40. Гърмидоловите дракусе
През моето детинство се приказваше за три дракуса — за Кръстенликоския, за Стаматюския и за Гърмодоловия. За мене Гърмидолския дракус беше най-страшен, защото живееше в съседната махала и пътят ми за игране и за къра минаваше покрай Гърмидоловата къща. Имаше и възрастни хора страхливи.
Дали чичо Христо Гърмидолата е вярвал в техния дракус, не знам, но той му бе поставил и име: Васил. Освен това, винаги когато се хранели, слагали един празен стол до софрата — за дракуса. Даже го и канели на ядене. Но Гърмидолата имал и полза от дракуса. Понякога той му „донасял” палешници, брадви, въжа
142
и даже цели вървилници със сено. Ако някой си познае някоя вещ у чичо Христо, то той казва, че дракуса ги е донесъл. Дори и когато мулетата му втесвали в чужди ливади, пак с него се оправдавал:
— Дракуса, бе. Той ги пуща от лява. [*] Какво да го правя?
И хората му прощавали. Защото ги е било страх дракуса да им не стори нещо лошо. Те вярвали, че дракуса е невидим, че се превръщал в каквото си иска — в куче, коте, малко прасе, плачещо дете, бивол и др.
Най-сетне чичо и чичана се наситили на дракуса и решили да го отведат някъде далече, за да не се връща. Омесила чичана една тестена питка, сложила я в една скъсана сакулка, [*] а чичо Христо направил цървуле на „Васил” от едно кожено решето. И една сутрин турил на мулето от една страна — сакулката с питката, от другата — цървулете и казал:
— Хайде сега, Василе, с мене, ще идем у аратлика на гости в Добралък!
Яхнал чичо Христо муленцето и тръгнал бавно, така че да пристигне по тъмно в Добралък. По едно време муленцето почнало да кистисва, [*] да сколенясва, вир вода станало от пот.
— Ах, тоя проклетник, требва и той да се е качил на капулата — помислил си чичо Христо и слезъл от мулето.
— Слезни и ти, Василе — продумал чичо на невидимия дракус, — че муленцето постана, тежко му е. Обуй цървулите...
Щом стигнал първата къща на Добралък, чичо Христо закачил на една слива сакулката с питката и цървулите и казал:
— Василе, остани тука да пазиш питката, а аз ще вържа муленцето оттатък в нивите да пасе и ще се върна пак да идем у аратлика.
Хванал чичо мулето и тангър-мангър завил покрай плетищата и у аратлика.
— Добър вечер, аратлик!
— О-о-о, добре ми дошел, аратличе, как си, заповя-
*. ляв — обор
сакулка — торба
кестисвам — уморявам се
143
дай! Дай да вкараме муленцето в дама. Влизай да видим какво правите, по живо, по здраво.
Влезли аратлиците, поприказвали си, похвалили се, пооплакали се, навечеряли се и легнали да спят. Гърмидолата легнал, но бил неспокоен. Не го хванало сън. Въртял се, мислил се, изпели последните петли и към 3 часа станал.
— Аратлик, яз требва да излизам рано, че требва да ида на пазар в Станимака, а е бая далечко.
— Е, ага е тъй, аратличе, сбогом и много здраве и пак кога се падне път, пак ела!
Чичо Гърмидол хванал муленцето и по заобиколен път поел за Павелско. Щом пристигнал в къщи, веднага се похвалил на жена си:
— Е-х, жена, куртулисахме се вече от тоя пусти дракус, обухме го с цървуле от решето, оставих го и нема вече да се върне.
Жена му се зарадвала, запалила силен огън в оджака, навечеряли се и легнали да спят. Още не заспали и чули една тупурдия на тавана, цигу-мигу, засвирило едно кемене, затръскало се едно хоро, и гредите пращят ли, пращят.
— Ах, верицата му неедна — запсувал Гърмидолата. — Васил се е върнал и изглежда е довел и аратликовия дракус, с кеменчето. Чакай да ви кажа яз вам!
И взел една разгоряла главня и право я замерил през дупката на тавана към кутломозите [*]. И тоз час се завъртял рудана [*], раздрънкали се тенекии, паднал правия дарак от тавана и се забил в дюшемето на салона. Чули едно силно профучаване през дивнята навън и „зън-зън” — глас на кеменче престъргал през Бошковите плетища към „Студената вода”.
— Видя ли, мама им стара, яз си зная, че само от запалена главня ги е страх! — рекъл Гърмидолата.
Оттам после вече не се чуло за дракусе у Гърмидолски, но след няколко
дена се заговорило, че са се заселили накрая в градините в една стара ниска
необитавана къща на стария „Чилингир”, наречена „Метохка”. Около тази къща
имаше плодни дървета и от-
*. китломози — ъглите, където се допират стените и покрива
рудан — чекрък
144
там после никой не смееше да бере от ябълките и мушмулите.
__ __ __ __ __
__
Сега видим ли, че сред полунощ в село някои пияни се клатушкат по улиците, казваме: „И те са като Гърмидоловите дракусе!”
А когато някой някого измами или излъже, или някоя мома върне ерген,
казваме: „Обули са го с цървули от решето.”
Разказал: Т. ТОШЕВ