За превода

Пространното житие на Климент Охридски от Теофилакт е твърде важен извор за нашата история. Старите преводи от­давна са изчерпани. Освен това те са правени по печатните издания и не отразяват всичките разночетения на Московския ръкопис, който единствен сега ни поднася целия гръцки текст на житието. Затова още преди 15 години се заех да преведа отново житието, което беше издадено от Българската академия на науките през 1955 г.1 Преводът правих по гръцкия текст, издаден от Туницки.2 Паралелно с превода отпечатах и тоя гръцки текст с всичките разночетения към него, както са дадени от издателя. В него са отразени разночетенията от пе­чатните издания и от трите непълни светогорски ръкописа, но не е взет под внимание Ватиканският ръкопис. Наистина изда­нието на Алаций е използувано, но често издателите четат от­делни места не съвсем точно. При превода не винаги предпо­читах текста на Московския ръкопис, а взимах в отделни случаи форми и думи от печатните издания. Специално отбелязване на това не е необходимо, защото читателят ще види по превода кои издания са предпочетени. В бележки в някои слу­чаи са давани и съображенията ми за един или друг превод.

Стараех се да превеждам точно, без да се отклонявам от оригиналния текст, но не съм се придържал робски към него. Предпочитах да предавам това, което авторът казва. Ето защо съчетанието  предавам с „хората”, а не буквално „влачещите се долу”, защото буквалният превод не е ясен за съвременния читател. Теофилакт с този израз противопоставя тия, които живеят на земята, на ония, които живеят на не­бето. Но всички такива изрази и съчетания са дадени в забе­лежка и в буквален превод. Също така са дадени и по-важ­ните разлики .между моя превод и другите български печатни преводи.

За първото издание излязоха три рецензии.3 При преглеж­дане на ръкописа за ново издание аз взех под внимание вси­чки ония бележки, които намирам за полезни. Преработих увода, оправих много от обяснителните бележки, основно сверих пре­вода с оригинала и се надявам, че по този начин книгата е по-добра.

Избрани места от моя превод са отпечатани за учебни цели в „Христоматия по история на България”.4


1 Теофилакт, Климент Охридски, превод, уводи бележки от Ал. Ми­лев, София, БАН, 1955 г.

2 Н. Л. Туницкий, Материалы для истории, жизни и деятельности учеников свв. Кирилла и Мефодия, Сергиев Посад, 1918 г., стр. 144 (книгата не е довършена, но съдържа целия текст на житието и паралелен превод).

3 П. Петров, Теофилакт Охридски. Житие на Климент Охридски, превод и обяснителни бележки от Ал. Милев, в сп. „Исторически преглед', кн. 5, год. XI, 1955 г., стр. 107-109; Ив. Снегаров, Теофилакт Охрид­ски. Житие на Климент Охридски, в „Известия на Института за българска история”, кн. VII, стр. 419-439. В същите Известия, година VIII, стр. 385-399, е отпечатан моят отговор на тая рецензия. Роже Бернар, Климент Охридски, в „Ruvue des études slaves”, т. 33, 1956 г., стр. 363 и сл.

4 Ал. Бурмов и П. Петров, Христоматия по история на България, I, София, 1964 г., стр. 148-154 (даден е текстът от 34 до 75 глава със съкра­щения).


[назад] [нагоре] [напред]