Литература
Аргировъ Ст., Младеновъ Ст., Теодоровъ-Баланъ и Цоневъ Б., Български тълкувателенъ речникъ. Τ. I, София 1923—1939.
Баласчевъ Г., Най-старата славянска държава на Балканския п-въ. София 1924.
Баласчевъ Г., Старо-тракийски светилища и божества. София 1933.
Батаклиевъ Ив., По въпроса за преименуванитѣ селища въ Пазарджишка ок., Архивъ на поселищни проучвания, Год. I, кн. I и II.
Бешевлиевъ В., Къмъ етимологията на Витоша. Български туристъ, Год. XVIII 1923.
Васильовъ Т., Къмъ въпроса за имената на градове и села. Бълг. речь, 1921, кн. 3 и 4.
Γерοвъ Η., Речникъ на блъгарскый языкъ. Пловдивъ, 1895—1904.
Gerov B. Zum Frage nach der altbulgarischen Form des Names der Stadt Soloniki. Сборникъ П. Никовъ, 1940.
Груић Р., Порекло имена варошице ћевћелија. Гласник Ск. Науч. д-во, XIV 1935, 229—230.
Γунчевъ Г., Плана-планина. Год. Унив. XXVII 1930—31.
Γунчевъ Г., Вакарелъ. Год. Унив. XXXI, 1932—1933.
Давидовъ Б. и Явашевъ Ян., Материали за български ботанически речникъ. София 1937.
Делирадевъ П., Отъ Комъ до Емине. София 1935.
„ Витоша. София 1926.
„ Родопитѣ. София 1937.
„ Рила. Τ. II София 1938.
Дечевъ Д., Приносъ къмъ античната география на България. Изв. И. Д. IV, 1915.
Дечевъ Д., Хемусъ и Родопи. Годі Унив. XXI, 1925.
Дечевъ Д., Античното име на Хисаря. Год. П. Н. Б. 1935—36, 47.
Дечевъ Д., Василико—Царево—Босилково. Родна речь XIV, 1940.
Derscheff D., Axios. Zeischrift für Ortsamenforschung VII, 1933—34.
Дринοвъ М., По въпроса за названието на Пловдивъ. Наука, Год. II, 1882.
272
Дрончиловъ Κ., Бурелъ. Антропогеографски изучвания. Год. Ун. XIX, 1923.
Дювернуа, Словарь болгарскаго языка. Москва 1885—1889.
Зволински Π ш., Произходъ на мѣстното име Копривщица. Арх. за поселищни проучвания, Год. II, 1939—40.
Зволински Πш., Мѣстното име на Бѣлащица. Родна речь, XII, 1939.
Зволински Πш., Имена на известни лица и събития въ българската топонимична номенклатура. Сб. П. Никовъ, 1940.
Златарски В., История на българската държава. София, 1918—1940, кн. 1—4.
Иванова В., Градъ Мелникъ, Славовата столица. Година I, 1939.
Иванοвъ Й., Северна Македония. София, 1906.
„ Български старини изъ Македония. София 1931.
Иванοвъ Й., Старо-български разкази. София, 1935.
Илиевъ Αт., Турски изговоръ на българскитѣ мѣстни имена. Сп. А. Н. XIV, 1917.
Илиевъ Αт., Растенията отъ българско фолклорно гледище. Сп. Α. Η. XVIII, 1919.
Илиевъ Αт., Ромънска топонимия отъ славянобългарски произходъ. Сб. А. Η. XVII, 1925.
Иречекъ К., Християнскиятъ елементъ въ топографската номенклатура на Балканскитѣ земи. Пер. Сп. 55—56, 1885.
Иречекъ К., Княжество България. Пловдивъ 1899, кн. II.
Иречекъ К., История на българитѣ. Поправки и добавки отъ самия авторъ. София, 193Я
Иширковъ Ан., Де е станала Златишката битка въ 1443 год. Сп. Ак. Η. XXIV, 1922.
Иширковъ Ан., Имената на нѣкои наши градове. Изв. Ε. М. Год. II, 1922.
Иширковъ Ан., Областното име Загорье или Загора въ миналото и сега. Изв. Ε. М. Год. V, 1925.
Иширковъ Ян., Прилагателнитѣ „бѣлъ" и „черъ" въ нашата топонимия. Родна речь II, 1928.
Κацарοвъ Г. И., Изъ предисторията на Балканския полуостровъ. Пер. Сп. XVII, 1906.
273
Κацаровъ Γ. И., Географскитѣ имена като исторически изворъ. Естествознание и География, год. VIII, 1923.
Кацаровъ Г. И. и Дечевъ Д., Извори за старата история и география на Тракия и Македония. София, 1914
Kovačevič Sl. Prilog geograskoj terminologiji. Наш језик VI (1939), 114—115.
Crândjаla D., Rumunské vlivy v Karpatach. V. Praze 1938.
Mikloschich Fr., Etymologisches Vörterbuch der Slavischen Sprachen. Wien, 1886.
Mikloschič Fr., Die Bildung der Ortsnamen aus Personennamen in Slavischen. Denkschriften XIV, 71.
Μикοвъ Β., Историческа карта на Първото българско царство. София, 1928.
Μикοвъ Β., Историческа карта на Второто българско царство. София, 1928.
Μикοвъ Β., Извори за историята и географията на нашитѣ градове и села. София, 1935.
Младеновъ Ст., Имената на десеть български рѣки. Сп. Лк. Η. IX, 1915.
Младеновъ Ст., Имената на още десеть български рѣки. Сп. Ак. Η. XVI, 1918.
Младеновъ Ст., Единъ опитъ за български земеписенъ речникъ. Сп. А. Η. XX, 1921.
Младеновъ Ст., Бележки върху найдениятъ надгробенъ надписъ на Видинската болярка Станислава. Сп. Д. Η. XIVIII, 1934.
Младеновъ Ст., По въпросъть за етимологическото обяснение на нѣкои мѣстни имена въ Родопската область. Сборникъ Иширковъ, 1933.
Младеновъ Ст., Студии по славянско и сравнително езикознание. Год. Унив. XIII — XIV, 1920.
Младеновъ Ст., Забележки върху етимологията на нѣкои турски и гръцки думи въ единъ дамаскинъ. Год. Унив. XXII, 1926.
Младеновъ Ст., Единъ приносъ къмъ изучването на мѣстнитѣ названия въ Срѣдна Македония. Год. Ун. XXXI, 1935.
Младеновъ Ст., Етимологически и правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ. София, 1941.
Mladenoff St., Wasser und Wasserlosigkeit in Bulgarien, besonders westbulgarisch Bergnamen. Festschrift für Ortsnamenforschung № 1.
274
Мутафчиевъ Π., За името на столицата ни. Отецъ Паисий VIII, 1935.
Мутафчиевъ П., Стариятъ друмъ презъ Траянови врата. Сп. Я. Η. V, 1938.
Пурковић Ал., Попис средњевековној Србији. Годишњак Скопског филозофског факултета IV, 1939 — 1940.
Раковскій Г., Показалецъ или рѫководство. Одеса, 1859.
Расовскій Д. Я., Печеніги, торки и берендѣи на Руси и вь Угри. Seminarium Kondakovianum, кн. VI, 1933.
Романски Ст., Имената на нѣкои македонски градове. Македонски прегледъ, год. V, кн. 2, 3 и 4; год. VI, кн. 2.;. год. VII, кн, 1 и 4; год. IX, кн. 3 и 4.
Скок П., Лингвистичне бележке с пута по Јужној Србији. Гласник Ск. Н. Д. II, 1927.
Скок П., Из топономастике Јужне Србије. Гласник Ск. Н. д. VI, 1933 и XV—XVI, 1936,
Славейковъ Π. Р., Откъслекъ отъ единъ български географски речникъ. Сб. Н. У. XV, 1898.
Славейковъ Π. Р., Нѣколко думи за Пловдивъ. Наука, II, 1882.
Селищев Я., Полог и его болгарское население. София, 1929.
Селищев Я., Славянское население в Албании. София, 1931.
Thomaschek W., Die alten Thraker. Wien, 1892.
Трифоновъ Й., Историята на гр. Плевенъ. София, 1932.
Цоневъ Б., История на българския езикъ. Τ. I и II 1918, 1934.
Цοневъ Б., Славянски рѫкописи въ Българската академия на наукитѣ. Сб. Ак. Η VI, 1918.
Цоневъ Б., Езикови взаимности между българи и румъни. Год. Унив., кн. XV—XVI, 1912—1920.
Чанкοвъ Ж., Географски речникъ на България. София, 1939.
Шишмановъ Ив., Изъ рѫкописното наследство на Шафарика. Бълг. прегледъ, София, 1896.
Яранοвъ Д., Името на гр. Ямболъ. Македонски прегледъ IX, 1933.