3. Вместо предговор
 

Мнозина чужди историци, пък и български дори, са склонни да приемат, че българите в древността са напуснали далечната североизточна родина единствено, за да търсят пасища за стадата си. Така те тръгнали на юг, обиколили Черното море, но не се отдалечили много от бреговете му. Пасища за стадата и плодородна земя намерили достатъчно, но не се застояли и тук, защото очите на нашите предци били погалени от ослепителната светлина на Константинопол. Древните българи приближили столицата на източната Римска империя, наречена още Византия, съюзили се със славяните, построили крепости и през вековете се проявили като храбри войни, строители и уредници на собствената си държава. Българите правели политика, разменяли дипломатически мисии и въртели тежки боздугани под развети знамена от конска опашка.

Духовните и материалните достижения на Византийската цивилизация обаче подсказали, че храбростта не е достатъчна за могъществото на една държава. Между Черно и Мраморно море имало градове, построени от културни народи и охранявани от армии с традициите на римските легиони. При дипломатическите срещи и преговори византийските пратеници били облечени с пурпурни мантии, а нашите - с кожуси от овча кожа. Договорите, които предлагали византийците, били написани на пергаментова хартия на латински и гръцки език, а българските били изготвени от случайно наети граматици и написани на непознат за народа ни език. И най-после - византийците имали бог, чийто храм “Света София” в Константинопол бил украсен с писмена и багри, чийто блясък е неповторим и сега, а на българския бог било изковано скромно капище край клокочещо изворче, украсено със скромна вълнена тъкан, без всякакъв писмен знак.

Затова солунските братя Кирил и Методий създали азбука за родна писменост, а Борис приел през 865 г. християнството - акт колкото духовен, толкова и политически. Цар Симеон, един от най-образованите български владетели, бързо схванал, че силната държава създава и културни ценности и организирал писателския кръг, начело с Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. Този кръг създал книжнина, която е гордост и в наши дни.

-------------------------------------------------------------------------------

Целокупният живот на българската държава - войни, политика, дипломатически връзки, търговия, културни заимствания - е бил в направление Византия, Константинопол.

Първите български поселения до “стените цариградски” датират от VІІ и първата половина на VІІІ век, когато популярните владетели Крум и Симеон изнесли блестящи победоносни войни, чрез които разширили и укрепили държавата си. Оттогава, в продължение на дванадесет века, в най-източната част на Балканския полуостров е имало потомствено българско население, което е пасло стада овце и табуни коне, орало е и е оросявало с потта си плодородните поля, творило е блага за свои и за чужди, поради което завоевателят не е посмял да го унищожи.

Да, всичко това беше така до 1913 година, когато ние, българите от тази земя, наречена още Източна Тракия, бяхме принудени да я напуснем и останалите живи да преминем границата с България.

Аз бях един от последните.

Авторът

[Previous] [Next]
[Back to Index]