38. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ВЪТРЕ. СРЕЩАТА МИ С П. ЧАУЛЕВ И АЛ. ПРОТОГЕРОВ, ЧЛЕНОВЕ НА ЦК В АЛБАНИЯ. ВЛИЗАНЕТО ВЪТРЕ В РЕСЕНСКО, ДЕМИРХИСАРСКО И ОХРИДСКО ЗАЕДНО С АЛ. ПРОТОГЕРОВ, П. ШАНДАНОВ И АЛ. СТЕФАНОВ ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 1923. ОКРЪЖНИЯТ КОНГРЕС НА ТОМОРОС

 
Щом се върнах от Кюстендил веднага подадох заявление за оставка от Дирекцията на статистиката, дето бях чивонвик, уредих си въпроса с пенсията. През месец август 1923г. тръгнах с паспорт за Албания и оттам да мина границата. Заедно с мен потеглиха Васил Пундев, Тасе Христов и Ал. Стефанов. Последният беше направил опит с чета да мине оттук, но не сполучил, върнал се обратно. За западна Македония лесно не се решаваше всякой да замине, защото му се виждаше рисковано да минава границата и р. Вардар. Аз бях против всякакво минаване с чета оттук. Поддържах винаги принципа да се работи вътре и далеч колкото е възможно от България. Най-напред се срещнах в Рим с Петър Чаулев. Той не беше влезнал още вътре. Размених мисли по положението на ВМРО с него и останах с впечатлението, че той е против тази тактика на Тодора с чети да се действа вътре, освен това той остро нападаше, дето организацията се е забъркала в преврата на 9 юни. При това даде дума и той да дойде след мен, да влезне вътре и да се срещнем в Охридско. Но не дойде. В Албания заварих Ал. Протогеров, пристигнал там 2-3 седмици по-рано. Също там заварих и Перо Шанданов, който беше се завърнал от вътре с няколко четници. Последният минаваше за окръжен войвода в Битолско, назначен за такъв от Т. Александров. Това ми направи впечатление, особено тази формалност, която практикуваше Александров. С тази формалност, ненужна според мен, хората повече държаха на туй, отколкото да се твори и създава вътре дело. Навсякъде ще срещнеш формални назначения на войводи, пълномощници на ЦК, а най-важното бяха дадени още преди да са влезнали вътре и заработили, преди да познават околията, преди да са показали на дело, че заслужават и отговарят на такива титли, които им се оказват. Нещо, което в миналото не се практикуваше. Тази нововъведеност, според мен, беше излишна, една аномалия, повечето, както казах, на книжна и формалистична организация, отколкото делова. Излишно ми се виждаше всичко това, затуй нищо подобно не предприех. Вътре никакви титли не важат за пред населението, ако ти нямаш връзки и ако си не си способен само с дела да ги създадеш, с личен пример преди всичко. Дело се твори само с дела. Още при създаването на ВМРО, както казах по-горе, основата беше погрешно поставена: 1) защото се започна да се пращат чети от България, когато трябваше от вътре всичко да се дава вид, че изхожда и 2) още не влезли и не заработили, незапознати с народа вътре, те се окичили с титли окръжни войводи, околийски и пр. Предварително у всеки деец са се повдигнали акциите му, по един такъв неестествен начин се загъделичка  неговата амбиция, току гледаш влезнал или не, все хвърля поглед как по-скоро да се измъкне отвътре и дойде тук в България, дето знае, че има да се пише във вестниците за неговия “подвиг”. Едно лошо и непрактично революционно възпитание. Такива случаи имаше много, дето войводи повечето от времето са го прекарвали около границата и вън от Македония, да минават за такива и отгоре да се издържат на гърба на ВМРО.

Както Чаулев, така и Ал. Протогеров не одобряваше постъпката на Т. Александров, за дето е дал съдействие на Демократичния сговор при свалянето на Стамболийски, че е забъркал организацията в преврата на 9 юни и за дето, затова и за някои други въпроси никак не ги е питал, а сам, на своя глава ги вършил. От тези срещи с П. Чаулев и Ал. Протогеров аз разбрах, че между тези членове на ЦК съществува търкани и различие в схващанията. В Албания, както казах, заварих Ал. Протогеров да се готви да влиза вътре заедно с Перо Шанданов. И аз на бърза ръка се въоръжих и една група от 18 души влезнахме в Македония. В тази група бяхме: Ал. Протогрево, аз , Перо Шанданов, Васил Пундев, Ив. Стоянов, Ал. Стефанов, Крум Петишев, Тасе Христов, Алия Абраимов, Ламбро Маркулев, Лазар Ашлаков, Никола Гушлев и др. Най-напред обиколихме Ресенско. Там, в тази околия, преди нас беше влезнал Илия Дигалов от село Въмбел, Костурско, който беше заминал още през 1919г. от България с двама другари. Той падна убит в село Глъмбочани – Преспата през 1922г. След него беше влезнал в същата околия за малко Ангел п.Василев от град Охрид. Той се върна за България. На негово място беше останал да завежда околията П. Шанданов. И той беше пообиколил за някой месец с Наум Йосифов през лятото на 1923г. Ние влезнахме късно през есента, при все това, успяхме да обиколим Ресенско, Демирхисарско, Охридско и някои и други села от Кичевско. Навсякъде намерихме добър прием, понеже населението вида навсякъде в наше лице все стари войводи и ръководители от миналото. Възстановихме до където ни се оттаде възможност по села и градове революционната мрежа. Създадохме връзка с градовете и организирахме в някои села ръководители. Късно есента настъпиха студове и силни дъждове, затуй се върнахме обратно в албанска територия. Главно върнахме се, защото мъчно и рискувано беше да се зимува вътре и друго, предстоеше свикване на общ конгрес на ВМРО. Такъв отдавна не беше ставал поради войните. Известно време престояхме, след като се върнахме вътре в неутралната зона, а такава имаше между албанската граница от една страна и от сръбската и гръцката от другата по планината Томорос. Там именно направихме окръжния конгрес на Битолско, където избрахме делегати за общия конгрес. Съгласно устава избрахме за нашия окръг 12 делегати. Също така изработихме проектоустав и правилник съобразно новите условия на Македония под сръбско и гръцко управление. Избра се окръжно ръководно тяло в състав Георги п.Христов, Перо Шанданов и Алексо Стефанов. Тогава, във време на конгреса, избета от нас четника Атанас Нередчето и се предаде на сърбите. То избега да не би да бъде наказано за една негова постъпка. Последва голяма афера. Тоя изрод е бил по-рано четник с Илия Иванов в Леринско, оттам се отделя с двама другари и се прехвърлят в Албания, където П. Шанданов ги приема при себе си. Кой могъл да подозира, че той имал такава черна душа. Той само се потайвал и чакал малка причина да се предаде на сърбите. Никой от нас недопускал, че А. Нередчето ще отиде до такава крайност, да издаде всички посветени работници. Тази афера даде повод на сърбите да вземат мерки за преследване и арестуване в Битолско.

[Previous] [Next]
[Back to Index]