4. Крушево - най-високият град на Балканите 240
Планински домове (хижи) в по ниските планини, представляващи интерес
Други обекти в Република Македония на по-малка надморска височина, но представляващи особен туристически и планинарски интерес
1. ПЛАНИНАТА ВОДНО
Въпреки че е сравнително ниска (най-високият ѝ връх, също Водно, е 1066 м), тя е най-посещаваната планина в Македония. Това се дължи на непосредствената ѝ близост до най-големия град на републиката, столицата Скопие. Водно е македонската Витоша, въпреки че възможностите им са несъпоставими. Всъщност истинското ѝ име е Каршияк с най-висок връх Крстовар, но постепенно наименованието Водно се е наложило както за планината, така и за върха.
Границите на Водно са: на север и североизток - Скопие, на югоизток и юг - долината на Маркова река и Сува планина, на запад - долината на река Треска. Северните ѝ склонове са по-стръмни и обрасли с гъсти гори - дъб, кестен, а южните - с храсти или голи и са доста по-полегати.
Във Водно има много частни вили и няколко туристически обекта: хотел "Панорама", "Олимпийско село". По-високо - летовище "Водно" с едноименния хотел, заведения, детски лагер, интересния манастир "Св. Панталеймон" с възможности за нощувка. На самия връх на планината има и красив планинарски дом - "Даре Джамбаз" (1060 м).
Домът (хижата) е граден 1950/1952 г. и е истинско планинарско гнездо. Представлява двуетажна каменна ротонда. На приземния
226
етаж се намира обширна дневна (трапезария) и туристическа кухня. На горния има 22 легла, но при необходимост могат да се подслонят и повече. Има електричество и вода. Няма постоянен хижар, а от петък до неделя се качват активисти от планинарското дружество на полицията в Скопие - "Бистра", което е собственик на дома (за връзка: 00389 091, от България без 0, дом. 228 420 и служ. 238 610-г-н Буранедин Сали, член на ръководството).
За панорамата от върха виж азимутния кръг в края.
Основен изходен пункт е Скопие. Има шосе, а по маркираната пътека се излиза за около 2 часа. Възможни са преходи от планинарски дом "Даре Джамбаз" до Матка (около 3 ч), до планинарски дом "Китка" в Якупица (5-6 ч), до планинарски дом "Караджица", също в Якупица (7-8 ч).
Домът (хижата) е на 10-ина метра от връхната точка и непосредствено над горския пояс.
Нека кажем няколко думи и за първия град в Република Македония - Скопие.
Разположен е на 245 м надморска височина по двата бряга на най-голямата македонска река - Вардар, в западната част на Скопското поле. Името си е взел от първото известно селище на територията му - Скупи, основано III век пр.н.е. от илирите. Днешните му останки са непосредствено до северозападния край на града, при водослива на река Лепенац във Вардар. През 518 г. от н.е. градът е разрушен от земетресение. В края на VII век от н.е. е славянизиран. Под турско робство пада след Косовската битка. От него започва борбата за независима българска църква.
Злокобна ще остане за Скопие датата 26 юли 1963 г. На този ден в 5,17 ч сутринта градът и околностите му бяха разтърсени от унищожително земетресение. Почти всички сгради бяха сринати, а хиляди хора загинаха.
Понастоящем Скопие е столица на независимата вече Република Македония. Със своите 600 000 жители е далече пред останалите градове в страната. Сега е модерен, съвременен град и същевременно приятно за живот място. Концентрирал е политическия, икономическия и културния живот на младата държава. От него тръгват нишките на Всички видове транспорт за и извън страната, включително и въздушния.
Градът е пълен с културно-исторически ценности. Ето някои от по-важните: Горен град - крепостта, издигаща се върху хълма, на левия бряг на Вардар. Строена е в X век от Самуил. От нея се открива чудесен поглед към целия град и околностите му.
Каменният мост над Вардар - строен е през XV век от султан
227
Мурад II върху останките от още по-стар мост от VI век. Той е един от символите на Скопие.
Старата чаришя (Долен град) - център на занаятчийството и търговията от векове. В нея е запазен духът на старо Скопие.
Куршумли хан - строен е в XVI век от далматински майстори. Някога са отсядали богати търговци, а от миналия Век е превърнат В затвор. Много национал-революционери са минали през него, включително и Тодор Александров. Сега в него се помещава градският археологически музей.
Църквата "Св. Спас" - издигната е в XVIII век, а сегашният ѝ вид е оформен през миналия. Безценно богатство представлява разкошният дърворезбован иконостас, дело на дебърски майстори. В двора на църквата, в каменен саркофаг, се намират костите на великия Гоце Делчев.
Мустафа-Пашина джамия - издигната от Мустафа паша в 1492 г. и се отличава с монументалността си.
Султан-Муратовата джамия е горяла няколко пъти. Сегашният си вид е приела през 1912 г. Саат кула е издигната от Мурад II в средата на XVI век и представлява шестостен.
Съборната църква "Св. Климент Охридски" е построена в съвременен архитектурен стил след катастрофалното земетресение от 1963 г. със средства от целия християнски свят. Старата жп гара е оставена полуразрушена със спрелия часовник в 5,17 ч. - спомен за голямата трагедия.
Има още много културно-исторически паметници в Скопие, но смятаме, че това са основните, които трябва да се видят.
Истинска жива артерия за Скопие е река Вардар. Особено в6 летните горещини тя дава прохлада и е поле за изява на хиляди рибари. Двата ѝ бряга са оформени като паркове с много зеленина, заведения и т.н.
От съвременните постройки в града привличат вниманието радиотелевизионният център, националният театър, новата жп гара, централната поща, университетът и др.
Предлагаме ви, драги читатели, един маршрут в планината Водно, чиято първа част е от най-посещаваните в планините на Македония. Има маркировка.
Скопие (245 м) - планинарски дом "Даре Джамбаз" (1000 м), около 2 ч - манастир "Св. Никола Шишевски" (500 м), около 5 ч - планинарски дом "Матка" (310 м), около 6 часа.
Тръгва се пред централния вход на Медицинския факултет, намиращ се в подножието на Водно. До него се стига от центъра за 30 минути пеша или с градски автобус.
228
Върви се южно и нагоре по павираната улица "Воднянска". След малко тя се раздвоява от основното училище "Кочо Рацин". На неговата ограда за първи път се появява туристическата маркировка (червен кръг с бяло "М“ вътре). Продължава се по лявата улица, т.е. същата - “Воднянска". След 7-8 минути се стига до разклон, на който има голям надпис "Шумски парк Водно“. Оттук продължават 3 асфалтови пътя. Вляво е шосето за Водно. Направо тръгва друг, второстепенен. Маршрутът продължава по третия, вдясно (няма добра маркировка на този разклон). Минава се по мост с метален парапет и веднага Вдясно се преминава по друг бетонен мост, без парапет. От него нагоре покрай полицейския участък, в почти западна посока, тръгва маркираната алея за летовище Водно и връх Водно с планинарския дом "Даре Джамбаз". В самото начало има чешма. Алеята нагоре е широка и добре маркирана. За около час се излиза на асфалтовото шосе точно при разклона за манастира "Св. Панталеймон" (5 км). Вдясно по шосето, след около 200 метра, се достига до летовище Водно с едноименния хотел, заведения и т.н.
От паргинга (до него има заведение, беседки), покрай дълга сграда, маркираната пътечка тръгва вляво и нагоре. Появяват се табели за планинарския дом. След 30-ина минути стръмно изкачване се излиза на обгледно място с чудесен изглед към Скопие. Вижда се и антената на върха. Още 15 минути и се пресича макадамовия път за върха (на едно дърво са изписани имената на двамата маркировачи). За нови 15 минути се минава покрай и над пътя (вижда се зад него хубава вила, оградена стабилно). Още 5 минути и се излиза на пътя, непосредствено пред планинарския дом и върха. От Медицинския факултет се изкачва за около 2 ч, а ако се върви пеш от центъра на Скопие - 2,30 ч.
Тази част от маршрута е използвана масово от скопяни за разходка в почивните дни.
Продължава се към Матка по черния билен път в западна посока. Пътят става ту пътека, ту пак път, ту сред смесена гора, ту по голи поляни. След около 20 минути от върха и планинарския дом се минава характерна седловина с полянки, храсти и започваща гора на север. Оттук, в северна посока, се отделя надолу пътека със стара маркировка, а разклонът не е маркиран. Продължава се по лявата, билната пътека и след малко се появява маркировката. След още 20 минути се пресича обрасъл макадамов път, водещ до военен обект на самото било (вижда се). За 10 минути се излиза на черен път и по него вляво и нагоре се достига най-голямата билна седловина по маршрута. От върха се идва за около час. Дотук се върви почти само по било в западна посока, от което се вижда напред един висок дял от
229
Водно, зад който е каньонът на Матка, а зад него - по-високата и остра Сува гора. Южно се забелязват доста селца недалече от билото. Вижда се и връх Китка в Якупица.
От тази седловина се тръгва по утъпкана пътека (продължението на черния път), но вече не по билото, а южно под него, сред нискостеблена и храстовидна растителност. Към час и нещо от върха се върви до характерни маркирани камъни насред пътеката, които отбиват маркировката вдясно по малка пътечка. За още 10-ина минути се стига до опасно от загубване на маркировката място - широка долинна заравненост. Тук се губи маркировката, но от последния знак се хваща югозападно към започващия черен път и от първата марка, на камък, веднага се свива вдясно по пътека. Излиза се при широка поляна на главното било, където също трябва да се внимава. Маркираната пътечка върви почти на запад по самото било и след 5-10 минути стига до билна седловина, която вече е надвесена над пролома. Дотук от връх Водно - около 1,30 ч. Открива се чудесен изглед на югозапад към пролома на река Треска (пролом Матка или още Шишевска клисура).
Пътеката започва да слиза в северна посока, подсичайки. За 30ина минути се стига каменна чешма (много често пресъхнала). Малко по-надолу пътеката прави голям ляв завой на една полянка и започва да подсича южно към сгушения в скалите и виждащ се отдавна живописен манастир "Св. Никола Шишевски". До него се стига за 2-2,30 ч от връх Водно. Църквичката, наричана манастир, е скътана на малка полянка между Високи скали точно срещу и над планинарски дом "Матка" на едноименното езеро. Строен е през XIV Век и все още се реставрира. От манастирчето тръгва стръмна пътечка с жълта маркировка в западна посока, надолу по сипестия склон, подобен на улей. За 15-20 минути се слиза до езерото Матка, срещу планинарски дом "Матка", сред невероятния каньон. Едно от най-прекрасните кътчета в цяла Македония. На брега има клепало, което трябва да се бие, за да дойде лодка от дома (срещу заплащане, разбира се).
Предлагаме ви и другия вариант за достигане на планинарски дом “Матка" (много по-сигурен). От манастира се тръгва в обратна посока, по пътеката за идване. След няколко минути се стига разклонът (маркиран е). Хваща се вляво, надолу. Слиза се стръмно по дола и за 20-ина минути се минава през водната електроцентрала "Матка“ под язовирната стена (брана). Вече от другата страна на ВЕЦ-а и река Треска, се хваща вляво по широка павирана алея и за 10 минути по издълбаното в скалите трасе се достига планинарски дом "Матка". От връх Водно и планинарски дом "Даре Джамбаз" се идва за около
230
3,30 ч, а от Скопие са необходими около 6 часа.
По целия маршрут няма вода за пиене!
2. КАНЬОНЪТ МАТКА
Малко преди да се влее във Вардар, една от най-дългите и значими реки в Македония - Треска, прави невероятно красив пролом, дълъг в най-съществената си част близо 18 км. Завършва с изкуствено езеро (7 км), язовирна стена, ВЕЦ, манастир, планинарски дом. Почти всички носят името Матка (идва от средновековен град със същото име). В съседство има няколко манастра от XIV век - "Св. Андрей", "Св. Богородица", "Св.Никола Шишевски", останки от "Св. Неделя", както и няколко по-нови, като "Св. Йоан Златоуст", "Св. Петка", "Св. Троица", "Св. Спас" и др. Има и 3 пещери - Врело, Крщална и Убава. Фантастичните скали наоколо са чудесен обект за алпинизъм. Целият район е карстов. На реката под браната и ВЕЦ-а е създадено трасе за състезания по воден слалом (спускане с каяци в бързи води).
Районът е любимо място за отдих на столичани, които в горещите летни месеци се стичат с десетки хиляди тук. За рибарите е истински рай.
Планинарски дом "Матка" е красива 3-етажна стабилна постройка на 310 м надморска височина край западния бряг на езерото. Отстои на 16 км от Скопие. Приземният етаж е ресторант. На втория има 8 стаи с по 6 легла, в таванското помещение е общата спалня за повече от 30 души на нарове с матраци. Нощувка на чужденец в стая с 6 легла струва 16,5 дойче марки на нощ, а в общата спалня със спален чувал - 5 дойче марки. Това всъщност е и възможно най-евтиното място за нощувка в Скопие и околността. В дома има електричество, вътрешни санитарни възли на всеки етаж с топла вода. Около него има множество беседки, навеси, стабилни дървени маси с пейки, огнища, камини и т.н. за възможно по-приятна почивка на посетителите. Има кей с различни видове плавателни съдове (малки), които се предлагат срещу заплащане.
През летните месеци домът работи непрекъснато, а в останалите - глабно събота и неделя. На около километър преди него идба градски автобус от Скопие на час и половина (N2 60, тръгващ от локалната автостанция срещу грандхотела В центъра на Скопие, на самия бряг на Вардар). Зад централната автогара, под самата крепост, също има спирка.
Домът е собственост на спелеоложкото дружество "Пеони" от Скопие (за връзка: 00389 091, от България без 0, 311 195 - офиса на дружеството с председател Иван Жежовски, но не е щатен, дом. 310 116 - на Христо Христов, домакин на планинарски дом "Матка").
231
В района може да се бивакува и с палатка на две места - около самия планинарски дом срещу минимално заплащане и край манастира "Св. Никола Шишевски" - безплатно.
Ето и някои по-интересни преходи и излети около планинарски дом "Матка", даващи възможност за по-пълно запознаване с многото забележителности наоколо.
Първоначално ви предлагаме един двудневен маршрут по целия каньон Матка, на река Треска, чиято крайна цел е планинарският дом "Матка".
К I ден: село Близанско - полицейски пост под село Здуне, 7-8 км, около 2 ч - долинно уширение с малка махала, около 4 ч (бивак)
II ден: бивак - строеж Козяк, около час - планинарски дом “Матка", около 10 ч
Маршрутът не е маркиран, но е изключително емоционален и кара преминаващият по него да се чувства едва ли не като първооткривател. Дълъг е около 30 км. В момента в местността Козяк се строи язовирна стена (брана), която след 5-6 години ще бъде готова. Долината на Треска ще се превърне в язовир чак до водослива на Мала река, т.е. около 30 км. Това ще рече, че част от маршрута, от село Близанско до Козяк, след това отпада, но най-красивата му част е от Козяк до планинарски дом "Матка", известен още и като Шишевска клисура.
Този маршрут Върви по стар, стратегически военен път, строен от затворници. Това е най-пряката връзка между Скопие и Охрид, разбира се, пешеходна. Нарочно го даваме от село Близанско, защото самото достигане до него с кола е едно приключение. Жалко, че язовирът ще го залее.
I ден. "Редовният" транспорт до изходния пункт се поддържа с един раздрънкан местен автобус (викат му дилижанса...), който всеки понеделник тръгва от Близанско в 5,00 ч сутринта за Македонски Брод, а обратно - всеки петък, в 15,00 часа зад автогарата. При положение че се доплати нещо на шофьора, собственик на "дилижанса", може да се съгласи за още 7-8 км и до полицейския пост под село Здуне. От Скопие също може да се дойде с кола до Здуне, но няма редовен транспорт. (От Скопие са 60 км, а от Македонски Брод - 54.) От Македонски Брод шосето върви само по долината на Треска. До водослива на Мала река е асфалт, но оттам се отделя макадамов път за Близанско и Здуне, който предлага доста емоции, а и красивата околност дооформя настроението.
Слизайки в село Близанско, се продължава по пътя още 7-8 км и за около 2 часа се достига до полицейския пост (село Здуне остава малко по-високо на левия бряг). Трябва задължително да се вземе разрешение
231
от въпросния пост за продължаване, което не е проблем. Тук има и вода!
От Полицейския пост се връща малко в обратна посока до дървения мост над река Треска. Минава се по него на другия бряг. Веднага вляво има полянка, която е удобна за бивак в случай на нужда. Продължава се по пътечка край реката. Излиза се на макадамов път, вървящ успоредно до момента, после пак по пътека. Около 45 минути след полицейския пост пътят се разделя. Вдясно през реката тръгва път. Вляво, нагоре, също отива път. Продължава се направо по единствената пътека по левия бряг. Основният растителен вид наоколо е дивият чемшир. Има още сливи, джанки, къпини, дъб, дрян и др. За около 1,20 ч от полицейския пост се достига къща с плевници, а 20 минути след това, вдясно, се слиза до стар, строшен дървен мост. Още 20-ина минути, или около 2 часа от полицейския пост и около 4 часа от старта в село Близанско, се достига до мястото за бивака - голямо долинно уширене с няколко постройки. Вода за пиене може да се вземе в някоя от къщите или... от реката.
II ден. От бивака се тръгва по течението на река Треска по черен път на левия бряг и все по него за около час се достига местността Козяк. Тук се изгражда новата стена (брана) на бъдещото изкуствено езеро. Отбиват реката през тунел в скалата и след около 1 км я пускат на "свобода". Близо 1,5 км е строителната площадка, през която се минава. Вдясно отива път за Скопие. След строежа се продължава пак по левия бряг на коритото. В началото пътеката е обрасла, но си личи, а после става пак добра. След около 10 минути по пътеката се стига малка къщичка с дворче - вдясно. Къщите в този участък от долината на Треска са стари и живописни - стени от плет с кирпич и камъни, сламенни покриви, малки прозорчета, почернели от времето дърбени подпори и т.н.
Само 2-3 минути след къщичката, минавайки над друга, трябва да се свие вдясно и надолу, по странична пътечка. Пресича се реката по полусрутен дървен мост и се излиза на кариерата. Има две бараки и зад втората - чешма с вода за пиене. Трябва да се напълни оттук, защото докрая няма. Обратно през екзотичния мост и се продължава по основната пътека на левия бряг. Малко по-надолу се минава край хубав вир - чудесно място за речен плаж. Оттук започва джунглата във формата на чемшир. Голяма част от пътеката докрая е издялана в скалите над левия бряг. Преминават се и няколко тунела. На места има срутвания и се преодоляват с усилия (да се носи поне 10-метрово въже). Има мрежи, предпазващи от каменопад и по-леки срутвания. На доста места стоят и телени прегради насред пътеката срещу преминаване на животни, като хората се прехвърлят
233
по дървени стълби. Пътеката е стара и даже в чемширената джунгла си личи, но не се използва и поддържа и това увеличава емоционалния градус на преживяването. На много места издяланата пътека в скалата е обрасла с бръшлян и се ходи по него.
Каньонът е истински ботанически рай. Освен чемшира и бръшляна се срещат диви липи, диви лози с дребничко грозде, смокини и доста други видове.
За около 7 часа от бивака се достигат останките от каменен заслон до самата пътека. Това е единственото удобно място за бивак между браната на Козяк и планинарски дом "Матка", но няма вода. Последните около 7 км се върви вече покрай изкуственото езеро Матка. На 5 минути преди планинарския дом има дълбок, явно изкуствен канал в скалата, по който изтича чудно хубава студена вода. За около 10 часа от бивака се достига целта - планинарският дом "Матка".
Маршрутът да се преминава с възможно по-малогабаритен багаж предвид затруднената проходимост на места и тясната, издялана в скалата пътека в някои участъци. Питейната вода също е проблем и да не се пропускат малкото възможности за зареждане.
С едно прочистване на пътеката, маркиране, обезопасяване този фантастичен маршрут, особено в частта си от браната Козяк до планинарския дом "Матка", може да се превърне в желана атракция за хиляди.
Л Планинарски дом “Матка" (310 м) - ВЕЦ "Матка" (под браната) - манастир "СВ. Никола Шишевски" (500 м), около 40 минути - езеро Матка (310 м), около час - планинарски дом "Матка" (с лодка)
Маршрутът е маркиран и вече е описан, но в друг ред при предишната глава за планината Водно. От планинарския дом се слиза по алеята до ВЕЦ-а, под браната на изкуственото езеро Матка. Пресича се на десния бряг по специалната бетонна пътека. Нагоре се излиза срещу сухия дол, засича се вдясно маркираната пътека от връх Водно и за 5 минути, също вдясно от разклона, се достига до манастира (около 40 минути от планинарския дом). След разглеждането му се спуска западно и стръмно надолу по атестата пътека, маркирана с жълто, до езерото Матка, точно срещу едноименния планинарски дом. С биене на дървеното клепало се осигурява водният транспорт до отсрещния бряг. Това удоволствие струва по 1 дойче марка на човек. Пешеходната част от маршрута отнема около час (тук не се включва разглеждането на манастира, биенето на клепалото и возенето с лодката).
М Планинарски дом "Матка“ (310 м) - Северно седло (450 м) - манастир "Св. Неделя" (720 м), 1,30 ч - Маткин дол - планинарски дом “Матка“, 2,30-3 ч
234
Зад планинарския дом се тръгва нагоре (на запад, югозапад) по стъпалата. След 5 минути - разклон с дървени табели: вдясно - за манастир "Св. Неделя", 80 минути, червена маркировка, вляво - за Маркови порти, 20 минути, синя маркировка, и направо, нагоре - за Маткин дол, 40 минути, жълта маркировка.
Хваща се вдясно по червената маркировка. Пътеката след няколко серпентини взема северна посока и за около 20 минути се излиза на Северно седло (около 450 м, има табела). Вдясно от него се издига обгледна скала с поглед върху каньона и планинарския дом. Продължава се на север-северозапад и след няколко серпентини в южна посока за още 15-20 минути се стига друг разклон. Направо, южно, се отделя немаркирана пътека за Маткин дол (има табели), по която се отделя настоящият маршрут на връщане. За "Св. Неделя" се продължава вдясно, почти северно, по червена маркировка. Малко след разклона започва стръмно изкачване, западно, между скалите и за час, час и нещо се излиза на равна площадка, където завършва скален ръб (около 645 м). Видимостта се разширява. На северозапад се открива Шар планина с най-северния си връх - Люботън. Високо, югозападно над пътеката, се вижда кръст на скалите - крайната цел на маршрута. Югоизточно се открива леко Якупица.
За около 1,30 ч от планинарския дом се достигат останките от някогашен манастир. Под каменната арка има свещник, икони, метална кутия със свещички и кибрит, както и тетрадка за посетителите. По всичко личи, че е посещавано място, а и пътеката дотук е поддържана и добре маркирана.
Подбирайки пътя, човек може да се изкачи по скалите до дървения кръст (около 5 минути), но да се внимава! Надморската височина е 720 м, а гледката - фантастична! Шар, Якупица, езерото Треска, езерото Матка, Скопска Црна гора, планината Жеден, поречието на Вардар, манастирът "Св. Никола Шишевски" и т.н. Заслужава си усилията.
За около 20 минути се слиза до разклона за Маткин дол. Вдясно, за 15-ина минути, се стига дола. Тук да се внимава! Върху голям камък на 10-ина метра над пътеката (сред сипея) с жълта боя е начертан голям кръг и пише “М. дол". Само че не се продължава нагоре, а се слиза право надолу, към езерото. В началото жълтата маркировка не личи много, но надолу се оправя. Да се внимава със сипея в най-горната част. За 15-20 минути се слиза до разклона, но по средната пътека (а се тръгва по дясната) и отдолу вече е планинарски дом "Матка". Целият маршрут отнема всичко около 2,30 ч.
Н Планинарски дом "Матка" (310 м) - Маркови порти (400 м), 20-30 минути - планинарски дом "Матка", около час
235
От познатия вече разклон зад и над дома се хваща вляво, южно, по синята маркировка. Само след 20 метра има дървена табела (вижда се от разклона) срещу входа на тунела с надпис "РАМОНДА НАТАЛИЯ, ЕНДЕМИТ" и знак за забрана късането на това малко, нежно, бледорозово цветче, красящо наоколо.
След стръмно, 45-градусово изкачване в южна посока (маркировка нагоре почти няма) за 20-30 минути се излиза на скалист ръб, заграждащ Маткин дол от юг. Самото седло на ръба носи наименованието Маркови порти (около 400 м). Открива се хубав поглед към каньона на Матка с езерото в югоизточна посока и към манастира "Св. Никола Шишевски" на североизток. Скалните масиви наоколо внушават респект.
Обратно трябва да се слиза много внимателно по необичайно стръмната пътека! Всичко отнема максимум 1 час.
О Планинарски дом "Матка" - пещера Врело, 7 км, с лодка и пеша - планинарски дом "Матка", всичко около 2 часа
Това е един приятен излет, съчетан с разглеждането на неголяма пещера. Струва на човек по 4 дойче марки.
С моторна лодка се отива почти до края на езерото Матка и се акостира на другия, десния бряг. Изкачват се стръмно около 50 метра денивелация до входа на пещерата. Първо влизат екскурзоводите (спелеолози от дружество "Пеони"), за да запалят и поставят във вътрешността малки свещи. После идва ред на посетителите.
Пещерата се състои от две части, като в долната има две езера, но се виждат при по-силно осветление. Могат да се достигнат само с въже. Не е много богата на образувания.
Над тази пещера (Врело) се намира по-голямата и по-интересна - Убава, която се благоустроява.
Връщането става по същия начин и цялата екскурзия отнема около 2 часа. За да се организира, трябва да се съберат достатъчно желаещи за една лодка.
Около планинарски дом "Матка" могат да се предприемат още доста неколкочасови преходи по маркирани и немаркирани пътеки. До самия дом има голямо дървено табло с посоки, маркировка и времетраене.
Матка е най-известният алпийски център в Република Македония. Катерачни обекти са скалите и от двете страни на каньона. Всичко е варовик, характеризиращ се с умерена ронливост. Различават се 5 катерачни района - "Централен", "Отмарова карпа", "Карпа кай домот", "Маткино трло" и "Иглите на Матка". Броят на алпийските
236
турове е около 40 с трудност от III до VII и А2 категории по ЮИАА, а дължината им е между 150 и 200 метра. Всичките турове са добре обезопасени. Има и около 30 спортни маршрута с трудност от VI + до IX категория по ЮИАА. Дължината им е от 15 до 40 метра.
Най-доброто време за изкачвания е от март до юни и от септември до ноември. Предстои издаване на алпийски гидовник за района на Матка. За повече информация и връзка - 00389 091, от България без 0, 211284 - Константин Циривири, президент на алпийски клуб "Матка" и председател на Македонската комисия по алпинизъм към Планинарския съюз на Македония (в Скопие).
В района на Матка има и неограничени възможности за спелеоложка активност. Освен изброените вече три известни пещери - Убава, Врело и Крщална, има и много още непроучени, а и такива, чакащи своите откриватели.
През пълноводните пролетни месеци река Треска (от село Здуне до езеро Матка) дава чудесни възможности за рафтинг, които тепърва ще се използват. Великолепни са условията и за слалом в бързи води. Трасето е на европейско ниво и тук се провеждат състезания от всякакъв вид.
3. БАБУНА ПЛАНИНА
Намира се непосредствено северно от град Прилеп, между Якупица (на северозапад), малката Клепа планина (на североизток), известния проход Плетвар (на югоизток), през който минава шосето между Прилеп и Кавадарци, и Прилепското поле, като част от Пелагонията (на югозапад). Проточена е в посока северозапад - югоизток с няколко по-сериозни разклонения, едно от които завършва в северозападния край на Прилеп с прочутите Маркови кули.
Планината е от средно високите в Република Македония, но със суровия си скалист вид, интересните върхове, културно-историческите си ценности и изключителната си обгледност представлява определен интерес за любителите както на природата, така и на историята и на културата.
Най-високият ѝ връх - Козяк (1745 м), е внушителна скалиста грамада, кацнал като разперена орлица северно над прохода Плетвар. Всички погледи на пътуващите в този участък от шосето са вперени в него. Друг красавец на планината е Златоврв (1422 м), северно от Прилеп, но за него ще стане въпрос по-нататък.
В голямата си част планината е гола и камениста, особено над Прилеп, което придава малко извънземен вид на пейзажа. Името ѝ идва от хилядите отшелници богомили, наричани "бабуни", които
237
са се криели из дебрите ѝ, гонени и подлагани на жестоки мъки и изпитания.
В Бабуна има една хижа (планинарски дом) - "Дервен". Намира се на 400 метра от седловината Присад (1090 м), през която минава старият път между Прилеп и Велес. Надморската му височина е 1100 м и отстои от Прилеп на 20 км. Има туристическа маркировка. Завършена е в 1955 г. Собственост е на планинарско дружество "Козяк" от Прилеп (за връзка: Кирил Стефаноски - Тютюнев комбинат, факс 277, а може и чрез планинарско дружество "Златоврв" - 00389 098, от България без 0, дом 34 433 - Пеце Атанасовски, секретар, и дом. 29 868 - Звонко Кръстевски, член на ръководството). Домът е двуетажна полуротонда от камък. Има две големи общи стаи с 50 легла, кухня, трапезария, електричество, вътрешни тоалетна и баня. Разполага с телефон, радио, телевизор. Има постоянен хижар. Могат да се купят храна, напитки, чай, а може да се приготвят и собствени.
До дома се идва както с кола, така и пеша (пак по шосето). От него се отива до първенеца Козяк за около 3 часа. Върхът може да се изкачи директно и от прохода Плетвар.
Основен изходен пункт за Бабуна е град Прилеп. Той е сравнително нов - основан е в XVI век от турците на 1 км югоизточно от село Варош (сега квартал на града), където по времето на илирите е било старото селище.
Разположен е в североизточния край на плодородната Пелагония и е център на тютюнопроизводството в целия Балкански полуостров. Наброява около 70 000 жители и е трети по големина след Скопие и Битола.
Като фон на града се открояват прочутите Маркови кули - две скалисти връхчета, от които по-високото е точно 1000 метра. По тях още стоят остатъците от крепостта на Вълкашин и сина му Марко, известен в народния епос като Крали Марко. В подножието на Маркови кули, сред самите скали е скътан красивият манастир "Св. Архангел Михаил", известен още и като "Варош".
Влезе ли човек в централната част на града, ще остане учуден от неговата архаична красота - тесни криви улички, сенчести дворове, запазена стара архитектура. Над всичко стърчи кулата на градския часовник, висока 55 м. Издигната е сред ориенталски пъстра и шумна чаршия през 1858 г. от прилепския майстор Пере Лауца.
Забележителна е и черквата "Св. Благовещение", строена през 1888 г. Тук се намира един от най-красивите орехови резбовани иконостаси, изработен от дебърския майстор Димитър. Подобни иконостаси има само в манастира "Св. Йоан Бигорски", църквата "Св. Спас" в Скопие, в църкви в Щип, Самоков и Пазарджик.
238
Тук, в Прилеп, през трагичната 1014 г. Самуил е научил грозната вест за ослепяването на войската си. Градът е между най-заслужилите в борбите за духовно и национално осъзнаване и освобождение. Той е родно място на национал революционери, общественици, културни дейци - Георги и Петър Ацеви, Пере Тошев, Йордан Иванов, Данаил Крапчев, Д. Мирчев, П. Баджов, Атанас Бадев, Йордан и Димитър Чкатрови, Димитър Талев, М. Лепавцов и десетки още видни лица и фамилии.
Градът е свързан с автобусен и жп транспорт с останалата част на страната. Има няколко хотела, а по-евтино може да се нощува в манастира "Варош", в подножието на Маркови кули.
В Прилеп има няколко планинарски дружества, като най-активни са "Златоврв" и "Козяк".
Предлагаме ви описание на най-интересния и посещаван маршрут в планината:
Прилеп (700 м) - манастир "Трескавец" (1300 м), 3,30-4 ч - Златоврв (1422 м), още 30-40 мин
От центъра на Прилеп се тръгва по голямата улица в посока към виждащите се Маркови кули. Преди да се стигне до квартал Вароша, в южното им подножие трябва да се свие вдясно по някоя от уличките и да се излезе в източното им подножие, при характерната скална отломка "Слона" (защитен природен обект). От него се тръгва вдясно и подсичайки Марковите кули, изкачвайки по диагонал, се излиза на седловината, северно от тях и южно от връх Зеленик. Дотук се идва за около 45 минути.. За пръв път се открива полед към Златоврв със сгушения в пазвите му манастир.
Тръгвайки северно по пътеката, подсичаща вляво връх Зеленик, се появява и туристическата маркировка. До този момент тя липсва. Излиза се на седловината между Зеленик и следващия безименен скалист връх. Теренът наоколо наподобява лунен пейзаж - голо, сухо, с разхвърляни навсякъде огромни, заоблени гранитни отломъци.
Пътеката леко подсича седловината вдясно (вдясно напред се вижда вече село Дабица. Открива се и първенецът Козяк с прохода Плетвар вдясно от него). Изкачва се по гладки скални терени и се стига до един гьол в камък, образуващ се от капещо гърло на бутилка. Оттук се свива на 90 градуса вляво и се върви на запад. Минава се край скална група и вдясно се пресича малко, обрасло деренце. Да се внимава с маркировката точно тук. Тя слиза малко по-ниско и тогава пресича вдясно деренцето, по долната пътечка. В случай че се хване горната, след пресичането на дерето, тя се съединява с основната след 100-150 м. Съвсем малко след този разклон се минава край чешма вдясно от пътеката, под огромен камък. Няколко минути
239
по-късно се излиза на "Голямата скала". Ходи се по нея нагоре около 100 метра. Тя се вижда отдалече и е добър ориентир, ако се загуби маркираната пътека особено около деренцето.
Малко след нея се минава край голяма чешма (с пластмасова тръба) - "Студеното врело", и веднага после се излиза в местността Манастирище. Според легендата преди много години започнали да строят тук манастир, но всяка сутрин намирали строителните материали пренесени на мястото на сегашния манастир "Трескавец", докато накрая го построили където си е още - под Златоврв. Оттук се открива директен поглед към Златоврв и манастира пред него. Наоколо е интересен каменен свят - скални "гъби", "кацнали" камъни, причудливи форми и т.н. Не е и толкова сухо, колкото изглежда. Местността Манастирище всъщност е на билото на този страничен рид, тръгващ от Маркови кули, през Златоврв, до централното било на Бабуна. Пътеката от Прилеп следва именно това било - отляво, отдясно, по него.
Продължава се вдясно от билото, през нискостеблена гора. Малко преди да се излезе пак на него, се минава край самотен голям орех (единствен по маршрута) с хубава сянка за почивка. Насреща, източно, погледът опира във връх Козяк и показващото се пред него изкуствено Прилепско езеро. За 15-20 минути от ореха и всичко за 3,30-4 ч от Прилеп се влиза през портата на срасналия се с околните скали манастир "Св. Богородица", по-известен като "Трескавец".
Преданието говори, че е строен XII-XIII век, но като дошли турците, го опустошили, избили калугерите и зазидали църквата, която цели 70 години не била отваряна. През една буря ударил силен гръм (тресок) и поразкършил църквата. Наблизо имало овчар, чието добиче загинало от гърма. Той обаче забелязал пропуканата вече църква. Извикал съселяни, почистили и укрепили Божия храм. После издигнали и другите постройки и така възникнал манастирът, наречен "Трескавец".
В края на 80-те години е горял и още вървят довършителни работи. Не е действащ, но има управа, т.е. държавата го стопанисва. Калугери липсват. Свещеник идва само на манастирския празник - Св. Богородица. В него може да се пренощува, и то безплатно, но е желателно да се остави някаква сума (според възможностите) като дарение. Сутрин жените, грижещи се за светата обител, предлагат на посетителите топло прясно овче мляко.
До манастира идва и шосе от близкото село Мажучище в Прилепското поле.
Изкачването на Златоврв непосредствено от манастира е технично, емоционално, но крие известни рискове. Катери се, макар и
240
не алпийски, по скали, които при дъжд или след това стават хлъзгави и създават проблеми. Тук-там има туристическа маркировка, но да не се разчита на нея. Върхът е старо християнско светилище и на много места има издълбани в скалите стъпки, които реално помагат при изкачване и особено при слизане.
От горния край на манастира се тръгва по пътечка край големия камък до водохващането. Следи се ръбът по скалите в посока грозната Титова петолъчка. На предвършието се заобикаля малко отзад и се слиза между две канари до седловината преди върха. Дотук опасността от залутване сред скалния хаос е значителна, но нагоре пътечката се следи без проблем. Минава през тясната цепка на двете връхчета, заобикаля лявото и по издълбаните стъпки в скалите му се изкачва. То е по-високото и всъщност на него е най-високата точка (1422 м) с големия метален кръст и "ябълката" (метален предмет Във вид на войнишка каска, закрепен на едното рамо на кръста). Името Златоврв идва от златната ябълка, която била на металния кръст на върха, но вече не е златна...
Изкачването отнема 30-40 минути. Панорамата е фантастична - цялата Пелагония, Селечка планина, Баба с Пелистер, Якупица, Козяк, централното било на Бабуна, Маркови кули, част от Прилеп, Прилепското езеро, най-високият град на Балканите - Крушево, и т.н. За повече подробности виж азимутния кръг накрая.
Слизането отнема максимум 30-ина минути, но да се внимава!
Връщането до Прилеп може да стане по същия маршрут, като се изкачат и разгледат Маркови кули и се слезе през манастира "Варош”. Към града може да се мине и по долината на десния приток на Прилепска река, през село Дабица. Възможно е и по пътя през село Мажучище, а оттам с транспорт (автобус или влак) до града.
4. КРУШЕВО - НАЙ-ВИСОКИЯТ ГРАД НА БАЛКАНИТЕ
Един от най-красивите градове в Македония. Разположен е амфитеатрално, между 1200 и 1300 м надморска височина, по източните склонове на Крушевска планина край борова гора. Със своите 5-6 хил. жители Крушево е от малките градове на Република Македония, но значението му е неимоверно по-голямо.
Основан е по време на турското робство от преселници от Дебърско. Към 1788 г. в града се заселват много власи от разорения град Моско поле.
Градът взема дейно участие в Илинденското въстание. В близката местност Мечкин камен се е състояло едно от най-големите сражения, в което се отличава със саможертвата си народният герой
241
Питу Гуля от Крушево. Създадена е така наречената Крушевска република начело с Никола Карев. Всяка година на 2 август - Илинден, в Крушево са официалните тържества в чест на Илинденското въстание.
Градът е запазил много от старата си атмосфера - оригинална архитектура, тесни сокаци, пъстър ориенталски пазар, множество занаятчийски дюкяни и т.н. Могат да се посетят Македониумът (Градският музей) с оригинална архитектура и къщата-музей на Никола Карев. Има един голям и модерен хотел с 200 места - "Монтана". Могат да се намерят и частни квартири между 5 и 10 долара за легло на нощ.
Крушево е и ски-център. От самия град тръгва седалков лифт. Има и влекове. Свързан е чрез автобусен транспорт с Прилеп (6 автобуса дневно), с Битола (4) и Скопие (2). През Крушево минава и традиционният поход (трансверзала) за Илинден от Скопие през Якупица до Охрид.
Чудесна е панорамата от града към Якупица, Бабуна, Селечка планина, Нидже, Кожуф, Пелагонията, Прилеп и т.н.
Предлагаме ви описание на краткия маршрут до историческата местност Мечкин камен.
Крушево (1250 м) - местност и паметник Мечкин камен (1435 м), 45 мин - 1 час
От центъра на града се тръгва по улицата, продължаваща като шосе за Демир Хисар. От ляв завой на 50-ина метра преди хотел "Монтана" (вижда се) вдясно, източно, се отделя широк черен път. По него за 15-20 минути се излиза на Превала (1325 м), най-високата точка на шосето за Демир Хисар. Има сгради на пътното управление и бензиностанцията.
Върви се 100-ина метра по шосето в посока към Демир Хисар, т.е. вдясно и вляво от шосето се отбива тесен асфалтов път с табела за Мечкин камен. Двата км в южна посока се вземат за още 30-40 минути. Първо се подсича сред широколистна гора отдясно, а после се върви по билото на планината. Пътят свършва на 100-ина метра от каменистото връхче, на което Питу Гуля е вдигнал голям камък (бронзовата статуя е висока около 5 метра). Отпред, на камъните, с бронзови букви е написано "Слобода или смрт". Наоколо е благоустроено, но няма обяснителни надписи. От Крушево се идва за 40-50 минути.
На връщане може да се промени малко маршрутът за разнообразие. Там, където асфалтът напуска билото и тръгва да го подсича отляво, се изоставя пътят и се продължава направо, северно, по билото, следвайки черен коларски път. Изкачва се леко по голото
242
било, а после през гората, северозападно, по добра пътека, се излиза на черен път. Върви се вдясно по него и пак по пътека, вляво, излизаща на голямата поляна над бензиностанцията, край шосето за Демир Хисар. Оттук, по познатия вече начин, се слиза обратно до града.
Маршрутът не е маркиран и отнема, заедно с разглеждането на паметника, 2-2,30 часа.
ПЛАНИНАРСКИ ДОМОВЕ (ХИЖИ) В ПО-НИСКИ ПЛАНИНИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ПО-ГОЛЯМ ИНТЕРЕС
1. Планинарски дом "Клепа" (600 м)
Намира се в село Скачинци, по северните склонове на едноименната планина. Помещава се в бившето училище. В селото живеят само няколко семейства.
През 1979 г. училището е преустроено в хижа от членове на планинарското дружество "Клепа" (Велес), което е неин собственик. Представлява едноетажна постройка от твърд материал. Има 3 стаи с 40 легла. Може да се нощува само с предварителна уговорка в дружеството (за връзка: 91 400 Велес, улица "4 юли" - Йордан Стоянов). Постоянен хижар няма. Липсва електричество. Водата е на 150-200 метра от дома, тоалетната също е навън. Храна не може да се купи.
Изходни пунктове за посещение на дома са: Градско - 2 часа пеша по селски път, Велес - 4 часа пеша по камионен път.
Планинарски дом "Клепа" е изходен пункт за най-високата точка на планината - едноименния връх Клепа (1149 м) - около 3 часа.
2. Планинарски дом "Бракя Яневи" (630 м)
Намира се в бившето училище на село Ореов дол, разположено в северните склонове на планината Бабуна. Стопанисва се от планинарско дружество "Ореов дол" (Велес). Няма постоянен хижар, но ключът се намира в човек от селото и може да се вземе от него.
Домът е в центъра на селото и под него тече селската река, чийто ромон действа отморяващо. Постройката е от твърд материал и се състои от приземие и етаж. В приземието са сместени кухнята и трапезарията, а на етажа има 3 стаи с 30 легла. Има електричество, водата и тоалетната са навън. Храна не може да се купи.
До дома може да се стигне от село Извор по селски път (20 км) и от жп гарата "Васил Антевски" на линията Велес-Прилеп (около 2 ч пеша).
От дома са възможни преходи до планинарския дом "Дервен" (Бабуна), 4-5 часа, планинарския дом "Чеплез" (Якупица), 6-7 часа, връх Кадица,
243
около 2 часа, и до Връх Мукос, 2,30-3 часа.
3. Планинарски дом "Вртешка“ (1107 м)
Намира се в планината Плачковица сред вековни букови гори. От него се открива поглед към Радовишкото и Щипското поле.
Сградата навремето е била жандармерийска станция. Планинарското дружество "Лисец" от Щип я взема и я приспособява през 1982 г. за планинарски дом (хижа). Пристроява се още до старата постройка, която е двуетажна, от твърд материал. Има 5 стаи с 64 легла на 2 етажа. Разполага с хубава трапезария, вътрешна тоалетна, баня, умивалня. Няма постоянен хижар. Отворен е в събота и неделя и празници. За други дни трябва да се взема ключът от дружеството в Щип (за връзка: 92 000 Щип, пощ. факс 76).
В дома няма електричество. Храна не може да се купи, но може да се приготви собствена.
До планинарски дом "Вртешка" може да се дойде с транспорт или пеша от Щип по маршрута Щип-Баргала-село Вртешка-планинарски дом "Вртешка". Пеша отнема 6-7 часа.
От дома може да се отиде до връх Туртел (около 1,30 ч), връх Лисец, първенеца на планината Плачковица (1754 м, 8-9 ч) и до връх Бел камен (9-10 ч).
4. Планинарски дом “Козяк“ (800 м)
Намира се в бившата училищна сграда на село Малотино в планината Козяк, на североизток от Куманово. Преустроена е в 1985 г. от членове на планинарското дружество "Козяк" от Куманово. Градежът е от твърд материал и има приземие и етаж. Разполага с две стаи за спане с 15 легла. Има кухня и трапезария. Няма постоянен хижар. Събота и неделя има дежурни. За други дни трябва да се договори в дружеството. Няма електричество, а вода се взема от кладенеца в двора. Тоалетната е навън. Храна не се продава, но може да се приготви собствена.
Отдалечен е от Куманово на 28 км. От града се отива с автобус до село Жегляне, а после пеша за 1 -1,30 ч се достига домът.
От планинарски дом "Козяк" може да се отиде до връх Козяк за 2-2,30 ч.