Вълчедръм – докосване до миналото
Й. Перчинков
 

4. Римска епоха
 

От 223 г.пр. н.е. римляните се прехвърлят в северозападния край на Балканския полуостров. Така Адриатика става римско море. Постоянно нахлуват в земите на полуострова и в 168-146 г.пр. н.е. завземат Македония. Влизат в продължителна и жестока война с траките. Бесите били покорени, а одрисите доброволно признават римската власт и князът им Котис бил признат за подвасален римски владетел. В 75 г.пр. н.е. римският пълководец Кай-Скрибони-Курион прониква в Мизия и след упорита борба достига до Истрос (Дунав). Пълководецът Марк Лукул в 73 г.пр. н.е. навлиза в югоизточна Тракия и след победата си над бесите и превземането на град Кабиле (Ямбол), започва война с гетите. Мизийските князе един след друг стават васали на римския император. Тази привидна независимост на мизите продължава 46 години. През това време на мирен труд те заздравяват стопанството си и военната си организация, подновяват разрушените си градове и села.

Заддунавските племена - свирепи и хищни, завидели на мирния и съзидателен живот на траките. В 29 г.пр. н.е. дивото гало-германско племе бастарини минава Дунава при устието на р. Цибрица и се втурва да плячкосва и опустошава. Мизите се отбраняват срещу тях без разрешение и подкрепа от господарите си. Тогава римският наместник в Македония Марк Аициний Крас, внук на стария Крас (онзи, който разбива въстанието на Спартак), предприема поход срещу нашествениците. По заповед на имератор Октавиан Август, внукът Крас в 29 г.пр. н.е. с многобройна войска през Клисурския проход (Петрохан) се озовава в Мизия. След жестока и кръвопролитна война с бастарините, Крас ги разбива при устието на р. Цибрица. Там пада и владетелят на бастарините Делдо. Бастарините са изгонени отвъд Дунава, откъдето дошли. Крас Лициний обръща войската си срещу мизите, които му оказват силна съпротива. Въпреки упорството им, римляните ги покоряват и избиват смелите защитници.

Спасилите се тракийци се оттеглят в планините, но римляните ги преследват и тук. Изправени пред опасността от гладна смърт, те са принудени да се предадат.

От направените проучвания в тракийските селища в местността „Печина могила” и “Рачин дол” от студентската археологическа бригада през 1961/62 год., а и при прекопаване на канал от „Печина могила” са намерени изгорени тракийски землянки, за което съдим по останалата сгур.

След Крас и други римски пълководци продължават войната. Така Мизия остава под властта на римляните. В Мизия е изпратен от Понония VIII Августов легион, за да поддържа реда в нея. За проконсул е назначен Диди Гала, а след него Тиберий Плауций Силван Елиан, за когото се говори в един надпис, че преселил около сто хиляди души заедно със семействата им оттатък Дунава. Мизийците са почти избити, а оцелелите попадат под гнета на едрите земевладелци. Тежките данъци и повинност, които гнетят не само робите, но и бедните селяни, предизвикват чести бунтове.

По-късно император Домициан (81 - 96 г.) - за по-лесна уредба, защита и управление, в 86 г. разделя Мизия на провинции. Първата започва на северозапад от Горна Мизия с главен град Рациария (с. Арчар), Сингидун (Белград) до Косово поле. Втората - Долна Мизия, от устието на р. Дунав, Черно море, обхваща част от Северна Тракия и продължава до р. Цибрица. През време на цялото си владичество Римската империя взема всички мерки за осигуряване на безопасност на обширните си владения. Задачата на владетеля е да поднови и укрепи мизийските градове и села, както и някои от граничните населени римски легиони.

Във вътрешността на страната били създадени укрепени и наблюдателни пунктове, за да бъдат държани в покорство подчинените. Легиони в нашия край са настанени в малкото градче Помодина при сегашното с. Лабец на „Мал тепе” и източно от устието на р. Цибрица -градчето Калиструм.

По течението на р. Цибрица били изградени наблюдателни пунктове. Два такива пункта се намират в нашия район. Единият е на височината източно от „Цилкина чешма” на втората тераса, където са лозята на Брънкинци и Джаркинци. Там се намира и сега извънредно много римска керамика: керамика за покрив, тухли за зидария, монети. Освен в този пункт, много римска керамика има и в тракийското селище от „Ралчин дол” до „Печина могила”, в чийто район е бил наблюдателният пункт. Там е намерена една бронзова статуя на Меркурий, висока около 20 см. Същата сега се пази в Ломския музей. На същото място е открита и скулптурна фигура на орел. Мраморният орел е кацнал на скелет. От него лъха сила и внушителност. Този орел е част от скулптурна група на бог Зевс. Вълчедръмската музейна сбирка притежава само част от скулптурата. Тя е намерена от Божин Попадийски южно от извора в местността „Близнашки вървища”. Други хора са намерили и останалите две части от скулптурата, но техните следи се губят. Вероятно са укрити от иманяри, помамени от легендата, че в тази местност има скрито имане и че върху скулптурата е отбелязано точно къде се намира то. Според очевидци скулптурната група освен мраморния орел включвала и гола човешка фигура в цял ръст.

В същата местност при риголване на лозището на Никола Генков през 1961 год. е открит римски некропол. В него са намерени няколко медни монети, стъклени чашки и шишчета, една глинена чашка и много фрагменти от керамика. Открити са основи на сгради, около които са намерени римски керамични части от покрив и подова настилка. Тези находки са ползвани за строеж, без да се знае историческата им стойност и по тази причина не за запазени.

Вторият наблюдателен пункт е открит в местността „Кьосина чешма”. През 1960 год. западно от чешмата мястото бе почистено и изорано. При орането се откриха останките на десетина сгради. 

 

Изхвърлени на повърхността бяха много тухли за зидария, подова настилка, керемиди, дялани камъни, части от колони и др.

Една от сградите е доста голяма. При сондажно проучване с група ученици се очертаха основи и добре запазена подова настилка, чиито тухли са залепени за пода с хоросан. Тухлите са червено изпечени с две шарки по диагонал. По намерените парчета от колони може да съди, че тази сграда е била с колонада. Около сградите са пръснати в изобилие фрагменти от римска керамика, тухли и др. Наличието на медни и сребърни монети говори за един цветущ период на стопанско развитие.

През 1963 год. Веско Тодоров Риджин намира източно от разкопаните сгради бронзова статуя на богинята на щастието и плодородието Церера, висока около 10 см. При сондажно проучване може да се установи, че сградите са унищожени при пожар, тъй като тухлите и керамиката са размешани с дървена сгур. Това римско селище е било познато под името Армалуй и сега местността се нарича „Армалуйски баир”. Армалуй значи „селище на войници”. Това било прието по-късно от славяните, чието селище до преселването му в края на XVII век също се наричало Армалуй. Тези факти потвърждават, че на това място са живеели римски войници, които били тук за усмиряване на робите, обработващи тая плодородна земя.

Източно от пункта в местността „Симеонов яз” е открита при разораване много шлака от топено желязо и стъкло. Изглежда, че е имало добре организирано занаятчийство за правене на оръжия и накити. Освен този предполагаем военен римски пункт, наблизо се е намирало населено място - вероятно семействата на войниците от римския легион. В старите армалуйски гробища, намиращи се на чуката южно от „Панкина могила” е имало много римски паметници. При строежа на черквата -1856 г. тези надгробни паметници били отново издялани и употребени.

Навътре в страната били издигнати и други крепости, една от които е Монтанензиум при сегашния град Монтана (Михайловград).

В силно укрепения кастел, който се намирал на баира „Жеравица” имало голяма кула и здания. Те били украсени с мраморни колони, оброчни камъни в чест на разни божества, различни статуи. Една част от този кастел била построена от някой си П. Елиус Антониус в около 90 г.пр.н.е. Градът бил втори след Рациария и бил снабден с водопровод. Това е времето на царуването на Домициан и Траян.

Високата римска робовладелска култура не могла да внесе в душата на местното население жива струя, да го възвиси и подтикне към самобитно културно развитие. Суровостта на римските колонисти и местния романизован елемент към коренното население – мизите, била съществена пречка за съединяването на тези разнородни ценности в една обща култура

При това състояние Мизия не могла да стане здрава опора на римската държава, а положението в тези земи станало несигурно и опасно. Такова било то при император Комод (180 - 192 г.), който бил слаб държавник и не се интересувал от империята си. Със съдбините й се занимавали легионите. Те качвали и сваляли императорите и се разпореждали с живота на хората. Това състояние на империята се отразява и върху крайдунавската провинция Мизия, която става арена на военни движения и изтребления.

Пръв сигнал за несъстоятелността на империята дават готите. Те преминават Дунава, ограбват населението, а селата и градовете превръщат в пепелища. Унищожителните нападения над мизийското население се засилват след убийството на император Александър Севера (222 - 235 г). Заедно с дакийското племе карпи готите цели три години опустошавали страната. По време на царуването на император Гордиан (238 – 244) успяват да ги задържат отвъд Дунава, като Гордиан се задължил да им плаща данък. Само след няколко години обаче готите отново нападат мизийските селища и ги ограбват, а населението откарват в плен. Император Требониян Гал (252 - 253) се принудил да сключи с тях срамен за империята договор, като се задължил да им плаща данък, да им остави всичката плячка и пленници. Това насърчило и други готски племена да нападат и плячкосват земите ни. Римсикият управител на Мизия Емилиян успява да разбие готите, като ги прогонва оттатък Дунава. За тази му победа войниците го провъзгласяват за император. Но той дори не успял да заеме престола - бил убит.

При император Галиян в Римската империя избухнали междуособици. Римският пълководец в Мизия - Ингенуй се провъзгласил за император. Наскоро след това бунтът бил потушен.

Тези междуособици окуражават готите и в 169 г. на 2000 лодки с около 320 000 души завладели цяла Мизия чак до Черно море. Император Клавдий ги пресреща при град Нане (Ниш), където след голяма кръвопролитна битка загиват 50 000 готи, а останалите се пръсват по планините на Мизия. Преследвани от римските войници, оцелелите готи умирали от студ и глад. Римляните вземат голяма плячка от обозите на готите, които били преминали с цялата си покъщнина и семейства, тъй като смятали да се заселят в земите на Мизия. Жените и децата били взети в плен, а мъжете - избити.

След смъртта на Клавдий готите отново преминават Дунава. Боеве срещу тях води Домици Аврелиян (270 - 275), след което се сключва мир, според който на готите била отстъпена Дакия, а римските колониалисти, заселени по-рано в Дакия, се преселват в Мизия. По този начин р. Дунав става отново граница на Римската империя. Мирът между римляни и готи траял сто години. Оживили се търговските им връзки и около 2000 готи постъпили на служба в римската кавалерия.

За по-сигурна защита на страната императорът разграничил Горна и Долна Мизия, като създал две нови провинции - Прибрежна Дакия с главен град Рациария и Средиземна Дакия с главен град Сердика (София). По този начин днешният Видински край се обособил като отделна провинция - Прибрежна Дакия. Тя граничела на изток с р. Вит, на югозапад със Стара планина, на север и запад - с р. Тимок.

Административно империята укрепнала. Множеството бирници безмилостно ограбвали народа, като извършвали глоби и конфискации, съпроводени с насилия. Истинско безправие царувало по градове и села. Жестокият деспотизъм на римската монархия заличава правата на хората, човешката личност губи своето значение и стойност. Селяните били прикрепени към земята и използвани най-жестоко за обогатяването на императора и приближените му.

През 271 год. император Домициан заселил в Прибрежна Дакия нови варварски племена поради значителното намаляване на местното население вследствие на продължителното ограбване и унищожаване. Тези племена били разселени по течението на реките Лом, Цибрица и Огоста. Това отначало влошило отношенията между тях и местното население, но постепенно положението се нормализирало, тъй като преселниците се оказали бивши пленници от тракийски произход.

Главният град на Прибрежна Дакия - Рациария става важен търговски център и се сдобива с работилници за оръжия, в които работели изкусни мизийски ковачи. Така градът-крепост се обогатява и разширява своето влияние, управляван от началника на провинцията.

Нашият край също влизал в областта Рациария. През това време тук съществували три селища: Армалуй при „Армалуйския баир”, Голопул - от „Витанов дол” до „Кюнина чука” и селището, наречено Вълчедръм - от „Печина могила” до „Ралчин дол”. От древността са се запазили имената на първите две селища, а името на третото не е достигнало до нас. За съществуването на селищата говори и намерената керамика. Те непрекъснато се обезлюдявали от честите нападения и грабежи, и отново са създавани.

След 395 год. Римската империя се разделя на Източна - със столица Константинопол и Западна - със столица Рим. Източната получила името Византия. Областта Рациария останала под светското управление на Константинопол, а духовно била подвластна на Рим. Рациарският край като кръстопът между изтока и запада е могъл да се издигне много в културно отношение, но различните племена - готи, хуни, авари и славяни с нашествията си превръщали тези земи в почти безлюдна пустиня и унищожавали всичко онова, което човешката ръка е създала.

През 441 - 442 година хунският пълководец Атила предприел жестоки нападения срещу Прибрежна Дакия и съседните и провинции. Хуните разрушавали градове и села, и наред с другите крепости разрушили и Циброс. Изравнен със земята бил и главният град Рациария. Император Теодосий изпраща войска срещу хуните, но тя била разбита. Тогава императорът сключил с Атила мир и му отстъпил южния бряг на Дунава от Белград до Ниш, задължил да му плаща данък. През 453 год. Атила внезапно умрял и държавата му се разпаднала

При император Зенон (474 - 491 г.) големи пространства в областта били обрасли с храсти и бурени. Замрял бил всякакъв стопански и културен живот и тя се превърнала в безплодна пустиня.

Малкото останало население, още не отдъхнало от хунските грабежи, било завладяно от свирепите варвари - остротите. За да ги направи безопасни, император Зенон назначава водача им Деодерих за римски патриций и военачалник на земите по Долни Дунав - да ги защитават. Възползвайки се от тези привилегии, Деодерих ограбил Прибрежна Дакия, Долна Мизия и Тракия.

В 488 год. остготите се преселват в Италия. Но положението и след това не се променя, тъй като към 440 - 450 година на юг от Дунава започнали да нахлуват и да нанасят големи опустошения други варварски племена - славяните.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]