Стихът "Ora vijas nat gradum Smerevo" в Lo Balzino на Rogeri de Pacienza di Nardò (1498 г.)
Рожер де Пациенца е бил поет, придружаващ през 1497 г. бъдещата неаполитанска кралица Изабел дел Балзо в триумфалното й пътешествие по южна Италия, от нейното имение в Лече (Апулия) до Неапол и свадбата й за Федерико I . Година по-късно Рожер написва поемата Lo Balzino, описваща «произхода на елитната и много щастлива фамилия Дел Балзо». В книга V на тази поема се говори как по време на престоя на Изабел дел Балзо в градчето Джоя дел Колле (Gioia del Colle) близо до Бари местните благородници устроили празненство в нейна чест. В него взели участие около тридесет славяни, мъже, жени и деца, които «подскачали като кози» и едновременно пеели. Рожер е записал десет реда от песента:
— O rauias natgradum smereuo nit core
nichiasce sninie gouorithi nego jamco
goiuoda gouorasce istmize molimtise
orle sidi madonisce dastobogme
progouoru bigomte bratta zimaiu
pogi dosmederesche dasmole slauono
mo de sposta damosposti istamice
smederesche jacomi bopomoste
jslaui dispotpusti jsmederesche
tamice jatechui napitati seruene
creueze turesche bellocatela vitesco
cha : —.
Песента, както и имената на изпълнителите (Iuba, Vuico, Rasco, Radoslava, Buciza, Milco, Bugzava, Ruscïa, Sutco, Radognio, Stia, Ziveta, Ratco, Radeglia, Iurco, Chiuro, Miliza, Radicchio, Bucetta, Slava, Petco, Radoslauce, Stana, Iunco, Staniza, Buca, Busicchio, Mila, Gratco, Bucascino, Brita, Dusco, Buciza) и роднинските връзки между тях са дадени по-долу в критичното издание на М. Марти:
Историческият контекст според Петрович (Petrovic, 2008, стр. 98) е следният: The song refers to the short confinement of Janos Hunyady by the Serbian Despot Đurad Branković that took place in the autumn of 1448. After his army was fully defeated in the so-called second Battle of Kosovo on 17-19 September, Hunyady retreated secretly from the battlefield, passing through the Serbian territory. Nevertheless, he was recognised and arrested. The Despot kept Hunyady imprisoned for less than a month in order to obtain war reparation since the united Christian troops had ridden through Serbia towards Kosovo as through a hostile country.
On June 1, 1497, the refugees from Serbia who settled in the village of Gioia del Colle near Bari on the southern Italian part of the Adriatic coast, sang and danced in kolo in honour of the Queen of Naples, Isabella del Baizo, and her retinue.
- "Ora vijas nat gradum Smerevo". An excerpt from: Rogeri de Pacienza di Nardò, Lo Balzino, libro V (1498). (Mario Marti (ред.). Edizioni digitali del CISVA, 2010)
"O rauias natgradum smereuo nit core
nichiasce sninie gouorithi nego jamco
goiuoda gouorasce istmize molimtise..."
- Petar Šimunović: Šklavunske naseobine u južnoj Italiji i naša prva zapisana bugaršćica (Narodna umjetnost, Zagreb, 1984)
Авторът сравнява текста на "бугарщицата" с езика на молизките хървати, както и запазените имена на тридесетината участници с антропонимичните данни от шклавунските заселници в южна Италия. Според него икавските, и някои чакавски, характеристики на песента показват връзка с диалекта от устието на реката Неретва в Далмация. Шимунович отхвърля твърдението на Мирослав Пантич, откривателя на "първата сръбска бугарщица", за "сръбския характер" на песента. Имената на изпълнителите били съвпадали с първите и втори имена на "молизки хървати" и други хърватски заселници в южна Италия. А бугарщиците всички били произлизали от южна (и западна) Хърватско + от Которския залив, а не от Сърбия.
- David E. Bynum: The Collection and Analysis of Oral Epic Tradition in South Slavic: An Instance (Oral Tradition, 1/2, 1986) (.pdf файл от www.journal.oraltradition.org)
Бинум отхвърля твърдението на Шимунович, че Рожер де Пациенца е записал бугарщица, т.е. епична песен. Според него става дума за лирична песен. Някои от имената на изпълнителите били без съмнение сръбски (Вукашин, Рашко, Вукосава и др.)
Всички от гореизброените последователно "поправят" началния израз O rauias natgradum smereuo (Ора виаш нат градум Смерево) на Orao se vijaše nad gradom Smederevom, сближавайки го максимално до сърбо-хърватския. Но никой от гореизброените не обяснява що за хърватско/сръбско име е "Петко". "Милко" било "много хърватско име". Женското име "Брита" се обяснява като албанското женско "Дрита" (=Светлана), за което има исторически основания.
Шимунович, включвайки в анализа си и данните за средновековните славянски преселници в молизките Аквавива, Монтемитро и др., както и в Пескичи (Пйещица) на п-ов Гаргано, приемайки, че те са се наричали славяни (Schiavoni) и че едва през 20 век за научили името на своя майчински народ, откъде точно били дошли прародителите им. Дотогава са имали неясната идея, че произлизали "от другата страна на морето"
Izvoditelji naše prve zapisane bugaršćice, koji su se nazivali Šklavuni i Šklavunke, tek su u ovom stoljeću doznali ime svojega matičnoga naroda. Tek su u ovom stoljeću poučeni otkud su došli njihovi preci u njihovu današnju postojbinu, a dotad su imali samo nejasnu predodžbu da potječu »z one ban(d)e mora« (pri čemu im je očito bilo jasno da »ona banda« zasigurno nije npr. Panonija nego Dalmacija (стр. 67).
Отхвърляйки по този начин хипотезата на Милан Пантич, според когото изпълнителите от Джоя дел Колле били »poreklom (...) iz naših severnih strana, iz Srbije despota Đurđa, i možda baš iz Smedereva, o kome njihova pesma peva«, Шимунович смята, че е доказал техния произход от хърватска Далматия:
Нека веднага кажем, че такива миграции от дълбоката вътрешност (на Балк. п-ов) по това време, са били незначителни, спорадични. Имигранти от вътрешността съвсем не са бягали направо в Италия. През XIII и XIV век е имало търговия с роби през Дубровник, но това са били отделни случаи и до определени места по цяла Италия, особено северна. Няма свидетелства православни, които да са живяли във вътрешността и да са се задържавали временно на приморието, да са основавали селища където и да било, нито в южна Италия, или въобще в Италия, нито на хърватското приморие.
Recimo odmah da su takve migracije iz duboke unutrašnjosti prije tog vremena, i u to vrijeme, bile neznatne, sporadične. Daleko od toga da su upravo ti doseljenici iz duboke unutrašnjosti »jatimice« bježali u Italiju. Bilo je, doduše, u XIII. i XIV. st. trgovine robljem preko Dubrovnika, ali sve su to bili pojedinačni slučajevi u pojedinim mjestima i po svoj Italiji, osobito sjevernoj. Nema svjedočanstava da bi taj pravoslavni živalj iz unutrašnjosti, koji se navodno tek usputno zadržao na primorju, osnovao igdje kakvu naseobinu u južnoj Italiji, u Italiji uopće, a do toga doba niti na hrvatskom primorju. (стр. 57)
Така Шимунович негласно отказва да разгледа други възможности, напр. преселения на славяни, българи от Албания/Епир или Македония. Самия Георги Кастриоти Скендербег прекосява през 1461 г. морето и идва на помощ на неаполитанския Фердинандо І (Арагонски) против анжуйците. По-късно синът му Гьон II Кастриоти, заедно с част от населението на Албания, бяга от турците. Гьон бива почетен с благородническа титла и с земи в южна Италия от Фердинандо. У Бодянскій (1858) са споменати италиански изследвания за това как през 1468 г. албански преселници били основали Portocannone, Campomarino, Umri, Chicuti и др., а славянски - Montemitro, Sanfelice, Tavenna, и Cerritello (стр. 6-7).
А по-рано районът от Теспротия в Епир (Гърция) до поречието на р. Воюса (съвр. Албания), е бил известен до 1270 г. като Вагенетия, вероятно по името на славянското племе на ваюнитите, споменати сред участниците в обсадата на Солун през 614-616 г.
- Sonja Petrovic: Oral and Written Art Forms in Serbian Medieval Literature (откъс) (In: E. Mundal, J. Wellendorf (eds.). Oral Art Forms and Their Passage Into Writing. Copenhagen, 2008, pp. 85–108)
Английски превод на бугарщицата
- Бошко Сувајџић: „Орао се вијаше“. Над градом формула (В: Б. Сувајџић, Бр. Златковић (уред.), Промишљања традиције. Фолклорна и литерарна истраживања, Београд 2014, стр. 147-164) (.pdf файл от www.ikum.org.rs)
Преглед на досегашните изследвания по въпроса