За интимния живот на Ботев до 1875 г. черпим сведения само от спомени и разкази на съвременници, негови другари и сподвижници, които обикновено са използувани от биографите му. Той не е оставил дневник и в запазените от него писма и други материали не е засягал или изповядвал свои временни или по-трайни сърдечни увлечения. Голямото дело, на което се е посветил, е измествало всичко друго, дори и личните изживявания. А непосредствената и единствена негова изповед за чувства към любима, за бленувано лично щастие, пречупени обаче от неизменно следвания висш дълг към народ и отечество, е изляна в неувяхващата му поезия.
За сърдечните увлечения на Ботев на родна земя — в родния му Калофер, според биографите му, по оставени, спомени от съвременници, се говори за две млади българки — Параскева Шушулова и Мария Горанова. И двете са сродници на Ботев (Шушулова по-далечна), и двете са били — Шушулова — в Калофер, Горанова — в Карлово, през 1867 година, когато той, вече 20-годишен, е бил учител в Калофер.
Според Захари Стоянов, Ботев се запознал с Шушулова през есента на 1866 г., когато тя, след като завършила образованието си в Киев, завръщайки се в родината си, минала през Одеса. Там тя потърсила помощта на Николай Миронович Тошков (богат търговец-калоферец, който тогава е представял българската патриотична дружина в Одеса, а е следял и за поведението на Ботев), да я улесни при снабдяване с паспорт до Цариград. Захари Стоянов отбелязва по-нататък, че Тошков натоварил Ботев да изпрати Шушулова до парахода и тогава той се запознал с нея, че след това в Калофер през 1867 г. се зародила любов между двамата и че по-късно на нея Ботев посветил стихотворението си „До мое-
9
то първо либе”. [1] Че Парашкева Шушулова е била първо либе на Ботев, са поддържали и други биографи и изследвачи на живота и делото му. С редица данни обаче Никола Начов опровергава това. [2]
Рада П. Гугова, по мъж Киркович, която завършила в Киев с Шушулова и пътувала с нея, а после била учителка в Пловдив, говори в спомените си, че през време на своето учителствуване в Калофер Ботев често се срещал с Шушулова в манастира на баба Парашкева, че с нея прекарвал дълго време „и изобщо преживявал с нея не малко часове от своята ранна младост”. И че получила в Пловдив писмо от Шушулова с едно стихотворение, „подарено или посветено ней от Ботева”, което Киркович загубила. По-нататък тя добавя, че отношенията между двамата били „много мили, но дотолкова интимни, доколкото това допущаше времето и сферата, в която се живееше”. И че Ботев е търсил дружбата на Шушулова, на която „тогава в Калофер не е имало равна по развитие девойка”. И завършва, че не могат да се дирят „негови срещи с Парашкева, освен в Калоферския манастир на баба Парашкева и в обществените разходки на калоферските граждани в Калофер”. [3]
А Иван Г. Чунчев, който тогава е бил учител в Калофер, казва в спомените си: „През всичкото време, догдето стоя в Калофер, той вземаше и отнасяше големи томове и неподвързани руски книги от учителката Парашкева Шушулова, която тогава живееше при една своя роднина в метоха в уличката до църквата Св. Богородица”. [4] Или пак в спомен от него: „Често го виждахме, как той с дебели раздърпани руски книги отиваше, покрай училището, у Шушулова, подсмивахме му се, но какви са били тези книги и за какво той говореше с Шушулова — това не знаяхме”. [5]
Като преценява различните мнения за първото либе
1. Захари Стоянов, Христо Ботйов, Опит за биография, Русе 1888, стр. 40—43.
2. Н. Начов, Калофер в миналото, С., 1927, с. 202—209 и ПРОСЛАВА, издава ученолюбивото дружество „Христо Ботев” в Калофер, С., 1926, с. 34—38.
3. Ал. Бурмов, Хр. Ботев през погледа на съвоеменниците си, С., 1945, с. 40—41.
4. Ал. Бурмов, Хр. Ботев през погледа на съвременниците си, С., 1945, с. 31.
5. Ал. Бурмов, Христо Ботев и неговата чета, С., 1974, с. 546.
10
на Ботев, Михаил Димитров пише, че „г-жа Р. Киркович твърди, че Ботев пращал свои стихотворения на Шушулова и бил увлечен по нея, но преди години твърдяла обратното — отричала всяка връзка на Ботев с нея”. [6] Той не се доверява на спомените й и не поддържа мнението, че Шушулова е била първото либе на Ботев.
Така че от всички изказани предположения за първото либе на Ботев, по-убедително се налагат тия, в които се отрича, че това е била Парашкева Шушулова.
Затова изследванията за него се насочват към другата девойка, към която, смята се, Ботев е изпитвал най-силни сърдечни влечения и чийто образ несъмнено е извикан в поезията му — Мина Горанова. Мария (Минка, Мина) Иванова Пулиева Горанова е роднина (кръвна сродница) на Ботев. От многото сведения за нея и семейството й, често противоречиви, не може с положителност да се установят много факти от живота й, за да се осветлят в пълнота сърдечните връзки между нея и Ботев. Те са могли да се породят, смятат изследвачите на Ботев, в 1867 г., когато Ботев е в Калофер, а Мина в Карлово. [7]
В една кратка бележка без подпис във Вестник на жената [8] се говори, че първото си образование сестрите Пулиеви-Горанови са получили от „учителя Ботьо Петков в Калофер — баща на Христо Ботев”, след което те отишли при баща си в Румъния, а оттам в 1861 г. заминали за Прага, гдето постъпили във „Висшето девическо училище”. Към тази бележка е поместен портрет на Елисавета (Ека) и Мария (Мина) Горанови и на брат им Богдан Горанов, като се съобщава и надписът-девиз на гърба на портрета: „Да не живее този, който няма цел” — Ека, Прага, 22 април 1866 г.”. Като се знае, че сестрите се завърнали от Прага в 1866 г. и че Мина е учила там само две години, не изглежда достоверно тя да е отишла още в 1861 г. заедно със сестра си в чешката столица — това е могло да стане в 1864 г.
Ако до 1864 г. Мина е останала в Карлово, или е продължила да учи при
Ботьо Петков в Калофер, при кого-
6. Мих. Димитров, Още веднъж към въпроса за първото либе на Ботева. Той не умира, 30 май, 1937, с. 2.
8. Първите културни българки, Вестник на жената, бр. 95, 10. III. 1923, с. I.
11
то тогава се е учил и синът му Христо, имало е всички условия родствениците да се свържат най-тясно, да се породи предюношеско и юношеско увлечение между 15—16-годишния Ботев и Мина, която е била с 3—4 години по-малка от него. А по-късно, когато в 1867 г. тя е в Карлово, след като е учила в Прага, а Ботев — в Калофер, чувствата са могли да се проявят по-ярко и по-дълбоко.
Но никой от биографите на Ботев не съобщава, че след като в 1858 г. баща му се е върнал в Калофер със семейството си от Карлово, където е учителствувал 4 години, е бил учител на сестрите Горанови. От друга страна, желанието на родителите да дадат по-високо образование на децата си би могло да ги накара да потърсят опитния учител. Та все пак остава да се гадае, дали имат биографична точност думите на Ботев в „Примери от турско правосъдие” („Дума” 1871), когато казва, че в Калофер била неговата изгора, че в Калофер се породила у него „страстна любов, която тъй рано загина, и дълбока омраза, която ще ме придружи до гроба ..”.
Противоречиви са и сведенията за срещи на Ботев с Мина през 1867 г. Според едни, той е ходил в Карлово, където е могъл да я види, според други — не е ходил в Карлово, а Мина е ходила в Калофер със сестра си Ека, тъй като през същата година тя се била сгодила с калофереца Караминков. [9]
Но дори и да не се вземат в пълния им смисъл думите на Ботев от посочената
негова статия или противоречивите сведения в други съобщения, за някои
от които се спомена, връзката на Ботев с Мина (а и с брат й Богдан) не
е останала сред обикновените му познанства. У брата и сестрата Горанови
той е намерил млади хора, които са могли да го разберат, а у Мина — и неравнодушна
към чувствата му девойка. И не случайно, както изтъква М. Димитров, както
са отбелязали и други, той й посвещава стихотворението си „Пристанала”,
печатано в бр. 4 на „Дума” от 17 юли 1871 г. (под заглавието му стои посвещението:
„Посветява се на г-ца М. И. Г-ва”). Наистина в същия брой на „Дума” е отпечатано
и стихотворението му „Борба”, посветено на „Б. И. Г-ву” (Богдан Ив. Горанов)
— брат й, но посвещението на Ми-
9. Н. Славчев, Първото либе на Христо Ботев, Литературен глас, бр. 318, 3. VI. 1936, с. 5.
12
на е водено от други чувства. И стихът в „До моето първо либе” — „Ти имаш глас чуден ...”, и либето с черни очи в „На прощаване” подсещат за образа на Мина. По-късно, когато са излезли „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова” (1875), двете посвещения са били изоставени. С времето, изглежда, създадената духовна връзка между Ботев и Б. Горанов е избледняла, а посвещението на М. Горанова не ще е било удобно да се запази, когато вече Ботев се е свързал с Венета. А и Мина е била вече омъжена за Петър Огнянов, от брака с когото един от синовете й е бъдещият голям драматичен артист Сава Огнянов.
Като вземат под внимание най-убедителните от изтъкнатите съображения, и М. Димитров, и Н. Начов, и други са изразили мнението, което има превес, че Мина Горанова е първото либе на Ботев.
Но младежките увлечения и скритите сърдечни трепети на Ботев са били изместени, особено по-късно, от изцяло завладялата го революционна дейност, на която с още по-голяма сила е посветил живота и перото си.
А откъснат от родното място и средата, в която е „пораснал и първо мляко засукал”, прекарал почти целия си съзнателен живот в чужбина, в несрета и несгоди, отдаден на голямата идея — борбата за освобождение на народа си, той не е могъл да мисли за трайно свързване с жена и още по-малко за женитба. Но това продължава дотогава, докато на пътя му застава жената, любовта към която изпълва сърцето му и която става негова съпруга — ВЕНЕТА.