XXIX
ПРИ ГРОБА НА МЕЛАС
 

Статица.

Името на това неголямо наше село е много популярно в Гърция. Тук преди пет години е загинал първият организатор на противобългарското андартско движение поручикът от гръцката армия Павлос Мелас. За гърците Мелас е народен герой и паметта му се слави наред с големите герои от епохата на гръцкото освобождение. Чел бях в гръц-

481

ките вестници и в известната книга на Стаматис Раптис километрически описания за чутовните подвизи и за героизма на андартите в сражението, в което великият Мелас, син на едно от най-аристократическите атински семейства, е сложил главата си за елинската идея.

Събитието ме интересуваше. Веднага подир селското събрание разпитах за подробностите неколцина статичени, зрители на самото сражение. Статичени ни заведоха в къщата, дето се завързала схватката, показаха ни и плевнята, в която издъхнал Мелас.

Четата на Мелас дошла в Статица и селяните трябвало да я настанят на квартири. Няколко видни българи, между които учителят и свещеникът на село Прекопана, били преди това екзекутирани от хората на Мелас. Статичени, уверени, че и в тяхното село има да се пролее българска кръв, за да се обяви патриаршийско, се събрали и обмислили по какъв начин да предотвратят опасността. Знаейки добре, че турците и андартите са съюзници, те прибягнали до такава хитрост: накарали кмета да съобщи с писмо до аскера, че в тия и тия къщи на селото им квартирува четата на българския войвода Митре Влаха. Известието било веднага протелеграфирано в Костур и Лерин и от всички страни се отправила към Статица войска, доволна, че ще успее най-после да премахне прочутия български баш комита. Селото било блокирано и се започнали яростни пристъпи. Напразно заградените викали с всичкия си глас, че не са комити, давали разни сигнали със свирки и хвърляли пушките си от прозорците. Аскерът в увлечението си не спирал огъня. Осем души андарти се предали. Чак тогава станало явно недоразумението. Но било вече късно: водителят Мелас, смъртоносно ранен, се опитал в разгара на турските атаки да избяга през вратата, но едвам успял да се промъкне до една съседна плевня, където и издъхнал. Другарите откъснали и отнесли главата му. По-после дошли гърци от Костур и пренесли в града и обезглавения труп.

Така е загинал Мелас, когото Стаматис Раптис величае в книгата си като полубог. Ценен принос към историята на андартското движение. Илюстрация на дела и подвизи, по които гръцката нация определя по градация своите народни герои и великани...

Макар и съюзници, не можахме да надвием в себе си чувството на погнуса към тия „полубогове”.

482

*

Статичени ни представиха един дезертьор, грък от Анадола, прекарал дълги години в Цариград. Тоя войник на падишаха участвувал във всички сражения на своя полк от българската граница до реката Църна. Дезертирал в Мориховско, българите го препращали от село в село, докато завчера се озовал в Статица, където с твърде малцина селяни едвам успява да се разбере на турски.

Зарадвахме се много, обсипахме го с любезности и го предразположихме за разговор. Най-после и нам се удаде случай да чуем непосредствено от един участник в далечните сражения малко факти, малко истини. Предлагахме на събеседника си едно след друго цигари, черпехме го с кафета и го отрупвахме с въпроси. С напрегнато любопитство се изслушваха отговорите му, които аз набързо превеждах на български.

Първото сражение станало при Кочани и траяло 24 часа. Турците били тридесет и три табура. Офицерите им уверено се заканвали, че ще смажат неприятеля, и се готвили да се разположат в София. Изобщо първото денонощие турците се сражавали юнашки, но на другия ден „българите ни атакуваха с много топове, митральози и бомби и ни обърнаха в бяг”. На полесражението турците оставили 33 топа — всичко върви на 33! — две-три митральози, джепане, платнища, раници, добитък. Оттам, заедно с отстъпващите откъм Куманово войски, турците се концентрирали при Щип. Но подир една кратка престрелка „българите пак ни обърнаха в бяг”. И пак бяг до Велес. Турците минали моста във Велес, разрушили го и се отправили към Прилеп. Застигнати от съединените вече българи и сърби, турците дали още едно сражение при Бабуна планина. И пак: „ни обърнаха в бяг”. Оттам пак бяг до Битоля.

Из пътя турците опожарявали отделни чифлици и селца, опустошавали градини, бостани и др. Гладът ги измъчил веднага подир първата загубена битка, а по-нататък върлувал във все по-ужасни размери.

Как приятно ни звучеха думите  о б ъ р н а х а  н и  в  б я г, които мургавото гърче произнасяше с усмивка, без чувство на унижение и скръб!

— Колко патрони си изстрелял против българите? — запитах дезертьора.

483

— Стреля ли се против братя? Ние стреляхме само във въздуха. Ако християните бяха на петстотин крачки, ние стреляхме на хиляда. Турците постоянно ни следяха дали стреляме, и нас, християните, винаги поставяха в първите редове.

Дезертьорът пристигнал в Статица бос, полумъртъв от изтощение. Неговите патила от границата дотук били страшни. Той намислил да избяга още през мобилизацията и с тая мисъл стигнал в Солун и оттам в Кочани. Цялото пространство от Кочани дотук извървял, вардейки се непрекъснато от турците — да не бъде застрелян като предател, и от българите — да не загине по недоразумение като неприятел.

Мъките и жертвите в тая война са общи. Едва ли някой ще остане необезпокоен и незасегнат. Но аз не мога да си представя участ по-трагична и по-ужасна от тая на християните — турски войници.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]