ЖИВОТ, ДЕЙНОСТ, ИЗПОВЕДАНИЕ И ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ЧАСТ ОТ ЧУДЕСАТА НА СВЕТИЯ НАШ ОТЕЦ КЛИМЕНТ, БЪЛГАРСКИ ЕПИСКОП¹, НАПИСАНО ОТ ПРЕСВЕТИЯ И СЛАВЕН АРХИЕПИСКОП НА ПЪРВА ЮСТИНИАНА И НА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН ТЕОФИЛАКТ, КОЙТО ИМАЛ ЗВАНИЕТО МАГИСТЪР НА ОРАТОРИТЕ В КОНСТАНТИНОПОЛ

I

Увод

1. Елате, чада², чуйте ме (Псал. 33,12), елате всич­ки, които се страхувате от бога, и ще ви раз­кажа (Псал. 65, 16), за да узнае и другото поколение, синовете, които ще се родят  (Псал. 77,   В), и създаващият се народ да възхвали господа (Псал. 101, 19).
Това е казал Давид³, а ние днес го казваме заедно с него. Наистина трябва навсякъде и пред всички да разказваме за божието величие не само поради това, че няма граница на божията похвала (Псал. 146, 5), както вярваме, за­щото, колкото и много да съобщаваме и да говорим, неказаните неща са много повече, но и поради това, че разгласява­ното величие на божиите чудеса се явява като някакво под­буждане за по-безгрижните, които са заспали за извършване на добри дела.
2. Мнозина смятат, че нашият век е отстъпил в известно отношение на древността⁴, че миналите времена са блестели с чудеса и са били украсени с живота на мъже, които, ако и
 

 

 

да са били с тела, са живели почти безтелесно, а на нашето поколение нищо подобно не било дадено от бога, затова тези хора, които лошо и твърде несигурно познават (действител­ността)⁵, по жалък начин се оказаха негодни за праведен жи­вот, понеже сегашната природа не го била възприемала. Същността на природата е една и съща и не се е променила, и господ си е запазил и в нашите времена твърде много мъже, които, без да превиват коляно (3 Царст. 19, 18) пред никого от хората⁶, са блестели със светлината на своя живот за слава на небесния ни баща, като са станали светила на света, имащи словото на живота (Фил. 2, 15-16).
3. По същия начин блажени отци и учители са просветили в тези последни времена българската земя, като са блеснали с учението и чудесата си и са се явили силни пред бога с живота и словото си. Аз имам желание да опиша целия им живот, макар това и да надминава силата на моето слово⁷. Но дори и малко нещо да предложа, все пак аз ще засвидетелствувам с това человеколюбието и благодатта на бога, който е с нас и ще бъде с нас през всичките дни чак до края (Мат. 28, 20), както е обещал, а и ще покажа на всички хора, че не нашата природа се е изменила, но че се е извратило нашето желание.⁸
 

II.
 
Изнамиране на азбуката

 
4. Навярно вие искате да узнаете кои са тези отци? - Методий, който украсил Панонската епархия, като станал ар­хиепископ на Моравия⁹, и Кирил, който бил велик в езическата философия, а още по-велик в християнската¹⁰ и познавал природата на действително съществуващите неща, а още повече единния съществуващ, от когото всичко е получило съществу­ването си от невидимото (Евр. 11,3). Поради чистотата на живота си те приели бога в себе си и поради приемането на страха в сърцето си се стараели да създадат спасителен дух (Исайя 26, 18) и станали силни в учителното слово, което се преподавало на гръцки език¹¹. Силата¹² на такава мъдрост привлякла мнозина.
 

     

 
5. Понеже славянският или българският народ не разбирал писанията, изложени на гръцки език, светците смятали това за най-голяма загуба и намирали основание за своята  безутешна скръб в това, че светилникът на писанията не се пали в тъмната страна (2 Петр. 1, 19) на българите. Те тъгу­вали, страдали и се отказвали от живота¹³.
6. И така какво правят? Обърнали се към утешителя¹⁴, чийто пръв дар са езиците и помощта на словото (Деян. 2, 2), и измолили от него тази благодат - да изнамерят   азбуката, която съответствува на грубостта¹⁵ на българския език, и да могат да преведат божествените писания на езика на народа¹⁶. И наистина, като се предали на строг пост и продължителна молитва, на омаломощаване на тялото си и на съкрушаване и смиряване на душата си, те постигнали желаното. Близо е господ, казва Давид, до всички, които го викат в истината (Псал. 114, 18), и докато ти още говориш, той ще   каже: ето аз съм тук (Исайя   58, 9), защото аз съм бог, който се приближава, а не съм бог отдалече (Йерем. 23, 23).
7. И така те получили благодатта на духа като готово утро (Осия 6, 3) и светлина на знание се разляла над праведниците (Псал. 96, 11; Псал. 111, 4), и свърза­ната с тези неща¹⁷ радост разпръснала по-първата им скръб. След като получили този желан дар, те изнамерили славянската азбука¹⁸, превели боговдъхновените писания от гръцки на български език и се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си. И мнозина пили от този учителен извор, между които избрани и корифеи на гру­пата¹⁹ били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.
   

III
 
При папата в Рим

 
8. Понеже знаели, че Павел е съобщил за своята пропо­вед (Гал. 2, 2) на апостолите, и те се отправили при епископа на Рим²⁰, за да покажат на блажения папа превода си на писанията²¹. Пътуването им било успешно и те ненапразно за­минали²².
 

   

 
9. Адриан, който тогава украсявал апостолския престол, щом като чул за тяхното идване, се зарадвал необикновено много²³. Поразен отдалеч от гърма на славата на светците, той пожелал да види и блясъка на тяхната благодат, чувствувайки към божествените мъже това, което чувствувал Мойсей към бога, когато поискал да му се покаже желаното лице (на бога) и да го види ясно²⁴ (Изход 33, 23, 13). Повече не можал да чака, но, като взел със себе си всичките свеще­ници и намиращите се там архиереи, излязъл да посрещне светците, като, според обичая, пред него бил носен знакът на кръста, и изразявал чрез сиянието на свещниците блясъка на радостта си, а може да се каже, и сиянието на идващите гости, които, прославени от прославяния сред светците господ (2. Сол. 1,10; Псал. 88, 7: Сир. 38,0], били удостоени да извършат много чудеса по време на своето вли­зане²⁵. Когато било показано и тяхното дело на папата и той видял, че преводът на писанията на тоя език²⁶ е рожба на духовна благодат на истинска апостолско душа, той не знаел какво да прави от радост: почнал да облажава мъжете, да ги нарича с различни имена - отци, любими деца, своя ра­дост, венец на вярата, корона на славата и красотата (Прем. Сол. 5, 17) на църквата. След това какво направил? Като взел преведените книги, той ги занесъл на божествения жертвеник, посветил ги на бога като някакъв дар и показал, че бог се радва на такива жертви, плод на сло­вото (Евр. 13, 15 - б)²⁷, и приема такива плодоприношения като благоуханен мирис (Ефес. 5,2; Филип. 4,18). Защото какво е по-приятно за словото-бог от словото²⁸, което осво­бождава словесните от безсловесие, ако подобното се радва на подобно (Сирах 13, 15; 37,4)? Той провъзгласил в църк­вата мъжете за равноапостоли, понеже се заели с подвиг, който е равен на подвига на Павел (2. Тим. 4,7), и се стараели да принесат на бога съвършено и свято приношение от народи (Рим. 15, 16).
10. След това тези от придружаващите светите мъже, за които учителите засвидетелствували, че имат достатъчно опит­ност в славянската писменост и са украсени с благочестив живот, папата удостоил едни със свещенически сан, други с дяконски, а някои с иподяконски²⁹. А лично великия Мето­дий³⁰, макар много да се отказвал и да не се съгласявал, па­пата ръкоположил за моравски епископ в Панония³¹, понеже
 

 

   
смятал, че не е справедливо да се лишава от сан този, който го е заслужил с делото си, както еднакво е несправедливо, когато някой получава сан, който е напълно далеч от делото, и когато се допуска някой епископ по дела и достойнство да остава скрит сред миряните и бидейки светилник, се по­ставя под леглото на неизвестността (Лука 8, 16). Така римският архиерей почел Методий с епископски сан или по-скоро почел епископството чрез него.
11. А Кирил, който бил истински философ, Великият ар­хиерей (Евр. 4, 14) въвел в святая святих³² (Евр. 9, 3), за да служи там вътре в истинската скиния³³ (Евр. 8, 2) и по-духовно и по-божествено да участвува в тайнствата³⁴ и да се приобщи с новата чаша. Защото той като че ли за това бил оставен да пребъде в плът³⁵, за да изнамери азбуката и да преведе писанията, а като послужил по тоя начин на божествената воля, той бил прибран от бога, които го научил на знание (Псал. 93, 10). Щом като обаче предусетил края на живота си, той приел монашеска схима³⁶, която отдавна желаел, но поради скромност не я приемал като нещо велико и над­минаващо неговите сили. Като преживял в това звание десет дни³⁷ и като приел светлина към светлината, той се преселил на небето, където е Христос, и напуснал долината на плача (Псал. 83, 7), жилището на мрака, калното блато (Псал. 39, 3) и земния живот. Той предал духа си на бога на духовете, а тялото му, което било вкусило доброволна смърт преди определената от природата, почетено с песни от боже­ствения папа и целия клир, било погребано в храма на Кли­мент - онзи Климент, който е придружавал Петър, първия от апостолите, и който подчинил елинската мъдрост на Хри­стовата като слугиня на господарката й³⁸. И философът приел философа, великият учител взел при себе си гласа на словото, наставникът на народите поселил при себе си този, който е просветил останалите народи със светлината на знанието³⁹.
12. И бог чрез знамения засвидетелствувал славата, която очаквала Кирил на небето, и по този начин направил видимите неща глашатаи на невидимото⁴⁰. Душевно болни, щом дохождали при гроба му. намирали изцеление, а благодатта на светия дух станала бич-гонител на много други болести. Защото, щом

като някой се доближавал до гроба му или пък само почвал да призовава името на този богоносен отец, той намирал из­бавление от страданието според вярата си. Затова Кирил бил велик в устата на римляните, а още по-велик в душите им. Така чудесата му били основа на неговата слава, тя пък - причина за твърде голямата му почит, а почитта към светеца - утвърждаване на божията слава.
 
 

IV
 
Методий в Панония

 
13. Така смъртта доставила на Кирил чест и от пребожествения папа и от бога⁴¹. Методий пък, след като загубил своя сътрудник и спътник, който му бил във всичко истински брат по плът и в господа, предал сърцето си на скръб⁴², изпитвайки това човешко чувство, сломен от обич към брат си. От друга страна, той се утешавал не по-малко, дори и повече, понеже се надявал, че ще има Кирил за помощник в учителското си дело и че колкото Кирил е по-близо до бога след освобожде­нието си от плътта, толкова той ще притежава по-полезно застъпничество⁴³.
14. А когато настъпило време за Методий да тръгне на път за Панония и трябвало най-сетне да насочи поглед към епископията на тази страна, той прегърнал гроба на брат си, много пъти извикал милото име Кирил, оплакал телесната си самотност, призовал на помощ силата на неговото застъпни­чество⁴⁴ и тръгнал на път с учениците си. Когато пристигнал в Моравия, той станал истински епископ, като проявил у себе си такива качества, каквито са нарисувани от Павел в образа на епископа (1 Тим. 2, 3-7), и  надминавал всички с учител­ството си⁴⁵. Защото той не заровил таланта си (Мат. 25, 18) и не продавал ⁴⁶ благодатта на духовния си дар (Деян, 8, 18; 1 Тим, 3,3;   Тит 1,7), и не направил властта си източник на разкош (Тит 1.9), но правел всички съучастници в доброто, като равномерно разпространявал слънцето на словото (Мат. 4,45) и не преставал да проявява усърдие при раздаването на отмерената евангелска храна (Лука 12, 42). Този, който и преди епископството си така залягал за  учителното слово, и то, без да се подхвърля на опасност за делото, когато вече му било поверено това дело и получил залога и знаел определеното за апостола: „Горко ми, ако не благовествувам” (1 Кор. 9, 16), нима тогава не  е  бил  длъжен  да  се  занимава с учи-
 

   

 
телството, да се привърже към него и цял ден да се грижи за божиите слова, които му доставяли сладост повече от мед и медена пита (Псал. 18, 11; 118, 103)?
15. Естествено, че той не само не преставал ежедневно да поучава тогавашния моравски княз Ростислав⁴⁷ и да възпитава душата му с божествените заповеди, но и възпитавал и на­пътствувал владетеля на цяла Панония. който се казвал Коцел⁴⁸, за да има⁴⁹ страх от господа (Псал. 118, 120), и възпиран и въздържан от него като от някаква юзда, да отбягва всякаква злина.
 

Покръстването на Борис

 
Освен това великият Методий тогава непрекъснато дарявал с благодеянията на словото си и българския княз Борис, който живял през времето на византийския император Михаил и ко­гото по-рано бил направил свое духовно чадо и бил привлякъл чрез прекрасния си във всичко език⁵⁰.
1б. Този Борис изобщо бил и с много здрав ум и бил склонен към доброто. При него и българският народ започнал да се удостоява с божественото кръщение и да се християнизира. Когато тези светци, имам пред вид Кирил и Методий, видели, че има много вярващи и че много деца на бога се раждат чрез вода  и  дух  (Йоан  3,5),  но  че  те напълно са лишени от духовна храна, те изнамерили азбуката, както казвахме⁵¹, и превели писанията на български език⁵², за да имат новородените деца божии достатъчно божествена храна и да достигнат до духовен растеж и до мярката на Христовата възраст (Евр. 4, 16; Кол. 2, 19; Ефес. 4, 13). Така българският народ, от скитското заблуждение, по­знал истинския и най-правия път - Христа (Йоан, 14, 6) - и макар и късно, около единадесетия  или дванадесетия час, влязъл в божия  виноград чрез благодатта на този, който го повикал (Мат 20,6; Гал. 1,15; 2 Тим. 1,10). Повикването⁵³ на този народ станало през 6377 година от сътворението на света⁵⁴.
 
 

V

Религиозни  спорове

 
17. И така великият Методий не преставал да дава по­стоянно всякакви съвети на князете, като ту ги напътвал към благочестив живот, ту им предлагал неподправеното учение
 

   

 

на църквата като някаква царска и истинска монета и неизопачено и непокътнато го запечатвал в душите им. Защото и тогава имало такива хора, които го⁵⁵ изопачавали и про­меняли определенията, които нашите отци установили в църк­вата на бога, и мнозина вредили на душите си с въвежданото от франките изопачаване, които твърдели, че синът е роден от отца, а духът произлиза от сина⁵⁶. Противопоставяйки се на тях, светецът ту с думите на господа, ту с изречения на отците опровергавал мненията им и всяко тяхно превъз­насяне, което се надигало срещу божественото знание (2 Кор. 10, 5), и мнозина пленявал за послу­шание на Христа (2 Кор. 10, 5), като ги обръщал от лъж­ливото към истинското и непокварено учение и ги правел достойни от недостойни, и затова бил и се наричал божия уста (Йер. 15, 19). Поради това ежедневно ставало увеличение на верните и словото божие възраствало, което знаем и за учението на апостолите от думите на Лука (Деян. 6, 7), или ако предпочиташ, заедно с мене според онова древно изречение: Домът на Давид напредвал, а домът на Саул западал, като ставал ежедневно по-слаб (2 Царства 3,1).
18. Еретиците⁵⁷, които били побеждавани от силата на сло­вото и истината, правели това, което само могли, или по-скоро към което се подбуждали от своя баща, който е човекоубиец отначало (Йоан 8, 44) и се хвали със злодейството си, като измъчвали светеца с хиляди злини и из­кушения. Измамвайки с лукавство, те напълно били спечелили за учението си Светополк⁵⁸, който бил княз на Моравия след Ростислав и бил човек груб и неразбиращ доброто. Как би могъл този, които робувал на плътските удоволствия и се тър­калял в калта на нечистите дела (Притчи 7, 18), да не подчини своя ум по-скоро на тези, които му отваряли всяка врата към плътските наслади, отколкото на Методий, който порицавал⁵⁹ душегубителната горчивина на всяко удоволствие? Това, което
 

   

измислил известният Евномий, основател на аномейската ерес⁶⁰, за да си привлече повече ученици, това замислил и неразум­ният франкски народ, т. е. да прощават всичко на съгрешаващите без труд и без старание, а само срещу съгласие с тях­ното учение, и да им позволяват порочен живот заради успеха на извратеното си учение, както ако някои биха разменяли помежду си единият смет, а другият кал, бидейки достойни за търговия с такива съкровища, при която и стоката е мръсна, и цената е отвратителна.
19. Затова поквареният от тях Светополк, понеже му поз­волявали всичко, твърде малко обръщал внимание на Методиевите думи, а, напротив, дори се отнасял към него като към враг, тъй като „благочестието е срам за греш­ника”, казва Писанието (Сирах 1, 25). При все това великият какво ли приятно не говорел на княза, с какво ли ужасно не го заплашвал? От една страна, доказвал правотата на учението си чрез божествените писания и му заповядал да им се до­вери, понеже те даряват живот и са извори на спасение (Исайя 12, 3),тъй като и сам господ ни учи, че животът се съ­стои в изследване на писанията (Йоан 5, 39), а Исайя ни съветва да черпим вода не от блатото на ересите, но от изворите на спасението (Исайя 12, 3). От друга страна го заплашвал, че ако се присъедини към еретиците, ще погуби себе си и всички, които са под неговата власт, понеже става леснодостъпен за враговете и лекопобедим, тъй като нечестието, макар и за малко време да се разцъфтява, но с течение на времето само по себе си окапва⁶¹, за да не усвоят благочестивите порочността. И това, казал, ще се случи с княза след неговата (на Методий) смърт, което и станало спо­ред предсказанията на светеца.
20. И наистина, докато Методий бил жив, нито князът показвал замислите на сърцето си⁶², но имал василиск⁶³, който се криел и хранел в яйцата на аспида⁶⁴ (Исайя 59,5), нито пра­восъдието размахвало своя бич, но макар и да държало опъ-
 

 

   
нат лъка и да острело меч (Псал. 7, 13), то още не било изпратило стрела в сърцето на врага и не било засилило ръката си за удар (Псал. 37, 2; 87, 7). Когато обаче светецът престанал да живее и се развихрила всякаква злина, която вече не скривала своята отвратителност под покривало и маска, но като блудница действувала безсрамно и възбудила гонение срещу православните, тогава и бог не закъснял да накаже княза. Но затова по-после.
 
 

VI
 
Смъртта на Методий

 
21. В това време Методий  предсказал   на тогавашния княз собствената си смърт, която предстояла  да   настъпи след три дни⁶⁵, като направил това  предсказание  в  подкрепа на непре­къснатите си съвети, както аз мисля. Защото, ако изпълнилото се предсказание го представяло като пророк и като такъв, който е получил дарба от духа да предвижда бъдещето, ясно е, че и поддържаното от него учение е духовно и боговдъхновено.
22. След като събрал учениците си, подражавайки на Павел или по-скоро на моя Исус, той почнал да ги утешава и да ги укрепва с прощални думи, като изобразявал пред духовните си деца хубавото наследство, достойно за трудностите, които е понесъл, за да си спечели такова богатство. Навярно искате да узнаете какво е наследството? - Словото божие, което е много по-желано от злато и скъпоценни камъни (Псал. 8, 11), и мъдростта, спечелването на която е по-ценно от златни и сребърни съкро­вища (Прит. З, 14). „Вие знаете, мои мили⁶⁶, казал той, силата на еретиците в злото и как те, като извращават сло­вото божие (2 Кор. 4, 2), по всякакъв начин се стараят да напоят ближните си с мръсното извращение на Писанието, възприемайки и прилагайки тези два начина на действие: убеждаване и строгост, като прилагат  първото към по-про­стите, а второто към по-страхливите. Аз се надявам и се моля вашите души да се запазят от двете. Вие впрочем не ще се увлечете от убедителност на думи и не ще се пре­лъстите от празна измама (Кол. 2, 4, 8), понеже сте закрепени  върху скалата на апостолското изповедание и
 

   

 
учение; изградената църква върху нея (скала) вра­тата на ада няма да победят (Мат. 16, 18), защото верен е обещалият това (Евр. 10, 23) и вие не ще се поколебаете в твърдостта на сърцата си поради някакъв страх, понеже знаете: Не се страхувайте от силните на деня (Псал. 55, 3-4),нито от тези, които убиват тя­лото, но не могат да погубят душата (Мат. 10, 28). Нещо повече - подкрепяйте и другите да пазят залога, който получихме от апостолите и своевременно от отците и който те ще поискат от нас в деня на въздаянието. Ето аз ви пред­сказах и чрез предсказанието си ви направих отговорни за греха. Защото, ако не бях дошъл, казва Христос, и ако не бях им казал, не биха имали грях (Йоан 15, 22). Аз съм невинен за вашата кръв, понеже не се по­боях да ви говоря (Деян. 20, 26—27), но според пророк Йезекил бодърствувах на поста си като страж (Йез. З, 17; 33, 6—5). Гледайте как внимателно трябва да ходите не като немъдри, а като мъдри (Ефес. 5, 15) и с всич­ката си бдителност запазете вашите сърца и сърцата на ва­шите братя, защото вие ще минавате сред примки и ще се движите по върховете на градските укреп­ления (Сир. 9, 18), понеже и след моята смърт ще нахълтат между вас свирепи вълци, които не щадят стадото (Деян 20, 29—30), за да увлекат народа ,след себе си. Силни с вярата си, вие им се противопоставяйте. Павел ви заповядва това чрез мене. Бог и отец, който е над всичко, и роденият безстрастно от него преди вековете син, и светият дух, който произлиза от отца, ще ви научи на всяка истина (Йоан 16, 13) и ще ви представи непорочни за моя похвала в Христовия ден” (Фил. 2, 16).
23. Като казал това и още много други такива неща⁶⁷, той предал духа си на ангелите, които го бяха придружавали и пазили във всичките му пътища (Псал. 90, 11), за да го отведат, след като блестял в архиерейството 24 години и с голям труд и мъка (2 Кор. П, 27) приготвил спасение не само за себе си, но и за другите. Защото той се грижел
 

 

 
не само за себе си, но и за другите, за да се спасят. И нощ и ден живеел само за това, което ползувало и другите. За това свидетелствува и големият брой свещеници, дякони и иподякони, които, 200 на брой, той, умирайки, оставил в областта на своята църква⁶⁸. Ако са били толкова много само духов­ните лица, нека си представим колко е било голямо числото на миряните. Първо място между тях заемал Горазд, когото нашият разказ още по-рано причисли към най-известните Ме­тодиеви ученици⁶⁹ и който бил провъзгласен за архиепископ на Моравия от самия светец, когато бил към края на живота си⁷⁰.
 
 

VII

 
24. Но твърде дръзката тълпа еретици не търпяла да има Методий и след смъртта му за свой жив противник, но „елате, казали, да извършим насилие над Горазд и да му устроим засада, защото неговият живот не под­хожда на нас и пътищата са му различи и, и той ни изобличава заради греховете ни (Прем. Солом. 2, 6:10 12, 15) и ако му се позволи да живее, Методий би оживял за нас”. И те го лишили от епископската власт, а из­дигнали на престола или по-скоро понижили престола чрез ня­кой си Вихинг⁷¹, който бил пиян от чистото вино на ереста⁷² и бил способен да опива други и който поради това бил предаден от Методий на сатаната на отлъчването заедно с буйствуващата му дружина - о, трудове и подвизи на Ме­тодий и о, троице, която се сливаш със своите лични качест­ва. И колкото престолът бил прославен чрез Методий и пре­възхождал много други престоли, толкова чрез Вихинг паднал в бездната на безславието.
 

 
VIII
 
Нови религиозни спорове

 
25. Така противозаконно и без всякакво право той (Вихинг) заграбил епископството, като си присвоил чест (Евр. 5, 4) и извършил г р а б еж (Филип. 2, 6), а повикания от бога (Евр. 5, 4) изгонил с насилието на ръката на греш­ника (Псал. 9, 36). Ереста надигнала глава и почнала да се държи надменно с православното множество Методиеви уче-
 

   

 
ници. И като дигнали шум и като въстанали срещу верните, те казали: „Защо вие още твърде благосклонно сте разполо­жени към думите на Методий, които са вмирисани и мъртви, а не се присъединявате към живия архиепископ и не изповяд­вате, че синът е роден от отца и духът произлиза от сина?”
26. А те (Методиевите ученици) отговорили чрез Горазд и Климент⁷³: „Методий е още жив, ние напълно знаем това от господа, който, от една страна, казва, че повярвалият в него и да умре, ще живее (Йоан 11, 25), а, от друга страна, ни учи, че бог се нарича бог на Аврама, Исака и Якова като на живи, а не като на мъртви (Мат. 22, 32). В какво наистина грешим, ако имаме за учител този, който живее в бога, духовно общува и разговаря с нас и ни под­крепва срещу вас? Понеже и сега още сме убедени, че тази ваша нова вяра не се засвидетелствува от някакво писание, нито е била създадена от светите отци, ние се страхуваме, че ще се подхвърлим на проклятие, понеже  апостол Павел ясно казва: Ако някой  ви  благовествува повече от това, което приехте,  да бъде проклет  (Гал. 1, 9). Ние вярваме в духа на сина, понеже е дух на живот и ис­тина, които са и синът (Йоан 14, 6), и също в духа като ум Христов (1 Кор. 5, 16), но ние не сме научили и не ще научим, че той произхожда от сина, и не ще се откажем от вя­рата с и, и не ще станем по-лоши от неверниците (1 Тим. 5, 8). Не! Кълнем се в освещението на благодатта на светия дух. Ние вярваме, че духът произхожда от отца и че бащата на сина е негов виновник и изводител, но че е присъщ и на сина и винаги чрез него се раздава на достойните. Едно е обаче изхождането, а друго е раздаването. Първото изяснява начина на съществуването на духа, защото, както синът е от отца по рождение, така духът е по произхождане от него. Даването не обяснява начина на съществуването, а показва обогатяване и раздаване.
27.  За да обясним учението с един пример, доколкото това е възможно, представи си, че някой цар дава твърде голямо богатство от своите съкровища, а синът му, след като го е
 

 
 

 
получил, го владее като собствено и го раздава на тези, които му се харесват. Отецът е царят; богатството, както се казва в сравнението, е духът, който е даден от неизброимите съкро­вища на отца; царският син е синът на отца, на когото при­надлежи духът и чрез когото се раздава. Виждате, че духът, както ние знаем, не изхожда от сина, а се раздава чрез него. Но ако те смущава, че синът е духнал на апостолите и е казал: „Приемете светия дух” (Йоан 20, 22), то ти грубо си изтълкувал евангелските думи⁷⁴. Той е дал на апостолите един от даровете на духа, който се отнася до опрощава­нето на греховете (Йоан 20, 23), както става ясно от след­ващите думи; и за Исайя е обикновено да нарича духове дей­ствията на духа (Исайя 11,2; 26,18; 29,10 и др.), но тогава (Христос) не е дал на учениците си самия дух. Защото е ясно, че ако тогава им е дал духа, слизането на духа след това на Петдесетница или е било излишно, или пък е било слизане на друг дух, ако не е било излишно. Какъв е наистина този дух ? Както църквата проповядва, един е светият дух. Ако бяха два, то кой от тях не е свет? Ако е свет даденият чрез духането и господ е дал именно него, а не един духовен дар, то е ясно, че слезналият на Петдесетница не е свет. Но тази хула да падне върху вашите глави (Неем. 4,5; Псал. 7,17). При­знавайки две начала — отца за начало на сина, а сина за на­чало на духа, — вие лудувате от нова манихейска лудост⁷⁵.
28. Ние имаме един бог (1 Кор. 8,6) и отецът е един­ственото начало на произхождащите от него: за сина е отец, а за духа е производител, както и едно слънце е начало на лъча, на светлината и на топлината. Светлината и топлината са присъщи на лъча, както духът е присъщ на сина, и свет­лината принадлежи на лъча, както духът на сина, а и двете са от едно начало - слънцето. Както в примера, светлината и топлината се предават чрез лъч на телесния свят, така и светият дух чрез сина се раздава на духовното творение за всичко⁷⁶. Ако пък и вие като манихеите, които показвали еван-
 

   

 
гелие от Тома⁷⁷, можете да ни покажете друго евангелие, което е въвело такова учение за духа, то докажете, че то е канони­зирано⁷⁸, и ние ще млъкнем и дори ще ви почитаме като свои благодетели. Но, ако църковният рай се напоява от че­тири източника, които излизат от един извор (Битие 2, 10), то, аз мисля, вие сте признали Матей, Марко, Лука и Йоан. Всеки, който въвежда пето евангелие, е три пъти проклет. Йоан ни представя сина, че говори за духа на ис­тината, който изхожда от отца (Йоан 15, 36). Преста­нете да забивате срещу себе си все повече съпротивляващия се меч; престанете да воювате против сина божи, великия евангелист, от когото, чрез когото и за когото е цялото еван­гелие, и без духа да учите за духа, а по-скоро да говорите от противния дух.”
 
 

IX

 
29. Привържениците на Вихинг не издържали при тези думи, запушили ушите си (Деян. 7, 57), както тези, които ня­кога убивали с камъни Стефан (Деян. 7,58), истинския  свиде­тел на словото⁷⁹. Така те направили единственото възможно за тях добро дело, понеже не били достойни да слушат тези думи. Започнали да дигат шум и да разбъркват всичко и едва не започнали бой с православните, предоставяйки силата на ръ­цете си като съюзник на изморения си език. Накрай те забър­зали и прибягнали към последното си прибежище, към долния Светополк, и почнали да клеветят православните, че корели заговор⁸⁰ и щели да се надигнат срещу властта му, ако не се съгласели с княза в учението, понеже противното мислене, е и противодействие. Той повикал последователите на Методий и им казал: „Защо става този разкол между вас и защо всеки ден се карате като врагове помежду си? Нали сте всички братя? Нали сте християни?⁸¹ Защо не се споразумеете по­между си и защо не се стремите към единство?”
30. А те отговорили, използувайки Горазда и Климента като своя уста, понеже те водели разговора: „Княже, би трябвало да ти говорим твърде обширно за това, тъй като опасността
 

 
 

   
заплашва не най-малките и не най-незначителните за нас неща, а църковния догмат за блажената троица и за душата, което за нас е най-ценно от всичко. Но понеже твоето непознаване на писанията не ти позволява да слушаш много дълги и твърде дълбоки разсъждения, то нашият отговор на твоето питане е прост: ние се разделяме, защото и господ дойде да донесе меч и да раздели по-доброто от по-лошото (Мат. 10, 34— 35), а слушаме, че и Давид мрази мразещите господа и много почита приятелите на бога (Псал. 138, 21, 17). Ние никога не бихме сметнали за християни тези, които не приемат евангелието, защото, докато в него един от троицата, синът божи, е казал: „Духът на истината, който из­хожда от отца” (Йоан 15, 26), тези казват, че духът е произлязъл от сина. Ако впрочем това беше наистина така, какво е пречило на господа да каже: „Духът на истината, който изхожда от мене?” Това е едно. А другото е провъз­гласил за светия дух вторият вселенски събор на събралите се архиереи от целия свят в Константинопол⁸², понеже той за това бил и свикан - да опровергае духобореца Македоний. Съборът съставил символ на вярата не за опровержение на съставения от Никейския събор⁸³, но, което първият събор пропуснал, понеже споровете за духа тогава още не били по­вдигнати, това вторият допълнил и дъщерята довършила не­свършеното от майката⁸⁴. И така да видим според този сим­вол, който, преведен от гръцките книги, и ти, княже, всеки ден произнасяш в църква, дали да се съгласим да вярваме в духа, който изхожда от сина, или в духа, който изхожда от отца⁸⁵. Как те се съгласим с тези, които мъдруват против еванге­лието и учението на отците, което е изложено с помощта на духа, с тези, които викат от земята като лъжливи предска­затели⁸⁶ (Исайя 8, 19; 19,3)? „Какво общо има между светлината и тъмнината?” - казва божественият апос­тол (2 Кор. 6, 14). И така, ако те променят своето мнение и се съгласят с евангелието и с отците, ние ще отидем при тях тичешком като братя, ще се обединим и ще се прегърнем. Но
 

 
 

 
ако те, отричайки единствения наш наставник Христа, тръгнат по своя ум и останат заблудени в своите помисли (Рим. 1, 21), ние мъчно ще се съгласим да усвоим догмата (учението) за троицата от такива учители”. Това отговорило православното множество, като си послужило с Горазд и Кли­мент като с говорители⁸⁷.
 
 

Х

 
31. Князът едвам разбрал малко нещо от казаното, задното бил съвсем тъп, за да може да разбере нещо от божествените работи, а, от друга страна, понеже бил не само твърде грубо и, общо казано, много неразумно възпитан, но и бил помрачил разума си с нечисто удоволствие, както се вече каза⁸⁸. Как би могъл наистина да вникне в разсъжденията за троицата човек, който напълно е лишен от светостта на целомъдрието, без което никой не ще види господа (Евр. 12, 14)?
32. Подбуден обаче от еретиците, понеже им бил напълно предаден, той дал на православните такъв отговор: „Аз съзнавам голямата си необразованост и съм невежа по отношение на догмите. Нали съм и неграмотен⁸⁹? Но християнството прие­мам и ще го приемам. Все пак аз не съм в състояние да раз­реша с думи тези спорове, които вие подигате, нито мога да различа лъжеучителя от православния. Затова аз ще ви съдя като християнин. Разбира се, и за този догмат ще реша, както обикновено решавам и за другите неща: който се приближи и пръв би се заклел, че вярва правилно и православно, според моето правосъдие той нищо не греши против точността на вярата. Нему и ще предам църквата и в съгласие със справед­ливостта ще му предам църковното свещенство.”
 
 

XI

 
33. Тогава франките, които били напълно готови за клет­вата, без да дочакат края на речта⁹⁰ на княза, се заклели и утвърдили своето лъжеучение, като поставили подходящ край на неразумния съд. С помощта на такива съдии ереста се увенчала с победа над православието и получила пълна власт
 

   

 

да мъчи и граби истинските слуги на Христа и пазители на вярата. „Ако някой се открие, казал, че не вярва според изпо­веданието на франките, той ще им бъде предаден, за да пра­вят с него, каквото искат.”
34. Коя реч може да разкаже последвалите злини, които извършила покварата, като добила власт? Това било наистина като пожар в гора, който се раздухва от вятъра. Франките принуждавали учениците на Методий да се присъединят към лъжливото учение, а те пък защищавали вярата на отците. Първите били готови да извършат всичко, а вторите да поне­сат всичко. Франките безчовечно изтезавали едни, на други разграбвали домовете, като прибавяли алчност към нечестието си, а трети, и то стари и надминали Давидовата възраст⁹¹, влачели голи през търнаци. Те, достойни за съдбата и бесилото на Юда, продавали на юдеите по-младите свещеници и дякони. Защото както онзи продал Христа, така тези продавали на винаги носещите скръб (Евр. 3,8; Йез. 2,3) евреи⁹² слу­гите Христови или, по-добре, неговите приятели, както той сам ги нарича (Йоан 15, 14—15), а аз бих се осмелил да ги нарека помазаници. Те изобщо не били малко, защото само служителите на олтара били двесте души, както вече казахме⁹³,
   

---

[назад] [нагоре] [напред]