8. СПОМЕНИ НА ПЕТКО Д. ЗИДАРОВ – ХАШЛАКА
Ениядски участъков подвойвода
Роден съм в с. Цикнихор 1879 г. Учител ми беше Райко Стоянов от с. Граматиково и Русен Димитров, който бе същевременно налбантин и кръчмар; когато той имаше работа, на мене оставяше децата да ги уча.
Няколко години преди въстанието избягах в България, понеже напакостих на един потурнак, та властта почна да ме преследва. Във Варна прекарах осем месеци в македоно-одринските стрелкови дружества. Обучаваха ни главно празничен ден, а понякога и ноще; обаче имаше и една учебна команда от 48 души, която се обучаваше всяка нощ, а дене само в празник. От Одринско в нея бях само аз.
Стрелковите дружини се деляха на чети, взводове. Четири чети образуваха рота. Ротен командир ни бе запасният офицер Илия Тодоров.
Колю Лефтеров ме извика да заминем за Македония. Когато вече се въоръжих и бях готов за път, Васил Попов, който имаше дюкян във Варна, ме убеди да не отивам, понеже Лефтеров бил върховист. Аз не знаех още тия борби, но послушах земляка си, който бе избягал от Велика през лятото на 1901 г. и постъпи в първата Кондолова чета. Така отклоних отиването си в Македония през 1902 г.
Преди Коледа В. Попов се върна от София и ми каза, че ще заминем за Турция. Дойде и Михаил Даев. Тримата заед но с параход заминахме за Бургас, гдето намерихме Герджиков и някои други още. Един по един отидохме в Ясна поляна. Тук Герджиков не прие В. Попов. Въпреки че той плака, върна го с един куриер.
Пътят на четата за атентата при Синекли-Черкезкьой бе гледният: Заберново—Стоилово—Попиновци (М. Търновски колиби) —с. Магалово—Велика—Урумбеглия—Пенека—Апартес и надоле. Върнаха се след атентата пак във Велика. Валеше сняг. Разпределиха ни тук на райони. Кр. Българията взе Велика, Мъглавит, Цикнихор, Магалово, Кладара и част от малкотърновските колиби — Папракювци, Съботиново и др.; освен това, той бе и районен началник в цяло Малкотърновско, със задача да организира Рязово, Пиргопуло, Блаца и
448
Стоян Томов и Жеко В. Желябов
Маджура, в които организацията беше много слаба. Дико Джелебов взе селата Паспалево и Едига с колибите. Пеню Шиваров взе Граматиково, Мързево и Вургари, а Пано Ангелов — Бръшлян, Звездец, Стойлово, Калово, Заберново,
449
дето остана още като заминахме за Синекрий — Черкезкьой.
След това разпределение на Малкотърновски район, Българията заедно с мене, Д. Халачев и Стоян Томов направи събрание в селската черква на Велика. След събранието отидохме в бащината къща на Васил Попов, гдето бяха и всички четници, които участвуваха в атентата.
От Мегалово четата отиде в Кератиново в къщата на вуйчо ми Киро Узунов. Той събрал от махалата за нас яйца и хляб, взех и от един бедняк. Другарите ми забелязали, че вуйчо ми събирал яйца да ни храни. Войводата отиде да яде и нареди да отидем в черквата. Българията разпита хората, дали кехая Киро може да нахрани 4 души. „Може” — казаха селяните. „Ами този човек” — посочихме сиромаха, който донесе питата. „Той няма хляб, няма и брашно” — отговориха хората. Войводата съобщи, че налага на кехая Киро глоба 2 лири турски в полза на организацията. Вуйчо ми отговори, че предпочита да умре, отколкото да даде пари, каквито няма. Българията го би много. Всички хора се изплашиха и слушаха вече четите безропотно.
От Керациново отидохме в Камила, гдето също устроихме събрание. След това посетихме Цикнихор, Кладара, Пиргопуло, Маджура и Рязово. В последното село бяхме в дома на Тодор Недялков („калено”), вдовец. Чета в Рязово до нас не бе ходила. Образувахме организация и се върнахме направо в Пиргопуло, гдето получихме писмо да идем в с. Пирок. Там пазихме 8 дни Герджиков като болен срещу Великден и го изпратихме през Чаглаик в България, а четата отиде там да разследва загиването на Пано и Равашола, ала нищо не установи. Не се доказа, че Евтим чорбаджи е предал четата.
Устроихме събрание в Стоилово, Съботиновци, Кладара и Цикнихор. В последното село се настанихме в къщата на Никола Железаров — ковач. За пръв път изведохме хората на обучение в гората, а не в къщите и черквата, както бе през зимата, и в Мегалово правихме обучение в гората.
По това време почнахме да създаваме и смъртни чети. Първа такава чета създадохме в Цикнихор или Маглавит.
Съобщиха ни, че от Енияда е дошъл Ариф ага с един куруджия (пъдарин). Хората ни се оплакаха, че налитал и на булки, наредихме да го поканят да спи в някоя къща, та да идем вечерта да го убием. Ариф обаче отказал, под предлог, че минали вече три години, когато ходел по български къщи. Завардихме го по пътя за Ахтопол, ала не можахме да го уловим.