Периодът на войните 1912—1918 г. винаги е привличал вниманието на българските историци. И това не е случайно. Именно през това време пред българския народ и неговата държава се поставиха за разрешение големите национални въпроси, зрели в течение на няколко десетилетия. Войните се оказаха съдбоносни за България и с оглед на нейното бъдещо развитие. В продължение на много години техните последици тегнеха върху политическото, стопанско и културно развитие на страната. За всичко това са изписани хиляди страници, съществува обширна научна литература — статии, студии, монографии и т. н. И колкото странно да е, нито едно от тези изследвания не е посветено на уредбата на онези български земи, освободени от чуждото иго с кръвта на хиляди народни синове. Залисани от динамиката на събитията, от трагично следващите една след друга национални катастрофи, възторгнати от героизма на българския войник или възмутени от безотговорността на тогавашните управници, ето повече от половин век изследователите оставят в забрава онези територии, за които в продължение само на шест години България води три войни. С други думи, извън полезрението на историците, а и не само на тях, и досега остават, освободените земи, чиито проблеми толкова много вълнуваха тогавашната българска общественост. Вярна преценка за характера на войните не може да се даде до тогава, докато не се изучи и онази им страна, която хвърля светлина върху съдбата на мирното население от бившите турски вилаети.
На читателското внимание се предлага едно проучване, което се отнася именно до тази страница от историята на Тракия. В освободените зе-
5
ми на бившия Одрински вилает по време на Балканската война българското правителство създаде Тракийското военно губернаторство. След Междусъюзническата война в Западна Тракия беше организиран Гюмюрджинския, а впоследствие и Одрински окръг. Многобройните проблеми от свободното съществуване на Тракия, а част от нея остана в пределите на България повече от седем години, и досега остават непроучени. Всичко онова, което е писано за Тракия, се отнася до следвоенния период, когато областта стана обект на специално внимание от страна на великите сили-победителки. Дипломатическата борба на цяла поредица от мирни конференции (Ньой, Сан Ремо, Севър, Лозана и т. н.), които определяха нейната променлива съдба, естествено привличаха вниманието на историци, икономисти, политически и обществени дейци.
Хронологическите рамки на труда обхващат 1912—1915 г. Долната граница се очертава от създаденото в първите месеци на Балканската война — Тракийско военно губернаторство. Въвличането на България в Първата световна война бележи другата крайна дата на изследването. Именно през споменатите години бяха положени най-сериозни усилия за приобщаването на т. нар. нови земи към българската държава. Мирното време между Балканските войни и Първата световна война, въпреки и много кратко, създаде сравнително нормални условия за решаването поне на част от многобройните и сложни проблеми в новоосвободените български земи.
Целта на настоящата работа е да бъдат поставени и по възможност решени някои от посочените по-горе проблеми. В тези си намерения авторът проучи значителен по обем архивен материал. Основната част от него се съхранява в нашите централни архиви и предимно в Централния държавен исторически архив (ЦДИА), Архива на Министерството на външните работи и Централния военен архив (ЦВА). Издирените в архивохранилищата документи в преобладаващата си част са автентични и се използуват за първи път. Широко са проучени и използувани Държа-
6
вен вестник, Стенографските дневници на XVII обикновено народно събрание (ОНС), централния и местния печат и т. н. Разностранният характер на изворите позволява събитията да бъдат гледани от различни страни, очертават се по-релефно отношенията на тогавашните обществени среди към проблемите на новоосвободените територии.
Авторът си дава сметка, че като начален опит трудът не е в състояние да реши, още по-малко да изчерпи, всички въпроси (а те са толкова много и сложни), които имат отношение към поставената тема. Все пак той се надява, че поне основните ще бъдат поставени и така към тях ще бъдат привлечени усилията и на други научни работници. Изследваните проблеми ще ни позволят да видим по-цялостно националноосвободителния характер на Балканската война; както и класовата и политическата ограниченост на българската буржоазия.