пàдешъ, съ което име е известно и едно село въ Горно-Джумайско, название, което значи пропаднала, по-ниско лежаща почва или мѣсто отъ околния теренъ.

 

Една височина надъ Чирпанъ се казва Γьοзъ-юкъ, друга височина надъ Турия (Каз.) се нарича Гьозъ-тепе, а българитѣ-мохамедани наричатъ, известния връхъ Гьозъ-тепе въ Родопитѣ още и Вѝденица, който връхъ се вижда отъ всѣкѫде и отъ който се вижда догдето очитѣ стигатъ. На тѣзи имена, отчасти, отговарятъ турск. Бàкаджицитѣ, т. е. височини отъ които се вижда, както и Небèтъ-тепе въ Пловдивъ. Последното название по-скоро има значение на наблюдателна височина.

 

Малко по-друго е значението на Погледèцъ и Издàй-глава до М. Върбовникъ (Дупн.), на които отговаря турск. Гюдю́къ-тепе въ Стара-планина, т. е. височини, които едва се провиждатъ, които сѫ скрити между множество по-високи върхове.

 

Едно малко планинско селце, сгушено въ дъното на една малка долина, гдето то едва се вижда, проглежда се нарича Прòгледъ (Асен.)· Напълно сѫщото значение иматъ и Прòгледецъ въ Сливенската планина, както и названието на дветѣ села Г. и Д. Озѝрово (Берк.), които сѫ разположени въ една дълбока долина, въ която тѣ едва се виждатъ, едва се прозиратъ. Отчасти на горитѣ имена съответстватъ Глỳхи камъни въ Родопитѣ, както и пославяненото име на Сỳрдулица отъ лат. surdus = глухъ, т. е. отдалечени, затънтени мѣста.

 

 

264

 

Тетевенското село Глòжене [1] е разположено на д. брѣгъ на р. Витъ, въ една тѣсна долина, между високи планински вериги, северниятъ и южниятъ край на която се разширяватъ. Въ тази дълга около 16 клм. долина, почти денонощно презъ цѣлата година духа вѣтъръ, нощно време отъ горе надолу до къмъ сутриньта, а следъ обѣдъ отдолу нагоре. Шумътъ отъ вѣтъра примѣсенъ съ неспирното бучене на бързотечния Витъ въ тѣсната долина около селото, създаватъ особенъ шумъ, на който и днесъ въ Хърватско казватъ gložno, gležno, = шумя, шумулене. Трѣбва да изтъкнемъ, че Гложене е сѫществувало като значително селище и крепость още отъ преди падането ни подъ турцитѣ, и то безъ съмнение, подъ сѫщото име. Названието на близкото село Шỳмнене е преводъ, направенъ отъ първитѣ заселници, дошли презъ 17 в. отъ Гложене и други околни селища. Сѫщиятъ произходъ има и Шумнàтица въ Рила [2]. Все сѫщото значение иматъ и названията на с. Бòбошево (Дупн.) и Бòбοшъ до Банки (Соф.), отъ боботи = bobošit.

 

Името на планинския градъ Тèтевене произлиза, отъ вече рѣдко употрѣбяваната дума тетиво, стб. тѧтива, която значи проточено, опънато, изтеглено. И действително, цѣлата долина на р. Бѣли Витъ, въ която е заселенъ града Тетевене между високитѣ планински склонове, изглежда като проточена, опъната лента. Сѫщото ли значи и Тетово, това мѫчно може да се установи, тъй като споредъ документитѣ отъ 13—14 в., името на този градъ срѣщаме подъ формата

 

 

1. Названието на Орѣховското село Гложене, произхожда отъ глогъ.

 

2. Може би и името на гр. Шуменъ ще да е отъ сѫщиятъ произходъ.

 

 

265

 

Хтѣтово. До Панагюрище едно проточено бърдо се нарича Τèтοво-бърдо.

 

Наименуванието на Прàвецъ (Ботевгр.), и махла до Свидня, (Соф.) и Прàвъца до Павелско (Асен.), произлизатъ изъ рѣдко употрѣбяваната изъ нѣкои мѣста отъ Родопитѣ дума прàвъцъ, стб. правьцъ, което значи вървя по най-краткия, най-прѣкия пѫть.

 

Бѣгуновци (Трънско), стб. бѣгоунъ, значи бѣжанци. Ο тъ сѫщия произходъ е и названието на с. Бѣглèшъ (Плев.), като и Бѣжане — Имренчево (Пресл.).

 

Стрỳпенъ (Б. Слат.) значи село, застроено върху стръмнина, съ кѫщи струпани въ безпорядъкъ, така да се каже една надъ друга — амфитеатрално. Сѫщото значение има и името на Струпèцъ (Врач. и Слив.), които сѫ заселени на стръмни мѣста. На тѣзи названия отчасти отговарятъ — Бъркàчъ (Плев.), Бъркачèво (Б. Слат.), което по-рано се е намирало на стръмния брѣгъ до Скѫта, р. Бъркачѝца до Черешовица (Берк.) и пр.

 

Названието на известната презъ 12—14 в. българска крепость Крънъ (Κρινός) надъ Казанлъкъ, произхожда отъ затѫпената, отсѣчена отъ една страна, окърнена височина, върху която е била издигната крепостьта [1].

 

Една седловина въ Витоша се нарича Лагàторъ, което значи свързвамъ.

 

Интересно е името на с. Гагàница (Берк.), Гаганѝца, мѣстность въ Чепинското корито и Гагàтъ до Петричъ (Панаг.), които произхождатъ

 

 

1. И днесъ въ Северна България на волъ безъ единъ рогъ, казватъ крънъ, крънъ волъ, крънъ биволъ. Сѫщиятъ глаголъ се употрѣбява и при сѣчене на шума, при подрѣзване на дърво, като казватъ: „кърни шума", „кърнихъ дървото" и пр.

 

 

266

 

отъ стб. гагıамъ, което значи улучвамъ, стрелямъ.

 

Броятъ на названията, които произхождатъ отъ глаголни сѫществителни е твърде голѣмъ, затова тукъ ще се спремъ само на нѣкои наименувания, значението на които всѣки лесно би могълъ да обясни, като: Побѝтъ-камъкъ до Иваняне (Соф.), Испренъ-каменъ до Цръни-връхъ (Скоп.), р. Трѣска, в. Трѣ̀скавецъ надъ Тетевенъ, до Бовъ (Соф.) или Грохотàкъ въ Стара-планина надъ Етрополе, Пàдалище, рѣка която пада, Гостиварско, Пръскàлото въ Стара-планина, Рѝпкавица надъ Годечъ, които идватъ отъ побивамъ, изправямъ, трѣскамъ, грохоти, гърми, падамъ, пръскамъ и пр. До Враца има Дерѝ-волъ, до Дерманци (Врач.) — Дерѝ-магаре, въ Срѣдна-гора — в. Пѣснопòй; Прѝлепъ = прилепвамъ, долепямъ, Скакля (Вр.) = скачамъ и пр. Една височина, не далечъ отъ развалинитѣ на една крепость надъ Годечъ, се нарича Γарѝще, което идва отъ garô, което значи мѣсто отъ което се дава сигналъ, отъ което се вика.

 

 

        15. НАЗВАНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪ РАЗНИ ПРЕДМЕТИ

 

 

Между най-различнитѣ названия, у насъ се срѣщатъ и единъ значителенъ брой селищни и мѣстни имена, които стоятъ въ връзка съ разни предмети. Повечето отъ тѣзи наименувания сѫ отъ старобългарски и по-малко отъ чуждъ — турски, гръцки или вулгаро-латински произходъ. Трѣбва да се отбележи, че независимо отъ произхода, понятията за всѣки отъ тѣзи предмети отдавна сѫ забравени или почти замѣнени съ нови думи, като: хлѣвъ == житница (хамбаръ), кладорубъ = дънеръ, съсекъ = кошъ за храна и др.

 

 

267

 

Тукъ ще се спремъ на една часть отъ по-интереснитѣ названия, като напр.:

 

Бешѝкъ-гьолъ, езеро, подобно на люлка; тур. бешикъ = люлка.

 

Бунѝлο = вила.

 

Волỳекъ (Соф.), Волỳякъ — хълмъ до Злетово, значи малъкъ купъ сѣно, дума, която и днесъ съ това значение се употрѣбява изъ Трънско.

 

Γагàля (Рус.), особенъ видъ дълга пушка.

 

Дикàнитѣ до Главанъ (Харм.) и Г. Д. Дикàня (Рад.) = диканъ.

 

Дикилѝ-ташъ до Гебедже (Варн.), което отговаря на Побѝтъ-камъкъ до Милковица, спирка между Вакарелъ и Новоселци, и до Иваняне (Соф.).

 

Дѝнката (Паз.) = уредъ за изчукване на ориза.

 

Кладорỳбъ (Бѣлогр.) и Кладорỳби (Леринско), произхождатъ отъ клада = греда и руб. = сѣка, дънеръ. На това название съотвествува рѣдко употрѣбяваното нарицателно ботоуръ, отъ гдето идва и името Бутỳра (Елен.).

 

Климàшъ, гръцк. κλιμάξ до Тетевене и Коприщица, на което съответствува Стъ̀лбица до Деветаки (Ловч.) и до Виница (Пресл.).

 

Лепидèра до Рашково (Ботевгр.) — значи люспестъ: отнася се до малки люспести каменни плочки. На много мѣста изъ Родопитѣ и Бѣлоградчишко на по-голѣмитѣ каменни плочи, съ които покриватъ сградитѣ, казватъ тикли, и отъ тамъ произхожда и названието Равна-тикла.

 

Прàпорадо Галиче (Орѣх.), стб. прапоръ, прапорьцъ = препорецъ, знаме.

 

Πрисѣ̀ка (Троян.), значи кошеръ, пчелинъ. На това название отговаря и друго име отъ

 

 

268

 

стб. произходъ, а именно: Тулèшево, дн. Τулèшова странь до Брусенъ (Тет.), стб. тоуль = кошеръ.

 

Саламàново (Пресл.) произхожда отъ саламанъ, окови за конь или изобщо за добитъкъ. Въ Габровско едни колиби се наричатъ Саламàнитѣ т. е. майстори, работници на саламани, окови. И днесъ тази дума, съ сѫщото значение, се употрѣбява въ Хасковско.

 

Скафѝда отъ гр. σκαφίδιον = малка лодка (Бург.).

 

Харкòма — χαρκόμμα = медь, котелъ.

 

Хотàлъ (Айт.) или Хотỳлъ до Колена (Ст. Заг.), значи дебелъ, пробитъ въ видъ на пръстенъ дънеръ или стебло отъ дебело дърво, което се е поставяло върху кладенци.

 

Черчèлъ = обеца до Искрецъ (Соф.), отъ ром. cercel, на което съотвествува Сèргьовецъ, отъ стб. серьга.

 

Шанъ-баиръ или Чанъ-баиръ до Морава (Айт.), или Чáнъ-тепе до Търново = височина съ звънецъ, както и Каỳръ-чанъ до Балабанъ (Дев.) = звънецъ, камбана на невѣрнитѣ.

 

 

        16. НЕОПРЕДѢЛЕНИ НАЗВАНИЯ

 

 

Извънредно е голѣмъ броятъ на названията, стигнали до насъ въ такава форма, че за сега е невъзможно да се обясни тѣхниятъ произходъ и значение. Безъ всѣкакво съмнение това сѫ повечето тракийски, илирийски, прабългарски или кумано-печенежски наименувания, по-голѣмата часть отъ които сѫ видоизмѣнени или осмислени до неузнаваемость, а другата часть, може би, и да сѫ запазени въ тѣхния първоначаленъ изговоръ. Съ малки изключения, всички тѣзи имена, се срѣщатъ въ планинскитѣ или предпланинскитѣ области, гдето и разселванията не сѫ били така

 

 

269

 

чести, както изъ равнинитѣ. Между това трѣбва да припомнимъ още, че тѣзи загадъчни, но отъ друга страна интересни наименувания се срѣщатъ изъ сѫщитѣ области, въ които сѫ запазени тракийскитѣ, гръцкитѣ, вулгаро-латинскитѣ и отчасти названията отъ тюркски произходъ и то главно въ: Троянско, Ловчанско, Тетевенско, Ботевградско, Врачанско, Пирдопско, Царибродско, Софийско, Панагюрско, Кюстендилско, Дупнишко, Годечко, Царевоселско, Скопско, Битолско и др.

 

Като по-интересни названия отъ този видъ можемъ да изброимъ следнитѣ:

Пòвря, Кузỳръ, Пиря̀са, Гарлỳпово, Радèй, Одивòй, Фритèня, Тѝхия, Калкỳря, Дèсино, Сѝхня, и Дидиня̀къ до Г. Желѣзна (Троян.),

Грàпля и Тàтенъ до Старо-село (Троян.), последното название се срѣща и до Г. Сонье (Скопско),

Лоптрѝга до Дриново (Поп.),

Крàца до Скравена (Ботевгр.),

Ηесерò до Криводолъ (Врач.),

Οзрèмъ до Гаганица (Берк.),

Мѝндя (Търн.) и до Крънъ (Каз.),

Мързя̀нъ (Елен.), и до Сухиндолъ (Севл.),

Κурнòвο (Ботевгр.), и до Орѣховица (Ст. Загорско),

Дъскòтъ, долина съ малка тинеста рѣкичка до Върбовка (Севл.) и Дъскòтна (Айт.),

Бòхотъ (Плев.) и притокъ на -р. Росица,

Гòда и Глòтно до Тетевене,

Чỳнголъ до Желява (Новос.),

Уитмàръ и Ягỳля до Кремиковци (Соф.),

р. Ηепрѝтва, притокъ на Ябланица, притокъ на Искъръ,

Ρишъ (Пресл.) и въ Конявската планина,

Вердикàлъ (Соф.),

Шèгова, Прѝча, Шурдѝлъ, Нèсла и Бахалѝнъ въ Бурела,

Бàдино, Шатрòво, Скринò (Дупн.),

Κамбѝтъ и Прикрàтъ до Падешъ (Г. Джум.),

Ишòръ, горенъ притокъ на Драговищица,

Семчѝнοвο (Паз.) и Семчѝнъ до Сепарево (Дупн.),

 

 

270

 

Сибàрце до Павелско (Асен.),

Чèбренъ до Маково въ Мориово,

Бучѝмъ притокъ на градската рѣка въ Пирдопъ,

Траỳзъ, мочурище до Алдомировци (Соф.),

Лàмеръ, притокъ на Росица до Г. Косово (Севл.),

Чѝбаръ, малка стръмнина до Г. Косово,

Бутѝръ надъ Чуковецъ (Рад.),

Шỳндула надъ Егълница (Радом.),

Φрелѝнъ, вис. до Каменица (Пирд.),

Βàрнея и Дивиртмèчъ до Пирдопъ,

Κашàна въ Златишкото поле,

Κοрдỳна, връхъ до Лупянъ (Тет.),

Велепỳнке до Бухово (Соф.),

Лòгοра, било надъ Буново (Пирд.),

Велесèка, дълбока долина до Пирдопъ и т. н.

[Previous] [Next]

[Back to Index]