9. Реформи
 

Султан Мехмед II починал на 30.VІ.1839 г. и престолът бил наследен от шестнайсетгодишния му син Абдул Меджид (1839-1861), който под влияние на министъра на външните работи Решид паша издал на 3.XI.1839 г. бележития гюлханийски хати шариф. До края на годината той бил оповестен от Хюсиен паша. С гюлханийския хати шариф се давали равни права на всяка нация и вероизповедание в държавата като:

1. Че се гарантира живота, честта и имота на всекиго от поданиците на султана.

2. Че ще се нареди справедливо и равномерно разпределение на данъците и ще се премахне илтизима, т.е. продаване на държавните данъци на оногова, който даде по-голяма сума.

3. Че справедливо ще се разпределят между мюсюлманите военните набори и ще се намали военната служба на 4 до 5 години.

4. Че всеки ще може да ползва всякакъв вид имущество и право да се разпорежда с него съвършено свободно без препятствие от когото и да било.

Всички тези дадени със закона права са облекчение както за турци, така и за българи. След създаването на закони на основание на гюлханийския хати шариф населението започнало да дава отпор на турските своеволия. Българите откривали свои училища, читалища, водели свой културен живот.

Постепенно успехите на раята озлобили турците, които се чувствали оскърбени поради изравняването на правата им с раята. Те тормозели българското население - убивали, изнасилвали, с което искали да покажат, че не зачитат новите закони и за своеволията са виновни новите управници, че новите закони допринасят за разложение на държавата.

След войната между Русия и Турция 1856-1858 г. губернаторите-паши на Видин: Сюлейман паша, Решид паша, Азис паша, Осман паша, Изет паша ознаменували своето управление с редица реформи в областта на социалната, правната, етническата, административната, икономическата и църковна политика. Това време може да се нарече „епоха на реформите”.

В първите месеци на 1856 г., когато вече се виждал краят на войната, Франция, Англия, Австрия се стремели да обезоръжат Русия в преговорите, които се водели за даване на гаранции за религиозни права на християнските общини. След дълги съвещания султанът бил заставен да издаде на 9.1.1856 г. известния „Хати Хумаюн”. „Хати Хумаюнът” бил прочетен най-тържествено във видинския санджак - във всички джамии, църкви, публични места. С него на българското население се давали следните права:

1.  Обезпечаване на личността, собствеността и честта на раята, дадени още от Гюлханийския хати-шариф и танаимата, като се обещавали, че ще бъдат издадени нови постановления, които да се превърнат в гаранция при изпълнението на закона.

2. Утвърждавали се всички права и свободи, дадени в старо и ново време на всички народонаселения от не мохамеданско вероизповедание.

3.  Постановявало се отменяне правата, дадени от султан Махмуд II Завоевателя на духовенството от различните религии да управлява светските дела на своите едноверци (Милет). Патриарсите и висшето духовенство са длъжни отсега нататък да завеждат само духовните и църковни дела на раите и да получават възнаграждението си от държавата, а светските дела да се предоставят за разглеждане от съветите, които да се съставят от духовни и светски лица, избрани от тяхната среда.

4. Обещавали се разни облекчения относно построяване и ремонти на църковни здания, което въобще не се допускало от старото турско законодателство.

5. Запрещавало се каквото и да било административно предпочитание на една нация прел друга и строго се осъждал обичаят на мохамеданите презрително да се отнасят към общините на другите религии.

6. Обявявала се най-енергична свобода на съвестта и че никой не може да бъде принуждаван да преминава от едно изповедание в друго.

7. Обявявало се, че всички поданици на султана трябва да се ползват от гражданско равноправие без разлика на вероизповедание и че всеки поданик е длъжен да изпълнява гражданския си дълг.

8.  Посочено е, че в бъдеще време всеки турски поданик без разлика на вяра и произход ще има достъп до всички държавни служби.

9,10,11. Обявявало се, че мохамедано-християнските съдилища ще решават всички дела, които се пораждат между мохамедани и християни съвършено безпристрастно и се обещавало подобрение в учрежденията и въвеждане на истинска полиция, опазваща реда в държавата.

12.  Признавали се на християните правата и задълженията лично да участват във военната тегоба, при което се допускало да наемат другиго вместо себе си и се обещавало да се издаде подробен закон по този въпрос.

13.  Обещавала се реформа за провинциалните и обществени меджлиси в смисъл на по-действително представителство в тях на християнското население.

14. Разрешавало се на чужденците, които се намирали в Турция, да се сдобият с поземлена собственост.

15.  Обещавало се да се подобри подоходната система за събиране на данъците.

16.  Признавала се необходимостта от насърчаване на работите за обществена полза.

17. Обещавало се да се установи правилен годишен държавен бюджет.

18. Определяло се да бъдат извиквани делегати в държавния съвет.

19.  Посочвало се, че чиновници, вземащи подкупи, ще бъдат санкционирани. Обещавало се, че ще се подобри монетната система, държавните фондове, прокарване на нови пътища и облагане с нови данъци.

Хати-хумаюнът коренно изменя положението на българите, като ги прави равноправни граждани. Но българското население се отнесло с недоверие към него. Българите смятали, че и той ще остане бяла книга, както по-рано издадените фермани за тяхното равноправие.

От страна на фанатизираните турци започнали нови издевателства. Смятало се, че хати-хумаюнът е публикуван с коварен замисъл да възбуди турския фанатизъм към ново изтребление на българите.

Все пак, макар и не приложен, този ферман засилил българския борчески дух, събудил в българите съзнанието, че те са един целокупен народ, който трябва да се освободи от турското робство.

Вместо да бъдат прилагани, реформите мълчаливо били изоставяни без официално да бъдат отменени.

Хати-хумаюнът имал голямо значение за българския народ, тъй като чрез него се уреждали религиозните общини, отваряли се училища, построявали се църкви, изпращали се деца да се учат в Цариград и в други страни. Това са привилегии, за които не могло и да се помисли по-рано. Започнало общуване с другите славянски народи, което също спомогнало за пробуждане на националното съзнание на българите, за повдигане на тяхното самочувствие и борчески дух.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]