I. Съдбата на българската народност и на нейната поселищна система през XV в.
5. СЕТНИНИ
АБСОЛЮТНА ИСТОРИКО-ДЕМОГРАФСКА СТОЙНОСТ НА ЧОВЕШКИТЕ ЗАГУБИ ЗА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ
Загубата на 360 000 души от българската народност през XIV — XV век следва да се оценява не само с установяването на статистическата величина, която всъщност е само вероятностна. Сама по себе си тя недостатъчно разкрива многостранното и съдбоносното значение на демографския факт. Необходимо е да се поставят цяла редица въпроси, които се отнасят до последиците от нея.
Първият от тях е каква аритметическа част са представлявали тези 360 000 души от общата численост на българската народност в края на XIV и през XV век. Едва след разрешаването му ще се откроят същинският обем и значението на загубата.
При все че липсват подробни описи за всички селища, за да се извърши пряк аритметически сбор на домакинствата, приблизителното изчисление е възможно с помощта на използуваните вече отчетни ведомости за събиране данъка джизие от «неверниците», т. е. немюсюлманите в европейските владения на османската държава (Румелия) за 1490 г. Като се има предвид, че до тази година османската фискална администрация е работила вече цяло столетие за изграждането на една всеобхватна регистрационна система на податното население с оглед на неговото облагане, няма основание да се съмняваме, че то е било описано изцяло без пропуски, които впрочем не били в интерес на фиска. Самата едновековна практика, която се разкрива в описите и в отчетните данъчни ведомости, потвърждава това. Основа на регистрацията е бил подробният опис на селищата с имената на главите на домакинствата.
Ведомостите от 1490 г. показват броя на немюсюлманските домакинства не по селища (с редки изключения за някои градове), а по административни единици (вилаети или нахии, санджаци или ливи). При един обикновен статистически подход на нас остава само да подберем тези административни единици, които покриват българската народностна територия, като се изключат сръбските, албанските и гръцките по население зони. В този подбор може би липсват няколко нахии, макар че при географско съпоставяне съобразно административното деление на страната, известно ни и от другите ленни описи от XV и XVI век, тази липса не може да се открие или е съмнителна [266]. Сборът на домакинствата и вдовиците от подбраните административни единици би дал общия брой на българската народност. Нужна е обаче уговорката, че вдовиците не могат да бъдат смятани за глави на пълноценни домакинства, тях условно приемаме за двама души [267]. Втората уговорка идва от факта, че вилаетите от няколко области са описани без данни за вдовици — явно защото те са включени в общия брой на нормалните домакинства [268]. А този подстъп естествено увеличава нереално броя на нормалните домакинства. Има и няколко неотъждествени вилаети с неясни имена, които Н. Тодоров, който е използувал ведомостите, е включил в българските земи. Това обаче не е съвсем сигурно. Но тези неточности са неизбежни и следва да се помирим с тях. Без да приспадаме каквито и да било числа във връзка с горното, приемаме таблиците, които е съставил Н. Тодоров, защото те са достъпни за читателя. Според тях — а те отговарят по числови данни на оригинала — българската народност или още по-точно немюсюлманското население в българските земи е брояло към 1490 г. 1 127 244 души [269]. Подборът на вилаетите е наш, тъй като Н. Тодоров разглежда общо немюсюлманското население на Балканския полуостров [270].
Това число обаче не отразява точно броя на българите към тази година. Преди всичко следва да отчетем в редица райони наличността на гърци и албанци, най-вече в периферията на народностната територия: гръцко и ромеизирзно славянско или малоазийско население и черноморските градове от устието на Дунава до Цариград, в Одрин и в цяла Югоизточна Тракия от Цариград до р. Марица (в градове и села); в градове и села на Егейска Тракия, включително и Солун, също и в най-южните части на македонската област. Това личи от народните гръцки имена в регистрите от тези краища и от белезите на гръцкото културно влияние. Албанският народностен елемент се проявява чрез своята антропонимня (личните имена) в югозападната част на македонската област. Ето защо с необходимо да се отделят около 80 000 души за тези две народности. Трябва да признаем, че това число няма статистическа основа, а почива върху поселищно-исторически и историко-географски данни от по-раншните векове. Така след отчитането на това инородно население остават 1 047 244 души.
Добре би било, ако уговорките около данъчните отчетни ведомости за 1490-1491 г. свършеха с това. Но тъй като тяхната статистическа достоверност е свързана с извънредно важен исторически въпрос, те заслужават по-голямо внимание. Тази документация дава възможност да се определи числеността на българската народност през XV век, а косвено и през XIV век, като прави безпредметни всички по-раншни опити по умозрителен път да се постигне това. Но според нас е необходимо по възможност по-точно да се определят нейните статистически качества. Н. Тодоров приема, че в отчетните ведомости за 1490-1491 г. хането с тъждествено с домакинството, т. е. броят на домакинствата дава пряко и автоматически броя на населението [271]. Ние с удоволствие бихме се присъединили към това практически по-удобно тълкуване, ако разборът на самите ведомости не довежда до смущение поради наличността на неочаквани и даже парадоксални положения. Това налага един екскурс върху статистическата стойност на ведомостите.
Изглежда, че начинът на съставяне на ведомостите, що се отнася до определяне броя на данъкоплатците, стои във връзка с един нов фискален подход към последните, който се утвърждава в подробните описи по селища от последното десетилетие на XV век. Става дума за описи на Егейска Тракия, съставени най-късно към 1502 — 1503 г. Счетоводната схема е следната — описваме я с примери. Село Сармусаклу или Аксиолобитав (навярно Аксиочерноглав) е описано с имената на главите на домакинствата, които са 208; неженените са 42. Обаче данъкът испенч върху домакинство е изрично записан за 250 домакинства, като в тях са включени неженените [272]. Но освен това има и погледна рекапитулация, в която са посочени «всичко 306 домакинства (ханета)», в които пък са вмъкнати и 56 вдовици [273]. С други думи, тук вече се отнася за данъкоплатци, както основателно отбелязва издателят на документа Стр. Димитров [274], но в регистъра стоят «ханета» (домакинства) и естествено данъкът се е събирал през следващите години съобразно крайното обобщаващо число на домакинствата. По това правило е издържан целият опис, от който извличаме примери. Особено красноречиво е изчислението за град Сяр. След поименния списък идва означаването на броя на мюсюлманските и «невернишките» домакинства; последните са общо 1459. А в крайната рекапитулация из обложените домакинства е писано: «всичко: 2049 домакинства, приход (от тях) 80 576» (акчета) [275]. Тук броят на домакинствата е вдигнат с 42 %, като в него влизат посочените отделно вдовици и неженени. Подобни повишения има въз всички 35 села, чиито описания се съдържат в III. Но и следващият откъс от този голям регистър на югозападните български земи, издаден от Ст. Андреев в V, съдържащ 25 села и части от такива, има същата счетоводна структура. Този начин на пресмятане вече не отразява демографската действителност, особено когато липсват междинните данни, а се съобщава само крайната рекапитулация на домакинствата: получава се числово показание на домакинствата с 30 — 40 % по-високо от действителното.
Именно по същия начин са оформени отчетните ведомости за 24 вилаета в българските земи. Още 37 вилаета извън тях имат същия вид. А и някои райони извън Румелия (включени в този том от ведомости) пак са изчислени така [276]. В някои ведомости пак само символично е спазено старото правило да се отбелязват вдовици. Например вилает Шкодра при 3907 домакинства има само 4 вдовици, когато съобразно социално-биологическите закономерности те би трябвало да бъдат най-малко около 5-7 %, т. е. над 200 — 290. Такива символични записи има доста много [277]. Това показва, че вдовиците са величина, която всъщност се поглъща от броя на нормалните домакинства и не във всички ведомости се използува като отделна, демографски реална величина, а има само счетоводно-уравнителна функция. С тази слабост отчетните ведомости за джизието от 1490 г. вече внушават на изследователя известна предпазливост при използуването им.
Втората особеност на ведомостите е, че в тях липсва групата «неженени», защото е причислени към нормалните домакинства. Джизието се е плащало от всеки мъж на възраст приблизително от 15 години нагоре независимо дали е женен или не и че представлява облагаема човешка единица — хане (домакинство) за случая. Следователно ергените се причисляват към общия брой на ханетата, които трябва да пресмятаме като петчленни домакинства. А фактически неженените са членове на бащините си домакинства. Какъв е броят на тази категория данъкоплатци в пропорция с нормалните домакинства? Това може да се провери по подробните описи на селищата, с които работихме досега. Броят на неженените е средно към 7 %. Това означава, че пълноценните домакинства във ведомостите следва да се намалят с тези 7 %.
Процентът на неженените от днешно гледище е твърде малък, защото в онези времена момчетата от 15-16 години нагоре са били женени поголовно. ИI затова броят на неженените се изчерпвал с децата от мъжки пол до 15 години, които естествено били по-малко, отколкото лицата във възрастовата група до 21 години. Но малкият процент става изведнъж много съществен, като се умножи на пет, за да влезе нежененият в категорията хане (домакинство).
По-нататъшните наблюдения показват твърде странни начини на изчисление. Във всички ведомости има един и същ ред от формулярни «графи», които трябвало да се попълват със сведения по отчета. Първата от тях е за заварения от миналата година брой на домакинствата и вдовишките семейства. След нея идва графата «новоизнамерени» от същите групи, т. е. установени като съществуващи през текущата финансова година. Читателят на ведомостта веднага забелязва, че броят на «новонамерените» е извънредно голям — 15% средноаритметичен. Тези величини не могат да се обяснят с това, че между двете събирания на данъка местните власти са открили незаписани дотогава домакинства. Системата на контрол и регистрация е работела така точно, че за подобни огромни пропуски, и то ежегодно и навсякъде, не може и дума да става. Един пример, който показва тази точност, ни дават числата за четири вилаета (нахии) в Босна. Кадията в Брод при 4216 домакинства в регистрите му отчита 25 избягали зад граница през годината домакинства, чиито земи били дадени на други селяни временно и безобложно [278].
Притокът на «новонамерени» не се е дължал и на преселвания от други области. Необходимо е да е имало масови отливи на население от редица вилаети, за да се появят приливи в други. А в случая няма такова явление. Притокът е повсеместен и не може да се обясни с преселения.
Остава третата възможност — естественото възпроизвеждане на местното население. Но процентът на увеличението е невероятен: той противоречи на социално-биологическите и демографските закони. Тук даваме няколко примера, които показват процентното съотношение между старите (от миналата година) и «новонамерените» из различните краища на страната:
Числата показват, че това увеличение няма нищо общо с естествения и
ежегодния абсолютен прираст на населението, защото неговият социално-биологически
максимум е могъл да се движи в кръга на нормата от 5 до 10 на хиляда при
високата смъртност през онази епоха. А таблицата сочи, че става дума за
нарастване от 90 до 940 на хиляда! При това индексът на абсолютния прираст
от 5 до 10 на хиляда (или 0,5-1 %) се отнася за цялото население от всички
възрасти, а броят на новообразуваните семейства или домакинства и броят
на новопоявилите се вдовишки семейства ще се движат в още по-малка числова
амплитуда. Така че и числовото значение на «новонамерените» е съвсем друго.
Насочване към това значение ни дава и следният факт:
| Вилаети (нахии) | % на новонамерените домакинства спрямо старите | % на новонамерените вдовишки домакинства спрямо старите | Лист от ръкописа ОАК 214/5. инв. № 5655 |
| Ловеч, Крушуна, Враца и др. | 19 | 24 | л. 10а |
| София | 12 | 16 | л. 7а |
| Видин | 9,5 (с вдовиците) | л. 7а | |
| Знепол и Пирот | 10,7 | 21 | л. 7а |
| Кюстендил и други | 16 | 37 | л. 16а |
| Славище | 14 | 19 | л. 15б - 16а |
| Радомир | 18 | 11 | л. 16б |
| Сирищник (Югозап. България) | 18 | 9 | л. 16б |
| Дупница | 16,4 | 11 | л. 16б |
| Ямбол, Стара Загора, Нова Загора, Карнобат, Айтос и др. | 11 (с вдовиците) | л. 3а | |
| Петрич | 13 | 22 | л. 18а |
| Струмица | 13 | 21 | л. 18а |
| Сяр | 16,8 | 9 | л. 43а |
| Стефанина (Солунско) | 20,5 | 17 | л. 43а |
| Хортач (Солунско) | 17 (с вдовиците) | л. 34б | |
| Серски хасове | 12 | 94 | л. 13б |
| Зъхна | 13 | 12 | л. 24а |
| Кукуш (Аврет Хисар) | 16,5 (с вдов. сем.) | л. 34б | |
| Воден | 13 | 12 | л. 24а |
| Костур | 18 | 17 | л. 41а |
| Преспа I ведомост | 21 | 10 | л. 41а |
| Преспа II ведомост | 15 | 29 | л. 12а |
| Охрид | 12,2 | 18 | л. 12а |
| Дебър | 11,5 | 26 | л. 12а |
| Тиквеш | 22 | 13 | л. 18б |
| Пиянец | 19,7 | 9 | л. 16б |
| Кочани | 17 | 9 | л. 16б |
| Скопие | 12 | 23 | л. 13б |
| Кичево | 9 | 19 | л. 6б |
в таблицата са изнесени данни за района Преспа от две различни ведомости поради обстоятелството, че данъкът е бил събран на части, поотделно. В първата ведомост «новонамерените» нормални домакинства са 21 % от старите, а вдовишките семейства — 10 %, докато във втората ведомост пропорцията е обратна — нормалните са 15 %, а вдовишките — 29 %. Независимо от невероятността на числата, от каквото и гледище и да бъдат тълкувани те, не е възможно в един сравнително неголям административен район демографската структура да бъде полярно противоположна в две негови части, при това отделени от събирачите на данъка. Тук е налице всъщност някакво произволно определяне на различните групи данъкоплатски единици. Тази реалност се разкрива още по-ясно в следващите формуляри и графи на ведомостите.
След като е събран общият брой на старите и «новонамерените» домакинства и вдовишките семейства, този цялостен брой данъкоплатци се облага, сумата се събира и се означава. Но веднага в следващата графа се изяснява, че след като са внесли данъка си, част от данъкоплатците са умрели през текущата година и се приспадат от наличността на данъкоплатците за следващата година. Подобно явление е, разбира се, естествено, но следва да обърнем внимание на процентните загуби от тази смъртност.
Нарочно привеждаме примери, които се отнасят не само до земи с българско население, за да проличи, че смъртността на хиляда жители (‰) се е движела в граници, общи за целия Балкански полуостров, защото същите величини се бележат за албанската и гръцката народностна територия, за Сърбия и пр. Следователно показаните размери на смъртност на хиляда жители са били напълно приемливи за централното сметководство на фиска. Но каква е била тази смъртност? Всеки запознат с елементарните показатели на социално-биологическите минимуми и максимуми на смъртността в едно общество, което не е подложено на въздействие на смъртоносна епидемия (например чумна), разбира, че показаните величини на хиляда жители нямат нищо общо с демографската действителност. Годините 1493 — 1491, както и предните няколко години не са били чумни или холерни, следователно няма основания да се търсят реални причини за показаната висока смъртност. Разбира се, през епохата на европейското средновековие смъртността е била далеч по-висока, отколкото днес. Но все пак тя е имала и има биологически предели — могла е да достигне до 30 — 35 ‰, ако броят на населението е стагнирал. Но тук случаят не е такъв, защото посоченият промил се отнася за цялото население — всички възрасти, вкупом взети. А нашите данни се отнасят само до пълновъзрастни хора, при които смъртността е неколкократно по-малка, отколкото при децата. Така че за мъжете — глави на домакинства, и за вдовиците не 30 — 35, а дори 15 ‰ е вече твърде много. Ето защо смъртността на хиляда души, която достига 100 — 200 и даже над 300 ‰, е безпредметно в случая да се разглежда повече.
Не по-малко абсурден е фактът, че смъртността при вдовиците е два-три пъти по-голяма от онази на мъжете — глави на
Смъртност по глави на домакинства и вдовици — ‰
| 1. Североизт. България — | мъже | 80 ‰ | л. 2б |
| вилает Силистра и много други | жени | 166 ‰ | |
| 2. Вилаети Ловеч, Крушуна, | мъже | 65 ‰ | л. 16а |
| Враца и други | жени | 180 ‰ | |
| 3. Вилаети Видин и Тимок | мъже | 125 ‰ | л. 37а |
| жени | 99 ‰ | ||
| 4. Вилает Кюстендил | мъже | 70 ‰ | л. 16а |
| жени | 190 ‰ | ||
| 5. Вилаети Кюстендил и други | мъже | 78 ‰ | л. 27а |
| жени | 130 ‰ | ||
| 6. Вилаети Знепол и Пирот | мъже | 68 ‰ | л. 7а |
| жени | 210 ‰ | ||
| 7. Вилает Дупница | мъже | 60 ‰ | л. 16б |
| жени | 110 ‰ | ||
| 8. Вилает Гюмюрджина | мъже | 55 ‰ | л. 1а |
| жени | 140 ‰ | ||
| 9. Вилает Сяр | мъже | 50 ‰ | л. 43а |
| жени | 124 ‰ | ||
| 10. Хасове в Серско | мъже | 65 ‰ | л. 43а |
| жени | 120 ‰ | ||
| 11. Вилает Зъхна (Драмско) | мъже | 30 ‰ | л. 43б |
| жени | 90 ‰ | ||
| 12. Вилает Агатия (Солунско) | мъже | 56 ‰ | л. 41а |
| жени | 99 ‰ | ||
| 13. Вилает Оливера (изт. макед. район) | мъже&жени | 82 ‰ | л. 34б |
| 14. Вилает Костур с града | мъже | 96 ‰ | л. 41а |
| жени | 186 ‰ | ||
| 15. Вилает Преспа | мъже | 99 ‰ | л. 11а |
| жени | 301 ‰ | ||
| 16. Вилает Ощина (Преспанско) | мъже | 106 ‰ | л. 43а |
| жени | 178 ‰ | ||
| 17. Призрен и още 4 вилаета | мъже | 70 ‰ | л. 46а |
| жени | 140 ‰ | ||
| 18. Лива Херсег (Херцеговина) и множество вилаети | мъже&жени | 335 ‰ | л. 56б |
| 19. Нахия Сокол (Лива Херсег) | мъже&жени | 129 ‰ | л. 56б |
| 20. Вилаети Ново Бърдо, Янова и други в Сърбия и Босна | мъже | 134 ‰ | л. 9а |
| жени | 268 ‰ | ||
| 21. 9 вилаета в Сърбия и Босна | мъже&жени | 120 ‰ | л. 38а |
домакинства. Закономерността допуска всъщност обратното — смъртността на жените да бъде винаги с минимална величина по-малка от тази на мъжете.
Не може да се приеме и следната странна манипулация в отчитането. След като се съберат старите домакинства и вдовишки семейства с «новонамерените» и те платят данъка, идва графата за умрелите през годината, с които се намалява общото число на останалите живи за следната година. Тук именно се сочат умрели мъже с десетки и дажа стотици, но в групата на вдовишките семейства не се появява съответното число нови вдовици на починали мъже. Така в Кюстендилски вилает след смъртта на 1047 мъже — глави на домакинства, се появяват в групата вдовици само 185 нови бройки [279]. Въз вилаетитз Знепол и Пирот пък не се появява нито една нова вдовица при умрели 332 мъже — глави на домакинства [280]. Такива големи липси има и в Тетовски вилает [281], и в Кичевски, и в Костурски, и много други [282].
Ето защо всички междинни числови манипулации във ведомостите не отговарят на никаква демографска реалност. Тяхната цел била: първо да се повиши броят на данъкоплатците за текущата година чрез «новонамерени», за да се събере по-голяма сума от тях; а след това да се погасят чрез невероятно висока «смъртност» тези повишения, за да може на следната година друг събирач на данъка отново да повиши броя на данъкоплатците чрез «новонамерени». Защото, ако не се извършело това погасяване, след 5 — 7 години броят на облагаемите лица би се удвоил и би се объркала системата на събирането на данъка, като не би била възможна никаква справка или ориентация въз основа на подробните регистри на селищата, от които изхождало главното сметководство на фиска.
Природата на разгледаните произволни счетоводни надбавки и погасявания ще се изясни докрай, ако разгледаме и последната графа с демографско съдържание, в която се определя броят на останалите живи данъкоплатци мъже и вдовици, след като са извадени починалите през текущата финансова година. По тази графа може да се изчисли годишният абсолютен прираст на нормалните и вдовишките домакинства.
Вземаме за пример две съседни административни области — Софийска и Кюстендилска. И двете имат много голям брой облагаеми единици (домакинства), което позволява демографските закономерности да се проявят отчетливо и категорично. Софийска област има за 1491 г. 17 283 домакинства и 1933 вдовишки семейства, а Кюстендилска — респективно 39 754 и 3219 [283]. Защо при прираст за мъжете 28 ‰ за Софийско и 75 ‰ за Кюстендилско за вдовиците се получава отрицателен промил: -0,04 ‰ и -0,06 ‰. Такова съотношение не отговаря на действителността. Произволността на числовите данни се подчертава веднага от съотношенията в съседната най-голяма административна област, която обхваща изцяло южните и югозападните краища. Това е Паша санджак, броящ 122 342 мъжки домакинства и 11 242 вдовишки [284], където абсолютният прираст за 1491 г. е 32 ‰ за мъжете и 18 ‰ за вдовиците. Факторите на смъртността по вдовиците не са могли да бъдат така рязко различни и теглещи в противоположни посоки, и то в две съседни области с еднородно население, икономика и бит. А Никополски санджак показва при 15 392 мъжки домакинства и 1165 вдовишки прираст за 1491 г. +97 ‰ [285] за вдовишките.
Не по-убедителни в демографско отношение са и съпоставките за абсолютния прираст на мъжките домакинства. Нека сравним Видински, Никополски и Силистренски санджак. В първия няма прираст, а вместо него се явява намаление с -15 ‰, във втория прирастът е +110 ‰, а и третия +19 ‰ [286]. На какво се дължи тази разлика? Би могло да се помисли за отлив и прехвърляне на население от Видинския край през Дунава във Влахия. Но същото може да се приеме с много по-голямо основание за Никополски и Силистренски санджак, защото те са били вече колонизирани с турци по всички почти градове и по селата. А това е създавало по-неблагоприятни условия за българите и по-голяма тяга към преселение отвъд Дунава. Докато във Видинския санджак турци по селата няма и колонизацията се ограничава все още само във Видин.
Изобщо размерите на прираста за мъжете показва едно безсмислено от демографско
гледище колебание по ареалите на административните области, което очевидно
няма естествен статистически произход и обяснение. Ето тези колебания:
| Видински санджак | -15 ‰ |
| Силистра -,,- | +19 ‰ |
| София област | +22 ‰ |
| Паша санджак | +38 ‰ |
| Кюстендил лива | +75 ‰ |
| Никопол санджак | +110 ‰ |
| (амплитудата е 125 ‰) | |
| Видин, мъже | - 15 ‰ вдовици 0 |
| Силистра, мъже | - 19 ‰ вдовици 0,1 ‰ |
| София, мъже | - 23 ‰ вдовици 0,4 ‰ |
| Кюстендил, мъже | - 75 ‰ вдовици 0,5 ‰ |
| Паша санджак | - 32 ‰ вдовици 18 ‰ |
| Никопол | - 110 ‰ вдовици 97 ‰ |
Това е изобщо неприемливо като демографско явление. То е резултат от счетоводно умъртвяване на извънредно голям брой вдовици в предходната графа «починали», така че показаният по-горе прираст не е някаква статистическа величина, а резултат на произволно числово нагаждане по различни съображения. Освен това прирастът на мъжете не може да се колебае в такава голяма амплитуда. Но най-важното е, че промилът на нарастването е невероятен. Той би могъл да се смята за възможен по своята висота в изключителни случаи — едва когато се спусне в границите на 10-15 ‰, и то за пълновъзрастните. Всичко над тази крайно висока и почти невъзможна норма е обикновена числова манипулация. Ето защо общото прекомерно абсолютно нарастване на домакинствата за 1491 г. не е реално.
Този начин на пресмятано на облагаемите единици за джизието не е някакъв едногодишен епизодичен случай. Това личи от издадените от О. Л. Баркан томове с отчети ведомости за джизието от Румелия през две-три по-ранни години. Структурата им е идентична с нашия том за 1490-1491 г. Следователно цялата схема на счетоводно манипулиране с облагаемите бройки е била създадена или одобрена от централното сметководство на фиска.
Редица допълнителни бележки във ведомостите говорят, че арендаторите на данъка също са маневрирали по места в своя полза, стараели са се да заобикалят контрола на фиска именно във връзка с облагаемите единици; откриват се техни фалшификации на данни. Но това не е същественото във ведомостите за джизието, а самата постановка и система на фиска.
Като имаме предвид съвкупността на всички тези фискалистично насочени счетоводни действия при събирането на данъка, отразени в съответните ведомости, ние се въздържаме да приемем хането като пълно покритие на демографски реалното домакинство без известно снижаване на крайните сборове, проценти и промили. Снижението се обосновава първо от седемпроцентовото повишаване броя на нормалните домакинства чрез прехвърлянето на неженените в тяхната графа. Следващата редукция идва от включването на вдовишките семейства пак в графата на нормалните при повече от 24 вилаета. Третото намаление произтича от невероятния абсолютен прираст на домакинствата за 1491 г., който се е трупал и десетилетия наред по-рано. Към изброените намаления може да се добави и още едно. То ще бъде погасяване на предварително повишените числови показатели, дадени от централното сметководство на събирачите на данъка по места. В документите се вижда ясно как те са се стараели да покрият и преизпълнят показателите чрез вписване ненормален брой «новонамерени» данъкоплатци [287]. Сумарното снижение на данните за броя на домакинствата би следвало да бъде най-малко 15%.
От отбелязаните вече 1 047 244 души (без инородните групи) следва да се извадят 15 %, или 157 086 души, за да останат условните, получени чрез петчленни домакинства, 890 155 души и 178 031 домакинства. Това е числеността на българската народност, извлечена от отчетните ведомости за джизието в 1490 г. Но ние не сме освободени от съмнението, че този брой е завишен, защото по пропорции не отговаря на броя на населението в Англия и Франция през XV век, където икономическият живот и демографският процес са протичали много по-нормално и благоприятно за бърз абсолютен растеж. Обаче никакви вероятни корекции в плюс или минус не са възможни въз основа на ведомостите; те са силно деформирани в статистическо отношение и не дават нищо повече [288].
* * *
Срещу този именно брой на българското население следва да поставим човешките загуби от 360 000 души, постигнали народността в течение на повече от едно столетно. Каква част представляват те от общия брой на българите в края на XIV или през XV век, е почти невъзможно да се установи, защото демографските промени се извършват в много дълъг период. Но едно е ясно, че със загубването на 363 000 души българската народност е претърпяла демографска катастрофа. Това е истинско биологическо свиване на народността, което се е отразило всестранно върху развитието й през следващите векове. Колко тежка е била тази загуба, личи от факта, че през втората половина на XV век въпреки, общо взето, слабата османска колонизация могат да се отбележат стотици пусти или почти пусти мезри и села с неусвоена от селски стопани земя; че градовете още не са възстановили своя предишен жителски състав, а някои са били и съвсем опразнени. С други думи, все още съществувал поселищен и популационен вакуум, който не е бил попълнен.
Дълготрайното запазване на този вакуум се обуславя от невъзможността на обитаваните села да излъчват постоянно и достатъчно преселнически контингенти, които да оживят безлюдните поселищни области и да усвоят земите им. Обяснението на тази невъзможност е, че в оцелелите села не се е проявила тенденция на пренаселеност, а тъкмо обратното: младите поколения стопани, които тепърва следвало да получат поземлен надел (бащина), просто заемали изоставените отдавна стопански дворове и земи на избити, отвлечени в робство или забягнали на север от Дунава семейства, затова не са чувствували нужда да се преселват на нови места. С други думи, загубите на население засегнали и съществуващите села в една или друга степен. За такава загуба говори крайно малкият брой жители на стотици села из всички краища на страната — толкова малък, че явно не отговаря на нормалното им състояние, понеже са разположени и плодородни равнини, покрай реки и имат дълго средновековно, а в много случаи и антично минало. Но докато посочването на отделни села в различни краища с твърде малък брой жители все пак не разкрива ясно тази действителност, демографската. характеристика на една цяла област дава по-голяма прегледност. Югославската османистка д-р Д. Боянич-Лукач, разполагайки с фотокопие от цялостния ръкопис на едно абсолютно пълно описание на селищата във Видинския санджак, изтъква, че по време на съставянето на описа — 1455 г., санджакът въпреки извънредно големия брой селища е бил крайно слабо заселен. Този факт проличава от приложената в нейния труд таблица. Санджакът е броял 457 селища, а само 6641 нормални домакинства и 453 вдовишки [289]. По тези данни се падат средноаритметично 13,5 домакинства на селище — а това е наистина състояние на поселищен и популационен вакуум. Разбира се, тези крайно малки величини не се повтарят навсякъде из българските земи. По самият факт, че навсякъде другаде е пълно с мезри и пустеещи села, говори за същата невъзможност за вътрешна реколонизация през XV век. С други думи, не само ниският показател на заселеност във Видинския санджак от 13,5 домакинства, но дори общият индекс за страната от 43 (±3) домакинства е нисък и силно задържа реколонизацията. А това обстоятелство свидетелствува косвено, че през XIV век индексът на заселеност е бил по-висок. Като извод от изложеното идва мисълта,че обитаваните села също са загубили през XIV—XV век някаква част от своя жителски състав, която ще да е била значителна и би следвало да се добави към общата демографска загуба от 360 000 души. Струва ни се обаче, че засега такава добавка е невъзможна, тъй като липсва дори и вероятната статистическа база за изчисление. Затова ще се въздържим от увеличаване на споменатото число.
Но загубите на хора от обитаемите села компенсират в нашето изчисление онзи процент от домакинствата или отделни лица, които при отвличането и избиването на граждани и селяни по време на османското завоевание са успели да се спасят от пленение или смърт, като са избягвали преждевременно по затънтени села. При подобни събития почти винаги една част от жертвите е успявала да се отскубне някак от опасността.
В историческа перспектива на бъдещето създаденият поселищно-популационен
вакуум независимо от това, дали се изчерпва с определените вече 360 000,
или не, означава едно чувствително намаляване числеността на българската
народност чак до XIX и XX век. Загубата се изчислява с нейния естествен
прираст през следващите четири столетия. При всички други непроменени
условия на османското владичество, ако не бе тази загуба, народността ни
щеше да брои днес около 13 милиона души [290].
Съпоставянето между наличното население към 1490 г. (890 000 души) и изчезналото
в периода от 60-те години на XIV век до 1493 г. (360 000 души) не дава
никакви статистически опори за изчисляване броя на населението през XIV
век. Единственото обосновано заключение е само това, че загубите са големи
[291].
[Previous] [Next]
[Back to Index]
266. Вж. подробно административната карта у Н. Тодоров, За демографското състояние на Балканския полуостров през XV — XVI век. ГСУ, ФИФ, Т. LIII, 2 (1960), след с. 226.
267. Числото две е средноаритметично за вдовишките домакинства с различен семеен състав и възраст: стари самотни вдовици без деца или със задомено поколение, което се отчита отделно, млади вдовици, без деца; вдовици с по 1 — 2 деца.
268. Вж. Н. Тодоров. Цит. съч., с. 203 и 205, където са дадени числата за съответните вилаети.
269. Вж. таблиците пак там, 203 — 205, до вилаета Крушевац.
270. Същите данни вж. О. Barkan, 894 (1488 — 1489) yili Cizyesinin Talisilatina ait Muhasebe Bilancolari. Belgeler, clt., 1,1 ocak 1964, sayi: 1, pp. 17 — 26.
271. Н. Тодоров. Цит. съч., с. 202, заб. 94.
276. За Балканския полуостров вж. Н. Тодоров. Цит. съч., 206 — 210.
277. Вж. Н. Тодоров. Цит. съч., с. 207 — вилаети Висока, Сарай, Неретва, Поповица, Смедерево: с. 208—Берат и Малакаш и др.
278. НБКМ.ОО, OAK 214. 5 инв. № 5655, л. 23 а, по превода на проф. Б. Недков.
279. OAK 214/5, инв. № 5655, л. 27а.
283. Числата вж. у Н. Тодоров. Цит. съч., 205 — 206.
284. Сборовете вж. пак там, с. 204.
286. Сборовете на домакинствата пак там., 204 — 205.
287. На практика всяко селище се изплащало, като давало на глава повече от законно установения размер на данъка, за да допълни сумата за фиктивните домакинства: например вместо 30 акчета — по 35 или повече.
288. Като разглеждаме въпроса за събирането на джизието и други данъци, ние тук се интересуваме от статистическата стойност на данъчната документация, а не от това, че османският фиск е търсел начин за увеличаване на данъчното бреме. Доколкото тази страна на въпроса се засяга, тя следва да се постави на обективна историческа основа. Османската държава и управляващата класа не са правили изключение от останалите средновековни държави и тяхната данъчна политика. Безспирното увеличаване на среброто и злато на средновековния паричен пазар, съпроводено обаче с нарастване нуждите на държавното стопанство от готови парични средства, обезценяването на монетите, негласното фалшификаторско влошаване пробите на емисиите, поскъпването на живота в градовете — всичко това тласкало фискалните ведомства на всяка европейска държава към непрекъснато повишаване на данъчното облагане под най-различни форми, прикрити и открити. Никоя феодална власт не е държала стриктно за податните възможности на населението, особено на селяните. Техният данъчен товар се увеличавал с повод и без повод както в земите под османска власт, така и в останалите европейски страни. Това е обща характерна черта на феодалното стопанство и във Византия, и в България, и на Запад.
289. Д-р Л. Боjанић-Лукач. Неготинска краjна у време турске владовине — на основу извора XV и XVI века. Гласник Етнографског музеа, 31 —32 (1968— 1969), Београд, 1969, с. 67.
290. База за изчислението дават определените за 1490 г. 890 000 живи човешки единици, а след тях преброяванията и Княжество България и Източна Румелия от 80-те години на XIX век, съчетани със статистически данни на В. Кънчов и екзархийските списъци на българските източноправославни семейства от 70-те години предимно в Родопската област и Егейска Тракия. Резултатът е 3 100 000 души ( ± 100 000) към 1880 г.
291. В съобщението си «За броя на населението в България към края на XIV век», обнорадвано в Ипр., XXIV, 1968 г., кн. 5, 65 — 69, Н. Кондов прави опит въз основа на броя на населението само в две села през XIV и ХIХ век да установи каква е общата численост на населението в страната през XIV век. Ние не използуваме неговите резултати, понеже те не са изведени на научна основа, а имат напълно произволен характер. Съобщението стои в рязко противоречие с най-елементарните изисквания за демографска статистическа репрезентация, изложени във втората част на нашата книга и използувани в изследваното ни. Никъде в света не се изчислява населението на една цяла страна за някакво далечно столетие само въз основа на данните от две села. Ако тази работа беше така лесна, досега не щяла да съществуват никакви историко-демографски и статистически проблеми за миналите векове. Не две села, а дори цял район или по-малка област не са достатъчни, за да се правят подобни изчисления. Това е показано в книгата ни при раздела за обезлюдяването на градове в случая с Пловдив и Пловдивски вилает. Приведените от Н. Кондов математически формули била довели до реални резултати само при научна демографска постановка.