35. ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

 
Първата световна война се обяви през 1914 година. Тази война ни завлече и нас, македонците, заедно с България през 1915, когато последната трябваше да запази неутралитет. Тогава шефовете на ВМРО Т. Александров, Ал. Протогеров и други, вместо да вземат поука от Балканската война, която нищо не донесе на Македония, освен дележ, те наново свързаха македонския въпрос с българската политика, даже отидоха по-далеч, като упражниха давление върху тогавашното българско правителство да се определи и отиде във войната на страната на Центалните сили Германия, Австро-Унгария и Турция. Където съвсем не беше мястото на България. Имаше наши хора, които предвиждаха и казваха къде е естествения път на България, но техният глас не бе чут, даже бяхо подозрени като непатриоти и пр. Най-голям дял, ако не и грях, имат нашите македонски видни фактори, които дадоха подкрепа и възможност на правителството Радославов-Тончев да се определи България и вземе страна. Подир това те дадоха пълно съдействие да се сформира от македонската емиграция отделна дивизия, която да бъде в помощ на българската армия. Освен това да се организира от бивши войводи и четници партизански отряд пак в услуга на армията. И тъй със своето късогледство и със своята несамостоятелност си нанесохме най-голяма пакост, отколкото близки и далечни.

Преди България да обяви войната, на общо основание бяхме повикани и ние македонците на тринеделно обучение. Като всички подлежащи и аз прекарах обучението. Веднага се обяви мобилизацията. Аз бях записан като войник в македонската дивизия, І полк, ІІ дружинса, І рота. Произведен бях старши подофицер. Войната се обяви на 15 октомври 1915г. В полка стоях до падането на Криволак и изгонването на англо-французите в Солун. Он Криволак бях извикан телеграфически от Ал. Протогеров, който беше командир на ІІІ бригада. Тъкмо този ден беше паднал първия сняг. Бригадата на Протогеров беше на почивка в с. Гарван на Конче планина. За какво бях извикан не знаех, но като пристигнах в щаба на бригадата, се научих. Ал. Протогеров беше същевременно и началник на партизанските отряди. Сега той ме зачисли в редовете на партизански отряд и ме назначи за пунктов началник в Битоля по разузнаването. Той ми казва: „Сега Прилеп е в наши ръце, предстои падането на Битоля, ти ще ходиш там при щаба на І армия, при генерал Бояуджиев и ще бъдеш на разположение на щаба по разузнаването”. Сръбската армия беше разбита и разгромена и отстъпваше към Албания. Взех открития лист и назначението и тръгнах за Щип и оттам през Верес, Прилеп за Битоля. В Прилеп заварих нашите войски тъкмо когато бяха на поход срещу Битоля. Заедно с войската на другия ден и аз влязох в Битоля. Сърбите бяха отстъпили към Охрид и Струга. Битоля падна в наши ръце без бой. Като влезнах в града първата ми работа беше заедно с една войскова команда да издирим и турим ръка на сръбските складове с храни и муниции. Нашите войници бяха гладни от дългите походи. И действително с помощта на мои познати граждани за кратко време открихме цели и непокътнати складове с жито, брашно, сол, захар, дрехи.

Нашата войска се настани на почивка в града и околността, а щабът на рмията се установи в града за постоянно. Като местен и познат на околията бях назначен да поставя по селата тричленни комисии, за да се възстанови административната власт. Обиколих почти цялата околияу и навсякъде назначих комисии. Проследих в първо време всички ренегати, кметове, писари, стражари и др., които се бяха проявили в сръбския режим като пакостници, даде им се заслуженото наказание.

През март 1916г. бях извикан в София от военния съд да се ява като свидетел по делото на Хр. Силянов, който беше обвинен и арестуван по аферата на Прудкин във Варна. При връщането обратно взех със себе си и заведох в Битоля семейството си, тъй като то в София изнемогнаше с малаката ми заплата, която получавах като чиновник в Дирекцията на статистиката. Тогава по напреднала възраст бях освободен като войник и бях назначен, т.е. преместен за втори секретар при Битолското окръжно управление. Канцеларска работа не изпълнявах, бях в пълна услуга по разузнаването на армията. Окръжен управител тогава беше д-р Захариев от Кюстендил. Като секретар и пунктов началник ме завари падането на Битоля под съглашенските войски. Преди падането на Битоля изпратих семейството си в София. Аз заедно с окръжното управление отстъпих и се преместих в Кичево. Там на същата служба прекарах до 17 март 1917г.

[Previous] [Next]
[Back to Index]