Васил Н. Златарски
История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018)
 

ПРИТУРКИ
 

7. ИЗВЕСТИЯТА ЗА ОПИТА НА ЦАР СИМЕОН ДА СЕ СРОДИ С ЦАРИГРАДСКИЯ ДВОР
(Към стр. 368)
 

За обръщането на цар Симеон в Цариград с предложение за брачен съюз с византийския двор и за отблъсването му намираме сведения: 1) в арабската хроника на александрийския патриарх Евтихий, който живял в края на IX и в първата половина на Х век, 2) в историята на неговия компилатор, арабския писател от XIII век ал-Макин и 3) в 16-о писмо на патриарх Николай Мистик. От византийските хронисти никой не споменава за тоя факт; изобщо за причините на втория поход на Симеон те дават кратки и откъслечни сведения.

От двете тук споменати арабски хроники по-рано станала известна втората, т. е. хрониката на ал-Макин (+ 1275), която носи наслов “Всеобща история” и е доведена до 1260 г. Още в XVII век учените обърнали внимание на тая история и тогава още втората й част, която съдържа в себе си историята на 49-те халифи, била преведена на латински и френски език. [1] Наскоро след тия преводи се явило изданието и преводът на хрониката на александрийския патриарх Евтихий, доведена до 937 г. [2] При по-близкото изучаване на последната се оказало, че за извор на ал-Макин до 937 г. служила тъкмо хрониката
 

1. Historia Saracenica, qua res geslae Musilimorum inde a Mohammede arabe, utque ad initium imperii Atabacaei per XLIX imperatorum successionem fidelissime explicatur, arabice olim exarata a Georgio Elmacino et latine reddita opera et studio Thomae Erpenii, Lugduni Batavorum, 1625. — L'Histoire Mahometane, ou les quarante-neuf Chalifes du Macine divizez en trois livres etc., Nouvellement traduit d'Arabe en Franais par Pierre Vattier, Paris, 1657. За ал-Макин вж. В. Г. Васильевский, К истории 976—986 годов, ЖМНПр ч. 184, 1876, стр. 129 и сл.

2. Contexio Gemmarum sive Eutychii, Patriarch. Alexandr., Annales etc., interprete E. Pocockio, Oxoniae, 1658. Migne, Patrol. gr., t. CXI, col. 903 et ssqu.


778

на Евтихий, а от 937-та година до 1028—1231 г. той се ползувал и почти буквално преписвал хрониката на друг християнски арабски историк, Яхъя Антиохийски, който е живял във втората половина на Х и през първата половина на XI век (до 1066 г.) и се явява като продължител на Евтихий Александрийски. За това говори сам Яхъя в предговора на историята си: “Работата е там, че Саид, син на Батрика [араб. име на Евтихий), в своя летопис дошъл до петата година на халифата ал-Радия [т. е. до 327 г. от Хиджра (или 937 г. от Р. Хр.)], а сам починал в 328 г. [939—940], — аз пък разпределям [целия материал] по същия начин, по който той го е разпределил, и ще тръгна по същия път, по който той е вървял.” И тъй ал-Макин се явява прост компилатор на Евтихий и Яхъя и при това според барон Розен лош компилатор. [3] Естествено за нас като авторитети трябва да служат Евтихий и Яхъя, особено при изучаването на събитията от Х век, защото те са били техни съвременници.

Ето как ни представя Евтихий вървежа на събитията във Византия след смъртта на Лъв VI Философ, като съпоставяме двата текста на:
 
Евтихий
ал-Макин

Imperavitque post ipsum (Leonem) Romanis frater ipsius Alexander septem annos, dein mortuus est, succedente ipsi Constantino Leonis filio, qui annos tunc natus erat viginti tres. Cuius mater, nomine Augusta, imperium administrabat. Misit autem rex Bulgarorum ad Constantinum Romanorum imperatorem, sororem ipsius filio suo in uxorem poscens; in quo, cum non antieret ipsi Constantinus, multa inter ipsos commissa sunt proelia. [4]

Anno 319 obiit Alexander imperator Romanorum, et successit ei Constantinus filius Leonis, puer tredecim annorum, cuius mater, nomine Augusta, regnum administravit. Et misit Bulgarorum Rex ad Constantinum imperatorem, ut sororem suam desponderet filio eius: quod cum ei recusavisset, proelia multa commisa sunt a Romanis et Bulgaris. [5]

3. Барон В. Р. Розен, Император Василий Болгаробойца, СПб, 1883. Введение, гл. II, стр. 14. По-подробно за Яхъя, вж. тук по-горе, стр. 617 бел. 26.

4. Migne, ibid., col. 1151 A.

5. Historia Saracenica, lib. II, p. 248—249.


779

т. е. “Подир Лъв царув над ромеите брат му Александър седем години; след смъртта му наследи го Константин, син на Лъв, който беше тогава на 23 години. Неговата майка, на име Августа, управляваше империята. И изпрати кралят на българите до Константин, императора на ромеите, да иска сестра му за жена на сина си; обаче когато Константин му отказал, завързали се между тях много сражения”, т. е. почнала продължителна война.

От горната съпоставка на двата текста ясно става, че в тях няма никаква съществена разлика с изключение само на 319 г. у ал-Макин, която Евтихий не отбелязва, следователно тя е била прибавена от ал-Макин, и при това невярна, защото 319 г. от Хиджра дава 931—932 г. от Хр. После, двата текста не се схождат в годините на Константин Багренородни, който според Евтихий, когато умрял Александър, бил на 23 години, а според ал-Макин — на 13 години. Самата разлика обаче на тия две числа ни дава възможност да предположим, че тук латинският превод е объркан. Що се отнася до някои неточности в подробностите у Евтихий, като например, че името на Константиновата майка било Августа или че Константин имал сестра, то арабският историк е могъл според справедливата забележка на В. Г. Василевски “твърде лесно да ги направи, както това правят и други писатели, отдалечени по местожителство от театъра на събитията, ако и близки по време” [6] Както и да е, но общият вървеж на събитията е верен и напълно съгласен с византийските хронисти, па се потвърждават и от писмата на Николай Мистик.

Съдържанието на приведеното място от Евтихиевата хроника повече от ясно говори, че българският крал, който не може да бъде друг освен Симеон, защото той се явява като съвременник на Константин, син на Лъв VI, в това време се обръщал в Цариград с предложение за родствен съюз с византийския двор, тъкмо тогава, когато империята се управлявала от майката на Константин, Зоя, а не в 913 г. при първия поход на Симеон против Цариград, както предложи М. Дринов. По-нататък ние узнаваме, че причината на продължителната война бил отказът, даден от Цариград на Симеоновото
 

6. Посочената статия, пак там, стр. 131.


780

предложение за брачен съюз, а не според М. Дринов “нарушението от страна на Византия току-що сключения договор за брака”, защото такъв договор не е съществувал, а пък условията на договора от 913 г., както видяхме, били от съвсем друг характер — признаването царското достойнство на Симеон чрез въвеждането му в кесар, което било и причината за падането на Николай Мистик и неговите другари-регенти и тържеството на Зоината партия, а не договорът за брака [7], защото такъв изобщо не бил сключван. Най-сетне от Евтихий пак се научаваме, че сам Константин уж отхвърлил предложения от Симеон брачен съюз. Но това едва ли може да се допусне, защото Константин тогава бил на 7 и нещо години. Няма съмнение, че той е бил отхвърлен от правителството на Зоя, както това М. Дринов твърде добре обясни.

Погрешката, която направи М. Дринов при определяне причините както на първия, тъй и на втория Симеонов поход, произлязла от това, че той твърде много доверявал на по-новите историци и не проверявал приведените от тях цитати. “Като говори за желанието на Симеон да се сроди с византийския императорски двор, пише той, Елмасин право посочва, че това желание било отхвърлено от Зоя и нейното правителство.” [8] Но ние току-що видяхме, че според Евтихий, а така също и неговия компилатор ал-Макин това желание било отхвърлено от самия Константин и нищо не се говори за Зоя или за привържениците й; тук по-скоро би могло да се появи колебание при четенето на посоченото място, а не да се вижда право посочване. По-нататък М. Дринов за подкрепа на горните думи не привежда цитата от самия ал-Макин, а се позовава на А. Рамбо, в съчинението на когото в посоченото от М. Дринов място ние четем: “Une fois dj, audire d'Elmasin Simeon avail propos aux tuteurs et  la mre de Constantin VII une allience de famille. On lui avait sans doute repondu par une de ces fins de non — recevoir, dont le Porphyrogent donne la formule dans un de ces ouvrages.” [9] От тия думи 1) не се вижда, щото ал-Макин
 

7. М. С. Дринов, Южные славяне и Византия в Х веке, Съч., т. I, стр. 383—384.

8. Пак там, стр. 385.

9. A. Rambaud, L'empire grec au X-me sicle, Paris, p. 338.


781

“право да посочва”, и 2) изречението: On lui avait ... etc. не са на ал-Макин, а само предположение на самия А. Рамбо. Обаче и последният не цитира ал-Макин: той се позовава 1) на J. Н. Leichius, Commentatio de vita et rebus gestis Constantini Porphyrogeneti, вместено в предговора към De ceremoniis aulae Byzantinae, дето той наистина привежда препис на това място у ал-Макин, но той е непълен и в него е изпуснато тъкмо онова изречение, което за нас има най-голямо значение, [10] и 2) още на френския превод на ал-Макин. Vattier, който буквално превежда последния, би могъл да покаже на М. Дринов неговата грешка, която е произлязла очевидно от непълния препис на въпросното място от самия Leichius.

Що се отнася до известието на патриарх Николай в 16 (XI) писмо, то гласи следното:

Но обърни внимание на това, което казваме. Бог със своите съдби, чрез които той [всичко] знае, утвърди на императорския престол господин Роман, както, мисля, и ти сам знаеш. Свържи се с него: чрез сватовство било като ожениш дъщеря за негово мъжко чедо, било като приемеш [твой] син [да бъде] жених на неговата дъщеря. И когато това стане, ти няма да изгубиш нищо от копнежите, които право сочат към надеждната слава и твоята полза, нито за целия български род, ни-

10. Вж. De ceremoniis, ed. Bon. , praef. XXXVIII, sig. 3. Leichius предава въпросното място така: Obiit Alexander, cui successit Constantinus Leonis filius, tridecim annorum puer. Misit Bulgarorum Rex ad Constantinum Imperatorem, ut sororem suam desponderet eius filio: quod cum recussavisset, proelia multa commissa sunt a Romanis et Bulgaris. При това Leichius, като цитира Elmasinus Hist. Sarac., туря неверен № на страницата — вместо 248 стои 198. Ако сега сравним цитата, приведен от Leichius, с гореприведения (стр. 778), ние ще констатираме, че тук е изпуснато изречението: cuius mater, nomine Augusta, regnum imperavit.


782
 

то за подчинения ти народ. Преди още ти искаше да се сродиш с императора, но тия, които трябваше да сторят това, отнесоха се лекомислено към твоето искане; сега ти имаш възможност да се украсиш с това родство. Ти искаше да станеш тъст на ромейския император, сега ти се представя удобен случай за това. [12]
[11]

Така писал патриарх Николай на Симеон в началото на 921 г., когато последният бе станал особено опасен за империята. Било би твърде чудно и непонятно, ако от подчертаните изречения в горния пасаж бихме заключили, че искането на Симеон първоначално било прието, а отпосле отхвърлено от “ония, които трябвало това да сторят”, т. е. от правителството на Зоя, към времето на което Симеон се и обръщал в Цариград с предложение да се сроди с византийския двор. Ако патриархът намерил за уместно да спомене за това обръщане, то той направил това тъкмо за да изтъкне факта, че Симеон искал, но му отказали тия, които са държали властта тогава, когато той (патриархът) не е участвувал в управлението на империята и е нямал никакво влияние при двора.

И тъй искането на Симеон да се сроди с цариградския двор и според известието на Евтихий Александрийски, и според думите на патриарх Николай Мистик няма никакво отношение към похода на Симеон в 913 г.; напротив, то се явява като логическа сетнина от мирния договор от 913 г. , а пък отказът му дал повод за втория поход на Симеон, който поход следователно се отнася към 914 г.
 

11. Migne, ibid., Ep. 16, col. 112 В—С.

12. Вж. СбНУК, кн. XI, 1894, стр. 44, и тук по-горе, стр. 405.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]