Вълчедръм – докосване до миналото
Й. Перчинков
 

3. Траки
 

Дали траките са първите поселници на земите ни или са дошли тук някъде от север около 2000 години пр. н.е., това още не е установено. Те живеели в североизточната половина на Балканския полуостров, на която дали името Тракия. Произхождали от индоевропейската етническа група. Траките са били многоброен народ, разделени на много племена, които често враждували помежду си.

В сегашна Северна България са живеели племената: тини - край Черно море, гети - в Добруджа, мизи - в Русенски и Габровски регион, на запад и Видинския край, трибали - на запад от мизите.

Привлечени от бистрата река Цибрица, на която те дали името „Кебьр”, което значи обрасла с буйни гори, траките населили от ранни времена вълчедръмските околности. Привлекли ги и естествените извори: „Кюнеца”, „Стърчойло”, „Руменча”, „Татарлия”, „Тричковец”, “Цилкина чешма”, „Кьосина чешма”, „Цънцарушка”. В необятната шир източно от баира, обрасла със степната трева „садина”, траките образували своите първи поселища в сегашните местности „Армалуй”, „Немолия”, „Голопул” и „Вълчата дръмка” (от „Печина могила”до „Ралчин дол”).

От археологическите находки личи, че тракийски селища е имало само по десния бряг на реката.

От тракийските племена мизите са първите поселници по нашите земи. Те са били войнствен и свиреп народ. Здраво се установили в земите ни, на които дали името Мизия (което по-късно било възприето и от римляните). За историческото минало на мизите са запазени много малко сведения. Те живеели разпокъсано на племена или родове, които се управлявали от князе или старейшини. Тази разпокъсаност и вражда им пречела да образуват обща и силна държава подобно на някои техни съплеменници като: одрисите, бесите, даките, трибалите. Заселени на родове, мизите се занимавали със скотовъдство и земеделие - отглеждали добитък, сеели просо, жито. Те познавали и метала, от който изработвали оръдия на труда за нуждите на земеделието. Това личи от откритите места, където е топена руда, донасяна от друго място. Постепенно мизите започнали да изграждат свои укрепени градове, опасвани с дълбоки ровове -окопи. Така те се предпазвали от нападенията на други свирепи племена, които им били чести „гости”. Според старогръцките историци и писатели Херодот и Страбон траките са били многоброен народ. Това се потвърждава от факта, че по цялото поречие на р. Цибрица в район от седем-осем километра е имало селища много близко едно до друго.

Най-голямо проучване в района е направено на тракийското селище, започващо от „Печина могила” до „Ралчин дол”. То е било заселено много рано. Това се установява от намерената там материална култура - керамика, накити, хромели, оръдия на труда и др. Съдовете са изработени грубо на ръка от непречистена глина, слабо изпечена. Намерени са съдове и предмети и от по-късен период. Това показва, че селището е било обитавано от ранното му заселване, през целия римски период, даже и по-късно. Открити са дълбоки четвъртити землянки, в някои от които са намерени крушовидни ями за укриване на храни. В същото селище е открит и некропол. Погребенията са извършвани чрез трупоизгаряне. Труповете били изгаряни и пепелта от тях е събирана в погребални урни (намерени са само парчета от урни). Същите са поставяни в гроба, а отгоре им - няколко камъка. Открити са и две погребения на кучета, което показва, че траките са обожавали кучето. При тях са намерени кости от други животни, ловджийски рог и парчета от глинени съдове. В това селище са забелязани на отделни места и следи от окопите, които са го ограждали. Селището е било много пръснато и огражденията са били по отделни махали.

Друго голямо тракийско селище се е намирало от „Ередански дол” до Армалуйския баир. То е просъществувало като тракийско до по - късно. За това говорят намерените съдове и предмети както от ранния период, така и от по-късно. В него е намерена една оброчна плоча на Артемида. При градежа на черквата през 1856 год. същата плочка, смятана за икона, е била зазидана в портала на главния черковен вход. Така престояла на това място до 1894 год., когато сътрудник на Археологическия музей в София К. Шкорпил минал през Вълчедръм, видял плочката и я прибрал в музея, където се пази и сега и се смята, че е един от най-хубавите паметници на богинята.

Намерена е още една плочка от фамилията Готованчовци. При подравняване на зеленчуковата си градина в местността „Симеонов яз” те открили купчина камъни и плочка. Според очевидци на нея имало изображение на човешка фигура с корона, която седяла на трон и в едната си ръка държала факел.

Отдолу под изображението имало четири реда надписи. Тази плочка е била счупена от хората, които са намерили, тъй като мислели, че в нея има злато. Пак в същото селище през 1961 г. е намерена част от желязна рамка на колесница. Тези находки са недостатъчни. Селището не е проучвано. Тепърва предстои да бъде проучено от специалисти.

Третото тракийско селище е било заселено от “Витанов дол” до „Кюнина чука” (Голопул). Голяма част от него се намира в местността „Немолия”. И тук, както и при останалите селища, при строежи във Втори стопански двор на ТКЗС и при риголване се намират парчета от глинени съдове от ранното заселване, а така също и от по-късен период. При риголването за лозе на ТКЗС, южно от „Кюнина чука” в местността „Голопул” (Голо поле) бяха открити землянки от ранно тракийско заселване. В местността „Немолия” са намерени съдове, чиято повърхност е намазана с графит. При откриването на едно погребение са намерени добре запазени кана, чашка, паница и гребен, направени от сива глина. На мястото на Втори стопански двор на ТКЗС добре бяха запазени два окопа - вътрешен по-голям и външен по-малък, които са ограждали селището. Намерени са накити, монети, но те не са запазени и не се знае от кой период са.

Открит е и некрополът на селището. Погребенията и тук са извършвани чрез трупоизгаряне и  трупополагане. Некрополът не е проучен. Намира се на мястото на бившата градина на Алекси Игнатов. Както видяхме, по целия баир източно от реката е имало три доста големи тракийски селища, датиращи от най-ранното заселване на траките в нашия край. Както за градовете и селата им, така и за тяхното устройство, не за запазени никакви сведения. Техният начин живот е почти неизвестен. Изглежда, че основният им поминък е било земеделието, скотовъдството, ловът и риболовът.

За траките било характерно многоженството. При смърт на мъжа най-обичаната му съпруга била убивана и погребвана с него. Когато се раждало дете, родителите и близките му го оплаквали, като нареждали как трудности и беди го чакат в живота.

Мъртвите били погребвани с веселия и песни, в които се изтъквал хубавият и щастлив живот при техния бог Салмокс, където ще живеят вечно. На всеки няколко години те избирали от мъжете един, когото определяли да изпратят при своя бог да моли той да им даде плодородие, здраве и мир, да няма мор по хората и животните. След направения избор траките устройвали угощение в негова чест. Всеки му давал поръка за бога, когато отиде на небето. След угощението мъжьт-пратеник до бога бил събличан гол, хващан за ръце и крака и мятан върху остриетата на копията, приготвени за целта. След жестоката смърт изгаряли тялото му, погребвали го, а веселието продължавало с вярата, че молбата на всеки ще бъде чута и изпълнена

Траките вярвали в задгробния живот и безсмъртието на душата, но били и големи идолопоклонници. Принасяли в жертва животни, чието месо изяждали сурово още топло, за да ги очисти от греховете. Обичали песните, музиката и веселието. Богатите траки погребвали в гробници, над които издигали огромни могили. Такива ли при нас има запазени и до днес - такава е „Острата могила” на Горнокрайския баир по пътя за с. Горна Гнойница (Септемврийци). Друга могила е „Везировата могила” край Вълчедръм, вдясно от шосето за с. Черни връх, в нивата на Симеон Йонин. Интерес представлява „Янкина могила”, наречена така на името на Янка войвода от с. Манастирище. Могилата е доста голяма и се намира в днешните гробища. Тя била оградена с окоп, който личи и сега. „Петкова могила” се намира в дворовете на фамилията Пешковци (днес е в двора на Детска градина № 2). Тази могила е развалена преди повече от половин век. В нея е открит общ гроб с около двеста скелета. Не е направено никакво проучване откога е и какъв е този общ гроб. Намерените предмети са били разхвърляни и унищожени.

„Асанова могила” се намира в района на бившето ДЗС към Черни връх на десния бряг на Цибрицата. Тази могила не е насипана, а оформена от един естествен баир. На левия бряг на реката срещу „Асановата могила”, отдясно на шосето за Черни връх, има три последователни могилки с посока север - юг, които отстоят една от друга на около тридесет метра. Нито една от посочените могили не е проучвана. Някои от тях като „Острата могила”, „Везировата могила” и трите малки могилки са доста интересни поради близкото им местонахождение до старите тракийски селища.

Траките вярвали в много божества. Ще посочим не всички, а по-главните от тях:

1. Херос - Коник е бог на подземното царство, който отвлича душите на умрелите мъже. Това е най-почитаният от траките бог.

2. Бендида - Котис е богиня на подземното царство, която отвличала душите на умрелите тракийки.

3. Салмокс - при него отивали душите на умрелите траки, особено знатните, за да живеят вечно.

4. Дионис - бог на растителността, изобилието и лова.

5. Музи и Нимфи - богини на песните, хороводите, учителки и вдъхновителки на певците.

6. Венда - богиня на домашното огнище, покровителка на майките, хранителка на хора, животни и растения. На нея всички се подчинявали.

Живеейки в пълна изолираност от съседните им народи, особено от гърците, мизите не могли да създадат своя култура, нито пък да пренесат такава от другите народи. Поради гъстите гори, сред които живеели, липсата на пътища, грабежите, убийствата и отвличането в робство се създавала обстановка на затвореност, без всякакви търговски връзки и стокообмен.

Така, напълно изолирани, те живеели със своите предания, песни и култови обреди на многобройните си богове. Този затворен живот на траките бил нарушен в средата на V век пр. н.е, когато някои силни варварски племена и народи започнали да нападат, ограбват и опустошават мизийските племена, като ги отвличали в робство.

По-късно това става причина да бъдат заличени като народ заедно с това, което са успели да създадат като патриархално-битови ценности. Те бързо били елинизирани, а по-сетне - романизирани. Първото извършили одрисите и гърко-илирите, а второто - римляните.

Както посочихме, одрисите успели и образували своя държава, начело на която стоял цар. Столицата им вероятно е бял сегашният град Одрин. Като съседи на гърците те приели от тях елинската култура, научили гръцки език и започнали да почитат гръцките божества, женели се за гъркини и подобно на гърците започнали да секат монети.

През първата половина на V век пр. н.е. одрисите започнали да разширяват своята държава. Царят им Ситалк (440 - 424) минал Балкана и започнал война с мизите, която завършила с пълното им покоряване. Вътрешното устройство на държавата било феодално. В 424 год. Ситалк през Мизия предприел нападение над трибалите, но бил убит. След това при неговите приемници Севт Първи (423 – 410) и Амадок Първи (410 - 400) одриската държава започнала да запада. Това използвали скитите, които се спуснали от север през Дунава, нахлули в Мизия, ограбили я и за късо време успели да наложат властта си над нея. Не е известно дали това опустошение е засегнало и нашия край. Вероятно повече са засегнати долно-мизийските племена- гети и тини.

Одриската държава отивала към залез, докато в 314 год. пр. н.е. била покорена от гърко-илирите. Но стогодишното управление на одрисите над мизийските племена оставило своите следи. Те им предали не само формите на държавно управление, но и гръцкия език и религиозните култове.

Робовладелската гърко-илирийска държава, в състава на която влизали няколко тракийски племена, със столица Пела, била създадена на територията на Македония. Тази държава не е създала своя писменост, а усвоила писмеността на гърците, с които били в постоянни търговски отношения.

Царят Филип II (360 - 341 пр. н.е.) предприел дълга война против одриската държава, която успял да покори и да разпростре своята държава до Дунав и Черно море. Мизия станала гърко-илирийска провинция, а племенните мизийски князе станали васали. От Мизия Филип се отправил срещу трибалите, които след жестоки сражения покорил. След това в гърко-илирийската държава настъпили династични раздори и смутове. Мизите използвали това и отхвърлили гърко-илирийското робство. Александър Велики (336 - 323 г.пр. н.е.) наново предприел поход срещу мизите и в 335 г.пр. н.е., минавайки с войската си през Шипченския проход, навлязъл в Мизия, която отново покорил. Силна съпротива му била оказана от мизийския княз Сирм, но по-късно той бил победен.

Гърко-илирийското господство над Мизия било много тежко. Мизийците били длъжни да дават войници за легионите на Александър Велики, който бил в чести войни, плащали тежки данъци.

След смъртта на Александър Велики в Мизия отново започнали раздори. Тракийските племена започнали да възвръщат свободата си. Това направили и мизите. Те ревностно защитавали своята държава - било от одрисите или от даките, които често нахлували за грабеж, било от трибалите при бягството им от напора на аварите. От това положение се възползвали келтите, които от север започнали да минават Дунава и да подлагат на грабеж и разорение мизийските земи. Келтите (галите) били многоброен народ и живеели в Западна Европа по северните брегове на Адриатическо море. Наскоро след смъртта на войводата им Аисимаха в 280 г.пр. н.е. те се вдигнали, минали Дунава, разделили се на три части и навлезли в земите на юг.

Керстрин нахлул в земите на трибалите и мизите, покорил ги, а след това. минал Балкана и завладял и одриската държава. Акихори завладял земите на пеонците. Болгий завладял илирийците.

След няколко несполуки и победа в 278 г.пр. н.е. пълководецът им Комонтори създал келтската държава с главен град Тиле.

В продължение на 60 години келтите грабили, отвличали в робство, безпокоили често елините, особено в областта на търговията. Край на келтските безчинства турили одрисите, които успели да покорят царството им.

Скоро мизите и гетите - според съобщения на Страбон, били подложени отново на жестоки  нападения и грабежи от бастарините - диво германско племе, което било повикано от Филип ІІІ против римляните. След плячкосването и насилията бастарините наново се върнали в заддунавските си земи. Непрекъснато минавали и други скитски племена, които не се застоявали, но всички те отнасяли, каквото могли да плячкосат. Мизийските племена били разорени и ограбени, а някои области дори обезлюдели. Това продължило стотина години.

В тези кървави за мизите времена, в които били подложени на унищожение и заличаване, не може и да се мисли за създаване на някаква култура, напротив, те изгубили и това, което рано били създали.

Ако хвърлим поглед върху намерената тук материална култура, макар и недостатъчно проучена, ще констатираме, че този народ е живял в бедност и нищета. Кое ни дава повод да мислим така? Това са простите жилища в земята, без зидария, лошо изработената керамика, липсата на железни предмети, липсата на накити, монети. В продължение на векове мизите са ограбвани и унищожавани. Затова по-късно и изчезват като народ.

Край на разорението му от скитските племена сложили новите му господари – римляните. С нищо не се променил животът на мизите, освен че сменили предишните си грабители с нови. Тракийците били третирани от римляните като роби. Въпреки новото заробване, римляните все пак ги отървали от скитските нападения, а това им дало възможност да се преорганизират и да просъществуват по-дълго като народ.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]