- За необходимостта от този пътеводител
- Планинарството в Република Македония
- Обща характеристика на планините в Република Македония
За необходимостта от този пътеводител
Едва ли има българин, който да не се вълнува при споменаването на Македония. Интересът към земята около Вардар е основателно голям, но едва след политическите промени в Източна Европа в края на 80-те години станаха възможни по-осезателни контакти между Република България и вече независимата Република Македония. Едно от нещата, които най-силно привличат нашия сънародник, това е уникалната природа на близката нам съседна земя. И ако за македонските бисери Охридското, Преспанското и Дойранското езеро, има все повече и по-точна информация, улесняваща достъпа до тях, то за прекрасните македонски планини не знаем нищо или почти нищо. Разбира се, всеки е чел и слушал за Шар и Галичица, за Пелистър и Каймакчалан, за Кожуф и Бабуна, но всичко това е от историята. Тези имена са влезли в съзнанието ни като символи от една далечна, драматична и романтична епоха. Но колцина у нас имат по-ясна и точна представа за мястото им в съвременната география, а и в живота на хората, населяващи днешната Република Македония?
С този скромен труд си поставяме за цел да запознаем любителите на природата и на планините с най-високата, интересна и красива част от планинския свят на Република Македония. Във фокуса поставяме преди всичко планините, надвишаващи 2000 м, които са 16 на брой. Въпреки че е 4 пъти по-малка по територия от България, Република Македония има 2 пъти повече високи планини (в България са 8). Това показва две неща - първо, че страната е в по-голяма степен планинска от България и, второ, че по размери тези планини отстъпват значително на българските. И една друга особеност - по-голямата част от високите македонски планини, 12 на брой, са по границите на страната със съседите ѝ, което до известна степен
10
затруднява достъпа до тях. Ние, разбира се, сме оптимисти и вярваме, че границите на Балканите ще стават все по-формални и някой хубав ден ще осъмнем без тях!
Освен за високите даваме информация и за няколко по-ниски планини и други природни обекти, за които сме убедени, че представляват особен интерес.
Много месеци бродихме из прекрасните македонски планини в пек, студ, дъжд, сняг, мъгла, вятър, виелици и, разбира се, в чудесно време, за да създадем този пътеводител. Още повече че и в самата Република Македония информацията е повече от оскъдна. Естествено, ние си даваме ясна сметка, че съвсем не всичко сме успели да обхванем, а и това би било една основа, върху която тепърва ще се гради. Помъчили сме се да дадем възможно най-актуална информация за всяка от застъпените планини, включваща обща характеристика, описания на по-известни туристически маршрути (за някои от граничните - само по един маршрут до най-високия им връх), обектите за алпинизъм, ако има такива, спелеоложките дадености, възможностите за практикуване на друг вид туризъм (ски, коло, воден), както и за някои по-специфични спортове, курортите - летни и зимни, изходни пунктове, транспортни връзки, културни и исторически забележителности и др. Не се съмняваме, че сме допуснали грешки и неточности. Бихме били благодарни, ако се намерят читатели да ни ги посочат, за да ги отстраним в бъдещи издания.
Смятаме, че възможностите за практикуване на планинарство във всичките му разновидности, както и за другите, близки до него спортове и дейности, в Република Македония са много добри. Дано настоящия кратък пътеводител подтикнем повече наши сънародници да опитат.
В заключение, искаме дебело да подчертаем - тръгнахме с ясното съзнание, че даваме своя скромен принос за по-нататъшното сближаване и опознаване между хората от двете страни на българо-македонската граница и с надеждата, че тази граница един ден ще бъде заличена!
Дано да сме на прав път!
11
Планинарството в Република Македония
Идеите на планинарството навлизат в земите около Вардар едва след Първата световна война. Дотогава по-масови излизания в планините се извършвали единствено на празниците на манастирите, по правило отдалечени високо, сред гъсти гори.
През 1924 г. в Прилеп се създава първото планинарско дружество "Златоврв", главно от студенти, учили във Виена, Париж, Берлин, Москва, Одеса, Букурещ, Белград, Загреб и разбира се, София. Включват се и някои по-образовани местни граждани. По-късно през същата година се създава второ планинарско дружество в Прилеп - "Козяк", както и такива в Битола - "Пелагония", и в Кичево - "Бистра". Следващата година и в подножието на Шар, в Тетово, се създава планинарско-скиорско дружество "Люботън", което през 1995 г. тържествено чества своята 70-годишнина.
В момента в Република Македония действат между 60 и 70 планинарски дружества, като над 20 от тях са в Скопие. Редовно отчетните им членове възлизат на няколко десетки хиляди в цялата страна.
Хижестроителството по тези земи започва сравнително късно - след Втората световна война. Дотогава е имало някои единични начинания, като планинарския подслон "Бегова чешма" под Пелистър и др. Но голямата част от съществуващите днес около 25 планинарски дома са построени в периода 1945 - 1956 г. Най-много - 5 хижи, има по Якупица, 4 на Шар, 3 на Баба и т.н.
Особена заслуга за развитието на планинарството в Република Македония има големият ентусиаст, планинар и пръв председател на Планинарския съюз на Македония Даре Джамбаз.
Понастоящем съществува Съюз на планинарските спортове
12
(СПС) на Македония, който координира дейността на трите общински и един градски (за Скопие) съюз и на планинарските дружества. СПС се ръководи от председателство и има изградени комисии по различните дейности - планинарене (пешеходен планински туризъм), алпинизъм, скално катерене, спелеология, маркировка, планинско спасяване и др.
Напоследък все по-голямо внимание се отделя на маркировката, като в повечето от високите планини (с изключение само на Дешат, Кирчин, Ябланица и Челоица) има маркирани маршрути - поне по един. Най-много маркировка има по Баба, Якупица, Шар. Става въпрос главно и почти единствено за лятна маркировка. Зимна има много малко - на Баба и Якупица. Използва се само червеният цвят и по-рядко белият като спомагателен.
По-големите и дейни планинарски дружества провеждат всяка година традиционни прояви, като западната трансверзала (маршрут) през Шар, Бистра, Стогово и Караорман до Охрид от дружество "Исак Русо" в Скопие, мемориалния марш на Баба в чест на Диме Илиевски [*] от битолското дружество "Пелистър", изкачване на връх Люботън в Шар от дружество "Люботън" в Тетово и много други. Същевременно и СПС на Македония организира няколко значителни прояви в годината, в които участват планинари както от цялата страна, така и от чужбина. По-значителни са масовото изкачване на най-високия връх Кораб в Деня на независимостта - 8.IX., планинарският събор на 2 август - Илинден, в местността Лешница (Шар), изкачването на Титов връх, първенец на Шар, на 25 май и т.н.
Все по-често през последните години планинари от Република Македония са отправяли взор към високите върхове на планетата. Бяха изкачени Монблан, Арарат, Маунт Кения, Килиманджаро, Аконкагуа. Беше направен неуспешен опит за превземане на 8-хилядника Манаслу, но безспорен връх в историята на планинарството на съседната и близка нам страна си остава, поне засега, паметното изкачване на 10 май 1989 г. от Димитър (Диме) Илиевски на Еверест по класическия маршрут в рамките на македонска експедиция, подсилена от участници от Хърватско и Словения. За жалост покорителят на "Покрива на света" загива трагично на слизане, за да превърне името си в легенда и символ за своя народ.
В рамките на СПС действа и Планинска спасителна служба, която тепърва предстои да бъде поставена на съвременна основа. И тя, както и СПС и планинските дружества действат на обществени начала.
*. Първият македонец изкачил Еверест, но загинал трагично на слизане.
13
На заплата са само хижарите и една секретарка в председателството на съюза.
С природните си дадености, организационните Възможности, сравнително високия стандарт на живот и човешкия си потенциал Република Македония притежава чудесни възможности за развитие на планинарството както във вътрешен, така и в международен аспект.
14
Обща характеристика на планините в Република Македония
Република Македония е разположена между 40 градуса 51 минути и 42 градуса 22 минути северна географска ширина и 20 градуса 27 минути и 23 градуса 5 минути източна географска дължина, т.е. в централната част на Балканския полуостров.
По своите релефни характеристики страната е планинско-котловинна. Най-голям дял от нейната територия, възлизаща на 25 713 кв. км, се пада на хълмисто-планинския релеф - около 80%, и само 20% на равнинните терени. Това определя и голямата ѝ средна надморска височина, възлизаща на 829 метра.
Терените до 500 м н.в. заемат 25,3% от цялата територия, между 500 и 1000 метра - 44%. Останалите 30,7% се падат на чисто планинския релеф, над 1000 м н.в.
Планините в Република Македония заемат по-голямата част от площта ѝ. По време на своето издигане по геоложкия си състав, по големината и посоката на протежението си те се отнасят към 2 основни групи - Родопската и Динарската.
Родопската група се смята за по-стара и обхваща по-голямата част от планините в Източна Македония. Тук влизат от север на юг: малките планини в близост или на самата граница със Сърбия, североизточно от Куманово и северно от Крива река - Козяк, Герман и Блино. Следва Осоговската планина, най-големият и висок масив от Родопската група. 75 % от него е в македонска територия и 25 % в българска. На югозапад от Осогово се е разпростряла в посока северозапад-югоизток ниската Манговица планина. По границата с България, югоизточно от Осогово, е Влахина планина, продължаваща на юг в Малешевската планина. По-голямата част от територията на първата е в България, а при втората обратното.
15
Западно от Влахина, между реките Брегалница и Осойница, е Голак. Югоизточно от нея пък е още по-малката Беяз тепе. Между Кочанското и Радовишкото поле и западно от Голак, Бяз тепе и Влахина се е простряла масивната Плачковица. Като естествена връзка между нея и Огражден са двете малки планинки Готен и Малинска. Югозападно от Радовишкото поле е ниската и продълговата Смрдеш планина. Масивът на Огражден, разположен като цяло в посока запад-изток, пресича българо-македонската граница, като почти по равно се разпределя в територията на двете съседни страни. В най-южната част на Родопската група е разположена Беласица, на чийто връх Тумба се събират трите граници - македоно-гръцката, македоно-българската и българо-гръцката. Около 35% от площта на планината е в македонска територия.
Като цяло с 15-те си планини и планинки, както и с останалите по-ниски възвишения Родопската група отстъпва значително по височина и по площ на Динарската. Най-висок връх в нея е Руен, първенецът на Осогово, на македоно-българската граница със своите 2252 м. По заселеност планините от тази група също отстъпват на тези в Западна Македония.
Динарската група се смята за по-младонагъната. По геоложки състав, тектоника и възраст планините в тази група се делят на Вардарска зона, Пелагонийски кристален масив и Шарска подгрупа.
Във Вардарската зона спадат планините от двете страни на Вардар след големия му завой северозападно от Скопие. От лявата страна на реката от север на юг се редуват: Скопска Црна гора и северно съединената с нея Црна гора на границата със Сърбия, обширната, но ниска Градищанска планина. Проточени и успоредни на реката са неголемите планини - Конечка (Серта), Градешка и Плавуш. Те представляват естествен преход между Динарската и Родопската група.
Отдясно на Вардар най-северна планина е Жеден. Следват Водно и една спорна планинка - Китка. Доста автори, предполагаме по инерция, я причисляват към Вардарската зона, а целият масив Якупица, чиято неразделна част е Китка - в Пелагонийския масив. Това според нас е едно изкуствено разделение и затова ние не причисляваме Китка към Вардарската зона, а бидейки в състава на Якупица - в Пелагонийския масив. Така следващата планина след Водно е Клепа. Най-южната, най-масивна и най-висока планина във Вардарската зона е Кожуф, на македоно-гръцката граница. Известна е с вулканичната си дейност в миналото. Над 80% от площта на Кожуф е в македонска територия. Най-високият ѝ връх - Зеленбег (2171 м), е на самата граница. С тази си максимална височина 11-те планини на Вардарската
16
зона се нареждат на трето, последно място в подгрупите на Динарската група. Северозападно от Кожуф е Витачево, опираща в Кавадарци на север, с най-висока точка 2039 м.
Пелагонийският кристален масив се простира на запад-югозапад от Вардарската зона и на изток от Шарската подгрупа, т.е. между останалите 2 подгрупи на Динарската група. От своя страна Пелагонийският масив се дели на Източен и Западен. Източният дял започва от север с ниската и малка Сува планина, непосредствено над езерото Матка на река Треска. Следва Якупица, най-големият планински масив в цялата Пелагонийска подгрупа с най-личния си връх - Солунска глава (2540 м). На юг от Якупица и северно от Прилеп е Бабуна планина, а южно от Плетварския проход се намира източената от север на юг Селечка планина. От северния ѝ край на изток се отделят 2 по-малки планинки - Дрен и една безименна с двата си върха Чаве и Голяма Рудина. В най-южната част на този Източен дял са двете гранични планини Нидже и Козяк. Първата почти по равно е поделена между Гърция и Македония. Втората е почти изцяло в македонска територия.
Западният дял от тази подгрупа (за граница между двата дяла служи високото Пелагонийско поле и река Треска, северно от Македонски Брод) започва от север с една дъговидна верига, почти от Скопие, на която различаваме 4 планини - Осой, Сува гора (най-просторната от четирите), Челоица (най-високата) и Песяк. Западно от Челоица, между нея и Бистра, е Буковик. Южно от "четворката" има цял един район, осеян с неголеми по територия планини, като Бушева, Баба Сач, Лубен, Крушевската (южно и западно от най-високия град на Балканския полуостров - Крушево), както и 3 безименни планинки около областта Демир Хисар с височина между 1300 и 1500 м. Западно от тази група се е проточила дългата верига от северозапад на югоизток на трите посестрими - Илинска, Плакенска и Бигла. От юг Западният дял на Пелагонийската подгрупа се приключва с Баба планина, която чрез най-личния си връх Пелистър (2601 м) е най-високата в целия Пелагонийски масив. Разделена е от македоно-гръцката граница, като повече от две трети от площта ѝ е на македонска територия.
С 24-те си планини и планинки Пелагонийският масив е най-раздробен и е втори по височина в Динарската група. Той е най-богат на дървесна растителност.
Третата подгрупа е Шарската - най-високата, най-красивата, най-чистата откъм малки и незначителни масиви. Съставена е от млади верижни планини, проточени като цяло от север на юг. И понеже са естествено свързани с гръбнака на Гърция - Пинд,
17
са познати в литературата и като Шарско-Пиндски планини. Разположени са в най-западната част на Македония.
Тази подгрупа, също като Пелагонийската, се разделя на 2 дяла - Източен и Западен. Източният включва следните планини: от север на юг - Шар - най-дългата, най-масивната, даваща името на цялата подгрупа, по чието било минава границата със Сърбия (Косово). Около две трети от площта ѝ е в Македония. Следва разлатата и "неориентирана" Бистра. Почти като нейно продължение могат да се приемат Стогово и Караорман, ако не беше дълбоката долина на Мала река. Най-южно както на Източния дял, така и на цялата Шарска подгрупа са средно високата Исток и високата Галичица, неизвестно защо обозначавани като две планини. Галичица е между Охридското и Преспанското езеро, от двете страни на македоно-гръцката граница, разделяща я почти по равно в двете държави.
Западният дял на Шарската подгрупа включва само 5 планини, всичките на македоно-албанската граница. От север на юг - Кораб, чийто едноименен личен връх (2764 м) е най-висок не само в Македония, но и в Албания. Наскоро беше извършено прецизно сателитно измерване, увеличило върха с цели 100 метра - на 2864, но официално още не е потвърдено и затова използваме досегашната му височина. Кораб е не само най-високата, но и най-алпийската планина в Република Македония. Държавната граница я разделя почти по равно между двете страни. Все пак по-голямата част е в Албания. Продължение на билото на Кораб на юг са 2 неголеми, макар и високи планинки - Дешат и Крчин. Първата е с един, втората с всичко два върха. Южно от Дебър се извисява планината - връх Радук, като прелюдия към последната, Ябланица, опираща с най-югоизточните си склонове в Охридското езеро.
Единайсетте планини на Шарската подгрупа оформят общия брой на македонските планини на 60, разбира се, с много условности.
Освен по изброените досега признаци планините в Македония се разделят и според надморската си височина. Макар и доста условно, приемаме делението за високи планини да се смятат тези над 2000 метра, за средно високи - между 1000 и 2000 метра, и за ниски - между 500 и 1000 метра. По силата на това разделение към високите планини на Република Македония спадат Кораб 2764 (2864 м), Шар (2747 м), Баба (2601 м), Якупица (2540 м), Нидже (2521 м), Дешат (2373 м), Крчин (2341 м), Галичица (2288 м), Стогово (2273 м), Ябланица (2257 м), Осогово (2252 м), Кожуф (2171 м), Бистра (2163 м), Радук (208 м), Челоица (2062 м) и Беласица (2029 м). Т.е. всичко 16 планини. Най-високите точки на някои от тях - Галичица, Беласица -
18
са извън територията на Македония, но ние имаме предвид планината като цяло независимо от изкуствените граници.
С малки изключения именно тези 16 планински масива са най-величественото и най-красивото от планинския свят на Македония.
Към средно високите планини се отнасят: Плакенска (1999 м),
Влахина (1932 м), Песяк (1917 м), Илинска (1909 м), Сува гора (1857 м),
Козяк (между Нидже и Кожуф, 1822 м), Караорман (1794 м), Бушева (1788 м),
Лубен (1764 м), Плачковица (1754 м), Бабуна (1764 м), Малешевска (1745 м),
Огражден (1744 м), Билино (1703 м), Баба Сач (1698 м), Селечка (1663 м),
Бигла (1656 м), Црна Гора (1651 м), Скопска Црна Гора (1628 м), Безименна с
връх Чаве (1557 м), Голак (1538 м), Буковик (1528 м), Крушевска (1524 м),
Дрен (1511 м), Безименна (южно от Крушевска с връх Бука, 1494 м), Безименна
(северозападно от Битола, с най-висок връх Бел Камен, 1431 м), Готен (1430
м), Осой (1401 м), Герман (1387 м), Беяз тепе (1348 м), Козяк (1326 м),
Безименна (западно от Демир Хисар, 1318 м), Малинска (1235 м), Жеден (1264
м), Сува планина (1189 м), Конечка /Серта/ (1159 м), Клепа (1150 м), Водно
(1066 м), Градешка (1002 м), Витачево (1039 м). Общо техният брой е 4
(40).
Към ниските могат да се причислят: Плавуш (996 м), Смрдеш (971 м, на някои карти е дадена грешна височина от 1147 м), Манговица (874 м) и Градищанска планина (861 м). Т.е. всичко 4 планини. Разбира се, тук може да се спори кои от останалите възвишения под 1000 метра са планини, но според нас те са вече към хълмистия терен.
И така от 60-те планини на Република Македония 16 са високи, 40 - средно високи и 4 са ниски, като още веднъж подчертаваме, че това деление е доста условно, особено в раздела на средно високите планини.
Планините в Република Македония се отличават със своето разнообразие въпреки малката територия, на която са разположени. Преминавайки от изток на запад през територията на малката държава, пейзажът постепенно се променя. Тръгвайки от меките заоблени форми на планинските масиви в близост до границата с България, в голямата си част обезлесени, колкото се отива по на запад, толкова по се набиват на очи безкрайните широколистни и по-рядко иглолистни гори. А релефът по западната граница със Сърбия и Албания е напълно алпийски. Сякаш някаква стена се изправя пред теб и не ти дава да напуснеш тази чудесна земя.
Като възел не само на планинския свят, но и на цяла Македония е масивът на Якупица. Не случайно най-високият ѝ връх Солунска глава си е спечелил прозвището "Пъпът на Македония". Изправен върху този "пъп", при нормално добра видимост можеш да разгледаш като на
19
длан цяла Македония, че и доста отвъд нея.
По повечето свои характеристики планините в Република Македония са близки или идентични с българските (разбира се, някои от тях са и обеци), което ги прави сравнително леснодостъпни и желани. Най-големи пречки за тяхното по-масово усвояване са: все още охраняваните междудържавни граници (за високите планини най-вече), малкият брой хижи - всичко 25 за цялата страна, липсата на достатъчно маркирани маршрути, въпреки че се предприемат мерки в тази насока. Разбира се, всичко тече, всичко се променя и ние сме твърдо убедени, че в близко бъдеще чудесните планини на Македония ще бъдат желан обект за вътрешен и международен туризъм. Още повече че освен природните си дадености, те са скътали в пазвите си много исторически и културни ценности. Изградените пък ски-курорти и центрове - Попова шапка (Шар), Бегова чешма (Баба), Крушево (Крушевска планина), Отешево (Галичица) и някои други по-малки само допълват цялостната картина.
Чудесни възможности има и за практикуване на ски-туризъм, алпинизъм, скално катерене, спелеология, планински колотуризъм, рафтинг, делта- и парапланеризъм.
Към всичко това трябва да прибавим и чистотата на македонските планини. Липсата на сериозни промишлени замърсители, както и екологичната култура на планинци и планинари ги правят наистина приятна среда за активен отдих.
Определено трябва да заявим, че истинският чар на Македония е нейната природа, а планините са най-същественият му компонент.