ЕДНО ЗНАМЕНИТО ТЪРЖЕСТВО В ТОРИНО

Италианският народ от деня на вестта за годежа на цар Борис с принцеса Йоанна се намира и до сега в едно непрекъснато душевно вълнение и следи с тревога всяко съобщение около царската двойка. Италианската душа е необятна по добротата си и благородността, качества, които правят тъй велика италианската нация. Избликът от радост на народа по това щастливо събитие, което съединява и двата народа, се дължи на неговата обич и преданост към царската Савойска династия, с която той е споделял добри и лоши дни в копнежите си и усилията за осъществяване на националните си идеали и за културното си преуспяване. Италианският народ изпрати най-любимото и грациозно дете на престола на един млад трудолюбив и мъдър цар много обичащ своето отечество и народ.

Още от ранна сутрин всеки прелиства ежедневните вестници и търси нещичко за царя и царицата. Пресата не престава да пълни цели страници с най-обстойни описания за най-малките движения на скъпата двойка. Екзалтация прелива италианската душа в един рядък романтизъм, като търси в безпределното си въображение да преживява и да си представи най-пластично „церемонията в черквата „Св. Ал. Невски", дефилирането на многохилядната се учаща младеж, както и на безчислените редици на българския народ. Това народно ликуване и ентусиазъм се разпростре и в Торинския университет, който е познат със своята въздържаност и строга научност. Тържественото започване на новата учебна година, която е 526-та от живота на Университета, се използува на 5 того, часа 10 и половина преди обяд, за да се даде израз на ония високи и благородни чувства и симпатии, които питае просветения свят в Торино към българския цар и царица, както и към българския род. Това тържество беше едно от редките по своята помпозност. Дворът на университета представляваше градина от палми и цветя. Една почетна рота от добре спретнати войници, с юначна и горда изразителност на лицата бе вече заела място в двора.

Великолепната аула гъмжеше от висшите представители на властта и от елита на торинското общество. От една страна, на катедрата, зад ректора, заемаха места българските студенти с развято българско знаме, за което бяха поканени няколко дена преди това от неуморимия и многоуважаван наш почетен генерален консул Г. Горини, а от друга страна на катедрата заемаха места няколко италиански студенти със знамето си. Очите на присъствуващите бяха вторачени към българския трикольор. Очудванието им и интереса се преплитаха в тая необикновена демонстрация. Националният химн заехтя и всички станаха прави.

Ректорът на университета, в черна мантия и червена шапка на главата, с Н.Ц.В. Престолонаследницата под ръка влезна тържествено в аулата, а след тях вървяха Т.Ц.В. Престолонаследника, дук д'Аоста и пр., които бяха най-горещо акламирани. Очите на Т.Ц.В. се втренчиха веднага в българското знаме и в тоя момент ректора им представи двама български студенти и капитан Паров. Високопросветеният ректор Пивано, искрен приятел на българския народ, ревностен покровител на следващите тук българи и доброжелател на нашето отечество, почна речта си с рядка прочувственост и сияние от радост. „Извънредно ми е драго да припомня онова събитие, което се извърши преди малко дни в мистичната община на Асизи, където се отпразнува тържествено свадбата на цар Борис с принцеса Йоанна. Днес, когато милата царица е пристигнала в новата си земя, посрещната с неописуем възторг, нека бъде позволено на тоя античен Савойски университет на науките да изрази своята почит и обич към Нейно Величество и да я посочи на младите българи, които са тук студенти, като цвете на добродетел, предопределена, като всички савойски жени, да сияе с блясъка на светлината и богатството на грациите си на българския трон."

Всички прави ръкопляскат. Манифестацията бе извънредно внушителна.

* * *

На 31 окт. вечерта нашето студентство направи друга манифестация. В най-голямото тукашно кафене „Лигуро", когато оркестъра засвири „Шуми Марица", залата екна от ура и ръкопляскания. Присъединиха се и всички италианци. От тук, около 11 ч. през нощта, студентството, масово се отправи към дома на многоуважавания консул г. Горини, неуморен пропагандатор на бълг. име и история и ревностен защитник на бълг. кауза, и му изрази своите дълбоки почитания.

Всички италианци, живущи на тая улица станаха от леглата си и манифестацията взе още по-импозантен вид.

* * *

Спонтанният изблик на радост от всички българи по случай задомяването на царя изразява не само обич към олицетворителя на народ, единство и един протест срещу Ньойския диктат и надежда, че оковите скоро ще бъдат строшени.

Македонският народ, както и другите българи, останали под чуждо иго, не могат да вземат открито участие в радостта, но мислено и те се радват еднакво с нас, свободните българи, защото виждат, че наближава края на тежката злощастна епоха, създадена от войната. Волният дух за свобода и за българска култура ще преминава въпреки всички пречки и насилия на сърби и гърци в Македония и другите поробени наши земи, ще олицетворява там българските огнища и ще поддържа енергията на роба в борбата му до пълно тържество на свободата.

Торино, ноември 1930 г. В. Заря, г. VIII, бр. 2756, С., 14 ноември 1930 г., с. 2.

[Previous] [Next]
[Back to Main Page]