Източнотракийският имуществен проблем. Проучвания, анализи, доказателства 1993–2007

Папани Козарова

 

ПРИЛОЖЕНИЯ

 

1. ПРОТОКОЛ, приложен към Договора за приятелство, подписан между България и Турция

 

2. Извадки от печатни издания, лансирали (волю или неволю) неистините, че съгласно Ангорския протокол

 

3. Из отговори на министър-председателя Иван Костов на питания на народния представител от Коалиция за България Ангел Найденов  (в. „Тракия", бр. 4/22 февруари 2001 г.)

 

4. Извадки от печатни издания, лансиращи неистината, че отстъплението, свеждащо претенциите ни само до парично обезщетение било регламентирано с Ангорските спогодби от 1925 г.

 

5. Из Решение № 416 на Министерския съвет от 12 октомври 1992 г.
 

6. Из писмо от Костадин Карамитрев — председател на Съюза на тракийските дружества в България, изх. № 6 от 3 януари 1996 г.
 

7. Факсимиле от писмо на СТДБ, определящо представителите на СТДБ и ТНИ в Междуведомствената комисия, създадена с Решение на МС № 416, от 12 октомври 1992 г.
 

8. Из съобщението на тема: „Формиране и логическо подреждане на математическите понятия"
 

9. Извадки от печатни издания и факсимилета на документи, удостоверяващи, че българите са забягнали и са бежанци вследствие политически събития
 

10. Из писмо на Димитър Попниколов, поместено във в. „Тракия" бр. 9 от 6 май 1993 г. стр. 2
 

11. Извадки от публикации, утвърждаващи доказаната през 1995 г. истина на Ангорските спогодби от 1925 г. за запазеното право на собственост на прокудените от Турция българи върху имотите им там, защото са бежанци

 

 

Приложение 1

ПРОТОКОЛ

приложен към Договора за приятелство, подписан между България и Турция

 

 

А

 

Двете Правителства се задължават помежду си да осигурят, респективно, на мюсюлманските малцинства в България, ползването от всички разпореждания за покровителството на малцинствата, уговорени в Ньойския договор и на българските малцинства в Турция - от разпорежданията за покровителство на малцинствата, уговорени в Лозанския договор.

 

България признава на Турция и Турция признава на България всичките права относно клаузите за малцинствата, дадени на Силите, подписали Ньойския и Лозанския договори.

 

Забележка. Считат се като принадлежащи към българското малцинство турските поданици, от християнско вероизповедание, чиито матерен език е българският.

 

Б

 

Турското правителство признава качеството на български поданици на всички българи, родени върху територията на Турция от 1912 год., които след като са се изселили в България до подписването на настоящия протокол, са придобили българското поданство въз основа на вътрешното законодателство в сила в Царството.

 

Българското правителство признава качеството на турски поданици на всички мюсюлмани, родени в границите на България от 1912 г., които, след като са се изселили в Турция, до подписването на настоящия протокол, са придобили турско поданство въз основа на вътрешното законодателство в

 

251

 

 

сила в Републиката.

 

Омъжените жени ще следват поданството на своите съпрузи, а децата, на възраст по-малко от 18 години, това на бащите им.

 

Разбира се, че турските и български поданици от двете гореспоменати категории запазват правата на собственост върху имотите си, находящи се респективно в България и Турция, освен категориите споменати в чл. В.

 

Ако някои българи, родени върху европейската територия на Турция, изключая Цариград, които, след като са се изселили в България, биха поискали да се установят отново в гореспоменатата територия, Турското Правителство си запазва пълна свобода да даде или да откаже за всеки отделен случай своето съгласие.

 

Българското Правителство си запазва точно същото право по отношение на мюсюлманите, родени в присъединените към България през 1913 г. окръзи и изселили се в Турция, в случай, че те биха желали да се установят отново в гореспоменатата територия.

 

Забележка. За целите на настоящия протокол, под думата Цариград, се разбират административните подразделения на Префектурата под това име, тъй както те са определени със закона от 1912 г.

 

В

 

Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на българите от европейската територия на Турската Република, с изключение на Цариград, които са се изселили в България след 5/8 октомври 1912 г. до подписването на настоящия Протокол, както и недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, принадлежащи на мюсюлманите от териториите на Отоманската империя, откъснати вследствие на Балканската война, които са се изселили в Турция след 5/18 октомври 1912 г.,

 

252

 

 

до подписването на настоящия Протокол, ще останат собственост на държавата, в чиято територия те се намират.

 

Г

 

Недвижимите имоти, от какъвто и да е вид, находящи се в България и принадлежащи на турски поданици, или находящи се в Турция и принадлежащи на български поданици, които остават извън приложението на предидущия член, ако законните им собственици не ги владеят по настоящем, ще бъдат върнати на тези последните, на правоимеющите или на техните пълномощници. Всички мерки и изключителни разпореждания, които, по каквато и да било причина, са били приложени върху тези имоти, ще бъдат отменени веднага след влизането в сила на настоящия Протокол.

 

Приходите от имотите, които са били секвестирани ще бъдат изцяло внесени на техните собственици.

 

В случай, че имотите са заети от заселници или от местни жители, на заинтересуваните собственици ще бъде даден един справедлив наем.

 

Заинтересуваните ще трябва да установят пред надлежните съдебни учреждения на респективните страни чрез всички законни доказателства, обстоятелството че са напуснали местопроизхождението си преди 5/18 октомври 1912 г.

 

Разбира се, че горните клаузи, според случая за който се отнасят, се прилагат също и за имотите на лицата, посочени в първите две алинеи на § Б.

 

Д

 

Правата, придобити преди присъединяването на новата българска територия, както и съдебните актове и официални книжа, изходящи от компетентните органи на Отоманската империя, ще бъдат зачитани и ненакърнени до законно доказване на противното.

 

253

 

 

Е

 

Двете договарящи страни са съгласни да считат като престанали да съществуват и изгубили всякаква валидност, разпорежданията на Цариградския договор и неговите приложения, освен ония, които определят границата между двете държави.

 

Ж

 

Писмото, отправено от Българския Пълномощник до Турския Пълномощник, досежно начина за прилагане закона за трудовата поземлена собственост спрямо турските поданици в България, съставлява неразделна част от настоящия протокол и ще влезе в сила в същото време като него.

 

З

 

Мъчнотиите, които биха изникнали по прилагането на настоящия протокол, ще бъдат предмет на дипломатически преговори между двете Правителства.

 

 

Съставен в Ангора, в двоен екземпляр на 18 октомври 1925 година

 

(п) Симеон Радев

(п) Тевфик Кямил

 

ДВ, бр. 110 от 17 август 1926 г.

 

 

254

 

 

 

Приложение 2

 

1. Извадки от печатни издания, лансирали (волю или неволю) неистините, че съгласно Ангорския протокол:

 

• Не „изселилите се", а „бежанците" губели право да се завърнат в Източна Тракия.

 

• Не имотите на „изселилите се", а на „бежанците" оставали собственост на турската държава.

 

2.1. Факсимиле от труда на Иван Алтънов „Източният въпрос и нова Турция с особен поглед към интересите на България" — издание на Съюза на българските учени, писатели и художници, София, държавно книгоиздателство, 1926, стр. 341-342 (курсив ПК):

 

 

255

 

 

2.2. Из речта на тракийския народен представител Димитър Попниколов, произнесена на 4 април 1928 г. в Народното събрание, публикувана в брошурата на Димитър Попниколов: „Българите от Тракия и спогодбите на България с Гърция и Турция", София 1928 г. стр. 44:

 

„Господа народни представители! С новото тълкуване, дадено от Министерския съвет на наредбата на буква В от Протокола към Ангорския договор за приятелство се ощетява държавното съкровище, а косвено и тракийските изгнаници, защото те с право смятат, че ония, които са счели за наложително по едни или други съображения да пожертвуват техните имоти имат повелителния дълг да намерят начин и всъщност да им се даде едно справедливо обезщетение ..."

 

2.3. Из труда на Стайко Трифонов „Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот— 1912-1925 г.", София , 1992 г. стр. 181.

 

„ ...В крайна сметка България и Турция подписаха на 18 октомври 1925 г. така наречения Ангорски договор. Проблемите, касаещи бежанците от Източна Тракия, бяха „решени" в приложения към споменатия договор протокол. Българските изгнаници се лишаваха окончателно от своето право да се завърнат по родните си домове. Техните имоти станаха собственост на турската държава за сметка надвижимата собственост на онези турци, които напуснаха присъединените към България земи след Балканските войни. Формално право върху своята собственост запазиха бежанците от преди 1912 г. които бяха сравнително по-малко на брой, както и малоазийските българи."

 

2.4. Из книгата на Кръстьо Манчев „Националният въпрос на Балканите", София, 1999 г. стр. 284

 

„ ... И в това отношение договорът от 1925 г. е по-неизгоден от Цариградския мир от 1913 г. — единият признава правата на прогонените българи да разполагат с останалите им в Турция имоти, а другият ги лишава от това право."

 

256

 

 

2.5. Из статията „Ангорският договор — същественото в него". В. „Тракия" бр. 21 9 ноември 2000 г.

 

„От особена важност е параграф „Г" от Протокола:... От този параграф се ползват с права на собственост и стопанисване на имотите си само изселилите се преди 1912 г."

 

2.6. Из декларациите на парламентарната група на Коалиция за България, прочетени съответно на 18 октомври 2002 г. и на 23 октомври 2004 г. и публикуван във в. „Тракия", бр. 20 от 24 октомври 2002 г. и от 28 октомври 2004 г. т. нар. Ангорски договор "... Договор, оставил на чужда власт и частните имоти на прогонените тракийци от Източна Тракия."

 

2.7. Извадка от „Из дебрите на парламентарните потайности" публикувана във в. „Монитор" от 14 ноември 2004 г.

 

„Държавното ни безхаберие обаче съперничи на онова от 1925 г., когато правителството на Андрей Ляпчев харизва на Турция над 2 милиона декара лозя, ниви и пасища и над 35 000 жилища на тракийци, принудени през 1912 г. да ги напуснат, бягайки към България...."

 

2.8. Извадки от публикацията „80 години от ратификацията на Анкарските спогодби" в. „Тракия", бр. 20/ 26 октомври 2006 г.

 

„...Иначе казано, този член от Протокола отнема правото на българските бежанци, родени по европейските територии на Османска Турция да се върнат в бащините си огнища...."

 

,,...В този член е предвидено всички недвижими имоти, собственост на родени в Източна Тракия българи, които са напуснали домовете си в периода 1912 — 1925 г. да станат собственост на турската държава..."

 

Заб.: Посредством некоректно позоваване на чл. „Б" и на чл. „В" на Ангорския Протокол са лансирани две неистини:

 

257

 

 

Некоректността се съдържа във факта, че автентичния термин „изселили се" е заменен с термина „български бежанци" (в първата извадка) и с термина „българи, които са напуснали домовете си" (във втората извадка). По този начин авторката лансира неверните си изводи: че не на изселилите се, а на „бежанците" е отнето правото да се върнат и на „напусналите домовете си" имотите да останат собственост на турската държава.

 

258

 

 

 

Приложение 3

Из отговори на министър-председателя Иван Костов на питания на народния представител от Коалиция за България Ангел Найденов. В. „Тракия", бр. 4/22 февруари 2001 г.

 

„ ...В българския проект се предлага насрещните имуществени претенции за периода от 1908 до 1945 г. да бъдат уредени под формата на глобално парично обезщетение, като след извършване на взаимните насрещни вземания, страната, която се окаже длъжник да заплати останалото салдо...."

 

Заб:. Налице е доброволен отказ от страна на българското правителство от законните ни договорни права:

- имотите ни да бъдат върнати;

- претенциите ни да обхващат и периода преди 1908 г.

 

259

 

 

 

Приложение 4

Извадки от печатни издания, лансиращи неистината, че отстъплението, свеждащо претенциите ни само до парично обезщетение било регламентирано с Ангорските спогодби от 1925 г.

 

 

4.1. Из статиите на Божидар Димитров, публикувани във в. „Труд" на 30 април 2003 г. и във в. „Тракия" на 12 юни 2003 г.

 

„ ... 5 милиарда долара е дългът на Турция към България".

 

„... За да не се завърнат повече тракийските българи, Турция се задължава с една от клаузите на договора да изплати имотите на тракийци, оценени от една комисия на доста голяма за онова време сума от 983 милиона долара..."

 

4.2. Из статията на Божидар Димитров „Тракийският геноцид и възродителният процес" публикувана във в. „Труд" от 8 юни 2003 г.

 

„... Защото на практика Турция е признала т. нар. Ангорски договор от 1925 г. Тя си е признала, че е избила, прогонила българите в Тракия и се е задължила да заплати имотите им.

 

Тези имоти са оценени както следва:

- в Източна Тракия – 976 410 132 щатски долара;

- в Мала Азия – 491 377 961 щатски долара.

 

4.3. Из художествено публицистичния роман на проф. д-р Борислав Йотов, „Под новото иго", София, 2005 г. стр. 258 и 259.

 

„ ...Осветените от основните принципи и норми на международното право, права на тракийските българи — бежанци от Източна Тракия и Мала Азия вече 80 години не са защитени абсолютно с нито едно реално правно действие. Това нарушение и тази несправедливост имат съответен паричен еквивалент — 10 милиарда и 700 милиона щатски долара. Това е сумата, която Турция дължи на България, на тракийските

 

260

 

 

българи — бежанци от Източна Тракия и Мала Азия. Това е размерът на парите, с които 600 000 тракийски българи и техните наследници са ощетени. Това е дългът, който Турция дължи на България".

 

4.4. Из статията на Волен Сидеров „Тракийският геноцид", публикувана във в. „Атака" от 19 октомври 2005 г.

 

„...През 1925 г. между България и Турция се сключва т.н. Ангорски договор ...

 

Българските властници упорито не искат да поискат от Анкара стойността на заграбените имоти. Тази стойност достига до 10 милиарда долара по курс от 1983 г...."

 

4.5. Из статията на Волен Сидеров „България винаги е била част от Европа — за разлика от Турция" — публикувана във в. „Атака", бр. 25 от 14 ноември 2005 г.

 

„ ... Днес Турция дължи над 10 милиарда долара дълг за заграбените имоти на източнотракийските българи през 1913 г."

 

261

 

 

 

Приложение 5

Из Решение № 416 на Министерския съвет от 12 октомври 1992 г.

 

 

За изготвяне на позиция на българската страна за предстоящите преговори по имуществени и финансови проблеми с Република Турция.

 

Министерският съвет реши:

 

1. Министърът на външните работи да състави междуведомствена комисия включваща представители на Министерството на външните работи, на научни и изследователски институти, която да:

- издири, систематизира и обобщи фактическия материал, необходим за оформяне на претенциите на българската страна.

...

 

2. Задължава министерствата и другите компетентни органи, разполагащи с необходимата информация по евентуалните български претенции, да я предоставят на разположение на комисията.

 

3. Министърът на финансите до 15 октомври да определи реда и условията за подаване и обработка на декларации от български граждани за изоставени недвижими имоти на територията на Република Турция, които не са могли да бъдат свободно ликвидирани и за които не е получено обезщетение от турската държава. ......

 

Министър председател (п) Филип Димитров

Главен секретар на МС (п) Константин Муховски

 

До министерствата и другите ведомства.

 

262

 

 

 

Приложение 6

Из писмо от Костадин Карамитрев — председател на Съюза на тракийските дружества в България, изх. № 6 от 3 януари 1996 г.

 

 

До

Министерство на външните работи

На вниманието на г-н Еньо Димитров

На Ваш № 04 - 25-29

 

............

В изпълнение на т. 2 от Решенията на Междуведомствената комисия от заседанието й на 07.ХII 1995 г. Ви съобщавам, че за експерт от СТДБ е определена г-жа Папани Козарова.

 

(п) К. Карамитрев — председател на СТДБ

 

263

 

 

 

Приложение 7

Факсимиле от писмо на СТДБ, определящо представителите на СТДБ и ТНИ в Междуведомствената комисия, създадена с Решение на МС № 416, от 12 октомври 1992 г.

 

 

264

 

 

 

Приложение 8

Из съобщението на тема: „Формиране и логическо подреждане на математическите понятия."

 

„...свойството „принадлежи" ... определя съдържанието на понятието „елемент на множество" .... множеството се счита определено, ако е известно кои елементи му принадлежат."

 

в. „Учителско дело",

бр. 39/ 24 октомври 1972 г.

 

Заб.: Съобщението е докладвано на третия конгрес на българските матгематици, проведен в курортен комплекс „Дружба" — гр. Варна, от 6-ти до 15-ти септември 1972 г..

 

265

 

 

 

Приложение 9

Извадки от печатни издания и факсимилета на документи, удостоверяващи, че българите са забягнали и са бежанци вследствие политически събития.

 

 

9.1. Из „Закон за заселване на бежанците и обезпечаване поминъка им"

 

„Чл. 2. Бежанци, в смисъла на настоящия Закон са всички лица от българска народност из Македония, Тракия, Добруджа и Западните краища, които са забягнали и забягнат в пределите на царството, вследствие на политически събития и промени в казаните области след 1912 г.

 

...............

Чл. 33. Бежанците от български произход, заселили се в пределите на Царството, по реда, предвиден от настоящия закон, стават по право български поданици и членове на общините, в които са установени".

 

ДВ, бр. 214 от 24 декември 1920 г.

 

9.2. Из „Закон за селскостопанско обезпечаване на бежанците, чрез средствата на заема, отпуснат от Обществото на народите".

 

„Чл. 4. Бежанци, които могат да се ползват от средствата на заема, отпуснат със съгласието на Обществото на народите из Македония, Тракия, Добруджа и от Западните покрайнини, отстъпени в Югославия, както и тия от Мала Азия, които са се преселили в пределите на Царството вследствие на политическите събития, настъпили в тия области след 1912 г. и които се намират днес в България, при спазването на следните условия:

 

а) да дадат декларация, че са български поданици и, че за в бъдеще ще се считат изключително за такива.

 

266

 

 

По принцип качеството на бежанец да бъде доказано от самите заинтересовани с документи, които удостоверяват местожителството им преди тяхното преселване в България и точната дата на преселването им.

 

Не могат да се ползват от средствата на заема лицата, които са напуснали предишните си местожителства, с цел да намерят по-добър поминък или по-големи удобства в Царството".

 

ДВ, бр. 213 от 18 декември 1926 г.

 

 

9.3. Факсимиле: Декларация за поданство

 

 

267

 

 

9.4. Факсимиле: Удостоверение за бежанец

 

 

268

 

 

9.5. Из Протокола на ОН от 8 септември 1926 г.

 

Чл. IX. Дефиниция на бежанците

 

„Лицата, настанени върху земите, или ползващи се от субсидия или заеми произхождащи от заема или заемите, предвидени в настоящия протокол, трябва да бъдат предмет на едно удостоверение, издадено от българското правителство на Комисаря и установяващо, че те са български поданици; те ще трябва освен това да са заявили писмено, че за в бъдеще ще се считат изключително като такива".

 

ДВ., бр. 160, 1926 г.

 

269

 

 

 

Приложение 10

Из писмо на Димитър Попниколов, поместено във в. „Тракия" бр. 9 от 6 май 1993 г. стр. 2:

 

 

270

 

 

 

Приложение 11

Извадки от публикации, утвърждаващи доказаната през 1995 г. истина на Ангорските спогодби от 1925 г. за запазеното право на собственост на прокудените от Турция българи върху имотите им там, защото са бежанци.

 

 

11.1. Из отчетния доклад пред XX юбилеен конгрес на СТДБ проведен на 13-14 май 1995 г. в. „Тракия", бр. 9 от 4 май 1995 г.

 

„ Затова считаме за законна и справедлива позицията на тракийските българи, изразена убедително от софийското дружество, че и имотите на тракийските изселници между 1912 — 1925 г. са тяхна собственост и те трябва да бъдат възмездени за нея. Тази принципна позиция изразихме и в „Паметни записки „, връчени на външните министри Ст. Даскалов и Георги Пирински".

 

11.2. Из публикация за срещата на Председателя на Парламентарната комисия по външна политика Николай Камов с министъра на външните работи на Турция Ердал Иньоню от 29 юни 1995 г.

 

„Председателят на Парламентарната комисия по външна политика Николай Камов поставил въпроса за имотите на бежанците от Източна Тракия, които не могат да бъдат третирани като доброволно изселили се".

 

в. „Труд" от 30 юни 1995 г.

 

271

 

 

11.3. Из писмо на Костадин Карамитрев - председател на СТДБ

 

До Министерството на външните работи

 

На вниманието на:

Министър в оставка - г-н Пирински

Първи зам. министър - г-жа Бокова

Зам. министър и председател

на Междуведомствената комисия -

г-н Иван Христов

 

Изх. № 153/28X1 1996 г.

 

За „Законните права на източнотракийци":

 

„... Напомняме, че СТДБ изпълни задълженията си по РМС № 416 както следва:

 

1. Декларациите за нашите недвижими имоти на територията на Република Турция са събрани още през 1993 г. и чакат.

 

2. Нашият съюз изрази своята позиция за запазеното право на собственост и стопанисване за всички български имоти, третирани в Ангорския договор от 1925 г. ( включително и имотите на избитите и изгонени българи от Източна Тракия в периода 1912-1925 г. (изх. № 6 от 30.1.1996 г., с ваш № 04-2529).

 

3. Навреме бяха предоставени разработените от нашия експерт в МВК г-жа Козарова четири позиции с ваш вх. № 620012/ 6.X. 1995 г., съответно от 4.Х.1995 с изх. № 227/6.Х.1995 г.; 20.XII.1995 г.; 8.III.1996 г. с изх. №44/8.III.1996 г.; 25.V.1996 г.

 

4. На 22.XI.1996 г. предоставихме изработения от г-жа Козарова по предложение на Министерството на земеделието и хранителната промишленост проект от 24 юли 1996 г. „Споразумение между Република България и Република Турция за

 

272

 

 

уреждане на взаимните имуществени проблеми". Това споразумение кореспондира със Споразумение на турската страна от 1993 г.

 

5. СТДБ предостави на председателя на МВК зам. министъра - г-н Иван Христов „Позиция на СТДБ срещу тезата, че протоколът от 1925 г. изключва обезщетение за българските имоти в Турция, които са свързани с периода 1912-1925 г. и относно приложимостта на Протокола от 1925 г. и тълкуването на чл. „В" от същия"., изх. №190 / 9.VII.1995 г. към Ваш вх. №620012 /24.Х. 1995 г.

 

С оглед необходимостта от неотложно изготвяне на позицията на българската страна по имуществените ни претенции към Република Турция предлагаме включване на представители на СТДБ за съвместна работа с Ваши специалисти. Съобщаваме Ви за заявената от г-жа Козарова готовност да участва в такава съвместна работа по подготовката на позиция в частта й за българските имоти в Турция в съответствие с позицията на СТДБ, която е разработена аргументирано, с правни основания в представените от нея, изброени по-горе в т. 3 четири позиции. Считаме за необходимо да подчертаем, че в почти вековната история на разглеждания проблем, за първи път в посочените позиции са приведени документални доказателства, включително и от ОН и ООН за законосъобразността и основателността на претенциите ни за запазено право на собственост и стопанисване на нашите имоти на тери" торията на Република Турция."

 

В. „Тракия", бр. 24 от 19 декември 1996 г.

 

273

 

 

11.4 Из правните основания за иска срещу Турция. Позиция на СТДБ относно имотите на тракийските българи от Източна Тракия и Мала Азия и претенциите към Република Турция.

 

„Да се върне на българите — собственици, техните наследници или пълномощници и на другите правоимащи лица, отнетата, заграбена, конфискувана от турските власти недвижима и движима частна собственост. Да бъдат изплатени приходите и наемите от стопанисването й от други лица. Право на собствениците, наследниците, пълномощниците и правоимащите е сами да решават как да се разпореждат с върнатата собственост.

 

Б. Количествени и финансови показатели.

 

г) Имоти на прогонените българи от Източна Тракия в периода 5 октомври 1912 —18 октомври 1925 г.

 

Разпоредбите на чл. „В" на Протокола от 1925 г. се отнасят за българите, „които са се изселили в България". След 5 октомври 1912 г. българите от Източна Тракия са насилствено изгонени. Хиляди от тях са избити. Те са бежанци. Тези българи в никакъв случай не могат да бъдат квалифицирани като „изселили се в България".Те са бежанци. Те са квалифицирани като бежанци и в международни документи, например в Протокола на Обществото на народите, с който се отпуска бежанския заем от 1926 г. и в редица закони от вътрешното ни законодателство, свързани с приемането, настаняването, оземляването и др. на бежанците.

 

Заб.: Позицията е изработена и своевременно представена на съответните държавни институции в началото на 1998 г.

 

В. „Тракия", бр. 19 от 27 октомври 2005 г.

 

274

 

 

11.5. Из отговора на Министър-председателя Иван Костов на питания на депутата Ангел Найденов, зададено на 9 февруари 2001 г.

 

„Сегашното правителство има определен принос в търсенето на решение на въпросите, свързани с насрещните имуществени претенции, тъй като то е първото българско правителство, което поставя на масата на преговорите имуществените претенции на българските граждани — бежанци в конкретизиран вид и поредност. И това се признава от представителите на тракийските дружества. Тези претенции произтичат предимно от изоставеното движимо и недвижимо имущество на българите — бежанци от Източна Тракия и Мала Азия и датират от следните периоди:

 

• Първо от Освободителната война до началото на Балканската война — октомври 1912 г.

 

•  Второ, от 1912г. до октомври 1925 г."

 

 

В. „Тракия", бр. 4/22 февруари 2001 г.

 

 

11.6. Примерна схема и словестна таблица за разграничаване на бежанци от изселници

 

 

275

 

 

СЛОВЕСТНА ТАБЛИЦА

 

1. За бежанците

1.1. „чл. IX Дефиниция на бежанците" съгласно Протокол на ОН. (ДВ бр. 160, 1926 г.).

1.2. „Удостоверение за качество на бежанеца"изисквано с Протокол на ОН. ( ДВ бр. 160, 1926 г.).

1.3. „Декларация за поданство на българин - бежанец" - изисквана с Протокол на ОН ( ДВ бр. 160, 1926 г.).

1.4. „Определение на термина бежанец" съгласно „Конвенция за статута на бежанците"ООН ( ДВ бр. 88, 1993 г.).

1.5. „Human Rights and refugees" United Nations

 

Inquiries be addressed to

Centre for Human Rights

United Nations Office at Geneva

United Nations 8-14, avenue de la Paix

1211 Geneva 10, Switzerland

 

New York Office

Centre for Human Rights

New York. NY 10017

United States of America

 

Printed at United Nations. Geneva GE.93-15875 - June 1993

 

2. За изселили се

2.1. Законодателства на държавите

2.2. Изселнически спогодби

 

Заб.: Изработила Папани Козарова през 2005 г. към статията „Ангорските протоколи и бежаниите-юбилейна проверка". Тук са въведени някои допълнения и редакционни промени.

 

276

 

 

11.7. Из „Империите са мъртви - България е още жива" от доц. д-р Борислав Йотов, София, 2001 г. стр. 120:

 

„...Релевантен факт, който е от категорията на съществените доводи в подкрепа на тезата, че българите от Източна Тракия и Мала Азия са бежанци и по смисъла на международното право е решението на Обществото на народите, което е правно основание за отпускане през 1926 г. на така наречения бежански заем. Именно защото са бежанци Гърция предоставя възможност на българите да се завърнат в района на Източна Тракия по време на окупацията и през 1920 г."

 

11.8 Из „Принос в защита на тракийската национална кауза":

 

„Статията на Папани Козарова осветлява същността на Ангорските протоколи от 1925 г. и причините за тяхното неизпълнение от страна на Турция. Авторката привежда безспорни аргументи, за да докаже имуществените права на българските бежанци от Турция. Дава се тълкувание на термина „бежанци" съгласно международните клаузи, както и тяхното разграничаване от „изселници". Оспорва се и постановката за правото на турската държава да се разпорежда с имотите на българските бежанци"

 

в. „Тракия" бр. 1 от 12 януари 2006 г.

 

11.9. Из парламентарния отговор на Министър председателя на България Сергей Станишев, даден от трибуната на Народното събрание на 3 ноември 2006 г. по повод въпроса на народните представители от Коалиция „Атака" Станислав Станилов и Тодор Батилов:

 

„...Но първо бих искал да внеса уточнение в използваната от всички нас терминология. За българската страна, българите, напуснали Източна Тракия и Мала Азия в периода след

 

277

 

 

1912 г. са бежанци, а не изселници, както Вие ги наричате в началото на Вашия въпрос. Това терминологично уточнение е от съществено значение за цялостното развитие на въпроса и юридическата възможност да бъде търсена финансова компенсация за техните имоти. Поради това ще Ви помоля в бъдеще да се придържате именно към термина бежанци по отношение на българите от Източна Тракия и Мала Азия и тяхната трагична съдба в началото на XX век..."

 

 

Заб.: Необходими са уточнения и по цитираната по-горе част от отговора:

 

1. Бежанците, дошли от Турция в България са бежанци не само за българската страна, но и за международните институции.

 

2. Факта, че българите са бежанци е юридическа възможност не само за финансова компенсация за техните имоти, а и за други претенции, включително за изброените в чл. „Г" на Ангорския Протокол от 1925 г., регламентиращи права: завръщане на бежанците; връщане на имотите им; изплащане на пропуснатите ползи от приходи и наеми.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]