ТРЕТА ГЛАВА
БЕЛОМОРСКА ОБЛАСТ
(юли 1941 - юни 1943 г.)
част 2
Българското командване извършва организационни изменения и в самия Беломорски отряд. От 25 ноември 1941 г. отрядът се преименува в 16-а пехотна дивизия [83]. Това не е само смяна на имената. Първоначалният замисъл с една дивизия под името на отряд, усилена с някои подразделения и части, включени в нея, да се осигури отбраната на Бсломорието, се установява, че е трудно осъществима. Независимо че на този етап военнополитическата обстановка не налага да се увеличават войските в областта, отива се на решение да се преименува отрядът в дивизия и чрез попълнение на същата да се изгради една по-стройна в организационно отношение войскова единица. Щабът, управлението и частите на дивизията остават в досегашните си гарнизони. Попълнението на дивизията се извършва от 2-ра, 3-а, 7-а и 8-а дивизионна област. Дивизията си остава пряко подчинена на Щаба на войската [84]. С преименуването на Беломорския отряд в 16-а пехотна дивизия се сменя и командването й. От 10 декември полковник Трифон Трифонов поема командването на дивизията от полковник Г. Генов. Извършват се организационни изменения в дивизията и на 14 декември 1941 г. командирът на 16-а пехотна дивизия обявява организационния състав и мирновременните й формирования. Щабът на дивизията е в Ксанти. В състава й се включват два пехотни полка, два конни полка и придадени части и служби. В пехотните полкове не ес извършва промяна. Драмският пехотен полк продължава да е с четири пехотни дружини при старата им дислокация. В организационния състав на полка остават 18-и и 19-и граничен участък. Гюмюрджинският пехотен полк си остава с две Гюмюрджинска и Ксантийска пехотна дружина. В състава на полка е и 21 -ви граничен участък с щаб в с. Дервент [85].
При новата организационна структура в състава на дивизията се включват и два конни полка. Това повишава нейната маневреност и позволява на дивизията да изгради по-добре отбраната на Беломорския бряг. Конните полкове правилно се дислоцират в населени пунктове на най-десантно достъпните места. Трети конен полк е дислоциран в Кавала, а б-и конен полк - в Дедеагач.
Възможностите на 16-а пехотна дивизия се увеличават както от организационните й изменения, така и чрез придадените й части и поделения. Така се подобрява плътността на отбраната. Придават й се 67-и пехотен полк, 8-и етапен полк, 443-о войсково разузнавателно ято, сборната опълченска дружина. Дивизията разполага с 16-а дивизионна болница в Драма. Освен това й се придава и 11 -а армейска хирургическа болница [86]. В резултат на организационните изменения и придадените й части, личният състав на дивизията значително нараства. Към 1 октомври 1941 г. Беломорският отряд разполага с 11 767 души личен състав и 1336 коня. Към 1 януари 1942 г. след преименуването и организационните изменения на 16-а пехотна дивизия, мирновременният й състав нараства на 14 482 души и 4326 коня [87]. С тази организационна структура на 16-а пехотна дивизия българското командване решава на този етап да прикрива и отбранява Беломорската област.
До април 1942 г. 11-а пехотна дивизия е развърната и прикрива участъка срещу Димотишката област. През пролетта на 1942 г. се извършва прегрупиране на войските, прикриващи българско-турската граница. След април 11 -а пехотна дивизия е сменена от 10-а пехотна дивизия, която заедно с 3-а и 8-а пехотна дивизия участвува в прикритието на българско-турската граница [88].
През 1942 г. се работи усилено за укрепване и оборудване отбраната на Беломорието. Голямо внимание се отделя на строителството на пътната мрежа. Ускореното й изграждане се налага както по стопански причини, така и от изискванията за отбраната на областта. Пътната мрежа се строи, от една страна, за свързване на областта с вътрешността на страната, а от друга страна, се изгражда пътната мрежа в самата област. През 1942 г. Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството работи основно по изграждане на пътищата Ксанти - Смолян - Пловдив, Дедеагач - Ивайловград и Гюмюрджина -Маказа - Момчилград, които свързват областта с вътрешността на страната. Освен тях се работи по пътищата Ксанти - Гюмюрджина, Саръшабан - Керамути, Серес - Драма и други [89].
Развитието на пътната мрежа е тясно свързано с политиката на българското правителство, което се стреми да възстанови естествените връзки на Южна България с Беломорието, така както са били в миналото. Не случайно в провеждането на тази своя линия българското правителство през периода 1941-1944 г. изразходва 1 661 630 610 лв. за строителство на нови пътища и подобряване на съществуващите [90].
Успешно се извършва инженерното оборудване и организиране на отбраната на Беломорския бряг, предимно в дълбочина. Завършват се укрепителни съоръжения от дълговременен характер. Българското командване следи обстановката и работи усилено за организиране на отбраната срещу противников десант и нападение откъм Турция. Към края на 1942 г. срещу България са съсредоточени 16 дивизии от страна на Турция. За прикритието на югоизточната ни граница е съсредоточена 2-ра армия под името Прикриваща в състав 3-а, 8-а и 10-а пехотна дивизия [91]. Двадесет и осем английски дивизии, разположени в Сирия, Палестина, Египет и Киренейка, са също потенциална опасност за Балканите [92]. Всичко това не може да не се отчита от българското командване.
С изваждането на Беломорската флотилия от състава на Беломорския отряд и в нея се извършват организационни щатни изменения. Тя прераства в Беломорски флот. „През 1942 г. командването на флота... изважда бреговата артилерия от подчинение на командира на Беломорския флот и я преподчинява пряко на командира на бреговата артилерия, който се намира в управлението на морските войски в София [93]. С тези промени още повече се нарушава организационната структура, връзка и подчинение между 16-а пехотна дивизия. Беломорския флот и бреговата артилерия. В същото време и 10-та пехотна дивизия изпълнява задачи по прикритие на областта откъм Турция. Подчинена е на командващия Прикриващата армия. И четирите войскови формирования в Беломорието са пряко подчинени на четири различни инстанции, а задачите, които имат да решават по отбраната на областта и крайбрежието, са общи и трябва да се изпълняват в най-тясно взаимодействие. Българското присъствие в Беломорието през 1942 г. е характерно не толкова със структурно-организационните изменения на българските войски, а преди всичко с разгръщане на политическата, стопанската и културната дейност. Като предпоставка за успешно провеждане на политическата си линия българското правителство се стреми да измени демографската картина, като увеличи българския етнически елемент, Това е пряко свързано със заселването на българи. То е зависимо обаче от създаване на условия за устройване на преселниците и оземляването им. За решаване на тези задачи през февруари 1942 г. към Беломорското областно управление се създава „Поземлена дирекция”, която пряко да се занимава с оземляването и усчроннането на идващите българи в областта [94]. Българското правителство не може да не оцени, че Беломорието се възвръща към родината без наличието на международноправен договор.
Освен това от германска страна, не без влияние на гръцкото окупационно правителство, налагат ограничение на изселването на гърци от областта. Това не позволява на българското правителство да предостави на българските бежанци от Беломорието необходимите условия и възможности да се настанят н родните си места, заети от колонизираното гръцко население.
Това създава комплекс от възпиращи причини - преди всичко от психологическо естество и от чисто технически характер. Тези причини възпрепятствуват масовото заселване в Беломорието, порали липса на свободни места, земи и жилища. Въпреки това се извършва голяма подготвителна работа за провеждане на заселването. Беломорската област с разделена на три района. За осигуряване на правилното съществуване на едно българско стопанство се предвижда за зърнопроизводителните райони да се предоставя по 50-60 декара, за тютюнопроизводителните - по 20-30 декара и за зърнотютюнопроизводителните - по 30-40 декара земя. С по 50 % от горните се позволява да се оземляват дребните чиновници и занаятчии, които са се установили със семействата си на постоянно местожителство в Беломорието [95]. За оземляване на общинските служители в селата на областта се издава специална наредба, в която се изисква оземляването им да е временно и след навършване на три години непрекъсната служба в Беломорието то да става постоянно [96].
От българското правителство не се отчита, че преобладаващата част от гръцкото „колонизирано” население са преселници от Черноморското крайбрежие на Кавказ и Мала Азия. И да се приеме, че това население е с гръцко национално самосъзнание, поради това, че то е живяло далеч от Гърция, не е обременено от изкуствено натрупаната омраза към българите от гръцката националистическа политика. Поради малкото останали българи в областта, след преселването си в Беломорието, колонизираното население не е било въвлечено до такава степен, както гръцкото население в Западна Македония, в гръцката националистическа асимилаторска политика срещу българското население между двете световни войни.
Пристъпва се към заселване на българи при положение, че гърците остават първоначално в Беломорието. В резултат на ограничаване на изселването на гърците, за да се освободят земи и сгради за българските заселници, се решава като временна мярка да се извърши сгъстяване и разселване на гръцкото население. Българското правителство при провеждане на политиката си за всестранно развитие на областта е твърдо решено, че рано или късно колонизираните гърци ще трябва окончателно да напуснат Беломорието. В същото време в този контекст възниква едно ново противоречие. Първите българи, които се връщат в Беломорието, ще трябва да се настаняват върху освободените по-лоши земи и при по-лоши условия. Докато след изселването на колонизираните гърци новите български заселници ще се настаняват при значително по-добри условия, което както правилно се отчита, че няма да е справедливо. В резултат на проучване се уточняват населените места, където ще трябва да се настаняват първите български преселници. Желанията на преселниците се вземат предвид, но преди всичко се изхожда от възможностите за устройването им и нуждите за укрепване на българската власт.
Настаняването на българските заселници се предвижда да стане в Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Зиляховска, Серска и Демихисарска околия. В населените места, в които се планира да бъдат настанени българските заселници, броят на семействата по народност е: български - 2990, гръцки - 42 858, с турцизирано съзнание - 2407 и други народности - 704. Общият брой на семействата е 49 004. По брой на населението българите са 14 880, гърците - 197 465, с турцизирано съзнание - 11 491 и други народности - 3690. Общо населението в местата, където се планира да се настаняват български заселници, възлиза общо на 227 586 души [97].
Поземлената дирекция на Беломорската област, за настаняване на заселниците, в резултат на проучването, което извършва, установява, че разполага с 441 000 декара земя, от които 66 000 са безстопанствени (за тях не са се явили собственици да предоставят документ, че земята е тяхна) и 375 000 декара държавна земя (която преди това е била собственост на гръцката държава) [98]. Във връзка със заселването в началото на 1942 г. Министерството на земеделието извършва проучване. Стига се до заключение, че малкото и много раздробена по селата държавна земя не позволява да се предприеме едно по-чувствително заселване на Беломорието с българи от старите предели. Като се вземе предвид и невъзможността да се предприеме по-чувствително изселване на гръцкото население, прибягва се до частично заселване [99]. Като първи етап се създават условия за настаняване на 6394 български семейства с приблизително общ брой 26 000 души, като в тях не се включват служителите от административноуправленческия персонал в областта и пристигналите вече търговци и занаятчии. За осигуряване на места за настаняването им се предвижда да бъдат разселени 5901 гръцки семейства [100]. Стремежът е да се създават населени места с компактно българско население или цели български села, като гръцките семейства се разселват на свободните места по селата.
Така планирано това първо заселване не е в състояние да създаде необходимите добри условия за създаване на подходящи стопанства на заселниците. На проведената на 31 януари и 1 февруари в Кавала конференция по заселването се стига до заключението, че то следва да се извърши след парцелиране и измерване на землищата на селата изобщо. Българските власти се натъкват на големи трудности, понеже повечето от селата нямат кадастрални планове и са крайно неблагоус-троени. Като гледа в перспектива за развитието на тази област, българското правителство изисква от нашите власти в Беломорието цялостно благоустройване на областта чрез областните служби по архитектура, регулация, пътища, водоснабдяване и канализация. Чрез регулация на населените места се извършва и парцелиране на земите, определени за заселване [101].
На 13 май 1942 г. Министерството на земеделието и държавните имоти командирова 9 бригади техници за подпомагане на поземлената дирекция в Ксанти с цел ускоряване на парцелирането на свободните държавни земи, необходими за заселването в Беломорието [102]. До извършване на регулация на селищата се предвижда заселването да продължи по установената практика чрез разселване, като се гледа разселването да бъде минимално. При това първо заселване се предвижда най-много заселници - 2205 семейства да бъдат настанени в Гюмюрджинската околия, като от там не се изселва нито едно гръцко семейство. Изрично се решава заселването през 1942 г. „да се извърши след прибирането на реколтата от досегашните жители и наематели” [103]. За това първо заселване към началото на март 1942 г. са подали документи 18 925 души българи. Най-много са желаещите да се заселят в Демихисарска околия - 2477 души, Ссрска - 4553, Гюмюрджинска - 4144, Дедеагачка - 2117 и други [104]. Това са предимно бежанци и потомци на бежанци от тези райони.
С разгръщането на политическата и стопанската дейност в Беломорието възникват много въпроси, които искат оперативно решаване от законодателството на страната. Това налага Народното събрание да гласува и на 2 април 1942 г. е обнародван Закон за бързо уреждане на неотложните въпроси в освободените земи [105].
С него не се решават, а се уточняват въпросите, по които се възлага на Министерския съвет уреждане чрез общи наредби или отделни разпоредби. Това се прави с цел по-бързото решаване на тези въпроси. Те се отнасят до начина на настаняване на заселниците, съхранение и използване на земята и имуществото, принадлежащи преди това на гръцката държава, по уреждане на недвижимата собственост, по настаняване на работа и уреждане правото за обществена дейност и други. Разпорежданията и наредбите, издадени от Министерския съвет, подлежат на одобрение от Народното събрание, като дотогава те имат силата на закони.
Важен момент в политиката на българското правителство в средата на 1942 г. заема Наредбата за поданството в новоосвободените земи. В нея изпъкват преди всичко два момента. Първият е, че „всички югославски и гръцки поданици от български произход придобиват по право българско поданство..., ако имат местожителство в освободените през 1941 г. земи или в старите предели на Царството”. „Вторият момент с, че по същия начин се третират и всички югославски и гръцки поданици от небългарски произход и че те стават български поданици, освен ако до 1 април 1943 г. изявят желание да запазят досегашното си поданство... и в същия срок се изселят от пределите на царството.” [106].
Като въвежда българското поданство в новоосвободените земи, българското правителство придава на този въпрос особена актуалност по отношение на Беломорието, където преобладаващата част от населението с от небългарски произход. С това се цели жителите, които не желаят да приемат българско поданство, да ускорят изселването си и да се създадат условия за заселване на българи, да се засили българският етнически елемент и укрепи българската власт в областта. През десетмесечния период, който се дава за приемане на българско поданство, в резултат на развитие на бойните действия на фронтовете и преди всичко на Източния фронт, военнополитическата обстановка в света се изменя коренно.
През лятото на 1942 г. българското правителство в стремежа си за укрепване на българската власт търси възможности за динамизиране на процесите за заселване в Беломорието с българи и изселване на гърци от района. Тук възниква един специфичен момент в политиката на българското правителство. То се стреми да изселва колонизираното гръцко население. Това население обаче далеч не е единно по степен на национално съзнание. Сред него има и потомци на българи, бежанци в Мала Азия и други части на Османската империя, които до преселването им в Беломорието свободно са говорили на родния си език, но са били под влияние на Гръцката православна църква. С преселването им в Беломорието се ускорява тяхното денационализиране, като гръцкото правителство ги лишава от всякакви възможности за изразяване на българската си народност.
В стремежа си за увеличаване на българския етнически елемент, правителството не намира най-правилния и най-справедливия подход към „колонизираното” население. Третира го цялото като гръцко и не провежда гъвкава политика съобразно голямата му пъстрота. Не отчита, че през последните десетилетия то е обединено преди всичко от християнската религия и влиянието на Гръцката православна църква.
Процесът на заселване на Беломорието се засилва през второто полугодие на 1942 година. На 27 юни 1942 г. се обнародва Наредбата за настаняване и снабдяване със земя и сгради на преселниците в Беломорската област, както и образец от протокола за приемане на жилищните и стопански сгради и земята [107]. На 30 юни 1942 г. МВРНЗ нарежда на областния и на околийския управители в Беломорието да пристъпят веднага към оформяне и снабдяване със земя и сгради на вече настанените под формата на наематели преселници. То изисква да се подготвят за настаняване и оземляване на всички нови преселници [108].
Така българското правителство през втората половина на 1942 г. в политиката си към Беломорието извежда като главен въпрос заселването на българи в областта. На 25 август в Ксанти се провежда конференция относно заселването. Веднага след нея директор Б. Бончев (Б. Бончев е директор при централното управление на Министерството на вътрешните работи и народното здраве с ранг на „областен директор на разположение” за решаване задачите свързани с управлението на новоосвободените земи - бел. Д. Й.) изпраща до околийските управители строго поверително упътване по този въпрос. В него изисква „да се вземат всички мерки, за да може през предстоящите месеци септември и октомври да се извърши заселването на колкото може повече преселници... Тази задача е от първостепенна важност и за сега предшествува по значение всички останали” [109].
Неслучайно задачата се извежда като пай-важна в политиката на българското правителство в Беломорието. В нея българските управници виждат предпоставка за укрепване на монархофашистката власт. Ако се изхожда само от това обяснение едва ли ще бъде достатъчно, за да се направи обективна оценка на политиката на правителството.
Не може да не се отчита от цар Борис III и българското правителство, че Беломорието е присъединено към България, но не е осигурено от международен правен договор. Рано или късно войната ще свърши и с оглед на това българските власти бързат да възвърнат на Беломорието българския етнически облик, за да може по-обосновано да го отстояват от гръцките претенции. Докато за Западна Тракия, която е отнета от България по силата на Ньойския договор, властите разполагат с по-силни аргументи, то за българските земи в Македония, заграбени от Гърция след Междусъюзническата война въпросът е по-сложен. Българското правителство не получава пълно разбиране в момента дори и от Германия, която не поема необходимата закрила над българското население в германските окупационни зони от гръцките националистически изстъпления. Затова българските заселници първоначално се насочват към района между реките Струма и Места.
Към края на 1942 г. българските заселници възлизат на 8768 семейства с общо 37 758 души. Те са настанеше в 10 околии, 73 общини и 165 села [110].
Българското правителство не провежда политика за съвместно съжителстване между различните етнически групи. Насочва се към изселване на колонизираното население, като засилва антибългарските му настроения и спомага за неговото консолидиране.
*
Задачите, които изпълняват българските войски в Беломорието, не могат да се разглеждат изолирано от немските интереси. Очерталото се още през 1942 г. значително отслабване на въоръжените сили на хитлеристка Германия следствие на героичната съпротива на Червената армия се оказва важен фактор, способстващ за постепенно отдръпване на турските управляващи среди от Хитлер. В същото време въпросът за въвличането на Турция във войната на страната на съюзниците не престава да занимава британската дипломация. Освен това „егоистични съображения с различна мотивировка правят от Чърчил и донякъде от Рузвелт почитатели на периферийната стратегия... Средиземноморието, Италия и Балканите се включват в обсъжданията и са предпочитани райони за инвазия и за осигуряване на мост към сърцето на стария континент преди всичко от британския министър-председател” [111].
През втората половина на 1942 г. се забелязва по-голяма активност сред българското командване в изграждане на отбраната на областта. То предприема мерки за увеличаване на огневата мощ на българските войски в Беломорието. Бреговата артилерия по крайбрежието на Бяло море нараства и се обособяват два артилерийски брегови полка с щабове в Кавала и Дедеагач. На практика през Втората световна война бреговата артилерия е най-добре развърнатият род войска на българския военен флот [112]. На Бяло море бреговата артилерия има значително количество оръдия в добро качествено отношение, които са взети от германците като трофеи.
Успехите на Червената армия в края на 1942 г. и началото на 1943 г. дават отражение в цялостната военностратегическа обстановка в света и в частност на Балканите и в югоизточните райони. На 28 декември 1942 г. Хитлер издава Директива № 47, с която уточнява командването и отбраната на югоизточния район [113]. Командването на 12-а армия се разформирова и от 1 януари 1943 г. Командването на войските на Балканите от Военнокомандващ Югоизтока се преименува на Главнокомандващ Югоизтока (група армии „Е”). Всички съюзни войски в окупираните области се подчиняват в оперативно отношение на това командване. Фюрерът изисква при изграждането на отбраната на крайбрежието да се наблегне на Додеканезите, Крит и Пелопонес. В същото време той обръща внимание на колебливото отношение на Турция и изисква координиране на действията с българското командване за прикритие откъм Турция. Уточнява се, че българските войски в Беломорието се подчиняват тактически на немското командване едва в случай на неприятелско нападение. Това налага на 2 февруари 1943 г. в Солун немското командване в Югоизтока да проведе съвещание, на което е поканен да участвува и командирът на 16-а пехотна дивизия полковник Трифонов. Разглеждат се два въпроса: по укрепването на Беломорския бряг срещу морски десант на противника и за немските инструктори, които ще трябва да бъдат придадени в помощ на 16-а пехотна дивизия [114]. От това проличава, че немското командване отделя все по-голямо внимание за оборудването на Беломорския бряг, където е много вероятно противникът да извърши морски десант.
По този начин тежестта за укрепване на българските граници през 1943 г. се съсредоточава на Беломорския оперативен театър. Като първа крачка през март се започва с изработването на предвидените н утвърдения от Щаба на войската план за строежи с цел да се даде по-голяма плътност на отбраната [115].
Развитието на военно-стратегическата обстановка все повече ограничава възможностите на Вермахта. Той събира отвсякъде сили за прехвърлянето им на Източния фронт.
На съвещанието германците се стремят да скрият от полковник Трифонов какви са силите им в района на Солун и Солунското крайбрежие. Все пак българското командване има информация, че те разполагат само с два смесени полка, които са пръснати в пространството от р. Струма, Халкидикаи целия Солунски залив. С тези сили те изграждат отбраната, като опорните точки са разположени по брега и главно на десантно достъпните направления. Немските брегови батареи се подготвят изцяло за кръгова отбрана с телени заграждения, укрития, кабелни свръзки и всички изисквания на противодесантната отбрана. По схващанията за изграждане на отбраната се получават някои различия между командването на 16-а пехотна дивизия и на немското командване. Командването на Югоизтока настоява за едно по-пълно инженерно оборудване, като се отделя по-голямо внимание на противотанковата отбрана; настоява се за изграждане на препятствия, по-надеждна свързочна мрежа и т.и. Като изхожда от възможностите на дивизията, българските интереси и своите схващания за организиране на отбраната полковник Трифонов устоява мнението, че засега дивизията ще трябва да продължи да изгражда укрепителни съоръжения, и то главно с бункери за тежки картечници, без да се мобилизира по военновременния щат и без да заемат отбранителните съоръжения [116].
Това становище е продиктувано от състоянието на областта и от възможностите, с които разполага дивизията. Тя е с мирновременния си състав и към януари 1943 г. наброява 14 377 души [117]. С тези сили, ако дивизията заеме брега и целия й заповядан район, за отбрана в резерв ще й остане не повече от една пехотна дружина около областния град Ксанти.
Командирът на дивизията не може да се съгласи с немските искания, защото трябва да .има готовност при необходимост да оказва съдействие и на административната власт в областта. Ако съединението заеме отбранителните съоръжения, предвидената при мобилизация охранителна пехотна дружина е без картечници, а и независимо от това пак няма да е в състояние да осигури железопътната охрана. За тези нужди дивизията е заделила две отделни дружини, които имат на въоръжение и тежки картечници. При тази обстановка полковник Трифонов информира Щаба на войската за необходимостта да се усили дивизията в случай на военни действия с един етапен полк, освен предвидената мобилизационно-охранителна дружина за охрана на железопътните линии. Изисква се с една дружина от етапния полк той да може да усили железопътната охрана. Другата дружина трябва да му послужи като известен резерв в Серско, където в случай на започване на бойни действия остава само една попълваща рота в казармите с личен състав около 180 души въоръжени само с пушки [118].
Като изхожда от тази обстановка, командирът на дивизията прави предложение пред Щаба на войската за извършване на промяна в организационния й състав. Целта е да се увеличи огневата мощ на съединението, като се измени организационната му структура и се приравни на бойните пехотни дивизии. В пехотните полкове се предлага да бъдат сформирани бронеизтребителни роти с по 20-милиметрови бронеизтребителни пушки и 37-милиметрови бронеизтребителни оръдия, а в дивизията - една бронеизтребителна дружина от 3 роти с общо 18 броя 37-милиметрови бронеизтребителни оръдия [119]. С тези предложения полковник Трифонов се стреми да увеличи възможностите на дивизията, за да може да изгради отбраната в съответствие с изискванията на немското командване в Югоизтока.
През януари 1943 г. въпросите по организиране на отбраната на беломорския бряг се обсъждат и при посещението на българския военен министър генерал-лейтенант Никола Михов в главната квартира на Хитлер. Уточнява се, че в случай на опасност отбраната на Балканите се поема от Германия, като българските войски се поставят под германско командване. Освен това Хитлер обещава на българската армия да бъдат доставени необходимите военни материали [120].
През зимата и пролетта на 1943 г. Рузвелт и Чърчил разглеждат различни варианти за приобщаване на Турция към аптихитлеристката коалиция и предприемане на военни операции срещу Германия [121]. Засилват се и опасенията на царя и правителството от една намеса на Турция във войната [122]. Освен това генерал Михов очаква през пролетта на 1943 г. десант на англо-американските войски в района на Дардане-лите или на друго място на Балканите [123]. Това становище на генерал Михов в значителна степен е оформено под немско влияние.
Вследствие на тези схващания се ускорява инженерното оборудване на полосата за отбрана на дивизията. За целта се постига и по-тясно взаимодействие с германското командване Югоизток. В изграждане на отбраната се привлича и германски инженерен съвещателен щаб за брегова отбрана, който се подчинява на германския военен аташе в София. Удовлетворява се и искането на командира на дивизията и се решава да бъде сформирана дивизионна бронеизтребителна дружина. Търсят се възможности да бъдат усилени и пехотните полкове на дивизията с бронеизтребителни роти. Решава се дивизията да бъде усилена и с 2-ра конна бригада, която се мобилизира, а също и с един пехотен полк. Двата конни полка на бригадата се предвижда да бъдат разположени в Гюмюрджина и Драма със замисъла да бъдат използвани за извършване на контраатаки [124]. Всички тези изменения се извършват преди всичко в резултат на постъпките на немското командване пред Щаба на войската.
През март 1943 г. Беломорската брегова артилерия получава 18 брегови 15 5-милиметрови оръдия [125]. Все пак за отбраната на Беломорието българското командване разчита преди всичко на 16-а пехотна дивизия. Тя е усилена, в резултат на което през април 1943 г. заедно с Беломорския флот и придадените й части има личен състав от 29 609 души [126]. Извършените промени се правят с оглед на това, че през пролетта на 1943 г. съюзниците от антихитлеристката коалиция вече разполагат с достатъчно сили за извършване на десант и водене на бойни действия в Източното Средиземноморие.
***
В провеждане на политиката си за засилване на българското влияние и интегриране на Беломорската област с останалата част на страната българските власти редом с вниманието, което отделят на стопанското й развитие, обръщат все по-голямо внимание и на разгръщането на учебното и църковното дело.
Важна предпоставка за развитие на учебното дело през 1942-1943 г. е подобряването на училищния ограден фонд. Областната училищна инспекция групира училищата в три пояса: полски, подбалкански и планински. Училищните сгради в първите са в по-добро състояние, докато в подбалканските селища те са почти негодни. В повечето планински села, особено населените с българомохамедани, сградите са напълно негодни, нехигиенични и не задоволяват нуждите на училищата [127]. Това налага българските училища да търсят възможности за подобряване на съществуващите сгради и за строителството на нови. Извършват се проучвания от училищните настоятелства. Те се обобщават от областната училищна инспекция и се изпращат в МНП. За неотложно подобряване на сградния фонд само за учебната 1942-1943 г. се отпускат средства в размер на 4 337 000 лева [128].
Българското правителство отдава все по-голямо значение на учебното дело за засилване на българското влияние в областта. За учебната 1942-1943 г. то открива 3 нови първоначални училища и 3 прогимназии. Към декември 1942 г. има 6 народни детски училища, 200 народни първоначални училища и 34 народни прогимназии. Наред с българските народни училища, за през учебната 1942-1943 г. са открити и 25 частни първоначални училища, от които 20 турски, 4 арменски и 1 италианско. Откриват се и 2 частни арменски детски градини. Учителите са 555 първоначални и 81 прогимназиални [129].
Освен тези училища в областта се откриват още три нови гимназии, а гимназиалният клон в Дедеагач се развива в пълна гимназия. Така гимназиите стават шест. В Гюмюрджина гимназията е с 10 учители и 280 ученици, в Дедеагач - с 9 учители и 130 ученици, в Драма - със 7 учители и 165 ученици, в Ксанти - с 9 учители и 176 ученици, в Кавала - с 10 учители и 104 ученици и в Сяр - с 11 учители и 277 ученици [130].
Променените политически условия и установилата се спокойна обстановка дават възможност за разгръщане на учебното дело в областта през учебната 1942-1943 година. Учебно-възпитателната работа във всички училища за български деца протича нормално в духа на програмите и изискванията. По-особено протича обучението в новооткритите училища за гръцки деца. До края на декември 1942 г. се води изключително езиково обучение. Постигнатите резултати в усвояване на българския език позволяват след коледната ваканция и в тези училища да започне нормално програмно обучение. Със същата цел се провежда и цялата културно-обществена дейност. Само за година и половина се постигат значителни резултати в разпространение на българския език.
Учебното дело не остава настрана от стремежите за влияние на политическите сили. На него българските власти отделят все по-голямо внимание и гледат на училищата, от една страна, като просветни средища за културно преуспяване на българския елемент, а от друга - като на центрове за усвояване на българския език, като официален държавен език и от останалите епически групи.
През втората учебна година от страна на турската и гръцката пропаганда се засилва стремежът за влияние и използване на учебното дело за политически цели. Не остава настрана и италианското консулство в Кавала. То също търси възможности за засилване на италианското влияние.
В резултат на фанатизма, упражняван от страна на имамите и ходжите и на стремежа им за засилване на турцизирането на съзнанието на българите мюсюлмани от Ксантийско, те се въздържат да пращат редовно децата си на училище [131]. Това налага учителите в българомохамеданските селища да окажат помощ и съдействие на възрожденската организация „Родина” при създаване на поделения на организацията сред тези българи. В това отношение се постигат и неочаквани резултати във възстановяване и приемане на български народностни имена, в хвърляне на фереджетата от жените и фесовете от мъжете [132]. При преброяването на населението през пролетта на 1943 г. четирикратно нараства броят на тези, които декларират българския си народностен произход [133].
Усилена дейност развиват и читалищата, като до март 1943 г. в изградените към тях театрални състави се изнасят над 80 представления. Най-големи успехи постига театралният състав към читалището в Гюмюрджина под ръководството на актъора Никола Попов [134].
В Гюмюрджина е установено и турското консулство, което развива активна антибългарска пропаганда сред населението с турцизирано съзнание. Особено се засилва протурската пропаганда през зимата и пролетта на 1943 година. Пропагандата се провежда много умело, като се използват и по-влиятелни граждани с турско национално самосъзнание. Цели се да се внушава на населението с турцизирано съзнание в Гюмюрджинска и Ксантийска околия, където то е съсредоточено, че предстои влизането на Турция във войната на страната на Англия. При тази обстановка Турция не само ще окупира Беломорието, но то ще й бъде дадено след приключването на войната [135]. Тази протурска пропаганда, която през следващите месеци все повече се засилва, не е случайна и едва ли се провежда без напътствията на управляващите кръгове в Турция.
Не може да не се отбележи, че почти няма деца на жители с турцизирано съзнание, които да са постъпили в българските народни училища. За сметка на това откритите турски училища са предимно религиозни и насаждат верски фанатизъм у децата [136].
Чисто религиозно е и италианското училище в Дедеагач. То се ръководи от сестри от Францисткия орден. В Дедеагач има само 1-2 италиански и няколко гръцки католически семейства. Областната училищна инспекция оценява, че от италианска страна чрез това училище се поставят някакви по-далечни политически цели, за което иска от МНП италианското училище да бъде закрито [137]. Тази дейност не може да се разглежда изолирано от пропагандата на италианското консулство в Кавала, което работи усилено сред българите от Костурско с цел те да приемат италианско поданство [138]. Независимо че италианските стремежи не дават очакваните от тях резултати, те не могат да се оценят по друг начин, освен като търсене на възможности от италианска страна в окупирани чужди за нея територии да си създава социална база за влияние.
Учебната година и за гръцките деца завършва успешно и се постигат добри езикови и общообразователни резултати. Особено добри са резултатите с малките деца от първо и второ отделение. Децата в прогимназиалните класове, които са под влияние на антибългарските настроения на родителите си, не показват задоволителни резултати.
След победата на Червената армия при Сталинград и неуспехите на немската армия в Африка силно се повишава духът на гръцкото население. Веднага броят на посещаващите училище деца намалява наполовила. Поради това областната училищна инспекция решава за учебната 1943-1944 г. да се приемат деца гърчета само за първо отделение и то децата на онези гърци, които са декларирали българско поданство [139].
За засилване на българското влияние в Беломорието българските власти отдават голямо значение на Българската православна църква. Тя е.призвана не само да укрепва националното съзнание на българите, но и да обслужва духовно цялото християнско население. В същото време на влиянието й се разчита много за създаване и поддържане на спокойна обстановка в областта.
Териториалното разположение на Маронийската епархия със седалище в Ксанти позволява тя да упражнява църковната си власт без затруднения. Не така стои въпросът със Струмишко-Драмската епархия. Тук се обособяват две почти равни по големина отделни епархийски области без никаква пряка връзка помежду си, защото са разделени от областта на друга епархия - Неврокопската. Едната половина на Струмишко-Драмската епархия с четири духовни околии (Струмишка, Гевгелийска, Кавадарска и Беровска) се намират в онази част на Македония, предимно около р. Вардар и се простира чак до прохода Плетвар над Прилепското поле, а другата половина, също с четири духовни околии (Драмска, Кавалска, Серска и Демирхисарска), се намира между долните течения на реките Струма и Места и се простира до устията на тези реки на морския бряг. При това положение връзката на епархийския център Струмица с останалите духовни центрове е много слаба.
След като започват служебните връзки и действия, се установява, че тази епархия не може да съществува в този вид, с тези размери и с този център. Духовните околии и околийски центрове, дори и тези в западната половина на епархията, не можеха да имат редовни и сигурни връзки с митрополитския град Струмица. Някои от покрайнините в беломорската част на епархията, като например Зърневско, трябва да търсят връзка със Струмица чрез Неврокоп и Неврокопската епархия. Понеже Зърневската област се намира отвъд планините, конто разграничават Драмското поле и въобще Беломорието и понеже тази област географски, стопански и административно е била всякога свързана с Неврокоп, а в турско време е принадлежала към Неврокопската епархия, Струмишко - Драмския епархийски съвет, ма заседанието си на 8 октомври 1941 г. решава и с писмо № 969 от с.м. уведомява Св. Неврокопска Митрополия, че селата от Зърневска област се отстъпват, за да бъчат присъединени към Неврокопската епархия, тъй както е било в миналото [140].
Извършват се и други реорганизации на Струмишко-Драмската епархия, произтичащи от географски, стопански и исторически характер с цел по-оптимално упражняване на църковното влияние. Части от нея се присъединяват към Охридско-Битолската и Неврокопската епархия. По този начин Струмишко-Драмската епархия в началото на 1942 г. остава да съществува с два малки града и две малки околии на запад и с четири големи града и четири големи околии на юг, на територията на Беломорието. Всъщност епархията се намира в Беломорието между Струма и Места. Затова през декември 1942 г. Светият Синод решава да премести от 1 януари 1943 г. седалището на епархията от Струмица в Драма и от същата дата временно да се присъедини Струмишката духовна околия към Скопско-Велешката епархия, Гевгелийската духовна околия към Охридско-Битолската епархия. Светият Синод решава също временно от Кавалската духовна околия да се присъедини град Кавала със селата на изток от града към малочислената Маронийска епархия, докато границите на тази епархия бъдат разширени на изток [141].
Така Драмската епархия се оформя в своите естествени граници с център Драма. Неестествено е само откъсването, макар и временно, на Кавала и присъединяването му към Маронийската епархия, защото този град, който е отдалечен на 55 км от Ксанти, отстои само на 36 км от Драма и е свързан напълно във всяко отношение с Драма и Драмското поле. Неестествена е и също така западната граница на епархията по р. Струма, защото и по десния бряг на тази река продължава неделимото Серско поле, естествената граница на което е по билото на планините Круша и Богданска, докъдето се е разпростирала епархията в миналото и откъдето е започнала Солунската епархия.
Светият Синод среща кадрови затруднения при назначаването на български свещеници, необходими за присъединените земи. Налага се да бъдат командировани и да се привлекат на служба свещеници пенсионери. В Драмска епархия на постоянно местослужение се назначават 66 енорийски свещеници, от които 3 са с висше образование, 14 със средно, 30 с незавършено средно и 19 с основно. Българските църковни власти не само че не проявяват национализъм и не приемат порочните методи на Гръцката православна църква в денационализирането на българското население, но проявяват и подчертан демократизъм. В селата с чисто гръцко население се разрешава на пребиваващите там гръцки свещеници да свещенодействуват и да извършват различни треби на християните, като се ползват от получените приходи [142].
С присъединяването на Беломорието към България се констатира, че независимо от гръцката политика за „изкореняване” на всичко българско, много традиции сред българското население и българите гръкомани, насадени още от борбите на Българската Екзархия, са запазени. Българското население е издигнало в миналото много храмове и параклиси в епархията. Нямат хубав външен вид, някои от тях са с по няколко стъпала в земята, но затова пък отвътре се отличават с голямо благолепие и украса.
В Драмската епархия има 288 храма и 88 параклиса, като в Драмската духовна околия те са: 169 храма и 56 параклиса в Серска духовна околия - 71 храма и 24 параклиса и в Демихисарска околия - 48 храма и 8 параклиса [143].
И в Драмската, и в Маронийската епархия селата, в които има българско население, пък било и с помътено национално съзнание, се отличават по нрав, обичаи и традиции. Това население посреща радушно идването и установяването на българските църковни власти. При посрещането им и голяма част от заварения клир от гръцка народност уверява, че с послушание и лоялност ще следва ръководствата и наредбите на новоустановените църковно-епархийски власи. Както първоначалните уверения, така и по-сетнешното поведение на една част от енорийските свещеници от гръцка народност показва, че то, гръцкото население, донякъде е надраснало анахроничното становище на Цариградската Патриаршия и на гръцките поместни църкви по т.нар. схизма [144].
В Маронийската епархия преди установяването на българската църковна власт е имало 139 енории и 120 енорийски свещеници. Общото число на православните къщи е 27 516, а на всички православни християни - 121 840. Образованието на заварените свещеници е ниско. От гръцките енорийски свещеници остават 102, като 18 се изселват доброволно [145].
По всяка вероятност по това време гръцките свещеници още намаляват или не всички са назначени на служба. В доклад № 4990 от 23 май 1945 г. до Екзарх Стефан I за дейността на Маронийската епархия, през периода 1941 г. до септември 1944 г. архиерейски наместници са били 5 свещеници, 50 са били изпратени от старите предели и 33 енорийски свещеници са от местен произход, назначени на служба. Освен тях 9 чиновници, от които 5 духовни лица в Маронийската епархия и архиерейските наместничества са били също изпратени от старите предели или общо в епархията са служили 93 духовни лица [146].
За провеждане на духовното си влияние Маронийската епархия разполага с 258 храма, от които църкви - 135 и параклиси - 123. На територията на епархията има и 5 мъжки манастири и един девически метох [147].
Светият Синод не затваря гръцките църкви. Българската православна църква поема духовното влияние върху цялото християнско население. За развитие на църковното дело и за строителство и подобряване на църковния ограден фонд в областта през периода 1941-1944 г. са изразходвани 56 082 820 лв. [148]. Българската църковна власт, като отчита големия брой гръцко християнско население, не покрива Драмската и Маронийската епархия само с български свещеници. В някои села се назначават на служба и гръцки свещеници. Този демократизъм на българската църква и стремеж за създаване на добри условия за съвместен живот на всички християни в областта се посреща положително от населението. От това обаче се възползват една част от гръцките свещеници, които под булото на треби на църковната служба и в общуването си с гръцкото население провеждат противобългарска дейност [149].
Развитието на военните действия и особено разгромът на хитлеристките войски при Сталинград дават отражение на политическата обстановка и настроенията на населението в областта. Засилват се убежденията и вярата в поражението на Германия. Гръцката пропаганда все повече се стреми да внуши на населението, че Беломорието отново ще се върне към Гърция. Не така стои обаче въпросът в Западна Тракия. Надеждите сред населението, че България ще се изтегли от Беломорието все повече намаляват. Тези настроения са продиктувани както от исторически предпоставки, така и от цялата дейност на българските власти за развитие на областта. Всичко това засилва изселническите настроения и през пролетта на 1943 г. в Дедеагач се забелязва масово изселване на гръцки семейства [150].
През пролетта на 1943 г. независимо от очертаващия се прелом във войната и изменението на военностратегическата обстановка, не се забелязва адекватно на него изменение в настроенията на гръцкото население. Разгърнатата от българската държава политическа и стопанска дейност в Беломорието допринася значително за оформяне на убеждението в голяма част от гръцкото население, “че българската власт няма да отстъпи Беломорието и че гърците няма да бъдат оставени да живеят в територията на Царството” [151]. Това не е случайно. За всестранното развитие на Беломорската област българската държава през периода 1941-1944 г. изразходва 47 102 237 169 лв. [152].
Разгърнатата политическа и стопанска дейност за развитие и благоустрояване на Беломорието силно безпокоят гръцкото окупационно правителство. Постоянно под най-различни претексти то прави понякога крайно необосновани, изопачаващи историческата истина постъпки пред пълномощника на Германия за Гърция с цел ограничаване на българските усилия за всестранно развитие на областта. Понякога будят недоумение протести като следния: „българите нарочно са решили точно сега, посред войната, да провеждат в градовете на Източна Македония и Западна Тракия разхубавителни работи в голям мащаб” [153]. Българското правителство именно защото гледа на Беломорието не като на окупирана територия, а като на територия, която е върната към родината, пристъпва към негово „разхубавяване”. Пристъпва се към „разхубавителни работи”, понеже през годините на гръцкото управление в областта не е бил изграден нито един модерен водопровод, нито една канализационна мрежа, нито един заздравителен канал срещу малария. Няма нито един проучен и утвърден градоустройствен план. Положението на населените места е в крайно лошо състояние. За сметка на това са постигнати значителни резултати в гръцката асимилаторска политика и в българското денационализиране на областта.
Гръцкото окупационно правителство възприема линия на поведение, която се изразява в постоянни протести пред германските военни представители в Гърция срещу провежданата „разхубавителна” политика на България в Беломорието. Изложенията не само че са пълни в повечето случаи с тенденциозни и изопачени факти, но и почти винаги изобилстват с непочтени изрази по отношение на българската власт и българския народ [154]. Това поставя в неудобно положение и самите германски представители, които трябва да предоставят в оригинал въпросните изложения на българските дипломатически представители, за да може да се отговори. От друга страна, гръцкото окупационно правителство провежда дейност, която е насочена да злепостави и в крайна сметка да обтегне българско-германските отношения в района.
През войната българското стопанство изпитва големи затруднения в изхранването на населението. Това се отразява особено тежко върху градското население, но важи и за новоосвободените земи, в това число и за Беломорието. Снабдяването на областта с храни и стоки е силно затруднено поради още неизградената пътна мрежа за свързване с вътрешността на страната. За Беломорието са създадени два снабдителни пункта. Единият е Горна Джумая (да. Благоевград), откъдето се снабдяват Сяр, Правище, Зиляхово, Драма и вторият пункт е в Момчилград - за снабдяване на Гюмюрджина, Ксанти, Дедеагач и останалите селища [155].
Особено тежка е зимата на 1941 -1942 годила. Повишават се заболяемостта и смъртността. През юни 1942 г. гръцкото окупационно правителство в изложение до пълномощника на Райха в Атина посочва, че „смъртността в района (Беломорска област - бел.Д.Й.) сред гръцкото население се била покачила с 450 % в сравнение с предвоенната” [156]. Какво е положението в действителност? Най-релефно това може да се види от естественото нарастване на населението в градовете, където положението с изхранването е най-трудно. За март 1942 г. в страната от 11 административни области в резултат на повишената смъртност в четири области сред градското население не се регистрира прираст. Това са областите Беломорска, Врачанска, Русенска и Шуменска, където смъртността е по-висока от раждаемостта. Най-тежко е положението във Врачанска област, където от 83 242 души населението намалява с 41 души, Шуменска - от 168 207 намалява с 24, Беломорска - от 185 860 намалява със 17, Русенска - от 95 041 намалява с 2. Смъртността в България се увеличава във всички области в сравнение със същия период на 1941 година. В Бургаска област от 181 нараства на 213, във Врачанска - от 120 на 162, в Пловдивска - от 185 на 211, в Русенска - от 135 на 170, в София град - от 444 на 461, в Старозагорска - от 194 на 222, в Шуменска - от 247 на 295 [157]. Подобно е положението в страната и за другите месеци на годината. Вземаме данните за март 1942 г., понеже те са най-отрицателтгите за Беломорската област за цялата година. През другите месеци областта е в по-добро положение.
В същото време през „тази тежка зима в Гърция умират от глад 260 000 души... Пак поради същата причина броят на болните от туберкулоза достига 2,4 млн. души или общо 35 % от цялото население на Гърция” [158]. Независимо от тежкото положение, в което се намира България българското правителство не прави разлика за отделните административни области на страната и в изхранването на населението. По същество това спасява гръцкото население, останало в областта присъединена към България, от трагедията сполетяла народа на Гърция в окупираните от Германия и Италия области.
В резултат на германските постъпки Министерският съвет приема 22-ро постановление и извършва промени в наредбата за поданството, като се удължават сроковете за приемане на поданство [159]. Така се цели да се намали броят на бежанците от гръцки произход, които не желаят да приемат българско поданство. Нежеланието за приемане на българско поданство е съпроводено и от повишаване у гръцкото население от Източна Македония на оптимизма и надеждата от развитие на военните действия, на убедеността му в победата на съюзниците и разгрома на фашистка Германия [160].
При така създадената обстановка българското правителство решава да проведе през пролетта на 1943 г. преброяване на населението, за да види какви резултати са постигнати в изменение на демографската картина в Беломорска област.
По околии населението към 31 май 1943 г. се разпределя както следва: Гюмюрджинска - 108 656, Дедеагачка - 20 322, Дсмирхисарска 42 178, Драмска - 103 164, Зиляховска - 48 830, Кавалска - 50 923, Ксантийска - 86 423, Правишенска - 33 846, Саръшабанска - 26 264, Серска - 79 564, о-в Тасос - 16 462. Общо населението възлиза на 616 632 души. Освен това населението на присъединените населени места към околиите Златоградска е 1608 в Неврокопска - 14 475, Ивайловградска - 1031, Свиленградска - 3940, Петричка - 394, което възлиза на 21 448 души. Общо населението на присъединените към България територии в Беломорието възлиза на 638 080 души. По народност се разпределя по следния начин: българи християни - 101 538, българи мюсюлмани - 27 552, гърци - 415 444, с турцизирано съзнание - 69 145, арменци - 5853, цигани - 5797, и други 12 751 души [161].
Необходимо е да се отбележат няколко момента, като се сравняват цифрите между първото преброяване на населението през 1941 г. и това през 1943 година. За две години общо населението е намаляло с 11 339 души. В същото време българските християни преда всичко в резултат на преселниците, установили се на постоянно местожителство, нарастват с 57 787, българите мюсюлмани нарастват с 21 414 в резултат на работата на възрожденската организация „Родина” за избистряне на националното им съзнание, разграничаване от ислямизираното население със силно турцизирано съзнание. Гръцкото население в резултат на изселването намалява с 46 387 души. При извършване на преброяването е необходимо да се отбележат няколко момента. В резултат на промените във военнополитическата обстановка в света и засилената скрита пропаганда сред самото население една част от християнското българско население от местен произход се записва като гръцко [162]. Това е една по същество предохранителна мярка, взета от това население. При евентуална промяна и връщане на Беломорието към Гърция, изхождайки от миналото си, то иска да се предпази от изстъпления на националистическите гръцки елементи. Поради това цифрите едва ли най-реално отразяват истинската демографска картина. „За лошия нереален резултат от преброяването са виновни и преброителите, които на много места извършват своята работа крайно небрежно и недобросъвестно... само с равнодушно запитване: Какъв ще се запишеш.” [163] При установената система на преброяване една част от местните българи, предимно от Източна Македония, и при самото преброяване, след като са се записали за българи, отиват повторно и се записват за гърци [164]. Те изживяват дълбока, вътрешна драма. Да потвърдят ли, че са българи, или под чувството за самосъхранение и под натиска на гръцки националистически елементи и техните заплахи за разправа да се запишат за гърци?
*
През пролетта на 1943 г. все повече се засилва опасността от англо-американски десант. Поради това българското командване под натиска на фашистка Германия взема мерки за развръщане на въоръжените си сили, което засяга и тези в Беломорието. С това България все повече се ангажира във военно участие на страната на хитлерофашистката коалиция. За 16-а пехотна дивизия това се изразява в охранително-от-бранителни функции на беломорското крайбрежие. Развръщането на българските войски в Беломорието не може да се разглежда изолирано. Напротив то е продиктувано от вероятните планове за англо-американ-ски десант по Беломорския бряг. Опасенията за откриване на втори фронт на Балканите налага усилване на войските, отбраняващи беломорското крайбрежие, усъвършенствуване противодесантната отбрана за предотвратяване на евентуален англо-американски десант на Балканите. От германска страна се упражнява натиск върху българското държавно и военно ръководство за увеличаване на ангажираността на българската армия в стратегическата отбрана на полуострова. Тези въпроси са в центъра на разговорите между царя и Хитлер на 31 март и 1 април 1943 година [165]. Веднага след приключване на разговорите, на 2 април Главната квартира издава заповед до главнокомандващия на Югоизтока за организиране на отбраната [166]. С това не само се увеличава ангажираността на българската армия, но и все повече български войски в Беломорието са заставяни да изпълняват задачи пряко свързани с германските стратегически интереси.
На 22 април 1943 г. се извършва ново прегрупиране на войските, прикриващи българско-турската граница. Прикриването й от Дедеагач до Черно море се поема от една прикриваща армия в състав 2-ра, 5-а и 11 пехотна дивизия и 44-и пехотен полк. Мобилизирани са до 50-60 % от военновременния щат. От април 1943 г. 11-а пехотна дивизия е изпратена отново в Беломорието. Тя сменя 10-а пехотна дивизия, като се развръща от Дедеагач до с. Мандрица (срещу Димотишката област) [167].
През пролетта на 1943 г. германското командване се стреми да предоставя все по-голям относителен дял на българската армия в стратегическата отбрана на полуострова. Вермахтът изпитва все по-голяма нужда от сили, които да прехвърля на Източния фронт. В края на май е отправена покана до Борис III за нова среща с Хитлер. На 3 юни цар Борис заминава за Бертхоф [168]. По време на разговорите Хитлер упражнява натиск за увеличаване на ангажираността на българската войска с цел да се освободят германските части от Балканите. Всичко това води до още по-голяма обвързаност на България с фашистка Германия.
*
Разглежданият период е характерен с широка дейност на българското правителство за всестранно развитие на областта. От разгърнатата политическа, стопанска и културна дейност на българските власти се вижда, че те се отнасят към тези български земи, като към неразделна част от страната. Те инвестират големи средства, като чертаят перспективите за развитието на областга и ускореното й интегриране с останалата част на страната. В същото време политиката на българското правителство към гръцкото население в областта се оказва не най-удачната. Не се отчита голямата пъстрота на колонизираното християнско население и като не се избира диференциран подход към него, провежданата политика на българското правителство допринася за консолидирането на колонизираното население.
Българското правителство неудачно възприема някои от подходите на политиката, провеждана от гръцкото правителство между войните за елинизиране на Западна Тракия и Беломорска Македония. Предприетите мерки за заселване на българи в областта не дават желаните резултати. През пролетта на 1943 г. се достига върха, максимума на заселването. След това в резултат на изменението на военната обстановка в Европа желаещите българи да се заселят в Беломорието намалява. Не се изпълнява набелязания план за заселване на Беломорието с българи и реципрочно на тях изселване на гърци. По същество българското правителство се заема с една непосилна задача в условията на войната.
Българското правителство не поддържа военна „окупация” на Беломорската област. Българските войски се увеличават едва през пролетта на 1943 г., преди всичко в резултат на изменение на военнополитическата обстановка в света и засилване на необходимостта от изпълнение на външните функции на българската армия за прикритие на Беломорския бряг от евентуален противников десант, което води до още по-голяма обвързаност на България с фашистка Германия.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
83. ЦВА, ф.127, оп.1, а.е.1, л.94.
85. ЦВА, ф.327, оп .1. а.е.1, л.99-100.
87. Пак там, ф. 9, оп. 4, а. е. 36. л. 32.
88. Пак там, ф.24, оп.3, а.е.149, л.26; ЦДИА, ф.1077, оп.1, а.е.1, л.32: Вж: Приложение № 6 за групировка на войските към октомври 1942 година.
89. ЦДИА, ф.662, оп.1, а.е.20, л.2.
90. Пак там, ф.890, оп.1, а.е.22, л.151.
91. ЦВА, ф.24, оп.3, а.е.103, л.15.
93. А н т о н о в, Г. Пос. съч., с.261.
94. ЦДИА. ф.194, оп.1, а.е. 2147, л.9.
97. ЦДИА, ф.194, оп.1, а.е.2197, л.7.
98. ЦДИА, ф.194. оп.1, а.е.214,. л.6.
99. ЦДИА. ф. 144, оп.1, а.е.2181, л.31-32.
100. Пак т а м, а. е. 2197, л. 4.7.
101. ЦДИА. ф.662, оп.1, а.е.14, л.84.
102. Пак там. ф.194, оп.1, а.е.2193, л.73.
103. ЦДИА, ф.194, оп.1, а.е.2197, л.3. 7.
105. Държавен вестник, № 72, 2 април 1942.
106. Пак там, № 124, 10 юни 1942.
107. Държавен вестник, № 72, 2 април 1942.
108. ЦДИА, ф.194, оп.1, а.е.2193, л.1.
109. ЦДИА, ф.662, оп.1, а.е. 46, л.1.
110. ЦДИА, ф. 194, оп.1, а.е.2192, л.33.
111. Т о ш к о в а, В. България в балканската политика..., с. 127.
112. А н т о но в, Г. Българският военен флот от края на..., с.271.
113. Hitlers Weisungen fur die Kriegfuhrung 1939-1945. Fr./M., 1962, S. 209.
114. ЦВА, ф.22, оп.3, а.е.397, л. 536.
115. Пак там, ф.24, оп.3, а.е.103, л.32.
116. ЦВА, ф. 22, оп.3, а.е.397, л.536.
117. ЦВА, ф.9, оп. 4, а.е.36, л.5.
118. ЦВА, ф.9, оп.4, а.е.36, л.5.
120. H o p p e, H.-J., Op. Cit., S. 144.
121. По-подробно вж. Т о ш к о в а, В. България в балканската..., с. 129-131.
122. H o p p e, H.-J., Op. Cit., S. 143.
124. ЦВА. ф.22, оп.3. а.е. 397, л.537.
125. А н т о н о в, Г. Цит. съч., с.279.
126. ЦВА, ф.22, оп.3, а.е.397, л.539.
127. ЦДИА, ф. 177, оп.7, а.е. 143, л. 33.
129. Пак там, оп.8, а.е. 13, л.1.
131. ЦДИА, ф. 662, оп.1, а.е.46, л. 44.
132. Пак там, ф. 177, оп.8, а.е.13, л.2, 6.
133. Пак там, ф.453, оп.2, а.е.2217, л.1.
134. Пак там, ф.177, оп.8, а.е.13, л.8.
135. ЦДИА, ф. 662. оп.1, а.е.46, л.158-154, 172.
136. Пак там, ф.177, оп.8, а.е.13, л.22.
138. Пак там, ф.662, оп.1, а.е.46, л.52.
139. ЦДИА, ф.177, оп.8, а.е.13, л.24, 57.
140. ЦИАИ, Книжа от старата архива на Св. Синод. Важни сведения за някои от епархиите 1940-1945 г., л. 63.
141. ЦИАИ. Книжа от старата архива..., л. 64.
142. ЦИАИ. Книжа от старата архива..., л. 82.
144. ЦИАИ. Необработен фонд на Маронийската епархия. Доклад № 3296 от 7 ноември 1942 г. до Негово Високопреосвещенство заместник Председателя на Св. Синод, с.2.
145. ЦИАИ. Общ доклад за религиозното и нравствено състояние на Маронийската епархия, л.9.
146. ЦИАИ. Общ доклад за религиозното и нравствено състояние на Маронийската епархия. л. 33-37.
147. ЦИАИ, Доклад № 3996 от 7 ноември 1942 г. до Св. Синод, л.8-9.
148. ЦВА, ф. 9, оп.4, а.е.38, л.20.
149. ЦДИА, ф. 662, оп.1, а.е. 46, л. 128.
151. ЦДИА, ф. 662 оп. 1, а.е.46, л.188 .Доклад за настроенията и духа на населението в Серска околия, май 1943 г.
152. ЦВА, ф. 9, оп.4, а.е.38, л.20.
153. ЦДИА, ф.176, оп.8, а.е.1061, л.205. (Изложение до пълномощника на Райха за Гърция от юли 1942 г.)
155. Беломорска България, № 95, 3 октомври 1941.
156. ЦДИА, ф. 176, а.е.1063, л.207.
157. Месечни известия на Главна дирекция на статистиката, № 4-5, 1942, с. 174-175.
158. Щ е р е в, П. Офицерският корпус в..., с. 66.
159. Държавен вестник, № 59, 17 март 1943.
160. ЦДИА, ф.662, оп.1. а.е.46, л.221.
161. Пак там, ф.453. оп.2, и.е.2217, л.1.
162. ЦДИА, ф.662, оп.1, а.е.46, л.168.
163. ЦИАИ. Книжа от старата архива на Св.Синод. Изложение за Драмска епархия, л.60.
164. ЦДИА, ф.662, оп.1, а.е.46, л.169.
165. H o p p e, H.-J., Op.cit., S. 144; Ф и л о в, Б. Дневник, с.530-531; Т о ш к о в а. В. България и Третият райх..., с. 117.
166. ЦВА, ф.22, оп.3. а.е.397, л.5.
167. Пак там, ф.24, оп. 101, л.20; П о п о в, Д. Български план за осигуряване..., с. 137 (Ръкопис във ВИБ).