Македония - близка и непозната
Само допреди 7 години политическите табута издигаха висока бариера между двете най-близки страни на Балканите - България и Македония. След бурните промени в Европа и разпадането на бивша Югославия Македония стана самостоятелна държава, а България първа я призна. Откриха се възможности за по-добро взаимно опознаване. Младото и средното поколение у нас, въпреки че е чело и слушало много за Македония, на практика не я познава. А тя е чудесна страна - съхранила е в голяма степен първичните добродетели на народа - почтеност, гостоприемство, известна патриархалност.
Поради липса на развита промишленост природата е почти девствена, а и Господ се е постарал. За разлика от нас не са си изсекли горите, покриващи част от централната и почти цялата ѝ западна част.
Едно от нещата, което прави Македония особено привлекателна, са нейните големи езера - великолепни бисери на природата, чистите сини очи на тази малка планинска страна! Достатъчно е да се споменат само Охридското, Преспанското, Дойранското.
Гръбнак на Македония е вечният Вардар. Тази река не само е най-голямата в страната, но е и неин символ. Заедно със своите притоци е обхванала цялата ѝ територия. Толкова дълбоко и неразривно е свързана с историята и настоящето, че е невъзможно да си представим Македония без Вардар и обратното!
Интерес представляват и многото православни храмове, пръснати из цялата страна, а някои от тях са истински архитектурни и художествени шедьоври.
Много от градовете на Македония сполучливо съчетават миналото
245
и настоящето. Типични примери са Велес, Битола, Прилеп, Тетово, Струга и особено Охрид. Тесните сокаци, чаршиите, старите часовникови кули, чардаклиите къщи, църквите създават неповторима атмосфера, приемственост, хвърляща мост към бъдещето по най-естествен начин.
Мнозина си спомнят за катастрофалното земетресение преди повече от 30 години в Скопие, изравнило със земята тогавашния град. Но Скопие възкръсва - красив, съвременен, спокоен. Сякаш вечният Вардар му е прелял от мъдростта на вековете си.
Най-прекрасни са планините на Македония! Като венец я опасват по всичките ѝ граници, а и във вътрешността не са малко. Качиш се примерно на връх Солунска глава, най-висок в централния масив Якупица, известен още като пъпа на Македония, и цялата тази държава е пред погледа ти: на запад се е простряла мощната верига на Шар и Кораб, най-личните не само в Македония, но и в Косово и Албания. Там някъде пред тях, в гънките на Бистра, е известното село Галичник, архитектурно-исторически резерват. Жителите му са пръснати по цял свят, но голяма част от тях си идват за Петровден, деня на известната Галична сватба! На юг Пелистер сякаш е подпрял небето и като стар комита бди над бунтовната Битола. Източно от него разпереният като орел Каймакчалан като че ли още скърби за българските войни, оставили костите си по чукарите му. Ето и Беласица, Голготата на Самуил. Планини, планини... Краят им не се вижда.
С този пътеводител искаме да привлечем вниманието и да дадем един минимум от информация за божествения планински свят на Вардарска Македония (днешна Република Македония), както и в по-малка степен, за останалата природа, културата, историята, някои от по-известните градове и села. С това целим да допринесем за още по-близкото опознаване, не само между любителите на планините и природата, но и въобще между хората от двете страни на границата!
НА ДОБЪР ЧАС ИЗ СВЕЩЕНАТА МАКЕДОНСКА ЗЕМЯ!