7. Тура (правителствена земя)
 

Тапийски запис

Причината за издаване на царския документ е тази:
 

На Дунавския вилает началника (Дефтел хакание) с провинциална мазвата препрати подпечатан дефтер, чрез който се узна, че във Видинската губерня, Ломски окръг, у землището на село Вълчедръма, в местността Татарлия една градина от около един дулумадо съседи: Спас, Волко, Горан - градините и път, е притежание на Кръсто Панов и то по причина, че от десет години насам без да е имал надлежния запис в ръцете си, без спор, от господарските земи засвоил и притежава ся доказва според закона едногодно надлежния десетък да изплаща на правителството. Заради това му се позволява да я притежава като напред, за което отново му се дава настоящий запис.

Месец 3-ти реджеб 1287/1871/година .

№ по ред 185 Тефтер № 294

„Дефтер - Ханс - Хакание"

---

Тапия с императорска тура

От казаното дотук е видно, че Вълчедръм до Освобождението е било мирийско село, т.е. държавно. Селото с цялата си земя било обявено като трети вид земя „ераз-и-мемлекет”, за което узнаваме от разказите на местни хора, според които земите им са били притежание още на техните пра-прадеди. Между нашия район и района на с. Горна Гнойница (Септемврийци) е имало няколко хиляди декара пустееща земя. След Освобождението между двете села възниква спор кой да я владее, докато през 1894 г. държавата заселва в местността Бъзовец завърнали се българи от Влашко, избягали там през турско робство. Днес това село носи името на местността, в която са били заселени преселниците. Така се сложил край на споровете и враждата между двете села.

Държавните данъци според издаденото през 1857 г. разпореждане са били три вида: „ераз-и-вергизи” (или съкратено „вергии”), бедел и юшур.

Данъкът „вергии" се състоял от три вида подоходен данък: емляк - върху стойността на недвижимите имоти; иджар - върху дохода от тях; теметуат - върху заработеното от всеки човек на възраст от 15 до 55 години.

Данъкът „бедел” бил военен данък или откуп, плащан от немюсюлманското население на възраст от 16 до 60 години, което не служело в армията.

Данъкът „юшур” (десятък) бил натурален данък за всички видове селскостопанска продукция, плащан в размер на една десета от добива.

За размера на експлоатацията на населението в Ломския край можем да съдим по разходния бюджет на Видинския вилает за 1777 г., който бил прегледан и одобрен от главния вилаетски съвет с участието на раята – първенци от мулатаата Болмия, а именно – кнез Джурджо, кнез Рачо и поп Джибу от Мокреш…

Одобреният бюджет възлизал на огромната сума от 392 389 и 1 злота. През 1870 г. Вълчедръм е имало 416 домакинства с 3060 жители, които платили данъци както следва: вергии - 54 804 гроша; бедел - 24 784 гроша; Еошур - 108 252 гроша или всичко 187 840 гроша. На всяко домакинство се е падало средно по над 451 гроша, а на жител - над 61 гроша.

Докато траял господарлъкът, събирането на държавните данъци ставало от финансови органи на турската власт. Това те вършели с помощта на „рабоша”, на който всяка резка означавала числото „десет”. Рабошът стоял у турския чиновник, а отрязъкът - у данокоплатеца. Едва към края на 60-те години на миналия век рабошите били заменени с официално заведени книги.

Подир премахването на господарлъка системата на събирането на данъците се изменила. Притисната от големи финансови затруднения, високата порта прибегнала до отдаването на данъците на търг. Онзи, който даде най-висока сума, откупува данъка, като внася неговата стойност в хазната и след това сам извършвал събирането му. В тефтера за събиране на данъци на Иван Симеонов пише, че откупил селото за 180 000 гроша, за 1873 г.

Откупуването на данъците създало условия за още по-голямо обиране на раята. Паши, бейове и висши чиновници станали съучастници с прекупвачите. Ето какво ни разказва Младен Бонжолов:

„Ония, които не можеха да си платят данъците, ги затваряха в кошарата на Янкуловци. Тъй като мъжете се криеха, то субашата и старейшината затваряха жените, а с тях и децата. Жените си работеха там, а ние, децата, играехме около кошарата. В кошниците с ръкоделието жените бяха сложили качамак. Като огладнеехме, си вземахме от качамака и се гонехме. Вечерта пускаха жените заради нас, но на другия ден пак ни отвеждаха, докато баща ни намери пари да плати данъка”. Разказаното от Младен Бонджолов действително се е случило. Това се потвърждава и от тефтера на Иван Симеонов от 1878 г. като старейшина. На много места той си отбелязвал местата, където събирал данъците. Отбелязано е и за кошарата на Янкуловци. А баба Гергана Трифунова разказва, че старейшината Младен Янчин се държал много строго с хората.

Освен тези данъци се събирали и така наречените „ресуми”.

Тук ще посочим някои от тях:

1. Ресуми-рият - събира се от всеки мъж, навършил 18 години или женен под 18 години, който може да управлява чифт волове. Размерът на този данък е бил 5 акчета от всеки ерген и 25 акчета от имащите волове.

2. Ресуми-бенак налог - събирал се от младежи - ергени за правоживеене в спахийска земя и за позволение от спахиите да работят земеделие. Данъкът е в размер от 12 акчета. От него се освобождавали жените, малолетните и нетрудоспособните.

3. Ресуми-мюджерет - личен данък на всеки самотен пълнолетен мъж, който няма жена, деца, дом и недвижими имоти. Този мъж се ползва за ангария.

4. Ресуми-еруз е данък за венчило (невестинско право). Плаща се от всички моми, момци и вдовици, освен ако момата или вдовицата са се откраднали. Размерът на всяко позволително за първо венчило е бил 30 акчета, за второ -15 акчета и за трето венчило - 5 акчета. Тези пари се давали от родителите на момата, но когато били бедни и нямали пари, то позволителното се вземало от момъка и се наричало „мехри-муеджил темесйзви”, т.е., акт, че се подаряват тези пари на момата.

5. Ресуми-испенч, т.е. кръвен данък. На всеки 5 българчета от мъжкото население се вземало по едно на възраст 11-12 години. Децата се избирали да бъдат здрави и красиви. От тези потурчени българчета се създавала еничарска войска. В 1582 г. този данък, ужасен за българите, бил заменян с паричен, а при Сюлейман I бил вече само паричен.

6. Ресуми-герден е данък, плащан от младоженците за право на сватбено веселие. На всяка сватба спахията се явявал, поздравявал младоженците и получавал от момъка 20 акчета, а от момата - 10 акчета.

Тези данъци били 29 вида. Целият Видински санджак бил разделен на тимари, заимети и спахиите – господари разполагали с труда, честта и имота на даденото им селско население.
 

Квитанция

Произволът на турците над българското население нямал край: палежи, грабежи, изнасилвания, убийства. Ето какво разказва Иван Благоев Минин: „Било през 1830 година. Нашият пра-прадядо Мино имал петима сина и една дъщеря. Дъщерята била много красива мома и в нея се влюбил един турчин, в когото се влюбила и тя. Между тях се завързала дружба и турчинът искал да се ожени за нея. Баща й и братята й не били съгласни да я дадат на турчин. Един ден турчинът дошъл в дома на българина да иска дъщеря му за своя жена. Въпреки желанието на дъщерята, бащата отказал тази женитба. Тогава турчинът заповядал на непокорния баща да даде зоб за коня му. Той слязъл в ямата да вземе ечемик и когато излизал, турчинът гръмнал с пищова си и го убил, след което се предал в конака. Синовете на убития решили да си отмъстят. Отишли в края на селото, скрили се в един храсталак и когато турчинът се връщал, те го претекли и убили. Веднага след това заедно с всички свои близки и с цялата си покъщнина те забягнали в Румъния, където живели цели девет години, преди да се върнат отново в родното си място. Камен станал родоначалник на фамилията Мининци. Негови наследници са Горан и Йосиф, който починал през 1952 г. на 96 години. Благой починал през 1964 г. на 78 години. Вторият брат на Камен станал родоначалник на фамилията Котинци (Тако Котин). Третият брат сложил началото на фамилията Пердинци, четвъртият - на фамилията Шушлинци, а петият слага начало на фамилията Кривошиинци. От тази фамилия е кнез Пачо, който е участвал в събранието в Раковишкия манастир за подготовка и организиране на Ломското въстание през 1850 година.”

На мястото, дето е била ямата и станало убийството, е поставен още тогава паметник -каменен кръст, който и до днес стои. Той напомня не само за посочените по-горе фамилии и техния родоначалник Мино, но и за многото зверства, извършени от поробителя над българския народ през петте века робство. Този паметник се намира в дома на Иван Благоев Минин.

Друг подобен случай, разказан от дядо Яко Гинин, записан и от Иван Симеонов, станал на 1 март 1873 година: Бело Близнашки имал много хубаво момиче, най-лично измежду всички моми в селото. Казвало се Дафина. Момчето на Младен Тодоров - Тодор се залюбило с момичето, но в нея се влюбил и синът на Али чауш и искал да се ожени за нея. (Али чауш бил тогава собственик на Симеоновата воденица). Момичето не пожелало женитба с турчина и двамата с Тодор се оженили. Турчинът, пренебрегнат и озлобен, се заканил, че ще убие момчето. Един ден, когато Тодор се връщал с колата от при овцете, турчинът го настигнал при баира, дето сега са овчарските колиби, изпод Готованската чешма. Момчето започнало да се крие ту от едната, ту от другата страна на колата, докато най-после онзи го настигнал и го убил, а после избягал и се скрил. Баща му, Али чауш, дошъл да го търси, като мислел, че е убит от близките на Тодор. Той довел от Лом юсбашията и шайката на Мола Мехмед - най-злият гонител на хайдушките чети. Два дни Али чауш търсил сина си, два дни лежало мъртвото момче в калта и никой не смеел да го прибере. Два дни върлувала шайката на Мола Мехмед и издевателствала над българите (печели се кокошки, пуйки, питки, баници, месо, яйца). Дядо Иван Симеонов си отбелязал в един тефтер следното:

1873 г март 1

„Две нощи със коня барбар лежа Али чауш забае Младен Тодоров, емаци Цено Петруняшев и Спас Марчин.

Спас дава 1 пуйка 4 свещи и сено и Цено сено, зоб, свещ, масло, яйца. Сам си лежа докъде тражи сина си у Бело Близнашки. Една нощ емакне му дава сено, зоб и всичко. Четвъртата нощ Мола Мехмед лежа на бейови е хан емак Му то Главшин и Пуло Главшин и Джурджо Главшин синца дадоха сено и зоб и свещ. Една нощ лежа напръвина на Първан Симеонов на ана сос кобашията. Две нощи лежа /осбашията на Първан Симеонов на ана сос 3-ма души и 2 коня първата вечер Пуло Джелепо и Мано Първул и Коло Първул и Черно Панов и 4-ма дадоха 2 кокошки, 2 баници и сено и зоб и свещ и масло ихлеб.

За другата вечер при (осбашията пак емаци Панчо Николин 1 баница лебмасло зоб свещ. Пак емак Тошо 1 кокошка и масло 1 пуйка и сено и зоб и свещ. Първан Йонин емак масло леб баница сено оцет и Коло на Йован Цонин емак сено и 1 петел, зоб и леб и Белчо Митрашков емак 1 баница и леб.

Март 2 една нощ Асан ага у чичо Петър чорбаджи емак Кръсто Игнатов яйца, свещ и масло и леб."

Наред с обирите, вършени от турци и чорбаджии, народът бил тормозен и от така наречените турци-кокошкари. Те ходели по селата, обикаляли къщите и гуляли. Понякога се гаврили с жените, обирали накити и пари. Ето един случай в с. Армалуй. Един ден в селото дошъл един турчин. В къщата, където отседнал, мъжете били юначни хора и решили да го убият. През нощта го убили и го скрили в една яма. Кучето на турчина избягало, но скоро то довело турците, които търсели убития. Когато го открили, те подложили махалата на сеч. Малкото спасили се хора се изселили в с. Мадан. Мястото, където била тази махала и сега носи името „Сечевете”.

Турци от Долни Цибър ходели по селата и правели големи бели. Те тръгвали с колата си за дърва или по друга работа, спирали в някое село, карали насила българи да им свършат работата и докато те работели, турците гуляели по домовете им и се гаврели с жените им. Такъв случай станал и във Вълчедръм. Група мъже се оплакали на каймакамина. Той ги изслушал и им разрешил да се разправят със самозабравилите се турци. След известно време турците пак дошли и задължили мъжете от фамилията Вълинци да отидат с колата им на работа. Тогава на помощ на Вълинци се притекли и други мъже. Хванали насилниците и така ги набили, че те повече никога не се върнали.

На 19 август 1864 г. турска шайка нападнала дома на Симеон Ангелов Панкин, за да го ограби. Семейството се затворило в къщата си, която била доста масивна за времето. Озверени, турците започнали да секат с брадва вратата, но не успели да я разбият. Тогава разбили един от прозорците и влезли вътре. Обрали ценните накити на жените и поискали и пари. Били им отказани. Разярени, турците напекли ожега и с него започнали да горят тялото на най-старата от жените - Ангелина. Притекли се на помощ хора и турците избягали с празни ръце. Пострадалата жена изпитвала страшни болки и я поддържали пияна с ракия до самата й смърт.

Злини правели и турските цигани, заселили се тук неизвестно кога. Техните жилища били непосредствено до турския конак, между фамилиите Първанковци, Джаркинци и Видоловци. Циганите се занимавали повече с просия и тежко му на онзи, който им отказвал дарувка - боб, брашно, лук, мас и други продукти. Селото било кално, с малки тесни улички, от двете им страни с окопи, обрасли с калиница и други храсти. Всяка къща притежавала по няколко кучета, които не връзвали. Така че турците, когато решавали да гуляят по къщите на българите, вземали за водач циганин. Той ги повеждал по домовете, където са му отказали дарувка. Циганите - водачи след гуляите обирали остатъка от храната в големите торби, които си носели. Ето защо хората най-често дарявали циганите. Но имало смели и силни мъже, които не се страхували от тях. Нито цигани, нито турци смеели да влязат в домовете на фамилиите Цонинци и Ереданчинци. Всеки турчин, осмелил се да влезе в тези домове, бил убиван. Страшилище за тях са били Иван Ередански и Вако Цонин.

Ето един случай: Село Бъзовец било заселено с татари, а те заедно с турци и цигани често безчинствали над българското население. Споменатият Вако Цонин имал приятел - татарин, тъй като имотът на Цонинци бил близо до Бъзовец. Вако бил овчар и прекарвал времето си при овцете. Един ден татаринът го помолил да му помогне да откара покъщнината и семейството му в Оряхово, където се преселвал да живее. Българинът натоварил колата си и тръгнали. Пътували цял ден и замръкнали в полето. Татаринът предложил да отпочинат и на сутринта да тръгнат. Легнали и заспали. Неизвестно по каква причина, но през нощта Вако убил татарина и семейството му. Труповете обгорил и ги заровил.

Има много случаи на убийства на българи от татари, цигани и турци, а също и убийства, извършени от българи, за които доскоро разказваха стари хора от Вълчедръм.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]