ПО ПОВОД КОНГРЕСА НА ,,НАР[ОДНА] ОТБРАНА"
Конгресът в Скопие и паметникът в Белград са израз на една политика, осъдена да се провали - Македония ще получи свободата си.
Напоследък в Скопие се състоя конгресът на „Нар[одна] отбрана" [49]. В него са взели участие: ген. Котонич, представител на крал Александър; ген. Иванович, началник на III армия; вицеадмирал Станкович, бившият м[инистъ]р Конопец и др.
Вицеадмирал Станкович, председател на „Гражданска стража" подчертал, че Македония е господствуващата идея на сръбския народ, както и нашето море.
Сръбските политици и генерали могат да твърдят колкото щат в конгреси и нарочно за случая нагласена литература, че Македония е сръбска, ала това няма да стресне македонския народ, който бе неволен зрител на конгреса на „Нар[одна] отбрана". Народът на Македония знае, че сръбската власт се настани в родината му по една случайност и се крепи само на брутално насилие: убийства, затвори, изнасилване на националната съвест и националната култура.
Дори един Наполеон не успя да осъществи идеята, че чуждите народи могат да се държат в подчинение и да се управляват с пушки и топове. Колко по-малко би могъл да стори това един сръбски крал...
Сръбското владичество в Македония ще остане само като един нещастен епизод от македонската история, какъвто са прекарали и други народи, които днес се радват на свобода.
Сръбските надежди върху съюзниците им са самооблъщение. Сърбите ще могат тъй малко да спрат историческия процес на свободата, както не можа свещения съюз на императорите да възпрепятствува свободния демократически дух в Европа.
Свободата, колкото и да се игнорира днес от сръбските политици, съставя основата на световното развитие днес.
Наистина сръбската власт, подпомогната от съюзниците й, на които въздигна паметник за признателност в Белград, ще може временно да задуши днешните требвания на живота и стремежа на подчинените й чужди народи за свобода и народностно развитие. Ала тия техни законни требвания остават пак да съществуват един ден с още по-несъкрушима сила, защото имат своите дълбоки основания в съзнанието на народите, притежаващи всички морални и интелектуални качества, за да вземат и те участие със своя гений в световния напредък.
Сърбите могат, безспорно, да обръщат погледа си към паметника на Франция и да черпят вдъхновение за безправните си посегателства над чуждите етнически единици. Ала македонците, албанците, черногорците и др. гледат на паметника, като израз на едно дело на неправда и тирания. Тоя паметник ще напомня на грядущите активното участие на френската дипломация в потисничеството и в безчовечното денационализаторско дело в териториите на днешна Югославия и особено в Македония.
Но въпреки всички усилия на сърбите и въпреки подкрепата, която им оказва Франция, Македония е била и ще бъде на македонците.
Македония е била и си остава култ на македонския народ, на неговата религия, род, език, на реликвите на неговите деди и прадеди.
Индивидуалността на македонския народ, която е резултат на именити сили, действуващи през столетия, е запазена и до днес, ще се запази и в бъдеще. Защото в него живее онзи невидим и неуязвим от никого дух, който направлява съдбата му.
Тоя именно дух, наедно с духът на падналите за свободата на Македония безброй герои, който витае над нашата хубава земя, поддържа у македонеца свещения огън за свободата, поддържа у македонеца беззаветна любов към родината, за да й служи самоотвержено, групиран около своята историческа вече революционна организация, от провидението предопределена с мисията да постигне свободата и независимостта на Македония. По този начин не само ще се създаде правда и справедливост за достойния македонски народ, но ще се въдвори и мир на Балканите.
Днес любовта на македонеца към отечеството е не само чувство, а повелителен дълг, който лежи върху неговата мисъл и воля и стимулира делата му. Тоя отечествен дълг налага стегната организация, ред и дисциплина. Македония ще бъде измъкната от днешните си владетели-тирани чрез упоритата борба на целокупния македонски народ. В единението на силите на всички македонци е нашата сила и нашата победа.
Торино, декември 1930 г.
В. Македония, г. V, бр. 1251, София, 17 декември 1930 г., с. 2. Препечатана от в. Заря от 16 декември 1930 г.
в. Заря от 16 декември 1930 г.
[Previous] [Next]
[Back to Main Page]