II. Из живота на оцелелите поколения
3. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИЯ В ЛИЧНИТЕ ИМЕНА.
СРЕДНОВЕКОВНИЯТ МОРАЛЕН И МАГИЧЕСКИ СМИСЪЛ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА
Извън именните варианти на Рад-, Стан-, Драг-, Добр-, и Брат- в подробните описи на селата се четат и други славянобългарски имена, макар и в ограничен брой. Би трябвало и тях да разгледаме, за да се изясни значението им, като се съпоставят с горните имена и именни основи.
Именуването на едно дете е било и си остава винаги акт, който отразява подборно отношение на родителя към определен кръг имена или едно име, което да съдържа понятие или понятия за качества, пожелавани на именуваното дете като постоянни белези за през целия му живот. Така че с оглед на отношението на родителите към избраното име то никога не е случайно. Разбира се, определянето му зависи от наличния семеен репертоар и от културната степен на родителя, от семейната, родовата, народностната обвързаност с известни морални предписания или норми.
Както казахме, освен вариантите на петте именни основи има още неголямо число славянобългарски имена, които също би трябвало да се поизяснят, за да се обобщи и тяхното значение и да се съчетае със значението на вече разгледаните.
В последните има две морални и социални основи. Едната подчертава нравствените и обществените качества на човека — да е трудолюбив, също отзивчив и весел (Рад-), да е добър, социабилен (Добр-) и да е приятен, да има чар сред хората (Драг-). През средновековието се е държало извънредно много на магическата сила на името — името е човекът; с името се правели магии, с името се отблъсквали магии, с името се утвърждавали и изявявали човешки качества. Тъкмо магическата страна на името е допринесла най-вече да се задържи славянобългарската антропонимия толкова векове. На много хора църковното име първоначално не е говорило нищо, не е означавало нищо и не е изявявало нищо.
При нашия анализ трябва да се вземе предвид и един друг момент; именният репертоар постоянно вътрешно се обогатявал, от една страна, а, от друга, загубвал част от състава си. Промените ставали бавно, но непрекъснато. Те се дължали на своеобразния избор на име от страна на родителя, направен по вкус, който се абстрахирал от създадените норми и традиции и търсел нещо ново, по-изразително; в друг случай родителят бил подложен на въздействието на впечатляващи събития, обществени деятели, владетели, светии, макар че материалните и обществените условия през дадена епоха и в дадена страна да определят основната линия и смисъл на наименуването. И в това отношение средновековният славянски и славянобългарски живот също налагал своите социални внушения, които се кристализирали и в личните имена.
Но нека се върнем на една изказана по-горе мисъл. Дълбоко вкоренено в съзнанието на средновековния, крайно суеверен и религиозен човек било убежденгето, че личните имена имат магическо значение и даже заместват носителите си в поверия, обреди и магически действия. Съдържанието на името придавало съответните физически и психически качества или способности на човека. Затова то се е избирало с насоченост в едно или друго смислово направление съобразно пожеланията на бащи и майки за характера и житейската съдба на потомците им. Тази основна социална линия ръководела преди всичко имеобразувателния процес през средновековието, което получавала традицията в наследство от по-стари обществено-исторически стадии на развитие. Тук става дума за научни констатации, направени в историческата етнография на религиите, които са общи места и които само напомняме, за да изясним по-нагледно жизненото значение на личните имена.
Видяхме, че един от най-разпространените именни варианти са тези от Рад-, а също и от Драг- и Добр-, макар последният да стои на трето място по брой на варианти и по честота на използуването. Трите именни групи показват стремежа у твърде значителен брой семейства да дават на децата си имена с положително морално и социално съдържание, с общественосъзидателна и хуманистична насоченост, отговаряща и на християнските нравствени начала в междучовешките отношения. Ако приемем името Рад в основното му славянско и славянобългарско значение на радостен, весел, приветлив, действуващ с желание, ще получим един аспект на характера на именуваното лице; ако пък вземем производното значение на Рад — като грижещ се и даже трудещ се (особено ясно в името Радиви), изпъква друго качество, вече с по-определен конструктивен нюанс. Да се осъзнае голямото значение на тези добродетели, полезни не само за отделната личност, но и за обществото, за неговия напредък и благополучие, като се почне от съседската група и селото й се стигне до държавата, е вече едно макер и частично духовно отражение на колективно народностно мислене и светоусещане. Подобен обществен отзвук са давали естествено и именните вариацти от Драг- и Добр-, които не се нуждаят от тълкуване. Така че често и нашироко използуваните варианти от трите именни основи са внасяли оптимистичен тон в бедствения живот на средновековния български селянин, изразявали са неговия копнеж по един по-добър свят. И когато наричал своите синове например Радостин, Драгине или Добрин, той изпитвал и надеждата, и удовлетворението, че допринася за неговото изгражлане, че става в известна мяра създател на доброто.
Но в ежедневието на средновековния българин имало и други стремежи и грижи — те се отнасят до личния му живот, до здравето и избъдването на семейството му, поставени под постоянна заплаха не само през XV век, но и през предишното време от съществуване на народността. Постоянните войни с Византия, периодичните и неспирни по-малки набези и по-обхватни нахлувания на маджари, печенези, кумани и татари носели сред населението стопанско разорение, смърт, плен и робство в чужди страни. Чумните и холерннте епидемии, чести и неограничавани от нищо, отнасяли от живота много хора. Детската смъртност била огромна по размери и унищожавала по-голямата част от ежегодния прираст на населението. Отрасналите поколения живеели кратко, покосявани от множество болести, срещу които нямало лечебна защита. Домовете и работилниците били постоянни огнища на зарази поради трупащите се и неотстранявани нечистотии, поради инфекциозната среда, създавана от паразитите по човека и домашните животни, от замърсените кладенчови води. Еднообразната и оскъдна храна на селското семейство причинявала недохранване и слаба биологическа съпротивимост на младите поколения, ендемични болести и недъзи сред възрастните или непълноценно развитие. Статистически средната продължителност на човешкия живот се движела, както навсякъде Б Европа през античността и средновековието, между 20 — 25 години (докато днес у нас тя е вече около 75 години).
Условията на живот на народните маси през средновековието представляват една историческа действителност, така далечна и невероятна за нас, че мъчно можем да я отчетем и още по-мъчно можем да си представим колко силно е въздействувала тя върху съзнанието и поведението на тогавашния човек. Безпомощен да отрази ежедневно виснещата заплаха за живота, той се стараел да я отвърне или смекчи по единствено достъпния за него начин — чрез магията. И тук магическото значение на името се изявява най-ярко. В нашата петчленна верига на Рад-, Стан-, Драг-, Добр- и Брат- фигурират други две именни основи, които отразяват стремежа на средновековния българин да опази личния си живот и живота на своите поколения. Това са имената от основите Стан-и Брат-. Първото, от корен СТА-, със своите варианти е изразявало смисъла на: стоящ, траещ, устояващ на смъртта, стоящ в живота. Статистически това са най-честите и повсеместно разпространени именни варианти в страната, надминаващи по брой и тези на Рад-. Защото дотук съзнателно не включихме в групата на Стан- друго славянобългарско име с варианти, което произхожда от отгласната степен на споменатия по-горе корен, а именно СТО-: Сто-й-ко, Сто-й-чо, Стой-о, Сто-й-е, Сто-ю, Стои-на, Сто-ян и много други, характерни за южнославянската антропонимия. Жизнената актуалност на имената от корен СТА: СТО е била толкова голяма, че е привлякла в техния кръг и гръцкото име от същия индоевропейски корен Ста-мат с варианти Ста-мо, Ста-мен, Ста-менко. По този начин именните варианти със значение «стоящ в живота—устояващ на смъртта» добиват числено преобладание над всички други и се превръщат в характеризираща антропонимична черта.
Кръгът на магическите имена, закрилящи живота на своите носители, се разширява и с основата Брат-. Нейните варианти са най-малко на брой и честотата на използуване в шестте ареала най-ниска. Но все пак тя принадлежи към петчленната група от именни основи и с това се отделя от всички останали славянобългарски имена. На пръв поглед изглежда безсмислено даването на име от основа Брат-, защото думата е съществително, означаващо родствена връзка, и не съдържа никакъв друг морален смисъл. Тъкмо безсмислеността на употребата насочва към същинското предназначение на именните варианти от Брат-. Онзи, който носи подобно име, трябва да бъде жив и здрав в качеството си на брат, което значи същевременно да е жив и брат му. Този смисъл се илюстрира и от един-два парадоксални случая, при които жена (дъщеря) носи името Братана, за да бъде жива сестра на жив брат.
Към кръга на магически опазващи живота имена принадлежи и една крайно рядка (само 1 — 2 случая) форма с неколковековен живот, а именно Пребънд — Прибуда, «който пребъдва» в живота. Но антропонимичният връх на жизнезащитните имена е, изглежда, твърде старото славянобългарско име с не често, ала систематично разпространение и в шестте ареала, съставящо цяло изречение: «Да би жив.» То се е отразило дори в топонимията. В подробните описи е попаднало името на една махала в Битоля «Дабижив», а също името на едно селце (или махала) край София, наречено «Дабижив» [387]. В течение на вековете изречението от три думи се превърнало чрез стягане в една дума с варианти Дабжьо, Дабчо, Дабче (Дапче), Дабко, Дабо, Дабе. Те се срещат безразборно във всички подробни описи без видимо областно-етнографско или говорно различие.
В този исторически период разработката на името Дабижив все още не е достигнала до извличането на последната му съставка жив и превръщането й в самостоятелно име Живко с варианти; то липсва напълно й нашите описи. Неговото възникване през XV век не е изключено. Наличността на две села, наречени Живец (дн. Живовци, Михайловградско) и Живанище (нахия Демир Хисар) [388], подсказва, че името може да е възникнало още през XV век, макар антропопимният произход на тези местни имена да не е съвсем очевиден. Те могат да се тълкуват и като топографски окачествявания, т. е. оживено, заселено място. Сигурното е, че Живко и вариантите му се популяризирали едва през следващите столетия, и то като аналози или преводи на гръцкото мъжко и женско име Зоилос и Зои.
В същата категория се включват и редките варианти на името Първо (Първе, Пръфо), чиято магическа насоченост е да се задържат в живота първородните синове. Широко използуваната през следващите векове форма Първан още не била популяризирана.
Традицията за даване магически жизнезащитни имена на новородените е била сред народа така устойчива, че се е запазила в селската среда до нашата съвременност. Тя бе в сила допреди три-четири десетилетия, а се помни и обяснява правилно и до днес, като е оставила в именния репертоар редица имена, вече отстъпващи на заден план.
Но в славянобългарския репертоар на имена от XV век има и такива, с чийто смисъл се целяло по косвен път да се получи същият резултат, като се надхитрят и заблудят «злите сили, духове и демони», като се отклоня вниманието им от детето. Много често се използувало във всички краища на страната името, произхождащо от съществителното вълк, по-слабо застъпено у източните и западните славяни. Неговите варианти са: Вълк, Влък, Вук, Вълчо, Вълче, Вълкан, Вълко, Вукадин, Вълкашин, Въло, Вуйо, Вую. Магическото му значение е двойно: от една страна, да се измамят злите духове и сили, че носителят на името не е човек, а по-скоро сам зъл дух, приемащ различни образи съобразно древните славянски вярвания; от друга — вълкът е умно, силно, свирепо и самостоятелно животно с извънредна издръжливост, нападателност и пъргавина при грабване и отвличане на жертвите си, които му качества го правят красноречив символ за човека, живеещ в бедния, жесток, пълен с опасности и грабителство свят на средновековието.
Озадачава на пръв поглед много честата и широка употреба на славянобългарското име Продан с варианти Проде, Продьо, Продю, Проданко, Пройко, Пройе, Пройо и др. По всяка вероятност то е възникнало в ранните времена на славянските връзки с Византия поради набези, нахлувания и войни за земите на юг от Дунава, когато се създавали в течение на поколения хиляди възможности за различни видове продажби на хора: продажба на деца, юноши и млади мъже на византийски роботърговци или на самото византийско правителство, нуждаещо се от войници; продажба на пленени византийски поданици или по-често връщането им срещу откуп на цариградското правителство; продаване като роби пленени славяни и пр. На българските славяни била широко известна практиката на заробване, продаване и купуване на хора през цялото средновековие. Върху основата на тази практика се зародило и утвърдило магическото значение на името Продан. То е, че носителят му не заслужава вниманието на злите духове, защото не принадлежи към семейството, в което е роден, не може да стане обект на тяхното въздействие, понеже е продаден и един вид отсъствуващ.
Освен магическите имена за запазване на живота могат да се отделят и такива, които «придават» на човека някакви желани от родителите му качества. От тях със значителна честота във всички ареали се отделят имената от основите Вой- и Бой-. Войнствеността, неустрашимата храброст са били, изглежда, желани проявления за мъжете и затова се срещат като твърде стари, така и по-нови форми, като Вайонит, Вайонт, Войхне, Воин, Бойо, Бойко, Боян, Бояк и др.
Останалите славянобългарски имена, които са твърде малко на брой, се
срещат рядко и не характеризират основните тежнения в развитието на именния
репертоар. Става дума за една немногочислена група съставни имена, между
които забележима роля играят Владимир и Мирослав, дали при разпространението
си Влад, Владко, Мирчо и Слав. Към тях могат да се прибавят Велико, Велчо,
Велю и Малчо и Мало.
[Previous] [Next]
[Back to Index]