2. Първи апостоли и развитие на революционната организация (1894—1901)
Създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в края на 1893 бележи нов етап в развитието на националноосвоботелната борба в Македония и Одринско след Берлинския конгрес от 1878 г. С него борбата се поставила върху целенасочени, организирани основи, с предвари-
80
телно изработена политическа програма. [112]
След Солунския конгрес на организацията от 1896 г. революционното дело се разраснало и започнало да укрепва, а в Одринско се създали много революционни комитети. [113]
Първият апостол, който посетил Сачанли и посветил в революционното дело свещеник Илия Ангелов, учителя Васил Карастамов и др. през есента на 1897 г., е Чавдар Димитров Чавдаров от с. Чадърли. [114] Като представител на д-во „Странджа” в Тракия, той поставил началото на революционната организация в Сачанли. През учебната 1897—1898 г. за главен учител в Гюмюрджина бил назначен Антон К. Арнаудов от Одрин, член на Окръжния комитет на ВМОРО. Същата година архиерейският наместник свещеник Дойчин Запрянов предприел обиколка из българските села да събира владичина. Арнаудов тръгнал с него под предлог да ревизира училищата в околията като главен учител. Всъщност той посвещавал българските учители и свещеници в революционно-освободителното дело. При тази своя обиколка основал революционен комитет в Сачанли, като привлякъл в него свещеник Илия Ангелов, Вълко Чорбаджи и някои други. [115]
Между VI (май 1899 г.) и VII (юли-август 1900 г.) македоно-одрински
конгрес и до началото на 1901 г. между ВМОРО и Върховния комитет в България
(начело с Б. Сарафов) се установило взаимодействие и сътрудничество, което
имало добри последици за вътрешното революционно движение. Осигурило се
масово включване на населението в революционната дейност.
112. За националнореволюционното движение в Одринско вж. Камбуров, Т., Четническото движение в Одринско до Преображенското въстание, Военноисторически сборник, 1968, кн. 6, 3-19; Орманджиев, Ив. П., Преображение, Тридесет години от въстанието на българите в Тракия, С., 1933 г.; Митев, П., Българското въстание в Източна Тракия през 1903 г., Военноисторически сборник, 1953. кн. 3, 69-91. Данаиов, Л. и Нейков Ст., Националноосвободителното движение в Тракия 1878—1903, С., 1971: Преображенско въстание, (статии и документи), С., 1955; Илинденско-преображенското въстание (1903—1968), С., 1968; Пандев К. Ст., цит. съч.
113. Пандев, К. Ст. цит. съч., 138—139.
114. Орманджиев, Ив. Приноси към историята на ..., том VII, спомени на Чавдар Чавдаров (Ръкопис в ТНИ).
115. Орманджиев, Ив. Приноси към историята ..., том VII, спомени на Антон К. Арнаудов, А. Попилиев (Ръкопис в ТНИ).
81
Но намесата в Тракия на отделни чети и дейци на Върховния комитет имала отрицателно въздействие върху делото, тъй като те искали да форсират революционния процес в полза на грабителския радославистки режим и на западните държави, с които той се свързал.
През есента на 1899 г. Върховният комитет в София създал свой пункт в с. Чепеларе, Асенсвградско, с цел да проникне в Западна Тракия и да овладее там революционното движение. В началото на 1900 г. ръководителят на пункта бил убит и за негов заместник Въ ховният комитет изпратил Константин Антонов (Сеченката) под името Вълчо Антонов. Чрез терор Антонов успял да постави под свое влияние революционното движение почти из цяла Западна Тракия. През 1900 г. Чепеларският пункт изпратил като свой представител в Сачанли устовския учител Владимир Бочуков, който престоял в селото няколко дни и след това заминал по другите села. [116]
Революционната организация в Сачанли укрепнала повече, когато през 1900 г. за учител пристигнал Васил Алексиев. През 1901 г. даскалът посветил в борбата Димитър Стаматев—Терзията и Димитър Славков. Покрай учебната работа с децата той учел възрастните на бунт и борба срещу турското робство, като разпалвал чувствата им на национална гордост и съзнание. Васил Алексиев учел младежите да пеят революционни песни, като „Не ща, майко, на султана вергии да плащам”, Каравеловите и Ботевите песни и стихове не слизали от устата на младежите. Поставени били „Хъшове” от Иван Вазов и други пиеси.
На първи август 1901 г. от с. Чадърли в Сачанли пристигнал върховисткият
войвода Марин (Стефан) Чолаков с 10 души четници, между които и Хр. Караманджуков.
Те се настанили в местността Таш тепе [117] край Сачанли,
а не в местността Ръждавец, както съобщава Караманджуков. [118]
На 2 август 1901 г. учителят Васил Алексиев и Димитър Славков отишли на
около 10 км извън селото в местностите Таш тепе и Айрян тюрбе за да посрещнат
„гостите”. Двамата завели четата по-
116. Караманджуков, Хр. Цит. съч., 199.
117. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Димитър Славков.
118. Караманджуков, Хр. Цит. съч., с. 199.
82
близо — във воденицата на братя Стамболлиеви. За настаняването на четата
там те съобщили на мухтарина Гьоргов Славко и на неговия заместник Вълко
Иванов Трингов, които наредили четата да се премести на изток, в местността
Бъмбева нива, за да бъде по-близко до селото. [119]
На следващия ден Димитър Славков имал свиждане с войводата на Бъмбева нива.
[120] Селските овчари, като видели Димитър Славков с
чужди хора, съобщили в селото, че са го заловили разбойници. [121]
Цялото село се вдигнало, за да освободи Димитър Славков. Като се разбрало,
че това не са разбойници, а „добри хора”, селяните се върнали по домовете
си. При четата останали Димитър Стаматев, Васил Алексиев и свещеник Илия
Ангелов. [122] Вечерта в местността Ръждавец, където
се преместила четата след инцидента, станало организационно събрание, на
което присъствували по-първите хора от селото. Всички се заклели, а след
това избрали нов селски революционен комитет в състав: Димитър Стаматев—Терзията
за ръководител, Васил Алексиев — секретар, Станко Алекшев — касиер и членове
— свещеник Илия Ангелов, Анастас Мехтерев и Станко Т. Саров. За организатор
бил избран Димитър Славков, а Недю Мавродиев — за куриер. По-късно същият
станал десетник. Определен бил и членският внос от един до 5 гроша на човек,
в зависимост от имотното състояние. [123] Селският комитет
избрал за куриер и изпратил на два пъти Ангел Мечев за връзка със с. Манастир
да съобщи чрез шифровано писмо (написано от Караманджуков до учителя Димитър
Стоянов Мишев), да отиде със свещеник Христо Макрелов в местността Мечкините
камъни. [124] Като куриер бил използван и Митрю Стоянов
(Манафов), зет на председателя на револю-
119. Орманджиев, Ив., Приноси към историята на ..., т. VII, спомени на Димитър Славков (Ръкопис ТНИ).
120. А не на Ръждавец, както съобщава Караманджуков. Караманджуков, Хр., цит. съч., с. 199.
121. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Димитър Славков. В труда на Караманджуков неправилно е съобщено, че заловеният от пантите (разбойниците) човек бил Димитър Стаматев—Терзията. Това не тговаря на истината.
123. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Димитър Славков.
124. Орманджиев, Ив., Приноси към историята на ..., т. VII, спомени на Димитър Стоянов Мишев (Ръкопис в ТНИ).
83
ционния комитет — Димитър Стаматов. Той бил висок, мъжествен и безстрашен човек.
Четата със своя войвода Стефан Чолаков, преди да замине за с. Манастир, се отбила при казаните, в местността Коритата към Кара дере, за да види как селяните произвеждат масло от тревата риган. За нещастие там имало двама българи-мохамедани от с. Мерикоз, които дялали дъски за къщи в Сачанли. Четата се придружавала от Васил Алексиев, Славко Гьоргов и Вълко ИвановТрингов. Васил Алексиев и Славко Гьоргов смятали, че те няма да ги издадат. Вълко Трингов обаче предложил да бъдат убити, защото нямал вяра в тях. Войводата и Караманджуков ги убили в реката Кара дере. Славко Гьоргов, Вълко Иванов Трингов и Васил Алексиев изгорили труповете.
Изчезването на българомохамеданите довело до арестуването на невинни хора, които нищо не знаели и затова убийството не се разкрило. Набедените били Андон Иванов Трингов, собственик на казаните за добив на риганово масло, и собствениците на мандрите в местността Кърговица — Стоян Геленджиков, Иван Павлев, Дялко Зайчето и Стамо Митрев. Те лежали 7 месеца в Димотишкия затвор. След дълги инквизиции задържаните сачанлийци „признали”, че са ги убили, но като отишли на мястото, дето уж били заровени трупове нищо не се открило. Арестуваните били освободени срещу голям откуп, а братът на Андон Иванов Трингов Вълко, отишъл при вилаетския прокурор в Одрин и искал да бъдат освидетелствувани битите затворници. [125]
Двамата българомохамедани не били разбойници, както съобщава Караманджуков,
а съвсем невинни трудови хора, които си изкарвали хляба с обработване дървен
материал. Затова именно Славко Гьоргов и Васил Алексиев се застъпили да
ги оставят живи. [126] Вълко Иванов Трингов обаче се
изплашил. Не отговаря на истината твърдението, че и той бил затворен. Обратно,
Вълко Трингов бил свободен и изиграл важна роля в
125. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Димитър Славков, Стоян Камшев, Мара Попилиева Славкова и др., а така също устните сведения на Спиро Вълков Трингов.
126. А не Караманджуков и другарите му, както самият той твърди, Караманджуков, Хр. Цит. съч., с. 213.
84
откупуването и спасяването на Андон Трингов, а заедно с него и на другите затворници. [127]
През декември (8-22) 1901 г. в Сачанли пристигнал и организаторът на Чепеларския пункт — Стефан Чакъров, родом от с. Момчиловцн, Смолянско, който предприел обиколка из Гюмюрджинско заедно с Караманджуков. Последният трябвало да замине за Пловдив във връзка с подготовката на Пловдивския конгрес (13, 14 и 15 април 1902 г.), а Чакъров обикалял Гюмюрджинския район сам след заминаването на Караманджуков. [128]
През април 1902 г. чета, състояща се от Марин Чолаков, Александър Филипов, Недялко Килев и Ст. Караиванов, заминала от Чепеларския пункт за Гюмюрджинско. В организационните задачи на четата влизала и тази да организира в Сачанли канал за България през с. Манастир и с. Попско, Ивайловградско, за Хасково и Харманли. [129] Но цялата група не стигнала до Сачанли. Около Петровден (12 юли) 1902 г. в селото пристигнали само Марин Чолаков и Ст. Чакъров и след като уговорили канал за преминаването на четата, се завърнали в България, като минали р. Арда срещу с. Куаткьой (Силен), Харманлийско. [130] По петите на двамата революционери вървял Абдулла бей Ловчалията, българо-мохамеданин, шеф на полицията в Гюмюрджина. В Сачанли обаче им загубил дирите и нелегалните не били открити. [131]
След 1902 г. в Сачанли идвал и Вълчо Антонов—Сеченката, който по предложение
на Гоце Делчев на Пловдивския конгрес бил назначен за организатор на Вътрешната
революционна организация в Западна Тракия, какъвто за Източна Тракия бил
войводата Михаил Герджиков. Антонов навлязъл в Западна Тракия като представител
на ВМОРО с добре екипирана чета от десетина души. Тръгнали от с. Кавак
махле (Тополово—Хасковско) и преминали границата на 16 август 1902 г.,
като използували новосъздадения канал Енимахле (Долно
127. Орманджиев, Ив. Приноси към историята на..., т. VII, спомени на Димитър Славков (Ръкопис в ТНИ); Лични спомени на Спиро Вълков Трингов — гр. Кърджали.
128. Караманджуков, Хр., цит. съч., с. 212.
129. Караманджуков, Хр. цит. съч., с. 223.
85
войводино), Чаир (Черничино), Папазкьой (Попско), Арнауткьой (Гугутка) — Ивайловградско, Аврен — Крумовградско, Манастир и на 24 август пристигнали в Сачанли. В селото престояли 5 дни. Сеченката бил настанен на квартира у Георги Мишков. [132] Официално Антонов не бил на върховистки позиции, но методите на действие били необмислени. Под негово влияние попаднал ръководителят на сачанлийския селски комитет Димитър Стаматев.
Съгласно решението на конгреса на ВМОРО на „Петрова нива” през юни 1903 г., в Гюмюрджинския революционен район трябвало да се проведат четнически действия и саботажни акции, за да се разкъсат и отклонят силите на турското правителство. Смятало се, че по такъв начин ще се ангажира доста войска, която иначе би отишла в централните райони на въстанието — Странджа планина в Тракия и Крушово — в Македония. [133]
След като Одринският революционен окръжен комитет предупредил няколко пъти Антонов и Коста Мунков (помощник на Антонов) да започнат саботажните акции, в IV Дедеагачко—Гюмюрджински район били пред приети такива действия, но бдителността на турската власт ги осуетила. Поставеният на 13 юли 1903 г. динамит на жп линията между Гюмюрджина и гара Демирбейли към 10 часа вечерта бил открит и обезвреден. [134] На 6 август (ст. ст.) 1903 г. била организирана акция на жп линия в землището на с. Чобанкьой, Дедеагачко. В нея взел участие Митрю Николов Георгиев от Сачанли, който бил арестуван, но по недоказаност освободен. За освобождението се застъпил чорбаджията му, турчин от с. Кайбикьой, Гюмюрджинско, при когто бил овчар. [135]
За да може правилно да се оцени ролята на Сачанли в организацията, трябва
да се види мястото, коетс заема в установените организационни канали в
Западна Тракия. От България тръгвали два канала за превеж-
132. Орманджиев, Ив. Приноси към историята на..., т. VII, спомени на Димитър Славков (Ръкопис в ТНИ).
133. Спиров, Н., Преображенско въстание, С., 1965, с. 187.
135. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Митрю Николов Георгиев.
86
дане на нелегални дейци в Турция. Първият бил: Кавак махле (Тополово), Хасковско, Чаир (Черничино), Папазкьой (Попско), Ивайловградско. Той имал още два клона — единият започвал от с. Акбаш, (Долни Главанак), Оваджик (Горно поле), Хасковско, минавал през Ятаджик (Маджарово), Хасковско, Чаир (Черничино), Ивайловградско. След това каналът продължавал през селата Папазкьой (Попско), Арнауткьой (Гугутка), Долно Суванли (Долно Луково). Другият започвал от с. Сива река, Хасковско, Деведере (Камилски дол), Юбрю йорен (Горноселци), Гьокчебунар (Сив кладенец), Долно Суванли (Долно Луково) — все села в Ивайловградска околия. В Долно Луково двата канала се събирали в общ канал и продължавали за с. Малък Дервент, Доганхисар, за с. Дервент, Дедеагачко. От Голям Дервент общият канал се разклонявал, като единият минавал за с. Сачанли. [136] Съществувал още един, трети канал, който се използувал само лятно време. Той бил отклонение на големия канал. Минавал през с. Попско, с. Аврен за с. Сачанли. По него минали групата на Сеченката през август 1902 г. и четата на войводата Христо Арнаудов през лятото на 1906 г. Следователно Сачанли било „входна” врата на организацията за цяла Гюмюрджинска околия. Оттук минавали на отиване и връщане всички нелегални дейци на организацията за Гюмюрджинското поле, където имало около 30 български села, във всяко от които, без изключение, били изградени революционни селски комитети.
През есента на 1904 г. върховисткият войвода Таню Николов минал с чета
в Западна Тракия, за да осигури за Върховния македоно-одрински комитет
населението на Гюмюрджински окръг. На отиване четата минала през Сачанли.
Тя била изпратена от Борис Сарафов без знанието и съгласието на Одринския
окръжи революционен комитет и задграничното представителство на ВМОРО.
Състояла се от 25 души. В Сачанли четата се настанила първоначално в къщата
на Михо Кукудев, а после в други къщи. Прехраната в продължение на един
месец била за сметка на Сачанли. През
136. Орманджиев, Ив., Приноси към историята ,на..„ т. VII, спомени на Димо Николов, Александър Иванчев и др. (Ръкопис в ТНИ).
87
това време доста хора От революционната организация преминали в нелегалност, вследствие на някои разкрития, и така четата на Таню се увеличила на 45 души. Всички били в Сачанли до късна есен на същата година, откъдето заминали за България. [137] От Сачанли към четата на Таню Николов се присъединил и Вълко Иванов Трингов, заедно с 4-5 души, които се върнали след амнистията от 1906 г. [138] По време на престоя си в Сачанли върховистката чета на Таню Николов успяла да привлече на своя страна селската революционна организация, в която се записали нови членове. Почти цялото мъжко население над 18 години било включено в редовете на организацията. След заминаването на четата в къщата на Славко Гьоргов останали на лечение четниците Атанас Кондев и Вълчо Янев Ибришимов родом от с. Калайджидере, Гюмюрджинско. През същата година войводата Христо Арнаудов бил с четата си в селата на юг от линията Гюмюрджина—Дедеагач, към селата Хаджилар, Кушланли и др.
Резултат от обиколката на войводата Таню Николов след Преображенското
въстание през 1904 г. били двете известни афери — на Янко в Мерхамли и
на Кумана в Манастир. След Мерхамлийската афера, която станала на 12 срещу
13 декември 1904 г., Танювата чета намерила за благоразумно да се изтегли
от полския села в планината. Тя се спряла на в. Шапка в Дялковата кошара
(на Дялко Делииванов Камбуров), която се намирала в местността Голям Конак.
На следващия ден вечерта четата пристигнала в Сачанли, където останала
да се укрива близо 15 дни. [139] Макар населението да
било съвсем дискретно, след такава голяма афера, каквато била Мерхамлийската,
укриването на четата цели 15 дни в Сачанли било безумие от страна на войводата.
Той бил човек, който не се тревожел за съдбата на населението. По време
на престоя си в селото Таню изпратил бърз куриер до войводата Христо Арнаудов
да го предупреди за предателството на Янко и да му съобщи да се изтегли
с четата си от долните села. Двете чети
137. Орманджиев, Ив., Приноси към историята на... т. VII, спомени на Ангел Попкиров (Ръкопис в ТНИ).
138. Устни сведения на Спиро Вълков Трингов.
139. Орманджиев, Ив., Приноси към историята на ... т. VII, спомени на Стою Вълчев (Ръкопис в ТНИ).
88
се събрали в Сачанли и на 4 януари 1905 г. заминали за с. Манастир,
като разчитали да се изтеглят в България. С тях потеглил и ръководителят
на организацията Димитър Стаматев—Терзията. В това време в с. Манастир
станало друго предателство. Куманът Вълчо издал четата на Арнаудов и направил
пълни признания пред Сали ефенди в Гюмюрджина. [140]
Той му съобщил къде се намират двете чети на бивак. Големи турски части
обградили на 5 януари 1905 г. четниците в местността Крушата. В завързалия
се бой четите се отскубнали и през село Голям Дервент, Софлийско преминали
в България. Заедно с тях от с. Сачанли избягали в България Аврам Батурев
Ешев и Дялко Сулиев, които преди това били тютюноработници в Ксанти. Другите
участници от селото в боя при Крушата — Димитър Стаматев—Терзията, Димитър
Славков, Стоян Лушнарев, Митрю Качулев и Славко Матушев се завърнали по
къщите си. Останалото местно българско население в Гюмюрджинско обаче било
подложено на страшни мъчения. Така на 11 април 1905 г. в с. Лефеджилер,
Гюмюрджинско бил заловен Иван Райков от Сачанли. Военно отделение го закарало
като подозрителен в Гюмюрджина. Той бил хвърлен в затвора, където го изтезавали.
Освободили го на 14 април 1905 г. като невинен. [141]
Около 218 души били арестувани и изпратени в Одринския затвор. [142]
От с. Сачанли на 19. I. 1905 г. били арестувани и осъдени от извънредния
Одрински военен съд дейците на революционната организация — свещеник Илия
Ангелов Бакърджиев, Петко Стамболията, Станко Алекшев и Митрю Стоянов Манафов
— куриер на селския комитет. [143] Насташ Мехтерев и
Димитър Стаматев избягали в гората и се укривали повече от две години.
През ноември 1907 г. Насташ Мехтерев бил предаден, когато дошъл в къщи
да си вземе храна. Той се скрил в яслите на мулетата и не го открили. Турските
войници и жандари си отишли, но в този момент едно от мулетата се разцвилило.
Полицейският офицер се върнал, обиски-
140. Орманджиев, Ив., Приноси към историята на..., т. VII, спомени на Димитър Стоянов Мишев. (Ръкопис в ТНИ).
141. ЦДИА, ф. 246, оп.1, а. с. 284, л. 256—258.
143. ЦДИА, ф. 246, оп. I, а. е. 262, л. 154—155 и а. е. 284, л. 306; Устни сведения на Чона Митрева Недева.
89
рал наново обора и намерил Насташ Мехтерев, закрит със слама и сено. Арестували го и посред зима го накарали да гази няколко пъти Голямата река (така се нарича сачанлийската река в равнината), за да пренася войниците. Подложен бил и на тежки изтезания, но бил здрав човек и издържал.
Димитър Стаматев—Терзията продължавал да се крие в горите край селото. За движението на турските войски го предупреждавали сестра му Наста Стаматова и Вълко Андонов Трингов, чийто брат Иван отивал на определено място да го бръсне. Накрая турските власти заставили селските първенци да го предадат. Тогава в хана се събрали Сулията, Онтата, Запърът, Трингата и повикали близките му. Казали им да го предадат, защото в противен случай турците щели да унищожат пет от най-близките му роднински семейства. След дълги размишления Терзията решил да се предаде. Занесли му нови дрехи в местността Карталлъка, на около 15 км южно от селото. Завърнал се, без да бъде забелязан от войската, която блокирала селото. Ръководител на полицейската част бил Сали ефенди от Гюмюрджина. Терзията накарал брат си Стоян да съобщи на юзбашията (капитана), че се предава и че се намира в къщи. Турският офицер го арестувал и завел в Гюмюрджина, откъдето го изпратили в Одринския затвор да излежава по-рано издадената присъда. На следния ден задържали и близките му, но по-късно ги освободили. [144]
По устни сведения на Чона Митрева Недева нейният вуйчо, Димитър Стаматев—Терзията, се е предал на турските власти в лицето на един офицер от Гюмюрджина на име Хасан Чауш, негов добър познат. Това станало извън селото на място, което било уговорено предварително.
Арестуваните шест души от Сачанли били осъдени по на сто и една година
затвор, но през 1908 г., в резултат на амнистията, били освободени. [145]
Когато била арестувана първата група сачанлийци, селото било блокирано
48 часа от частите на бинбашията Абдулла бей
144. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Мара Попилиева Славкова.
145. Орманджиев, Ив., Приноси към историята на ..., т. VII, спомени на Пандели Славков (Ръкопис в ТНИ).
90
Ловчалията, началник на жандармерията в гр. Гюмюрджина. За да не арестуват много хора, Славко Сулиев, Славко Гьоргов и Вълко Ив. Трингов дали на бинбашията 120 лири от касата на църквата. Това помогнало твърде много на арестуваните. Манастирци не могли да дадат подкуп (техните арестанти били много повече) и мнозина умрели от простуда.
След бягството на Димитър Стаматев и Насташ Мехтерев в гората, турските власти претърсвали, обискирвали къщите на бегълците, роднинските им къщи и тези на приятелите им. В своите спомени Мара Попилиева Славкова казва: „На Димитровден (8 ноември) 1905 г. вечерта на вратата се потропа. Обадиха се Радю Дамов и Стоил Душкопенов. Като отворихме, заръчаха ни да не отваряме вратите към градината, защото била обсадена. Вътре нахлуха турски полицаи. Търсеха Димитър Стаматев—Терзията. Обискираха обора и плевнята. Навсякъде дупчеха сламата с шишове. Търсеха оръжие. На едно място подът на стаята бе замазан наскоро. Те помислиха, че там има заровено оръжие и копаха до колене, но нищо не можаха да открият. У нас въобще нямаше оръжие.” [146] Благодарение на застъпничеството на приятели турци и на дадени подкупи единствен Митрю Стоянов Делистоянов (Манафов) успял да излезе от затвора в Одрин само няколко месеца след затварянето си, далеч преди да бъдат освободени останалите затворници.
Освен осъдените на доживотен (101 г.) затвор 6 души от Сачанли, за вредата от дейността на войводите Таню Николов и Христо Арнаудов могат да се посочат и други факти. Двамата войводи събирали безразборно пари от населението и на никого не давали отчет, нито пък някой можел да им държи сметка от страх пред наказанията, които те прилагали. Само наведнъж Т. Николов взел от селото 50 лири, а от една вдовица — 3 лири. [147] Тези пари случайно са отбелязани в писмото на българския консул в гр. Одрин до министър-председателя на България — Рачо Петров.
Тъй като имало нареждане от ООРК населението да
146. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Мара Попилиева Славкова.
147. НБКМ, БИА, ф. 14, а. е. 360, л. 1.
91
не дава подслон и пари на войводите Таню Николов и Христо Арнаудов, дейците на революционната организация Вълко Иванов Трингов и Славко Гьоргов съобщили това на Николов и отказали да дадат пари. Това потвърдил и Димитър Славков. Тогава войводата решил да накаже със смърт Вълко Иванов Трингов и свещеник Илия Ангелов, а Славко Гьоргов получил белодробно заболяване и осакатял от жесток побой. На Димитър Славков простил, защото бил още млад. Присъдата срещу Вълко Иванов Трингов и свещеник Илия Ангелов била потвърдена и от селския революционен комитет. Осъдените се простили с близките си, но останалите ръководители от страх да не се разкрие организацията след смъртта на двамата селски първенци, се застъпили пред войводата, който ги освободил, като в яда си замахнал с камата и я забил в бедрото на Вълко Трингов. [148]
През този период, поради произвола на върховистите, от Сачанли избягал в България и се заселил в Асеновград Дялко Сулиев. Той се оженил там и умрял в 1925 г. От селото избягал и Ангел Маджуров и се заселил в с. Гълъбец, Ямболско, а двамата му сина се заселили в Ямбол.
Тези деяния на върховистките войводи Таню Николов и Христо Арнаудов отвратили и българския търговски агент в Одрин — Стоев. В своя доклад до Рачо Петров той моли от името на населението на Тракия да се подведат под съдебна отговорност двамата и да се тури край на подобна дейност. [149] Молбата на Стоев останала „глас в пустиня”.
Чрез шпионските си мрежи турските власти разкрили къде се намират българските
комити. Този факт се потвърждава и от боя в местността Крушата с четите
на Николов и Арнаудов. Турските власти взели контрамерки. През лятото на
1904 г., на 5 август, башибозушка банда убила овчаря Стайко от Сачанли.
Селото било нападнато от Хасан Онбаши. Селяните се оплакали на властите
в Гюмюрджина, но каймакаминът отговорил, че властта знаела какво прави.
„Вие ни плашите с чети
148. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Елена Димитрова Попилиева и устни сведения на Спиро Вълков Трингов и Мара Попилиева Славкова.
149. НБКМ—БИЛ, ф. 14, а. е. 360, л. 1.
92
и ние ви отговаряме! Четите нека се гонят помежду си, а ние с вас лесно ще се справим”. [150]
Така на около 5 км в околностите на с. Сачанли се появили няколко четници — „крайни”, както ги наричали сачанлийци. В полицейския участък било донесено за това. Вдигнала се цяла деврия и обградила местността. Не намерили нищо. Тогава войската влязла в селото и се отдала на грабеж. Влезли в църквата и осквернили олтара й. Кметът и първенците се оплакали на мюлязимина, но войниците хванали кмета и му нанесли тежък побой, защото ги тревожел и им пречел да гонят четниците. [151]
На 1 декември 1905 г. надвечер около 90 войници пристигнали в Сачанли да преследват двамата избягали ръководители и под предлог, че някой си емигрант, заедно с други осем души се криел в селото, нанесли побой на Топал Милко, 75-годишен, Дялко Стайков Камбуров, Тане Тодоров, 30-годишен, Георги Ставрев, 40-годишен и Стайко Дялков, 30-годишен. Първите двама, след побоя, не могли вече да се помръднат от местата си без чужда помощ. [152]
След арестуването на членовете на селския революционен комитет, за цялата организационна и революционна дейност в Сачанли отговарял Димитър Славков. За кмет на селото бил избран Митрю Пюсюкев, който угодничел пред турската полиция и предавал патриотите. В този период отношенията между хората в селото били натегнати. Всеки гледал да не поема обществена работа, за да не бъде изпратен в затвора. Организационното ядро около Димитър Славков и Стоил Душкопенов съществувало с двамата тайни куриери Ангел Мечев и Вълчо Гуглев. Турските девриета обикаляли постоянно българските села и всявали ужас сред селението. Полицейският юзбашия Сали ефенди от Гюмюрджина, при едно посещение в Сачанли заедно с няколко полицаи, свикал селяните, нанесъл им побой, взели насилствено 50 лири, задигнали много овце, кози, волове и изнасилили много жени. [153]
В късното лято на 1906 г. войводата Арнаудов с чета
150. В. Революционен лист, № 3, 17. IX. 1904.
151. ЦДИА, ф. 246, оп. I, а. е. 364, л. 111.
152. ЦДИА — ф. 246, оп. I, а. е. 284, л. 747.
153. Сп. „Македоно-Одрински преглед”, С., 1906, № 24, с. 376
93
минал границата през канала от с. Аврен и се отправил за Гюмюрджинското поле. От Аврен взел едно момче с три мулета за пренасяне на оръжието. Четата минала през с. Манастир и се разположила в местността Попова чука, на 5-6 км от Сачанли. Войводата Арнаудов с 6 четници, между които и Аврам Батурев Ешев от Сачанли, отишли в селото и отседнали в къщата на Стоил Душкопенев. [154] Подвойводата Вълчо Георгиев от с. Калайджидере, Гюмюрджинско, останал на Попова чука с 10 четници и оръжието, което носели, но били нападнати от турски аскер. [155]
Когато сражението започнало, Ангел Мечев, който като наблюдател стоял в края на селото, съобщил за това на Славко Гьоргов, а той уведомил войводата. Арнаудов отишъл надвечер в помощ на своя обкръжен подвойвода Вълчо Георгиев. По това време четата разкъсала турския кордон и избягала, а Арнаудов с част от четата прогонил турското деврие. На връщане той оставил писмо за Димитър Славков, в което му съобщавал, че на Попова чука били заровени три товара пушки (15 броя) и 1500 патрона. Той му нареждал да ги прибере. [156]
В боя на Попова чука бил убит един 18-годишен четник, син на Финада,
от с. Чадърли, Гюмюрджинско. Трупът на убития бил намерен от баба Мата,
втора майка на Димитър Славков. Петнадесет дни след този бой Димитър Славков
прибрал оставеното на Попова чука оръжие. На мястото той отишъл с майка
си Мата. Пушките намерили лесно, оставени на мястото на сражението, покрити
с малко букова шума. „От това, казва Димитър Славков, заключихме, че турският
аскер не се е решил да проникне навътре в бивака и да открие оръжието”.
Преди да ги натоварят увили пушките с букови листа, сложили ги във „вързоблье”
[157] и отстрани пак ги натъпкали с шума. Маскировката
била добра. По пътя ги срещнал Митрю Пюсюкев, изгледал ги и нищо не им
казал. Като наближили селото, видели,
154. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Кера Славкова Алекшева.
155. Орманджиев, Ив., Приноси към историята ..., т. VII, спомени на Димитър Славков (Ръкопис в ТНИ).
157. Големи конопени мрежи за пренасяне на вълна и слама.
94
че било обкръжено от турски аскер. Димитър Славков се върнал в гората, а майка му продължила пътя и минала спокойно покрай часовоя. Войниците я спрели, попитали я какво носи във „вързобльето”. Тя им казала: „Нося, чума нося. Нали знаете, че Сачанли е без харман и добитъкът през зимата няма какво да яде и от есента му приготвяме храната.” Младите войници пуснали старата жена с „храната” за добитъка. Щом пристигнала в къщи, тя оставила товара в обора. Бащата изпратил Ангел Мичев, вуйчо на Димитър Славков да го намери в гората и да му каже да се върне, защото нямало опасност — аскерът се бил изтеглил от селото. „Когато се върнах, казва Димитър Славков, заварих в къщи бинбашията Абдулла бей, който вече беше вдигнал блокадата на селото и се веселеше. Говореше много добре български и се шегуваше с баща ми: „Славко чорбаджи, ние тук се веселим, а в другата стая сигур има комити.” Комити нямало, но донесената „храна за добитъка” била запазена непокътната в къщата на Димитър Славков. На заранта и другите турски войници заедно с бинбашията се изтеглили. [158] Останалите два товара пушки били пренесени по същия начин в къщата на Славко Гьоргов. В обора изградили нови ясли и направили скривалище за тях. [159]
След сражението на Попова чука войводата Христо Арнаудов скъсал всякакви връзки със Сачанли и внушил на комитетите от другите села да не поддържат контакти със Сачанли.
Два месеца след сражението Димитър Славков отишъл в Гюмюрджина. Там
намерил своя побратим Хаджи Вълчо Стоянов от с. Калайджидере. Славков му
разправил, че бил прибрал оставеното на Попова чука оръжие и го помолил
да съобщи това на подвойводата Вълчо Георгиев, който по това време бил
в с. Калайджидере. На Димитровден (8 ноември) 1906 г. Хаджи Вълчо дошъл
със своя баджанак Киро Стамов в с. Сачанли под предлог, че ще закупува
пчели от Димитър Славков. Извадили пушките от скривалището, увили ги добре
с халища и ги предали на Стоян Коруколев и Тончо Георгиев Ахчиев, които
ги пренесли през нощта
158. Орманджиев, Ив., Приноси към историята на ..., т. VII, спомени на Димитър Славков (Ръкопис в ТНИ).
95
в с. Калайджидере. Хаджи Вълчо, Киро Стамов и Димитър Славков също отишли в Калайджидере и се събрали в къщата на Тончо Митрев Татаров, където бил на квартира Вълчо Георгиев. От благодарност подвойводата подарил една пушка на Димитър Славков. На другата заран тримата — Хаджи Вълчо, Стамов и Славков отишли в с. Шапчи, Гюмюрджинско, на пазар, за да замаскират отсъствието на Славков. [160]
След това връзката с четата била поддържана чрез куриери или Димитър Славков сам отивал при нея нощно време, когато същата била в околните на Сачанли села. [161]
През 1907 г. Христо Арнаудов вече не отивал в Сачанли, а изпратил известие
на Димитър Славков да си прибере подарената му пушка. Преди Калайджидере,
в началото на пролетта, Славков отишъл в Дедеагач. На връщане се отбил
при Вълчо Ибришимов, учител и ръководител на селския революционен комитет
в Калайджидере. Преспал в къщата му и на сутринта си заминал за село. В
това време в Калайджидере станало предателство. Докато Славков се върнал
в Сачанли, там пристигнали жандари и го потърсили. Тъй като знаел, че не
го търсят за добро, той взел револвера си и отишъл в гората. Баща му го
уверил обаче, че ще уреди въпроса с полицейския бинбашия Абдулла бей и
Димитър Славков се съгласил да иде на гости на побратима си Тахсин Хасанов
от с. Курджали, Гюмюрджинско, където бил и Абдулла бей. Славко Георгиев
и Атанас Шаката отишли в къщата на Лятифага. След дълги увещания и молби
Абдулла бей се съгласил да не арестува сина му — Димитър Славков, за която
услуга бинбашията получил бакшиш от 30 турски лири. На следната сутрин
Тахсин Хасанов завел Димитър Славков при бинбашията. Димитър Славков му
целунал ръка, а бинбашията му казал, че знаел цялата му вина, обаче не
можел да счупи хатъра на Славко чорбаджи. Така въпросът бил ликвидиран.
[162]
160. Орманджиев, Ив., Приноси към историята на ..., т. VII, спомени на Хаджи Вълчо Стоянов и Димитър Славков (Ръкопис в ТНИ).
161. Орманджиев, Ив., Приноси към историята на ..., т. VII, спомени на Димитър Славков (Ръкопис в ТНИ).
162. Орманджиев, Ив., Приноси към историята на ..., т. VII, спомени на Димитър Славков (Ръкопис в ТНИ).
96
През същата година (1907) в четата на Арнаудов настъпило разложение. Той станал много мнителен, подозирал, че момчетата искат да го убият. Наистина двама от четниците — Башков и Пандели направили такъв опит, но само тежко го наранили. Бил изпратен на лечение в с. Хаджилар, Гюмюрджинско под пряката грижа на четниците Аврам Батурев Ешев от с. Сачанли и Черньо. Арнаудов и тук капризничел. Държането на войводата дотегнало на двамата предани четници и те съжалявали, че Пандели и Башков не са го убили. След оздравяването Арнаудов осъдил двамата четници на смърт за това, че се възмутили от капризите му. Присъдата била потвърдена от селския революционен комитет и изпълнена. [163] Това създало силно негодувание сред сачанлийци. Като знаел отношението на сачанлийския ръководител и на селската революционна организация и чувствата на сачанлийци спрямо себе си за неоправданото убийство на четника Аврам, Арнаудов вечо не посмял да се отбие в Сачанли.
При оттеглянето си за България през юни 1908 г. Арнаудов не посмял да
мине през Сачанли, а останал с четата си в местността Гирнево. На това
място той бил убит от неговия четник Кючука, родом от Одрин. За убийството
му съставили протокол, подписан от всички четници. [164]
За отбелязване е, че Вълчо Георгиев, който бил подвойвода, също не посмял
да се отбие в Сачанли при изтеглянето на четата в България.