АТЕНТАТИТЕ В ЮГОСЛАВИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ

Атентатите в Пирот, Кочани, Струмица и Крива Паланка [35] са действително крайна проява от борбата, която македонския народ води срещу потисниците си. Тя илюстрира най-ярко, колко политическия строй на Балканския полуостров, създаден от англо-френската дипломация [36], е неестествен и нерационален и колко много опасни елементи съдържа той за реда и спокойствието там, както и за общия мир, като едновременно това подчертава голямата индеферентност на европейската дипломация, както и бездейността на ОН спрямо участта на македонския народ, въпреки че последният се намира съгласно трактатите под закрилата на ОН.

Атентатите в тоя случай са жив протест, изблик на наранена душа, на високо съзнание и на несъкрушима воля на един цял народ, който се бори на живот и смърт за своето национално съществувание. Един обезнадежден народ, който търси от ред години правда и хуманност от ония, които го хвърлиха под чуждо иго и който апелира безплодно до ОН за ония минимални прав-дини в трактатите за него права, не може да си наложи логиката и самообладанието на кабинетния дипломат. Той е вече жертва на инстинкта за самосъхранение, на едно особено възбудено психическо състояние и манталитет, който му диктуват естествените закони за избиране средства в борбата за съществуване.

Атентатите са тук, следователно, една необходимост, към която прибягва македонския народ начело със своята Вътрешна революционна организация, след като сръбската власт издигна в родината му принципа на бруталност, беззаконие и денационализация в култ и няма вече тоя народ друга възможност, за да запази на легална почва своята индивидуалност и национална култура.

Крайностите били въобще всякога резултат на самозабравата у потисниците, които, благодарение на силата, не щадят най-еле-ментарните чувства и нужди на завладените чужди народи в стремежа си да създадат хегемонна държава посредством асимилация, както това е в случая със Сърбия и Гърция.

Тая именно самозабрава на владетелите изтръгна от гърдите на великия космополит и хуманист Шилер историческата рецепта: „Каквото не лекува цярът, лекува го желязото". Заради това преценката на атентатите в Югославия не би трябвало да става под влиянието на чувства и партикуларни интереси, а въз основа на фактите от ред предшествуващи събития, които ги създават, за да се дойде до едно правилно разбиране на положението.

Ние не видяхме оная част от пресата, стояща близо до англо-френската дипломация, както и ония български кръгове, които се нахвърлят с небивало негодувание и угроза спрямо революционната дейност на македонския народ, да излязат с една строга и категорична обективност в преценката на данните и условията, които го тикат към крайности, а слушаме само да казват: „Не искаме да нарушавате настоящия ред, спокойствие и мир, понеже предстоят за разрешаване съдбоносни въпроси по морското и сухопътно разоръжаване, икономическия проблем. Така щото македонския народ, както и всички други потиснати народи, без всякакъв апел към правата, предвидени в договорите за малцинствата, трябва да се примирят със съдбата, която им е предопределена от сегашните им господари. Това положение обаче майсторски се използува от миноритетните държави, специално от Сърбия, която е изгубила отдавна всяка чувство на правда, морал и човещина спрямо чуждите етнически единици.

Безспорно един правов и строг контрол върху приложението на договорите за малцинствата би предотвратил както крайностите, така също би хвърлил светлина по конфликтите между победители и победени.

Но тъй като не се забелязва никакъв проблясък в тоя смисъл от страна на англо-френската дипломация и ОН, нито пък някаква промяна в разбиранията на сръбските държавни мъже, - безправният режим продължава да вилнее сред македонското население, което в своята безизходност няма да слуша винаги разума, а ще действува по инстинкт и крайна необходимост, при това положение твърде естествено е, че трагичните инциденти няма да престанат, дорде в тоя край не настъпи свобода и правда, та всяка отделна нация да се развива в своя език, вяра и национална култура.

Торино

В. „Заря", 27 март 1930 г. и в. „Македония", г. IV, бр. 1035, С., 27 март 1930 г., с. 2.

[Previous] [Next]
[Back to Main Page]

35. Става дума за осъществените атентати от ръководената от Иван Михайлов ВМРО над отделни сръбски висши чиновници в посочените градове, проявили се с антибългарските си изстъпления.

36. Д-р Татарчев има предвид Версайлската договорна система и последвалите я международни мирни договори, подписани от проведените след това конференции, дело преди всичко на просръбски, прогръцки и прорумънски настроената английска и френска външна политика, стояща в основите на ОН.