Вълчедръм – докосване до миналото
Й. Перчинков
 

8. Осман Пазвантоглу
 

След подписването на Свищовския и Яшкия мирен договор с Русия в 1772 г. за българския народ настъпили тежки времена.

Разбитите турски войски не искали да се завърнат по домовете си и се отдали на грабеж и безчинства. Правителството не могло да се справи с тях, настъпила пълна анархия. От това се възползвали кърджалиите, наричани „тегли-ешкияси” и „далиите” (горски хора). От Южна България те преминали Балкана и цели 12 години ограбвали и безчинствали. Селата били подложени на палеж и грабеж. Хората бягали в планините. Кърджалиите нахлули и във Видинска област. Това се констатира от фермана на султан Селим Трети от 17 май 1793 г., издаден на Великия везир Сеид Али паша до всички служители на областта да залавят и убиват появилите се чети на „тегли-ешкияси”. Най-тежко време настъпило, когато във Видин се появил независимият господар Осман Пазвантооглу.

Осман Пазвантооглу е роден в Албания през 1758 г. Там той се е занимавал с разбойничество. По-късно се настанил на служба при Печеския паша. За извършени храбри подвизи султанът го назначил за началник на еничерските войски. В 1792 г. той дошъл във Видин, където останал да живее. Така през следващата година на Пазвантооглу било възложено да събира данъка “джизие”, с който били обложени „каптие-тайфаш” (циганите), населяващи Видинския санджак и Никополска кааза. Това дало възможност на Пазвантооглу да влезе във връзка с бунтовници и да организират бунт против държавата. Причината уж била, че султан Селим III (1789-1807) издал реформи за модернизиране на турската армия и събиране на налози за нея. Пазвантооглу организирал бунта с 1000 арнаути, кърджалии, еничери и някои недоволни аги от санджака. Помощници му били Русчуклу, Тръстениклиооглу, Исмаил и Селвили, Кючук Хасан. Бунтовниците обсадили Видин и резиденцията на видинския комендант Изет-Ахмед паша. Това застрашило града от разорение и родолюбиви турци се притекли на помощ. Обсадата била вдигната. Във Видин дошъл нов главен комендант на войските - великият везир Мохмед паша, който донесъл нови заповеди от султан Селим III. Мохмед паша успял да усмири бунта, като заплашил бунтарите, че при нарушение на султанската заповед всички непокорни ще бъдат обезглавени.

По-късно Мохмед паша бил сменен с бившия везир Сеид Али паша, а за началник на видинските крепостни еничари бил назначен Мухи-един паша.

На 19 февруари 1793 г. султан Селим III издал друг ферман, в който заповядвал: „Разбойникът Осман Пазвантооглу да бъде заловен и наказан със смърт”.

Осман Пазвантооглу разбрал за султанската заповед и веднага взел мерки. Той събрал една голяма тълпа от недоволни и съмишленици. Напуснал града, като извършил безброй зло-действа и грабежи в околностите му. Когато се изморил от безчинствата, той отново се върнал в крепостта. Великият везир Сеид Али паша направил донесение до султана за злодействията на Пазвантооглу и поискал наказанието му. Султанът наредил с трети ферман от 1 юли 1793 г. да се арестува разбойникът и се изпрати главата му в Цариград. Не след дълго султанът командировал във Видин дворцовият капуджи-баши Колчак Мустафа-ага да се изследва делото на Пазвантооглу. Той с рапорт донесъл на султана, че Осман Пазвантооглу изпълнява честно и добросъвестно службата си, поради което бившите му престъпления заслужава да се опростят като плод на клевета. По този начин Пазвантооглу останал ненаказан благодарение застъпничеството на еничарския гарнизон, въпреки че султанската канцелария много добре знаела за безбройните му злодеяния над раята. Поддържан от военните, Пазвантооглу цели три години тайно ги организирал около себе си и през 1795 г. открито се опълчил против султанската власт. Поводът бил голямата скъпотия на провизиите и реформите във войската, които се състояли в заменяне на еничарите и учредяване на военен данък за това. Подкрепян от еничари, кърджалии и други разбойнически групи, той окупирал целия Видински санджак, изгонил началниците на каазите и поставил свои верни хора за войводи, таксилдари, субаши и бюлюкбаши, които обложили бедната рая на покорените каази с големи налози и глоби и насила я заставяли да му работи ангария. Високата порта била крайно смутена от това решение и побързала да вземе мерки за потушаване на въстанието. С тази задача бил натоварен Мустафа паша, който едва успял да събере 40 000 войска и през 1797 г. обсадил Видин, но бил отблъснат от Пазвантооглу, като понесъл големи загуби.

Опиянен от голямата си победа, Пазвантооглу събрал около осемдесет - хилядна войска и започнал да разширява владенията си. Той превзел Враца, Ловчанска, Плевенска и Севлиевска кааза и се отправил за Търново. Навсякъде по пътя си грабел и плячкосвал, а плячката изпращал във Видин. В Никополска кааза извършил нечувани жестокости. Ето един случай - събрал голяма група жени и деца от раята, натъпкал ги в една кошара и ги запалил живи да изгорят. По този начин той накарал населението да трепери само като чуе името му. Често към Видин изпращал и мюсюлманско население - първенците от превзетите райони. Измъченото и наплашено население непрекъснато изпращало молби до Високата порта да вземе мерки и го защити от разбойническите шайки на Пазвантооглу. Правителството било безсилно да се справи с тях и често преговаряло посредством влашкия княз, който успял да склони Пазвантооглу да сключи примирие. Примирието не било задълго - около 2-3 месеца и кръвопролитията започнали отново. Скоро Пазвантооглу се утвърдил като независим паша. След това той повел миролюбива политика както по отношение на мюсюлманите, така и на християните. Издавал манифести, облагал населението с редовни данъци, сечел пари, наричани „пазвантчета”. Станал васал на султана, но кроял планове как да го свали от власт и да възстанови стария блясък на Османската империя.

В 1800 г., за да си набави храни, той.нападнал Влашкото княжество, превзел градовете Чернещ и Крайова и ги ограбил.

Влашкият княз го разбил с войската си и след този неуспех Пазвантооглу се разболял тежко. Срещу него се готвел трети поход от руския император Павел, който съгласно Яшкия договор бил задължен да защитава и покровителства Влахия. Високата порта подкрепила този поход, който излязъл безуспешен. След още няколко военни похода Пазвантооглу умира на 5.11.1807 г. и бил погребан във Видин. Когато починал, и българското, и турското население си отдъхнало с надеждата, че ще се сложи край на тежките неволи и страдания.

В книгата си „Ломският край през възраждането” Симеон Дамянов пише: „Силно разстроен бил стопанският живот в Ломско през годините на така нареченото „кърджалийско” или „размирно време”, когато Осман Пазвантооглу се провъзгласил за независим владетел на Видин. Постоянните походи на редовната турска армия и на пълчищата на Пазвантооглу и ожесточените стълкновения между тях, безогледните реквизиции и ангарии, с които и едните и другите притеснявали раята, заставяли селското население да напусне домовете си и да се крие заедно с добитъка и прибраната реколта по горите. Тогава селата Комощица, Расово, Орсоя, Сливата изчезнали напълно. Село Вълчедръм останало само с 12 къщи, Черни връх - с 5-6 къщи, Крива бара - с 15 къщи, Ключова махала - с 10 и т.н.”.

В една църковна книга за тези времена поп Иван пише: „Тогава бяха години размирни”. В един регистър за селата от Ломския край за Вълчедръм е казано, че през 1784 г. се е състояло от 500 къщи от рая, но по време на станалата през 1804 г. война то се разпръснало и някои селяни избягали към Ефляк (Влашко), а други в околните села.

В резултат на тези нескончаеми войни между Пазвантооглу и високата порта цялата крайбрежна ивица около Дунава е била така обезлюдена, че плодородните земи тук дълго време останали необработвани. Султанът разрешил на една част от завърналите се през 1812-1820 г. от Влашко (забегналите романизовани българи след Чипровското въстание) да се заселят край Дунава, за да работят изоставените имоти. Така възникнали тукашните „влашки” села: Лабец, Цибър-Варош, Куле-махла, Калугер-махла, Разград махла и Крумово. Това население се превърнало също в безправна рая.

През 1861 г. турското правителство започнало да заселва татари във Видинския санджак. Тези преселници били потомци на старите монголски орди, които населявали Крим през XIII век. С тяхното преселване и настаняване бил натоварен от Високата порта Нуарет бей, който също бил от татарски произход. Това преселване било посрещнато враждебно от българското население, тъй като татарите станали привилегировани във всяко отношение.

Раздали им най-плодородните земи, били освободени за 15 години от всякакви данъци. Освен това българите трябвало да им построят безплатно жилища. Източно от Вълчедръм, в местността Татарлия били заселени няколко татарски семейства, които обаче не останали задълго тук и се заселили в татарското селище между районите на Вълчедръм и Горна Гнойница, в местността Бъзовец. За това село в едно заявление от 8 октомври 1883 г. до Ломския окръжен управител кметът на Вълчедръм пише: „за обработване близосъседните соват до поменатото село, називаем Бъзовец. Тези семейства захванаха от ден на ден да разорават и присвояват насилствено от мерата, в която бяха населени, а така също и от земите на частни лица от селата Горна Гнойница и Вълчедръм. Жителите и от двете села, ако и че много пъти се оплакваха на турското правителство за своеволните постъпки на татарите, но то никак не обръщаше внимание на просбата им”.

Такава е била картината навсякъде. Българското население е било принуждавано даром да изхранва татарските семейства. Българите започнали масово да се изселват от селата. Ето какво пише съвременникът на тези събития Димитър Маринов: „Туй желание на селяните да се изселят било стигнало до поклонничество. Всеки желаеше час по-скоро да напусне тая проклета земя, дето селянинът я роси само със сълзи и кръв, дето е тегло нескончаемо и да отидат там, в блажената руска земя, дето няма турчин”.

Селяните потърсили убежище предимно в Русия. Тя ги приела, като им определила земите край Таврическите брегове, на мястото, откъдето се изселили татарите. Тогава се изселили около 10 000 българи, предимно от Ломската и Белоградчишката кааза.

Руският консул Нейков улеснил българите с пари и безплатен превоз по Дунава. За да се спре масовото изселване, Сава Георги Раковски тайно идвал във Видин при Нейков и го моли да не подстрекава българите да се преселват. Разгърнатата пропагандна дейност от Сава Раковски и Младен Каракудин изиграли решаваща роля за спиране преселването на българи в Русия. Селяните разбрали безсмислието и вредата от това преселване. Записалите се масово ходели в руското консулство и се отказвали да заминат. Руските агенти, които ходели по селата да агитират в полза на преселването, били прогонени от населението, а Георги Йошев към края на октомври 1861 г. щял да бъде убит във Вълчедръм, ако селските попове не го укрили и препратили във Видин. Причината била тази, че бежанците се разочаровали от така мечтаните от тях земи, обещавани им от руските агитатори. Сухата, безводна и необработваема степна пустош, където липсвали тучните пасища и гори, с каквито те били свикнали в Дунавската равнина, породили в душите им носталгия по родния им край. Все повече и повече узрявала мисълта да се завърнат в България. Ето защо те помолили Високата порта да ги приеме обратно в родината и тя ги приела, като ги освободила от данъци за две години. Това станало, тъй като населението в този край доста било оредяло, а от друга страна пък завръщането им щяло да въздейства върху останалото население да не се преселва.

Едва българското население се поуспокоило след заселването на татарите и отнемането на част от земите му от тях, и ето че черкези започнали да населяват земите ни. Това започнало след 1862 г. Черкезите мохамедани били свирепо разбойническо племе. Българите трябвало да им дадат земя, да им построят къщи и обори за добитъка. Всеки черкезин, дори и малките момчета, носел с гордост своето оръжие. Това създало опасност за раята. Зачестили обири и убийства. Пътищата станали опасни за търговците. Държавни чиновници често се оплаквали от кавказките разбойници, наричайки ги „истинско божие наказание”. Високата порта останала глуха за всяко оплакване от тях, тъй като имала верни хора сред черкезите, готови да потушат всяко вълнение на раята.

Според един списък в Ломската нахия били заселени 922 черкезки семейства в селата: Мокреш, Медковец, Тополовец, Гайтанци, Бело поле, Василовци, Криводол, Момин брод, Кърки жаба, Лабец, Ковачица, Вълчедръм, Студено буче и др. В списъка изрично е поменато, че жители на тия села са напуснали и се преселили в Русия и на тяхно място се заселват черкези. Ужаси изживявали селата от разбойническите банди. Една банда от 17 души турци и арнаути (черкези) върлувала по долината на р. Цибрица през 1863 г. За нейните злодейства във Вълчедръм вече посочихме случая със семейството на Симеон Ангелов. Едно официално разпореждане на дунавския валия Митхад паша от 17.11.1865 г. показва, че населението от Ломския край отново кански е пропищяло от черкезките своеволия и безобразията на заптиетата.

Черкезките преселници имали стар обичай - да продават своите пленителни, надарени с физическа красота жени, дъщери и момчета на богати турски паши за попълване на техните хареми. За една прелестна черкезка се заплащало 50 000 гроша. Високата порта с фермани се мъчела да спре тази търговия и след около десет години успяла да я премахне.

Татарите и черкезите останали във Видинския санджак до 1878 г., след която се преселили в Турция. Къщите им били сринати от старите собственици на имотите или от нови български преселници, от бивши чифлигари - рая на разни спахии и тимари.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]