Бележки
Статията „Балканският Югоизток през първата половина на VI век. Начални славянски нападения“ бе напечатана първоначално в сп. Беломорски преглед, I (1942), с. 229—270. Втората част на това широко замислено изследване, под наслов „Заселване и разселение на славяните на Балканския полуостров“, ако и да е подготвена вече отдавна за печат, все още не е видяла бял свят.
Статията „Обединението на славянските племена в Мизия през VII век" бе обнародвана първоначално в сборника Изследвания в чест на М. С. Дринов. София 1960, с. 417—428. Основните положения на тази статия са изложени също и в статията : Les sept tribus slaves de la Mésie. Slavia antiqua, VI (1959), pp. 100—108 = I. Dujčev, Medioevo bizantino-slavo. I. Saggi di storia politica e culturale. Roma 1935, pp. 55—65; 545. Срв. и W. Swoboda, Powstanie państwa bulgarskiego w Dolnej Mezij. Slavia Occidentalis, XXII (1962), pp. 49—36.
Статията „Най-ранни връзки между първобългари и славяни“ бе издадена първоначално в Сборник Г. И. Кацаров. Известия на Археологическия институт, XIX (1955), с. 327—337. Допълнителни бележки по въпроса вж. у мене: Byzantinoslavica, XIX (1958), рр. 349—350; Bibliotheca Classica Orientalis, II. nr. 3 (1957), pp. 136—137.
Статията „Славяни-скити“ бе обнародвана първоначално в пражкото списание Slavia, XXIX (1960), рр. 109—114.
Статията „Легендата за детеубийството у древните славяни“, която е насочена да опровергае едно широко разпространено в научната и научно-популярната книжнина погрешно схващане, бе обнародвана първоначално в книгата : Зборник Философског факултета университета Београд, VIII/1, Београд, 1964, с. 125—130, излязъл през 1965 и посветен на покойния югославски историк Михаило Динич.
Статията „Едно легендарно сведение за Аспарух“ бе печатана първоначално във Vjesnik za arheologiju i historiju dalmatinsku, LVI—LIX/2 (1954— 1957), pp. 181—189 (= Abramićev zbornik, II).
Статията „Нов исторически извор за българо-византийските отношения през първата половина на IX век“ бе обнародвана първоначално в Известия на Института за история, XIV—XV (1934), с. 347—355. За същия византийски книжовен паметник вж. моята статия : A propos de la Vie de St Pierre d'Atroa. Byzantinoslavica, XXVII (1966), pp. 92—97 = I. Dujčev, Medioevo bizantinoslavo. II. Saggi di storia letteraria. Roma 1968, pp. 533—539, 623—625.
858
Статията „Из писмата на патриарх Николай Мистик“ бе печатана в Сборник в памет на проф. П. Ников, София 1940, с. 212—218, 569.
Статията „Българският княз Пленимир“ излезе първоначално в сп. Македонски преглед, XIII, кн. 1 (1942), сс. 13—20.
Статията „Същинското значение на името Μόκρος у Анна Комнина“ бе обнародвана първоначално в сп. Македонски преглед, VIII, кн. 3 (1933), с. 14—35 ; кн. 4, с. 1—20. В сбито съкращение тя биде обнародвана на френски език: Une interpolation chez Anne Comnène. Byzantion, X (1935), pp. 107—115 = I. Dujčev, Medioevo bizantino-slavo, I, pp. 327—335, 558.
Статията „Едно кратко описание на Вардара“ бе обнародвана в сп. Македонски преглед, XIII, 3 (1942), с. 1—7.
Статията „Български спогодбен акт от епохата на византийското владичество“ излезе в Известия на Научния архив, III (1966), с. 185—190.
Статията „Приноси към средновековната българска история“ излезе в две части в изданията : I. Годишник на Народната библиотека и музей в Пловдив 1937—1939, София 1940, с. 195—213 ; II. Известия на Българското историческо дружество, XIX—XX (1944), с. 51—65.
За личността и дейността на Яков Български, архиепископ Охридски, вж. още моите статии : Die letzten Jahre des Erzbischofs Jakobos von Achrida. Byzantinische Zeitschrift, XLII (1943— (1949), pp. 377—383 = Dujčev, Medioevo bizantino-slavo, I, pp. 349—357, 559; Un nouveau témoignage de Jacques de Bulgarie, Byzantinoslavica, XXI 1960), pp. 54—51 = Medioevo bizantino-slavo, ibidem, pp. 359—368, 559, гдето са дадени допълнителни сведения.
Статията „За документите из Ватиканския архив, отнасящи се до българската история (IX—XIV в.), бе обнародвана в Известия на Историческото дружество в София, XIII (1933), сс. 113—141. Към събраните в тази статия посочвания относно преписката на папа Инокентий III с българския цар Калоян н няколко висши духовни лица в България вж. допълнително в моята книга : Преписката на папа Инокентия III с българите. Увод, текст и бележки. Годишник на Университета св. Климент Охридски — София, Истор.-филолог, факултет, XXXVIII, 3, 1942.
Статията „Приноси към историята на Иван Асеня II“ излезе първоначално в „Списание на Българската академия на науките и изкуствата“, LXVI (1943), с. 147—180.
Статията „Връзки между чехи, словаци и българи“ бе обнародвана в сборника Чехословакия и България през вековете, София 1963, с. 7—41, както и в чешки превод под наслов : Vztahy mezi Čechy, Slováky a Bulhary ve strědověku, in : Československo-bulharské vztahy v zrcadle staletr. Sbornfk vědeckých studii. Praha 1963, pp. II—40 = Slavia Orthodoxa. Collected Studies in History of the Slavic Middle Ages. With a Prefacé by Ihor Ševčenko London 1970, nr. XVII.
Статията „Мелник през средновековието“ бе обнародвана в сп. Духовна култура, XIV, кн. 7—8 (1965), с. 15—25; кн. 9, с. 21—33. Съкращение на
589
френски език : Melnik au Moyen áge. Byzantion, XXXVIII (1968), pp. 28—41 = Dujčev, Medioevo bizantino-slavo, III, Roma 1971, pp. 651—664.
Статията „Търново като политически и духовен център през късното средновековие“ бе обнародвана първоначално в сп. Археология, VIII, кн. 3 (1966), с. 1—9.
Статията „Зараждане на научната мисъл в средновековна България“ бе обнародвана в сп. Археология, V, ки. 2 (1963), с. 10—15.
Статията „Рационалистични проблясъци в славянското средновековие“ излезе в Исторически преглед. XIX, кн. 5 (1963), с. 86—100.
Статията „Боянската църква в научната литература“ бе представена като доклад на уредената от Българската академия през 1959 г. научна сесия по случай 700-годишнината от изписване на Боянската църква и бе обнародвана в Известия на Института за изобразителни изкуства, VI (1963), с. 23—46.
Статията „Разказ за Чудото на великомъченик Георги със сина на Лъв Пафлагонски, пленник у българите“ излезе в сборника Изследвания в памет на К. Шкорпил, София 1961, с. 189—200. Към това вж. и моята статия Due note di storia medioevale. Byzantion, XXIX—XXX (1959/60), pp. 259—266 Hommage à la mémoire de C. Giannelli).
Статията „Образи на двама българи от XI век“ бе обнародвана в сборника Изследвания в чест на акад. Д. Дечев по случай 80-годишнината му. София 1958, с. 747—758.
Статията „От Черномен до Косово поле. Към историята на турското завоевание на Тракия през последните десетилетия на XIV век“ бе обнародвана в Известия на Тракийския научен институт, II (1970), с. 73—105.