Блаже Конески (Благойе Ордан Лямески, Лямевич) е роден през 1921 г. в село Небрегово, Прилепско, в семейство Лямевци. То е дало няколко дейци на сръбската пропаганда, т.е платени сръбски агенти и сътрудници на турците в борбата против ВМОРО (ВМРО). Най-известният от тях в началото на века е Глигор Ляме-Соколович. Самият Блаже Конески не само признава, но и с известна доза гордост заявява, че този сръбски войвода, негов чичо, е известен като основоположник на сръбската пропаганда в Прилепско.

След Илинденското въстание сръбската пропаганда в Македония се засилва. Конески съобщава нещо, което малцина днес в Р Македония знаят. А трябва да го чуят всички, за да разберат противоречивото поведение на "култивирания", с чужди усилия, авторитет на "новомакедонизма". Ето и самопризнанието: "Нашето село и некои други околни села инклинираат кон сръбската пропаганда. За той пресврт е заслужен еден братовчед на мойот татко, войводата Глигор Соколович. Той е познат како раководител на сръбска чета." (1)

Същевременно, на същото място Конески се опитва да отрече влиянието на семейната традиция. Всичко, което е казал обаче преди и след това (а особено онова, което е извършил) напълно опровергава разграничаването. Кулминацията на двойствеността - да се представя като македонец, а дълбоко в себе си да таи огромна любов към Сърбия, като на практика работи за нея - настъпва през 1944-1945 г., когато многократно се опитва да наложи сръбската азбука във федерално-комунистическа Македония. Въпреки упорството успехът му е половинчат. Успява да вмъкне ЛЬ, НЬ, , но не успява да наложи типичните  и . Вместо тях се въвеждат компромисните  и .

Но да видим като какъв е останал в паметта на народа този Блажев чичо - Глигор Ляме-Соколович, наемник и най-добър представител на чуждата (сръбска) пропаганда в Македония. Неговият портрет е обрисуван в народна песен, записана от фолклориста Марко Цепенков:

"Глигоре, синко Глигоре,
Глигоре, бог да те убие,
що голем срам ни донесе
откога ти се посърби:
Името си го поцърни
татка ти ти го засрами,
майка ти си йа поцърни -
ти се продаде за пари,
на месец за пет минцои -
народо ди го предаваш,
на сила да го посърбиш!
Синко, како не се срамиш,
на старост ти да се сръдниш
и за маскара да бидиш,
от народо да се делиш?
Нели сме ние Бугари
от две иляди години,
се бугарски зборуваме,
никой сръбски не знаиме
и сам ти сръбски не знаиш
каков Сърбин ти ке бидиш?
Глиоре, синко Глигоре,
кешке да се потурчеше,
одощо ти се посърбе
толку жал не ке ми беше." (2)

Днес, въпреки рецидивите, свързани с рода на Глигор Соколович и на неговил племенник Блаже Лямевич-Конески, "сръбският епизод" в Македония е на път да приключи. Пълзящата сърбизация, измислена от Стоян Новакович и провеждана в миналото от Наум Еврович, Темко Попович, а напоследък от Благойе Лямевич-Конески, Божидар Видоевски, Трайко Стаматовски, Людмил Спасов и тем подобни, постепенно преминава към небитието. Тези "дейци" в края на краищата ще заемат полагащото им се място на срамния стълб на сърбоманския македонизъм. Тружениците на сърбизма насочиха развитието на македонската култура в невярна посока, която се оказа и безперспективна. Някога самият Конески се позоваваше на "най-прогресивните сили во светот" т.е. на сталинския болшевишки волунтаризъм. А когато той престана да бъде печеливш, трансформираните новомакедонисти се захванаха за "третия" титовистки път, който не беше нищо друго освен поредна метаморфоза на сърбизма.

През октомври-ноември 1912 г. от Македония и Западна Тракия бяха оттеглени турските войски. Вардарската част беше окупирана от сърбите. Прикритата дотогава сръбска агентура, макар и малобройна, след пристигането на новите окупатори става много по-активна и по-жестока към многобройните последователи на ВМРО. Легализираните сръбски агенти са поставени в услуга на наказателните сръбски отряди. В акциите за "прочистване" на българското население от по-изявените вемереовци ("бугараши") участват както дядото на Блаже Конески - Коне Лямевич, така и неговият син, бащата на Блаже - Ордан Лямевич. Заради дейността им в побоищата и убийствата и двамата са знаели какво ги очаква, когато през май 1915 г. сръбските войски са прогонени от Македония, и когато се въвежда българска администрация от преживели вемереовски дейци. Дядо Коне е в затвора като сръбски агент. Той очаква смъртната си присъда (този миг от семейната история Конески е "увековечил" в стихотворението "Дедо Коне") (3). Спасява го тогавашният околийски управител в Битоля Йордан Тренков (гимназиален учител от Търговище - историк, който е познавал Коне Лямевич от времето преди заминаването си за България и не е знаел за "активността" на Лямевци от периода 1913-1915 г. Считал е, че убийството на Глигор Соколович, брата на Коне, е достатъчно наказание за този род.) Бащата на Блаже Конески, Ордан Лямевич е успял да се скрие в Прилепската махала Варош. До повторното идване на сръбските войски 1918 г. (цели три години) той не се е показвал навън. За този случай Конески отбелязва: "Живеел кай некои роднини илегилно бидейки се плашел, поради извесни причини, поради одмазда..." (4) Тези "извесни причини" обаче не са дребни и невинни. Като изявено сърбоманско семейство Лямевци дават активни дейци-сътрудници както на турците, така и на сърбите, но винаги против ВМРО. Така че отмъщението, което Ордан избягва, със сигурност е било напълно заслужено.

След завършване на Първата световна война сръбските войски отново окупират Македония. За заслуги към сръбската власт бащата на Блаже Конески, Ордан Лямевич, става писар ("деловогя") в общината. По време на първата кратка, но жестока сръбска окупация (1912-1915 г.) Ордан е завършил един-два класа в сръбско земеделско училище и активно е участвал в акциите по "разчистване" на Прилепско от ВМРО-вци.

В книгата "Разговори со Конески", подготвена от скопския публицист Цане Андреевски, стотици са примерите на самопризнания, говорещи за неприкритото сърбоманство на "големия македонист". Още в увода Андреевски откровено признава незнанието си: "Моята гецерация одгледуваше уще от почеток еден култ кон личността и творещвото на Блаже Конески." (5) Но този култ към личността не е създаван от тази "генерация". Той е отглеждан преди това съвсем старателно от държавните структури, включително и от всевластните органи на държавната сигурност ОЗНА и УДБ-а по поръчка от Белград. Чрез култа към СЪРБОМАНИНА (в случая - Конески) се проправя пътят на култа към СРЪБСТВОТО като следваща крачка към едно бавно сърбизиране на Македония. Много са успехите в тази насока, но за жалост на СЪРБОМАНИНА от Небрегово до края на неговия живот процесът не приключва. Малко преди той да почине, започна друг процес (обратен на неговите желания и очаквания), свързан с десърбизацията на българското население в Македония. При него бавно, но необратимо започват да ерозират изкуствено създаваните "култове" към дребните и зловредни личности. В недалечно бъдеще името Конески ще се превърне в прозвище, за да замести досегашните прякори: "Параловци" и "Коте от Руля" - равнозначни на "Куизлинг". Най-голяма заслуга за смъкване на ореола на този жалък прилепски "светисавец" се пада на самия публицист Цане Андреевски. Без значение е дали той е направил това преднамерено или "без да иска". Важно е, че е водил разговори, поставял е въпроси и накрая е публикувал книга, която сама по себе си се е превърнала в демистификация на една от по-новите, но фалшиви, сатанински икони на обърканите и без това Балкани.

За да бъде публикувана книгата на държавни разноски, Андреевски в предговора е използвал познатите ни тоталитарни клишета за преклонение пред "надарената и обучена личност", пред този "редок човек що носел големи тежини" (6). Читателят изпитва чувство на неудобство от тази неделикатност, езикова недодяланост и най-много от липсата на мяра от изказаните незаслужени похвали. Всъщност това е същата онази цена, която плащаха ласкателите от времето на страшния култ към личността. Той бе иманентна част от идеологията, която точно по това време (1991-1992 г.) започна да се разлага.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

2. Цепенков, М. Македонско народно творештво. Т. Х, Скопjе,  1972, с. 254-255.

3. Конески, Бл. Чешмите. Скопjе, 1984, с. 43.

4. Андреевски, Ц. Цит.съч., с. 38.

5. Пак там, с. 6.

6. Пак там, с. 9 .