Ватрослав
Ягич
XIV
НАУЧНА ВИСОТА И ПОЛИТИЧЕСКА ПОТРЕБНОСТ
„Теорията" на Йован Цвиич за македонските славяни е обект на критична оценка от страна на редица български, руски и хърватски учени, както и от други представители на европейската научна мисъл [1]. Очевидно е, че схващанията на Цвиич, както и различните им разновидности, са предизвикани на живот не в резултат на действителни научни изследвания. С помощта на наукоподобни твърдения в случая се прави опит да бъде обоснован стремежът на най-реакционните буржоазно-монархически сръбски среди към завладяването на българска земя и към народностна асимилация на българско население, обитаващо от векове тази земя. Критичните оценки разкриват изцяло научната несъстоятелност на този опит. Без да се спираме подробно на становищата на различните автори, нека ограничим вниманието си тук само върху становището на хърватския славяновед Ватрослав Ягич (1838—1923) за македонските славяни.
През последните години на миналия и в началото на сегашния век В. Ягич се ползва с името па най-изтъкнат и авторитетен славист. „Ягич бе и си остава — пише Любомир Милетич (1863— 1937) — най-изтъкнатият познавач на славянството и в особеност на южното славянство във всеко отношение." [2] Неслучайно подготовката на издаването на енциклопедията „Славянска филология", предприета от Руската академия на науките с участието на най-изтъкнатите слависти в света, се извършва под редакцията на Ватрослав Ягич. През 1910 г. Руската академия на науките издава в Петербург на руски език внушителния труд на Ягич „История славянской филологии" (961 стр.) като първа част от Славянската енциклопедия.
През 1926 г. академик Любомир Милетич публикува обширната си статия „Професор В. Ягич за Македония (по неиздадени негови писма)" [3]. В началото на изложението си авторът съобщава, че в продължение на 16 години (от 1898 до 1914 г.) той поддържа редовна кореспонденция с хърватския учен. От запазените 136 писма на Ягич като приложение на статията си Л. Милетич публикува 20 писма. Писмата, които са писани с хърватска латиница, са предадени в оригинал, като накрая са отпечатани и факсимилета на самите оригинали, като е спазен същият ред и номерацията на публикуваните писма. В някои от писмата си В. Ягич се спира на различни проблеми, които имат пряко отношение към разглежданите в нашия разказ въпроси.
В писмото си от 31. XII. 1903 г. Ягич пише за хода на подготовката на първата част от Славянската енциклопедия. Показателно е как той формулира термините, които се отнасят до старобългарския и новобългарския език — „Церковнославянский язык", „Судьби церковнославянского языка на почве болгарской", „Историческое введение в историю болгарского языка". Във връзка със съдържанието на рубриката „Обозрение болгарских наречий" Ягич пише: „Това аз разделям на три групи: Возточноболгарския наречия или говоры, Западноболгарския наречия или говоры и Македонския наречия или говоры." [4] В следващото си писмо, като разглежда отново въпроса за българските наречия, Ягич подчертава: „Аз вече с това достатъчно съм определил положението на македонските говори, като съм ги сместил под заглавието „Български език." [5] В друго свое писмо (12 май 1904 г.) Ягич пише: „В рубриката „Болгарский язык" се касае първо за общ преглед или увод, който би трябвало да покаже кога, где и как почва да си пробива път, да прониква народният български език през черковнославянския. Това е у вас толкова по-мъчно, че и самият черковен язик не е освен къс от българското тяло, кръв от българската кръв." [6] В същото писмо, малко по-нататък, четем: „По-рано мислех тъй: Вие да вземете източните, господин Цонев западните, а Г. Лавров македонските наречия. Ала сега ми се струва по-умно да бъде цялата българска диалектология в едни, и то във Ваши ръце. Никой толкова не се е занимавал с тези въпроси, колкото Вие. Макар че всички вие, българи и сърби, донегде и в науката да сте „националисти" — ето напр. Белич, ако и да е бил ученик на Фортунатова, пак не е достатъчно обективен, ами с изкуствена диалектика,, да не кажа рабулистика, докарва вода на своята воденица! — при все туй аз от Вас очаквам най-голяма научна обективност." [7]
През 1907 г. Ватрослав Ягич осъществява най-компетентно подготвеното критично издание на Болонския псалтир, среднобългарски ръкописен паметник, писан между 1230—1245 г. в с. Равна, близко до Охрид. В хода на подготовката на изданието Ягич има повод отново да изкаже становището си по различни въпроси на българското историческо и културно наследство в Македония. „Понеже Македония е родина на нашия паметник — пише той, — никой не ще се чуди, че в него се спазва правилна старославянска граматика от българския правописен тип ... Българският характер на езика на Болонския псалтир особено се изтъква и чрез смесената — по среднобългарски — употреба на … и … сир. на носовките." [8]
Ватрослав
Ягич
В писмото си от 2.I.1906 г. Ватрослав Ягич подробно се спира на известната ни вече „теория" на Иован Цвиич за македонските славяни. „Но Македония — пише в това си писмо Ягич — ми създаде преди няколко дни и друга работа. Проф. Цвиич пише и печати голямо антропогеографско съчинение за Балканските земи: към края той е засегнал и етнографския въпрос за Македония. Изпрати ми набрани печатни коли да ги прочета и да му кажа мнението си. Аз се придържам към правилото: кажи на боба боб, а на попа поп. Казах му, че всичко туй не е достойно за научната висота на Цвиича (к. м., Д. Р.), че той, като е пренебрегнал (отминал) главното нещо, сиреч езика, взел да се залавя за неважни неща, като напр. че „македонските славяни" нямали народностно съзнание, че те лесно можели да се спечелят за панбългарската и за пансръбската идея и пр. Може би той да се е обидил от моята искреност, но нищо от това. Аз на драго сърце бих се съгласил, ако Сърбия би поставила в програмата си, че й е потребен излаз на море и че желае да има каквато и да е власт над един дял от Македония, който води към морето. Това би бил въпрос на политическа потребност (к. м., Д. Р.), но не бива политиката да смесваме с науката, сир. с диалектологията, не бива да доказваме нещо, което с почтени доказателства не може да се докаже. Ще видим дали ще ми отговори. За мене това е печално доказателство как и един голям учен, какъвто е Цвиич, не умее да бъде обективен. . ." [9]
В едно по-късно свое писмо (19 май 1913 г.), като се възмущава от грубите нападки на Александър Белич против България, предприети от този сръбски професор в Петербург, Ягич пише:
„Всичко туй, което ви пиша, не е само мое лично мнение, а така мислят и мнозина руси, които не одобряват постъпката на Белича, който изнасилва науката, като приказва за три наречия — сръбско, македонско и българско, от които чрез смесване уж са се образували сръбско-македонско и македонско-българско. Това са филологически трици!" [10]
Ватрослав Ягич е горещ привърженик на идеята да се постигне братско споразумение и единство между хървати и сърби, между сърби и българи. С огорчение той пише за печалната политическа действителност в началото на XX век, когато южнославянските народи не само са разединени, но често са и противопоставени един срещу други. От погледа на големия учен не убягва и грубата намеса на великите сили в отношенията между южните славяни. В писмото си от 8.I.1907 г. той пише: „Сега за Коледа тук (във Виена) беше най-напред Цвиич, а сега — Люба Стоянович. Изглежда, че пак заради Македония страстите се разиграли. Говорят дори за някакви села, които българите искали от Сърбия, та заради това можело да дойде и до война. Мисля, че това е премного луда работа, но и най-големите лудории намират у нас (в Австрия, б. м., Д. Р.) привърженици. Главното е да се скарат българи със сърби, сърби с хървати, хървати със словенци — тогава един трети ще се наслаждава. Както заслужаваме, така ще ни бъде." [11]
[Previous] [Next]
[Back to Index]
1. Ето някои от произведенията, в които се разглеждат схващанията на Иован Цвиич и Александър Белич за македонските славяни:
— Иширков, Атанас Тодоров. Цвиичовите възгледи върху етнографията на Македония, ПСп БКД, год. 18, т. 67, св. 7—8, 1906, с. 469—520; Принос към етнографията на македонските славяни. Отговор на проф. Цвиич. С., 1907, 100 с.;
— Милетич, Любомир. Македонските българи и сърбите. Македонски преглед, 5(4), 1929, с. 71—108.
— Селищев, А. М. Македонская диалектология и сербские лингвисты. А. Белич и его последователи. Македонски преглед, год. 10, кн. 1, 1934, с. 53—88; кн. 2, 1934, с. 57—87; кн. З и 4, 1936, с. 21—54.
— Державин, Н. С. Болгарское сербския взаимоотношения и македонский вопрос. СПб., 1914, 132 с.
2. Любомир Милетич. Професор В. Ягич за Македония (по неиздадени негови писма). Македонски преглед, кн. 3, 1926, с. 2.