1. КОРАБ
( © Евгени Динчев, © Картография ЕООД. За легендата вж. Приложението)
Обща характеристика - граници, формиране, орография, хидрография, климат, растителен и животински свят, население
Най-високата и най-алпийска планина в Република Македония. Намира се в западната част на страната и по билото ѝ минава държавната граница с Албания. Спада към Шарската подгрупа на Динарската група.
Нека най-напред разгледаме границите ѝ. На север Кораб е ограничена от река Буштрица (или Люма Чайес - алб.), течаща в по-голямата си част в Албания и вливаща се в Црни Дрим малко преди последната да излее водите си в голямото изкуствено езеро Фиерза. Само в най-горната си, изборна област Буштрица тече на територията на Сърбия (Косово) и всъщност най-южният ѝ начален приток ограничава най-северните разклонения на главното било на планината. Зад река Буштрица е масивът Калабак (2174 м), непосредственият съсед на Кораб от север.
На изток границата е също така добре очертана - река Радика, отделяща Кораб от най-южните части на Шар (Враца и Ничпурска планина), и от Бистра планина по на юг. Между Кораб и Шар (Враца) съществува и орографска граница - високата 1860 м билна седловина (тук държавната граница със Сърбия (Косово) слиза южно от билото по река Радика), източно от най-северния корабски връх Шерупа (2092 м), на който се събират трите граници (т.нар. тромеге) - македоно-сръбската, македоно-албанската и сръбско-албанската, и западно от последния връх на Шар - Попова шапка, 2080 м н.в. През тази гранична седловина минава и камионен път за косовското село Рестелица и продължава за Призрен.
Южната граница върви по Жировничка река от водослива ѝ с Радика до изборната ѝ област. Прехвърля билото и държавната граница с Албания през седловината Дешат (1976 м) и вече в албанска територия се спуска западно по долината на реката, минаваща през
21
град Пешкопи и вливаща се в Црни Дрим. Цялата тази граница отделя Кораб от южния му съсед и негово продължение - Дешат.
На запад склоновете на най-високата македонска и албанска планина плавно и продължително се спускат до долината на Црни Дрим.
В така очертаните си почти естествени граници Кораб има дължина по въздушна линия около 26 км и най-голяма широчина - 27 км. Площта ѝ възлиза на приблизително 580 кв. км. На македонска територия са 210 кв. км, няколко кв. км са на сръбска (косовска) и останалите над 360 кв. км - на албанска.
Някои географи приемат за Кораб само най-високата ѝ алпийска част, около главното било. Това според нас противоречи на принципите на географската наука и затова твърдо застъпваме тезата планината да се приема в нейните по-широки и естествени граници.
Кораб е формирана през алпийския ороген, по време на терциера. Изградена е от стари скали - палеозойски шисти, а върховете са от триаски варовици. Планината е била заледена, като глациалните форми на релефа съществуват и днес. Това са морените, троговите долини и главно циркусите, предимно със североизточно изложение, което има, разбира се, своето обяснение. Ветровете по билото на Кораб, а и на повечето македонски планини духат най-често от югозапад и естествено валежите идват също оттам. Но по западните и югозападните склонове поради силните ветрове снежната покривка не е била съответна на количествата валежи. Голяма част от снега е била издухвана от източната страна на главното било, където и заледяването по тази причина е било много по-сериозно.
Снежната граница през плейстоцена е била между 1700 и 2000 м както за Кораб, така и за останалите планини в региона.
Главното било на Кораб се е проточило от север на юг в начупена линия и с незначителни изключения е почти изцяло над 2000 м. 52 са върховете в цялата планина над "двата бона". На запад и изток от главното било се спускат мощни ридове към Црни Дрим и съответно към Радика. Докато тези в албанска територия са по-полегати и по-дълги, то на македонска са много по-"люти" и на места с отвесни стени по неколкостотин метра.
Най-северният рид, спускащ се западно към Црни Дрим, се нарича Сорокол. Отделя се от главното било при връх Кула Забери (2377 м) и достига собствена максимална височина от 2204 м. Това е най-дългото отклонение въобще от централното корабско било. За граница му служат реките Буштрица от север и Радомир и продължението ѝ Велешница - от юг.
На юг от него са по-малките Мали и Бард, висок 1966 м, между
22
реките Велешница и Грама от юг, и Мали и Грамес (2345 м), между реките Грама и Пешкопийска на юг.
Това са трите основни разклонения западно от централното било. Има и едно по-малко, отделящо се от връх Мала Корабска врата и заключващо се между реките Радомир и Велешница.
Източно към долината на Радика от главното корабско било се спускат 4 основни рида. Докато тези към Црни Дрим имат като цяло посока югоизток-северозапад, то тук е обратното - предимно северозапад-югоизток. От север на юг ридът, отделящ се от връх Кула Забери, е "огледален" на Сорокол между реките Шерупа на север и Штировица на юг. Следва най-мощният рид от източната страна, отделящ се от най-високата част на главното било между Штировица и Длбока река (Нистровска) на юг. Следва най-красивият - Кабаш, с кота 239 м, тръгващ от Кепи Бар (268 м), между Длабока река и Нистровска от север и река Рибница на юг. Красивият му алпийски вид внушава респект. И най-южният - между Рибница и Жировничка река на юг се отделя от главното било при връх Плоча (2233 м), завършва над радичката клисура Барич с връх Црн Камен (1865 м).
Има и други, по-малки, не по-безинтересни, като например Махия Мада, спускащ отвесни склонове югоизточно над изворната област на Рибничка река.
Естествено и разбираемо най-голям интерес предизвиква първенецът на планината - връх Кораб, известен още като Голям Кораб. Може да се срещне някъде и под името Кобилино поле, въпреки че има високопланинска местност със същото име в близост до него. Явява се най-високата точка едновременно на две държави - Република Македония и Албания. Официално, поне засега, височината му е 2764 м. През лятото на 1996 г. беше извършено прецизно сателитно измерване, което установи, както бе вече отбелязано, нова височина на върха от 2864 м, или точно 100 м над досегашната. Заключително и официално становище на измерваческия екип и съответния европейски институт, финансирал начинанието, все още не е излязло и затова не може да се приеме със сигурност новата стойност. По тази причина я поставяме в скоби до досегашната. Ако се потвърди въпросната кота, то връх Кораб ще се окаже най-висок в бивша Югославия, превишавайки с един метър досегашния - Триглав в Юлийските Алпи (Словения). С новата си височина върхът би се наредил на престижното 10-то място на Балканския полуостров.
Скалистият му масив, откъдето и да го погледнеш, предизвиква възторг и уважение. Наистина достоен връх за първенец от такъв ранг!.
23
Други по-известни и интересни върхове по централното било от север на юг са: споменатият вече Шерупа (2092 м, тромеге - точка, в която се събират три граници), Кула Забери (2377 м), от който се отделят двата мощни рида на запад и изток, Безименен (2595 м), точно на 90-градусовия завой на билото и границата, източно от Кораб, Безименен (2567 м), непосредствено южно от Кораб, Мала Корабска Врата (2465 м) над едноименната седловина, Кепи Бар (2683 м) и много още, но не би ни стигнало място за всички. По централното било има и няколко възлови седловини освен граничните. От север на юг - Голяма Корабска Врата (2062 м) между върховете Кула Забери и Безименен (2595 м), северно от Кораб; Мала Корабска Врата между едноименния връх от юг и Безименен (2567 м) от север; южно от връх Кораб и Цигански премин (2305 м); непосредствено южно от Кепи Бар.
Главното корабско било е Вододел между реките Црни Дрим на запад и Радика на изток. То не е някакъв по-значителен вододел от балкански мащаб, понеже река Радика се влива в Црни Дрим. Така всичките води на Кораб се оттичат в Адриатическо море, за разлика от повечето други македонски планини, насочващи се към Бяло (Егейско) море. Директно към Црни Дрим от Кораб се оттичат 5 по-големи реки. От север на юг това са Буштрица (или Аюма Чайес - алб.), гранична за Кораб; Велешница със своя приток Радомир; Грама, Дешатит и Пешкопийска река. Долините са много широки и мащабни и В някои отношения наподобяват хималайските. Влачат много наноси - отличен строителен материал за местното население.
Тези, изтичащи на изток, към Радика, са по-къси, по-стръмни, с каньонообразни долини. От север на юг това са Шерупа, Штировица, Длбока река (Нистровска), Рибница и най-южната - Жировничка. Много други по-малки или притоци на големите допълват картината. Длбока река е изключително атрактивна от избора, та чак до вливането ѝ в Рибница. Има 3 поредни каньона. Първият е над с. Жужне с дължина 1 км. Отвесите от двете страни са между 100 и 300 м, а дъното е широко 2-3 м. Вторият каньон е дълъг 1,5 км, а дъното е широко 10-20 м и третият - дълъг е "само" 0,6 км, а дълбочината му е 100-150 м. В долината на тази река, под вр. Мал Кораб, е водопадът Длбока река, висок 138 м, но непостоянен. Това е най-високият водопад в Македония.
Река Рибница е от най-големите в Кораб. Извира на 2300-2400 м н.в., а вливането ѝ в Радика е на 835 м н.в. Дължината ѝ възлиза на 12 км, а падът ѝ - на 119 м/1000 м. Реката тече сред варовиков терен и затова нейната вода е светлозелено бистра. Богата е на пъстърва и е привлекателен обект за риболовците.
24
В долината на тази река се намират 5 типично планински села, които освен всичко друго се отличават с вековна патриархална култура.
В македонската част на Кораб има и 8 постоянни ледникови езера. Намират се в циркусите, в изворните зони на реките или по склоновете на речните долини. Най-голямото от тях, Корабското езеро, е непосредствено под връх Кораб, на 2470 м. Дълго е 51 и е широко 20 м, площта му е 800 кв. м, няма живот. Езерото Мал Кораб е в изворната област на Длбока река, на 2310 м. Дълго е 50 м, широко - 35 м и е изключително бистро. Също няма живот. В долината на Длбока река, под местността Кобилино поле, има още 2 постоянни езерца. В изворния дял на река Рибница се е сгушило езерото Бачилски камен на 1760 м. Площта му е 318 кв.м. Непосредствено под него е Средно езеро на 1680 м н.в. с площ от 350 кв.м. Под тях има и едно миниатюрно езерце от 30 кв.м, разположено на 1620 м. До тези 3 езерца може да се стигне по пътечка срещу река Рибница от село Тануше. В изворния дял на първия десен приток на река Рибница на 1810 м се намира и езерото Бабин Камен (площ от 277 кв. м), също с живот, както и другите три.
Кораб е в пояса на умерено континенталния климат с известно затоплящо влияние по долините на Црни Дрим и Радика. Разбира се, по високите над 1500 м части на планината климатът си е чисто алпийски.
Средното количество валежи годишно се движи между 1000 и 1600 м, което е в горната граница за Македония. Ветровете по главното било преобладаващо духат от запад (югозапад, северозапад).
Кораб като най-висока планина по пътя на атмосферните фронтове, идващи от Адриатическо море и Атлантика, много по-често е изложен на метеорологични депресии.
Растителният свят по склоновете на планината се характеризира с широколистни, главно букови гори, заемащи около една трета от територията ѝ, и алпийски пояс над 2000-2200 м. В последния преобладават алпийските пасища - 46% от територията му. Има и съвсем малко иглолистни гори, главно по западните склонове, в Албания.
Животинският свят е особено разнообразен. Срещат се към 15 вида бозайници (диви кози, елени, глигани, мечки, вълци, рисове и т.н.), над 50 вида птици (орли, ястреби, яребици-каменарки, лещарки и много други), а от рибите най-хубава и вкусна е известната радичка пъстръмка (пъстърва).
Заради всичките си природни дадености македонската част от Кораб планина е включена в пределите на Национален парк "Маврово",
25
създаден през 1949 г.
В малкото села, около 10 на брой, в македонската територия на планината живеят главно етнически албанци, торбеши [1] и християни, а интересното е, че на албанска територия има села с чисто християнски имена - Радомир, Слатина, Церен и други.
МАРШРУТИ
Възможности за други планинарски дейности и спортове
Застава “Стрезимир“ (“Победа") - връх Кораб - застава "Стрезимир"
Това е единственият маркиран маршрут в планината. Местонахождението на Връх Кораб на самата граница, както и отдалечеността му от населени пунктове го прави сравнително труднодостъпен от територията на Македония, че и от Албания.
Самостоятелно разрешение, ако въобще ви издадат такова, се вади от полицията в Скопие, Гостивар или Маврови Анове (на брега на Мавровското езеро) срещу заплащане. По-добре е да се включите в проява на някое от македонските планинарски дружества. Най-добре е, ако можете да участвате в масовото изкачване всяка година на 8 септември - Деня на независимостта и национален празник на страната. Организатори са Съюзът на планинарските спортове (СПС) със седалище в Скопие (тел.: 00389 91 235540) и Планинарският съюз на Скопие (тел.: 00389 91 117687 и 228624). Задължително е предварително да се прикрепите към някое от планинарските дружества без излишни формалности и заплащане. Само трябва да ви включат в списъка на съответното дружество с паспортните данни и да си заплатите уредения автотранспорт. На този ден стотици планинари от цяла Македония, а и гости от съседни и по-далечни страни идват рано под Върха с организиран или личен транспорт (редовен няма), изкачват го и се прибират още същата вечер.
Организацията на проявата е на много добро ниво. Освен осигурения автобусен транспорт от всички по-големи градове на страната се ангажира и войскова част от командоси, които покриват целия маршрут и осигуряват безопасността на участниците при всякакви метеорологични условия. На изходния пункт край граничната застава "Стрезимир" ("Победа") има уредени импровизирани бюфети, медицинска палатка, паркинг и т.н.
1. Торбеши - потурчени, приели принудително мохамеданска вяра християни на територията на днешна Република Македония. (Бел. авт.)
26
От Скопие до заставата се стига по шосето за Дебър, минавайки край Тетово, през Гостивар и Мавровското езеро. При водослива на Мавровската река с Радика, на няколко километра под мотел "Кораб" ("Трница"), се отбива вдясно, северно по камионен път срещу течението на Радика (на разклона има червена маркировка). След 13 км се достига друг разклон на пътя при водослива на река Щтировица с Радика. Автобусите са дотук, а по-леки возила могат да се изкачат по левия път, срещу река Щтировица, до граничната застава "Стрезимир" ("Победа"). От последния разклон до нея са 2-3 км, или всичко от стената на Мавровското езеро - 26 км. Разбира се, освен откъм Маврово и Скопие може да се дойде и откъм Дебър. Ако няма уреден транспорт, с редовен автобус може да се слезе на разклона на главния път, край моста, а оттам 15-те км до заставата се вземат или на автостоп (няма много движение), или пеша.
Тук край заставата, на 1450 м, е началният пункт на същинското изкачване на върха. Целият маршрут е добре маркиран. Ако сте се включили в масовото изкачване на 8 септември, трябва да имате предвид, че се пускат хора нагоре само до 11,00 ч.
Тръгва се в южна посока по добре очертана и стръмна пътечка, пресича се черен път и югозападно се навлиза в стара букова гора. Отново се излиза на пътя и по него с едно пресичане на остър завой за 30-ина мин се стига до голямата кошара Биланджа (1750 м) над горския пояс. Тук има хубава студена вода (в сухи години може да се окаже и единствена по маршрута).
Следва стръмно изкачване по тревист терен в югозападна посока и след още 45-50 мин, минавайки край малък извор, се излиза на седловина на странично било, спускащо се източно от главното. Тук вече е 2100 м и си заслужава човек да се наслади на откриващата се панорама. На юг пред вас се е ширнала дълбоката и дълга долина на река Радика, а от всичките ѝ страни са накацали близо половин дузина планини с най-високите си върхове. На преден план е Бистра с Меденица и Требишка дупка, зад нея - Стогово с Бабин срт, Биг Дорг и Кареш. Вижда се и част от Дешат, а югоизточно, между Бистра и Ничупска планина, хоризонтът е запълнен от мощната снага на Добра Вода (Челоица). Непосредствено пък под и пред вас, в южна посока, се е ширнала троговата долина на Нистровска река с кошарите из нея. Обърнеш ли се назад, на североизток, ще се изгубиш В безкрайното застинало море на легендарната Шар планина.
Изкачва се стръмно по билото в западна посока около 150 м денивелация, след което предстои дълго подсичане отляво, югоизточно. За още около 45 мин, пресичайки неголям циркус, пътеката се
27
изкачва до характерна седловина на друго странично било, спускащо се южно от първото. От 2350-те метра с цялото си величие се открива алпийският гребен Кабаш. Тук почивката, съчетана с наслаждението от гледката, е задължителна.
Пътеката прави рязък завой надясно и започва дълъг траверс на височина около 2400 м в посока северозапад, виейки се над продълговато плато, оставащо вляво. Следва продължително изкачване на серпентини и криволици в същата обща посока. Достига се обширното Кобилино поле с няколко малки временни езерца и течащи поточета. Има остатъци от стара каменна застава - "Црна чука". Дотук се стига от старта за 3-3,30 ч. Отпред вече се открива панорамата на централното било с върховете Кораб, Малка Корабска Врата и други, а отзад, югоизточно, гледката се е освежила със синьото на Мавровското езеро.
Още малко усилия и вие сте на главното било на Кораб планина, т.е. на държавната граница между Република Македония и Албания. Височината е 2700 м. Пред вас е Албания с неизбродните си девствени планини - страната на орлите и на... бункерите! Колкото и да не му се тръгва на човек, очарован от видяното, все пак трябва да направи последната крачка до целта. Само по билото, в северна посока, за 10-15 мин или всичко от старта за 3,30 - 4 часа, преодолявайки 1300 м денивелация, вие стъпвате на скалистото чело на връх Кораб, на 2764 м (2864 м) над морското равнище! На голямата циментова пирамида с отличителните знаци на двете държави е и последният кръг от маркировката, довела ви дотук.
Обратният път отнема 2,30 - 3 часа, или всичко от заставата до върха и обратно се взема за 6,30 - 7 часа, разбира се, при благоприятни метеорологични условия. За сравнение, от албанска страна, тръгвайки от село Церен или Радомир, върхът се достига за 6-7 часа и е много трудно изкачването и слизането да приключи за един ден. Необходимо е да се изгради стабилна зимна маркировка, за да е по-достъпен и през белия сезон. Този връх го заслужава!
Технически трудности по маршрута няма за разлика от албанската страна. Вода за пиене, при нормални години, също има достатъчно край пътеката.
Освен описания маршрут възможност за излизане към високите части на планината има от селата Тануше срещу река Рибница до 4те постоянни ледникови езерца в изворната ѝ област и към главното било в района на седловината Цигански премин, 2305 м, както и към алпийския масив Махия Мада и Жужне, в долината на Длбока (Нистровска) река. Оттам могат да се посетят най-високият водопад в Македония, страничният алпийски рид Кабаш или главното било.
28
Има само овчарски пътеки без маркировка. Редовен транспорт до тези села няма. Не съветваме никого да опитва посещение в този граничен район без разрешение от полицията!
Обекти за нощуване в Кораб планина няма - нито хотели, нито почивни станции, нито хижи.
На Кораб има чудесни възможности за алпинизъм и скално катерене, все още напълно неизползвани главно поради граничните забрани. Но ние се надяваме, че и това ще остане в историята. Природните дадености за делта- и парапланеризъм също са много добри. Истински рай е за рибарите, които могат да се пробват за известната радичка пъстърва, на която са богати както Радика, така и притоците ѝ.
НА ДОБЪР ЧАС В НАЙ-ВИСОКАТА ПЛАНИНА НА МАКЕДОНИЯ И АЛБАНИЯ!