СПОМЕНИ

4. По широкия свят
 

В 1848 г. баща ми искаше да изляза из покрай Дунава, да обходя някои градове. Първо, защото имаше да взима от един наш роднина Кириак Алтънович до 700 гроша. Второ — като отивам по пътя, да изляза на Русчук, Тутракан, Силистра, Мачин до Тулча, за да се запозная с крайдунавските пристанища. Аз посетих Русчук най-напред. Там управляваше тогава Саид наша. Поседях няколко дни, после слезнах на Тутракан и престоях 4—5 дни. Един свищовец, Янаки, чиято къща беше в махалата Цацарица, като стар приятел на баща ми ме покани да идем на лозе на разходка. Един негов приятел, стар човек, беше дошъл с нас на гуляй. Като си похапнахме, този старец обади, че бил от тутраканските села Някога в селото си бил говедар. Той имал едно теленце, което обичал много и с него ходел всеки път да пасе селския добитък. „От едно време — казваше той — после обед, когато пасеше чардата, аз си лягах под някое сенчесто дърво и така се научих да си поспивам, по половин час и повече. Като се събуждах, не намирах бичето при мене, но не след много се връщаше. Това то нравеше всеки ден. Аз се заинтересувах да го издебна къде ходи. За да не се успя, взех една китка тръне и го правех като възглавница и на него си слагах главата. По едно време аз като се преструвах, че спя и хъркам, съгледах, че бичето стана, но се поогледа към мене. Аз се усетих, че ще заминава, и се сдържах да не заспя, жумейки. То се обърна веднъж-дваж да ме види дали спя и тръгна. Като отиде на едно доста голямо раз-

36

стояние, станах и хванах издалеко да го следвам. Вървеше бързишком нещо до един час. Из хълмовете имаше няколко наред пещери. Бичето отиде право в една от тия пещери. Входът на тази пещера не беше твърде голям. То, щом дойде тамо, клекна и взе да се потътрази по колене. Аз, щом видях това, се спуснах, улових го за опашката и си увих ръката около нея. Като видя, че го държа, тътразейки се, силно измуча. Ехото на мученето му ме потресе и аз се прекръстих. Тътразейки се така до 2 м, то стана и почна да върви напред. В пещерата не беше тъмно, но не беше и толкова светло. Знам, че като повървяхме така в пещерата, хвана да се чува шумтение на вода. На три места минахме през вода. Аз продължавах да се държа о опашката. Като повървяхме още 1/4 час, зачу се шуртение на тиха вода и не след много стигнахме до кладенеца, гдето течеше тази вода. Бичето отиде право на този извор и почна да пие с жадност вода. После се оттегли настрана и клекна да си почива. Аз му пуснах опашката и отидох да се напия от този извор. Водата беше много вкусна и хладна. После като се озърнах окол себе си, едвам чувах журчението на водата. От пукнатината на пещерата идеше ветрец и твърде слаба светлина. Постоях малко и от любопитство отидох към дъното, защото съгледах нещо като стаи. Аз погледнал към бичето и тръгнах към тях. Всичко бяха три и се вливаше през един вход. Вратата им бяха открехнати. Аз се спрях пред вратата и като се прекръстих, влязох в първата стая. Съгледах до 6 скелета, облечени с железни ризници. Щитове, стрели, копия и други оръжия имаше в кюшето изправени. Сърцето ми тупкаше, но аз пристъпих към втората стая. Там имаше още оръжия. В третата стак, на която вратата беше съвсем отворена, съгледах на една биволска кожа златни монети, изсипани на куп. Няколко статуи ми се сториха да са златни, но имаше сребърни и мраморни. Мене не ме интересуваха статуите и другите предмети, но посегнах на монетите и взех 3 шепи жълтици колкото петак. Напълних си пазвата и джобовете с тия стари монети. Достраша ме да взема повече и да се мая още. Гледах по-скоро да изляза, защото ми се струваше, че вратата мърдаше, а то може да ми се е сторило от страх. Без да се обръщам назад, изскочих из стаите и се отправих към бичето, което още лежеше. После малко и бичето стана. Аз се доближих до него и го хванах пак за опашката и тръгнахме към устата на пещерата, отгдето влезнахме. Минахме водите, които по-преди газехме. Щом стигнахме до входа, то измуча и, тътразейки се, излезнахме на чист въз-

37

дух. Оттам видях, че слънцето е на залязване. Пристигнахме на мястото си. Щом пристигнахме при добитъка, който пасеше на хлад, аз го прибрах и тръгнахме за село. Не се мина много време под разни предлози оставих селото, защото бях неженен и без родители, и тръгнах за Варна. Кое пеша, кое с кола се докопах до Варна. Оттам отидох за Цариград и се представих на посланици и други европейски богаташи и за три месеца разпродадох тия жълтици с много добра цена. После от Цариград за Тутракан, пак през Варна и оттогава се тук си живея.”

Така свърши старецът.

Аз се побавих няколко дни в Тутракан и тръгнах за Силистра, а оттам в Галац — като се научих, че се плаща 45 гроша за Тулча или Сулина, аз се оскъпих да платя 45 гроша, а с враница преминах на Мачин и от Мачин по сухо отидох за Тулча. Стигнах Мачин през вечерта. Това беше 1848 г., 9 май. Намерих си един каруцар с два живи и бързи коня. На другия ден рано, като си накупих потребното за път, тръгнах. Прею целия ми живот остана неизгладимо това пътувание. Едва къде обед излезнахме от гората и хванахме пътя за Тулча. Отивайки за Тулча, отбих се в Силистра. Там се побавих два-три дни. В Силистра управляваше тогава Ибрахим паша и твърде малко българи виждах. Повечето бяха гагаузи [54] и говореха турски език. В Тулча пристигнах вечерта. Там се бавих доста време. После тръгнах с кола за Карасу панаир през Баба Даг [55]. Престоях, догде се свърши панаирът, и си дойдох в Свищов.

Къде Димитровден, 26 октомври, аз се приготвих самичък да отида в Романия, първо в Александрия при леля си Екатерина. Престоях там през зимата до Рождество Христово и от Александрия отидох за Каракал. [56] От Каракал отидох за Крайова и къде заговезни пристигнах в Букурещ. Баща ми ми беше дал стари гръцки и римски монети, статуйки — две-три бронзови, добре запазени. Всички бяха намерени в Стъклен от хора, които търсят такива неща, и купени от тях. Още от Свищов ми бе поръчал баща ми, когато ида в Букурещ, да се представя на генерал Николай де Мавро, който беше от руска страна главният директор на Карантините [57]. Той ме попита какво намерение имам и защо съм дошъл в Букурещ. Разговорът ни се водеше по новогръцкия език. Попита ме каква работа ще хвана. Аз му казах, че искам да се уча негде в Русия, и нямам средства. Без да му кажа друго, той ми предложи да ме даде в едно букурещко училище да науча немски, и френ-

38

ски. Желаел да ме изпрати и в Берлин да се уча. Аз му благодарих и го молих да ми позволи да пиша на баща ми и искам неговото съгласие. Баща ми незабавно му писа нему и му благодари. Тогава той ме изпрати в пансиона на Жанерони. Това узнаха букурещките българи и ме убедиха да не ида в Берлин, но в Русия. Параскева Карабиберов се наговорил с другите по-първи българи и за да не си губя време, те ме съветваха да отида в Елена и ми дадоха препоръчителни писма до господин Николай Михайловски [58]. Той учителствуваше тогава и Елена заедно с Иванчо Момчилов [59]. Явих на генерал Николай де Мавро, че ще отида в Свищов и може би да дода пак, и си взех сбогом от моя благодетел. Като се върнах в Свищов, разправих подробно на баща си как е работата и че желая да ида в Русия. Престоях два-три дни в Свищов и тръгнах за Търново. В това също време Търново се бе запалило и изгоря пазарят. През Търново заминах за Елена. Щом стигнах, не забравих да се представя на г. Н. Михайловски и му подадох писмата. Той ме настани да живея в дома на учителя Иванчо Момчилов. Преживях до три-четири месеца там и видях, че никак не се изпълни обещанието на букурещките българи. Реших да се върна в Свищов и оттам — в Букурещ. В Букурещ роднините ми, първи братовчеди по майка — братя Солакови, гдето бях и на квартира, ме съветваха да оставя настрана моя план за наука и се обещаха да ме препоръчат на някой българин, търговец в Букурещ. Не се мина нещо две недели и покойният г. хаджи Тончо Христов, един от първите търговци по колониални стоки, казал на моите братовчеди, че той желае да ме вземе при него в магазина му. Там преседях до една година. Когато намирах повече време, занимавах се с изучаването на ромънския и французкия езици. Хаджи Тончо имаше свои пълномощни агенти в Цариград, Генуа и Марсилия. Къде 1852 г. неговият агентин Христодул Табакович заявил, че престава да бъде негов наместник. Понеже аз знаех гръцкия, турския и французкия езици, г. хаджи Тончо ми каза да се приготвя да ме изпрати в Цариград с Атанас Данкова, друг едни млад българин от Руж де Веде. Атанас Данков познавате само ромънския език, говореше и български, но не можете да кореспондира. Него беше отредил хаджи Тончо да е в канцеларията, да води писмената работа и купуването на колониални стоки, защото познаваше по-добре от мен качеството на изпращаемите от Цариград в Букурещ стоки — колониални и месни. Хаджи Тончо ни снабди с 84 препоръчителни писма до първите банкери в Цариград от Хавир хан.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

54. Г а г а у з и — население, .което живее в отделни области на Североизточна България (най-вече във Варненско и Шуменско), в Румъния, Молдавия и Украйна. Говорят гагаузки език, който е от тюркски произход, близък до турския. Гагаузите са запазили християнското си вероизповедание.

55. Б а б а д а г — град в Румъния (Северна Добруджа); в миналите векове — силна турска крепост и важен търговски център. Текето на турския светец Баба се посещавало от много мохамедани.

56. К а р а к а л — румънски град на р. Олта, югозападно от Букурещ.

57. К а р а н т и н а — санитарен пост, сгради за преглеждане на лица, добитък, превозни средства и стоки, които идват от места, където върлуват епидемични болести.

58. Н и к о л а  С т о я н о в  М и х а й л о в с к и (1818—1892) — роден в Елена, брат на Иларион Макариополски. Завършва гимназия в Атина и Историко-филологическия факултет в Москва с докторат по философия. Учителствува в Елена, Търново, Сливен Виден общественик и борец срещу фанариотското духовенство. Известен е като книжовник и преводач.

59. И в а н  Н и к о л о в  М о м ч и л о в (1819—1869) — роден в Елена; известен учител и съставител на учебници. Учителствува в Елена. По-късно — в Горна Оряховица (1859—1864), застава начело в борбата срещу фанариотите. След 1864 г. се отдава изцяло на книжовна дейност. През 1868 г. основава „Книгопродавница Момчилов и сие”.