Революционната борба в Битолския окръг
Спомени на Георги Попхристов
 
36. НАЗНАЧАВАНЕТО МЕ ЗА ОКОЛИЙСКИ НАЧАЛНИК В СТРУГА И ОХРИД. КАТАСТРОФАТА СЛЕД ПРОБИВА НА ДОЛРО ПОЛЕ. ПРИМИРИЕТО. НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР 1919 ГОДИНА
 

Докато бях в Кичево между другото бях натоварен да приемам и препращам храни за гладното население от Дирекцията на прехраната от Скопие. Назначението ми за околийски началник ме завари в Скопие. Предадох тази длъжност на други и веднага заминах за Струга, дето бях назначен за околийски началник. Там прекарах една година и седем месеца. След падането на Радославов бях преместен за околийски началник в Охрид, а на мое място бе рлеместен Илия Коцарев. В Охрид ме завари отстъплението, които бе катастрофално за България. Само преди два месеца пак беше дошло семейството от София поради изнемогване от глад, понеже хляба, който им се давал с купони не беше им стигал, а три малки деца искат да ядат. Дойде нареждане да се отстъпва. Сега тежест беше и семейството ми.

Какви тежки минути съм преживял, просто не мога да опиша. Архиви, реквизираните складове пълни, трябва всичко да се дига. Населението е в ужас и паника като разбра, че ние ще напускаме града и неприятелят ще дойде. Мнозина се готвеха да бягат, други запитват какво да правят, трети оплакват съдбата си и пр. Положението много тежко. При отстъплението на гара Жестов при тази суматоха изгубихме си целия багаж и в София пристигнахме голи. Тъкмо в едно най-лошо време, когато не можем квартира да намерим, когато дъжд вали, студ настава, от друга страна тежко семейство, голи сме, никой не те поглежда. На това отгоре аз останах без никаква работа. От мъка и терзания паднах болен и насмалко щях да умра. Едва след двумесечно боледуване закрепнах и веднага постъпих на работа в Дерикция на прехраната. Благодарение че скоро се настаних на работа, иначе с 4 малолетни деца кой знае какво щеше да стане в това положение, в което бяхме изпаднали. Сега сме в примирие. България през цялото време беше окупирана от съграшенските войски. Във Версайл се водеха преговори за мир и чак през 1919г. се подписа Ньойския договор, според който България, победена страна, излезна окастрена. Изгуби Тракия и част от старата територия. Нещастната Македония остана пак под сърби и гърци съгласно Букурешкия договор от 1913г. с поправката Сърбия взима Струмица. От всякъде в осакатена България се струпаха гладни, голи и боси бежанци, а най-много от Македония. Положението от ден на ден ставаше вси по-лошо, настъпи остра криза икономическа навред. В емиграцията, вследствие скъпата загуба на своя роден крой настъпи едно отчаяние, едно нечувано унинение. Всички вървяхме като гръмнати и ударени в главата от грозната катстрофа, която сполетя Родината ни и изобщо цялото българско племе. Още не подписан мирът през 1919г. измежду емиграцията се яви едно течение, разбира се повече по внушение от външни фактори по македонския въпрос, че тъкмо сега е бил момента да се иска присъединяване на Македония към България, ако това е невъзможно, да се иска автономия. Ето това е казано с други думи: „Не те прибират в селото, а ти питаш за поповата къща”. Подръжници на това течение бяха професорите Милев, Милетич, Георгиев и вдъхновители факторите на ВМРО Тодор Александров, Александър Протогеров и др. По тяхна инициатива беше преорганизирана и емиграцията в Национален комитет под председателството на Ив. Каранджулов с горния лозунг – присъединяване и едно АКО. Едновременно се роди едно друго течение начело с Гьорче Петров, д-р Хр. Татарчев, Хаджидимов, Юруков и др., които издигнаха лозунга „Назад къв автономията”, никаво присъединяване към България, а да се действа направо за автономията на Маседония. Последните излезнаха с бюлетин, подписан от бивши дейци в меналото, като го пръснаха между емиграцията. Тури се началото на разцеплението между емиграцията. Впоследствие се развиха две организации, едната с Национален комитет, която си постави за цел в устава условно, ако не присъединение – автономия, а другата федеративна – за автономна и федеративна Македония. Тогава за революционна организация не ставаше ни дума, защото условията бяха съвсем изменени, освен това всички визни дейци се бяха пребрали тек, вътре никаква интелигенция не беше останала. Освен това тогава се беше втикнало в главите на мнозина едно глупаво разбиране, че всеки интелигентен, който остане вътре в Македония, е изменник, както и всеки, който би помислил да се върне от тук. Това показваше, че ние сме били със слаба вяра за себе си, не сме познавали както трябва своя народ. Не сме имали ясно становище по нашия жизнен въпрос. Тъкмо тогава, когато трябваше да бъдем обединени и стабилни ние бяхме разединени и затова станахме плячка, за голяма съжаление. По това време за шефове фигурираха Т. Александров, Петър Чаулев и Ал. Протогеров, който беше заместил убития през войната Христо Чернопеев. Те минаваха като заварени членове на ЦК на бившата ВМРО и през 1919г., както те всички си бяха легални в София. А през 1920г., когато земеделската партия начело с Ал. Стамболийски стъпи здраво на власт, по настояване на Съглашението, арестуваха Ал. Протогеров и Тодор Александров в Централния затвор и искаше да ги подведе под съд гщлавно като виновници за катастрофата на България във войната. Обаче те успяха да избягат от затвора и оттогава станаха нелегални. Ал. Протогеров, след като известно време се прикрива, замина за Албания, Т. Александров си създаде база в Кюстендилско и оттам започна да пресъздава ВМРО и то най-напред в близките покрайни околии до границата. Оказа се, че има условия и той в едно късо време можа да разшири революционната мрежа в някои по-вътрешни околии чак до Вардар. Започна революционно движение и то най-вече отсам Вардар. Отначало започнаха да се движат малки чети по околиите. Сърбите още не бяха отрезвели от голямата плячка, която им се падна, не бяха се окопитили да вземат мерки в самото начало. Същевременно се създаде движение и в гръцка Македония, малко на по-други начала от Алеко Василев и др. в Петричко. Последното под българска власти им служеше за база.


[Previous] [Next]
[Back to Index]