35. Моята женилка
Я бех загалил мутка Рада от Гашища. Реших да вървя да я ищам. Сбрах приетеле, та ако ми я не дадът — да я сурнем. Напълнихме по една паласка барут, зехме пищолища, тюфечища и с рукут-пукут стигнахме. Посрещна ни дедо и и други като него старчища. Като разбраха за какво сме дошли, порукаха ни вътре, в къщата. Туриха да сварят каша да ни гостят. Доде стане кашата, почерпиха ни лютце [*]. Нали бехме
*. лютце — възкисело питие от сушени плодове
122
вървели борже, хубавото лютце ни дойде като мехлем на умората. Старците видеха, че ни блатна, та повториха и потретиха.
Донесаха кашата. Туриха я насред софрата и до нея един тас бърканица и цело ведро угурт [*]. Угурт и каша много се сгадат.
Ядохме, пихме, думахме и старчищата се съгласиха да ми дадът Рада.
— Само — рече най-старото, — ага ще порукваш поп да ви венчева, ще ни се обадиш, та да дойдем и ние, роднините от нейна страна.
Моите приетеле, като разбраха, че работата леко се свърши, станаха и се нарамиха. А я останах на мохабет при старците. Чак след среде нощ ме отведоха при Рада и в тъмно ми я дадоха да я водя в моето село.
Заведох я. Я напред, Рада след мене. Ага заизкачвахме баиря, Рада зе да хрипе. Повървехме още малко, Рада пак зе да хрипе. „Брях, — реках си на ум, — дали не е келебечива?” [*]
Като затрети Рада да хрипе, попитах я:
— Оти хрипеш, Радо? А тя:
— Йела съм — вика — пресник, та ми се е закачил дробен.
Нейсе, изкачихме баиря, на високото починахме малко, помилвах я, че та пак закрачихме. Нали надолу лесно се върви, още не бе се хубаво развиделило, стигнахме в село. Доде да влезем у дома, стана светло. Погледнах невястана — какво да видя? В тъмното вместо да ми дадът мутка Рада, втикнали ми са голема Рада. Сетне се сетих — тя е била на ред за женене. У тех имало много Ради — и мутки и големи. В задруга от сто човека всекакви има.
Като чуха нашите топордията, нарипкаха. Излезаха и комшиете и започнаха да оглеждат булкана. Пък я на глас плачем за мутка Рада.
Всички разбраха, че е станала грешка.
— Нищо бе! Каматна е булката — рече един ком шия.
*. ургут — гъсто кисело мляко
келебечива — гръдоболна123
Ала Муда, далечна наша роднина, като рукна:
— Вземи я ти, ага е каматна! Пък ние ще си я върнем, щом са излъгали момчето ни!
— Че как ще си ме върнете, като той ме всакати горе в хвойнине!? — приплака и голема Рада.
Какво да я правя — зех я. Ама пак благодарно — хубави дечинки ми народи. И все момчетии. Единен е на границана, войник и гълчи по тел. През толкова бърчини, пък ага ти гълчи, всичко му се разбира, като га е при тебе. Другиян е в големия град — прави точилки на гражданкине.
Разказал: Е. КЮВЛИЕВ
[Previous] [Next]
[Back to Index]