СПОМЕНИ, Арсени Костенцев

ХIII. ГОРНА ДЖУМАЯ СЕ ПОВРЪЩА НА ТУРЦИЯ

Понеже писмото било без иомер и понеже Джумая щяла да бъде предадена на турците съгласно Берлннския договор, не ми се отпусна горната сума.

След няколко дена ни известиха офиицално, че Джумая тези дни трябва да се предаде на турците и войската да замине за Дубница заедно с всичките книжа и пари.

Събраха се всички граждани и селяни от окръга с плач и сълзи да молят командира и началника да ходатайствуват, дето трябва, да остане  Джумая под властта на България. Но те категорически отговориха, че не е възможно. Тогава всички граждани и селяни ги помолиха да ми дадат писмо и да кажат в писмото, Костенцев от Джумайския окръг изпраща Арсени Костенцев до Негово сиятелство генерал-адютанта княз Дондукова-Корсакова с ходатайство да остане Джумая под България и пр.

Занесох писмото право на Марин Дринов и той ме представи пред негово сиятелство Дондукова-Корсакова. Господин Дринов ни бе преводач.

Изложих му желанието на джумайското население подробно и той, като ме изслуша с внимание докрай, отговори ми така:
– Господине, председателю, идете кажете на джумайското население, че със скръб на душата и с горест на сърцето му заявявам, че е невъзможно вече Джумая да остане под България, защото сам господарят император е подписал Берлинския договор. При това още господар-императорът е казал: "Аз положих колье на Санстефанска България, дойде Берлинският договор и ги изкара. Ако и да изкара колье, но дупките си остават, затова рано или късно трябва да се поставят същите колзе на същите дупки." Такова е завещанието на господар-императора.

Аз му отговорих:
– Ваше сиятелство, народът е решен последната си капка кръв да пролее и под стените на къщите си да умре, отколкото да се подчини изново на един немилостив господар, който му е пил кръвта пет века. При това, народ, който е вкусил свобода, не става вече роб! Затова пак ви молим дайте ни оръжие и ние ще се бием.
– Господин Костенцев, със съжаление ви повтарям, че ние засега нищо не можем да направим. Кажете още на джумайското население, че турците няма да бъдат сега такива, каквито са били преди войната и освен това Джумая е три километра до българската граница, но ако пък желаете да се изселят от Джумая, ние тук в София ще им дадем без пари турски къщи, но и изселването не е добро. Който се е изселвал, само знае какво нещо е изселването. Един ден, ако пожелаете да се върнете надире, ще намерите къщите си зазвзети от турци, а така също и другите ви недвижими имоти, затова, пак ви казвам, да се не боите и да не напускате огнищата си! Сбогом!

И си влезна в другата стая, а ние останахме с господина Дринова.

Господин Дринов, като потвърди думите, казани от негово сиятелство, каза ми да посъветвам населението да не се изселва, че сетне ще се окайва, но всичко напразно ще бъде.

Дойдох си в Джумая и дадох писмото на окръжния началник от Негово сиятелство.

Целият окръг събран в полицейския двор и с нетърпение очакваше да чуе как му се е решила съдбата.

Качихме се на балкона. Окръжният началник им прочете писмото и след туй ми даде думата и аз им разправих всичко подробно какво съм казал и какво ми бе казано от Негово сиятелство княз Дондукова, тъй също и от господин Дринова.

Всички с гробно мълчание и с въздишки слушаха и проклинаха немци и англичанн и най-подир всички с плач и сълзи извикаха:
 – Щом съдбата ни е решила пак да робуваме на турчина, по-добре да робуваме на българина, затова пак ще ви молим, вие заедно с дядо Нако Ташов да помолите Негово сиятелство да ни се дадат коли, за да се преселим в България и да ни се освободят засега тютюните без данък и когато ги продадем, тогава да им заплатим данъка.

Отидохме с дядо Нако Ташов при княза Дондукова. Изявихме му последното желание на народа (да забележа, че нито един от гражданите, нито от селяните не изяви желание да се пресели в София, ако и да им се даваха къщи без пари; изселиха се по разни други градове и села). Негово сиятелство пак ни съветва да не се изселваме, че един ден ще се каем (както и се каем досега, защо сме се изселили, но последно каене пари не струва), но като видя, че ние настояваме на своето, Негово сиятелство заповяда да повикат губернатора Алабин.

Като дойде Алабин, заповяда му да предпише в Софийската губерния, да се изпратят коли в Джумая, за да пренесат населението от Джумайския окръг и да освободят тютюните му от всякакви даждия до разпродажбата им. При това даде заповед, щото, доде се всичко не пренесе, войската да не мръдва от Джумая <*>.

Дойдохме си в Джумая, дето всички граждани и селяни с нетърпение чакаха да чуят нещо.

Качихме се на балнона с дядо Нако. Съветвахме ги повторно да се не изселват и да не напускат родното си място и да се скитат немили-недраги по чужди градове, села и къщи и пр., но като видяхме, че никой не желае да остане, казахме им:
– Който мисли да се изсели, да си приготви вещите, че до довечера-до утре колите пристигат да ни пренесат, кой де иска.

Като викнаха онези жени и деца, които бяха дошли да слушат, оня плач и олелия, каменно сърце да имаше човек, пак щеше да се разплаче.

Разпръснаха се всички – мъжете по дюкяните, по магазините да приберат стоката си, жените по къщята да прибират вещите си. Тук врати, там прозорци се къртят, кой кепенците от дюкяните. Освен плач и оле-

------
* Когато дойдохме с дядо Н. Ташов при княза Дондукова, намерихме при него господа Димитраки хаджи Коцов, Димитър Ножаров и други четири-пет души от Софийсиия градски съвет и помежду другите наставления, които им даваше, каза им и следното:
– Господа, поправяйте София, доде е село, защото утре, като стане град, от град град мъчно се прави; затова събаряйте стари турски сгради, разширявайте улиците, та като се завърнат утре турците, да не могат да си познаят местата. При това ще дойде ден, щото една педя място да се продава по един империал.
--------

лия нищо друго се не слуша. А между туй бежаницте турци се събрали на границата и искат със сила да влязат в Джумая. Още повече народът се разтревожи.

Замина артилерия, кавалерия и пехота, за да ги спре, доде се изселим.

Колите взеха да пристигат и взеха да се карат и бият, кой по-напред кола да вземе.

Най-после решихме, първо, да се пренесат по-бедните, а после по-заможните, както и стана. (Тук трябваше да дойде някой втори Еремия, за да оплаче джумайското население.)

Да забележим, че арабаджиите се показаха много безбожни, никому нищо здраво не занесоха, само на дядо ми две коли с тютюн и едно буре ракия окрадоха, доде да ни занесат вещите до Бобошево. Всеки един товареше и изпращаше арабаджиите в известно село и къща с поръка, като разтовари, пак да се възвърне; и туй без да му знаят името и селото – просто само на доверие и с едно "грях ти на душа, братко!".

Оше не бяхме се пренесли докрай, казаха ни, че европейската комисия по предаването на Джумая на турците дошла в Бобошево (както Юда, що предаде Христа).

Изпратиха ни с господин Коте Чорбаджигошев при комисията, за да я молим дано поне тя се смили.

Отидохме при всеки един от комисарите поотделно, кланяхме се, молихме се, но всеки ни казваше:
– Идете и се молете на турския консул и той каквото каже, тъй ще стане.

После се научихме, че ако сме му били дали триста-четиристотин хиляди франка, щял бил да отстъпи Джумая, понеже ние от Джумая пренесохме около два милиана франка в Дубница, с една дума, имахме пари, но не умеехме и нямаше кой да ни каже, и тъй изпуснахме удобния случай.

Същата вечер дойдоха комисарите в Джумая.

През нощта кресненските комити под войводството на Костанди поп Георгиев, които се бяха скрили в нашата къща, запалиха я, за да изгори цялата махала, но по заповед на комисията пожара прекратиха войниците и само нашата къща изгоря съвършено.

С туй се свършва джумайското приключение.

* * *

През 1880 – 1881 учебна година бях  назначен от Министерството на просвещението за преподавател в Софийското израилско училище с годишна заплата три хиляди лева, дето преподавах два часа на ден, а остатъка си седях на книжарницата, която имахме с брата си в "Шайтан-Чаршиси". При това пишех и прошенията на евреите, от които ми плащаха по един-два-три франка на прошение.*
(* Бяхме представени с господина Разсолкова за награда пред
Негово сиятелство, но заедно с Джумая пропадна и тя.)

[Previous] [Next]
[Back to Index]